Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

събота, 24 февруари 2018 г.

Stara Zagora (Beria Moesia) Martyrs of Christ: Deacon Ammon, 40 virgins and Holy Celsina -------------Старозагорските (Верийски) мъченици за Христа: 40-те девици, дякон Амон и Келсина


.
АВТОР: Венцислав Каравълчев
Публикувано: Християнство и култура, брой 124, година 2017, с. 88 - 96.

Българските земи са сред първите, огласени от проповедта на апостолите и техните непосредствени наследници. Те са обилно напоени с кръвта на хиляди мъченици, чиито имена не знаем. Бидейки вече небесни жители, тези хора – удивителни мъже и жени, продължават да бъдат свързани и със своята земна родина, а ние днес сме благословени да живеем по осветените от техния подвиг земи. Убедени сме, че не става дума само за историческа памет и приемственост, но съществува и духовна връзка между християните, подвизавали се на едни и същи места. Тази връзка е преди всичко молитвена – всички, просияли в святост Христови ученици, се застъпват за новите християни в Църквата, които сега полагат духовен труд за постигането на Божието царство. От своя страна и ние, днешните християни, имаме нужда от молитвеното общуване с тях. В нашия живот винаги има неминуеми моменти на Божия намеса, когато виждаме ужаса на своето жалко съществуване, когато осъзнаваме безсилието на своята сила, когато всичко илюзорно, към което цял живот сме се стремили, се разпада и когато с боязън и трепет, но и с надежда се обръщаме към Бога. Именно тогава, когато не ни стига дръзновение и вяра да получим търсенето, ние се обръщаме за помощ към Неговата Майка и към Неговите приятели, които любовта към Него е обожила. Мъчениците са най-ярките свидетели за тази любов.[1] Неслучайно древната Църква е постановила в основите на Светия престол или във вместопрестолието - антиминса да се влагат мощи на мъченик. Забележете - не на светец, не на преподобен, а именно на мъченик.[2] Причината е, че техният подвиг, заради който са получили венци на славата, е най-близък до жертвената смърт на Кръста на Божия Син.

В следващите редове ще се спрем върху житието на едни изключително популярни във Византия мъченици, подвизавали се през 4 век в нашите земи и по-конкретно във Верия, днешна Стара Загора, един от най-древните градове и голям раннохристиянски център.[3] За хилядолетната история на Стара Загора свидетелстват многобройните имена, които градът носи през вековете: Августа Траяна, Верия, Верея, Берое, Боруй,  Иринопол, Ески Загра, Железник.[4] В тази статия за първи път ще осветлим паметта на св. дякон Амон (Άμμών), св. Келсина (Κελσίνα)  и светите 40 девици-постници от Верия, дн. Стара Загора. Култът към тях е бил изключително популярен както във Византия, така и на Запад, и до днес техният празник – 1 септември, е един от големите църковни празници в Гърция. Но у нас, където мъчениците са се родили, подвизавали са се и са извършили неимоверни чудеса, животът им не се познава, тяхната памет не се чества. Надяваме се с тази статия и по техните свети молитви, споменът и молитвената памет за тях да бъде възстановена и те отново да намерят своето достойно място в календара на Българската православна църква.
До нас са достигнали едно пространно (Μαρτύριον τών άγιων σαράκοντα  γυναικών καί
τού άγιου Άμμών)[5] и едно кратко житие на светците (Μαρτύριον τών άγίων μ' μαρτύρων γυναικών καί άσκητριών καί Άμμου διακόνου αύτών.)[6]. Текстовете на тези две основни и най-ранни жития са публикувани от големия изследовател и учен, боландиста И. Делайе.[7] Въз основа на тези две жития по-късно са се появили множество кратки синаксарни жития.[8]
Старозагорските мъченици за Христа стават жертва на едно от последните преследвания срещу християните в Римската империя. Църквата чества тяхната памет на 1 септември, началото на църковната нова година.[9]  Въпреки че датата на тяхната мъченическа смърт е известна, липсва точната година, в която това е станало.[10] В житието изрично е посочено, че това става по времето на управлението на Лициний. Както е известно, Лициний е избран от император Галерий за негов съимператор и получва ранг на август през късната есен на 308 г.[11] Той е назначен да управлява Тракия, Илирия и Панония. През 311 г. в Сердика, днешната столица София, император Галерий издава своя прочут едикт, с който се слага край на гоненията на християните.[12] Следователно  тяхната мъченическа смърт е могла да настъпи по време на жестоките гонения преди едикта в периода 308 – 311 г. Според нас обаче е много по-възможно да се е случило след 313 г., когато императорите Константин Велики и Лициний издават Миланския едикт,[13] който се приема за официален край на всякакви гонения срещу християните в Римската империя.[14] Основание за това ни дава текстът на самото житие, където в самото начало изрично е упоменато, че това се случва по време на управлението на Лициний: „Κατά τούς καιρούς εκείνους, βασιλεύοντος του μιαρωτάτου, Λικινίου“ – „по това време управляваше най-престъпният Лициний“.[15]  Известно е, че след настъпилото влошаване на отношенията между Константин Велики и Лициний непосредствено след Миланския едикт и по-специално от 316 г. след серия загубени сражения срещу Константин Велики, през 316 г. Лициний е принуден да предаде целия Запад за управление на Константин Велики, като успява да запази за себе си само Тракия.[16] Разгневен и уязвен от неудачите на бойното поле, Лициний решава да продължи преследването на християните[17] чак до своето пленяване от император Константин Велики през 324 г.[18] Така според нас времето  на мъченическата смърт на старозагорските девици и дякон Амон е в периода 316 – 324 г.
Пространното житие на светците – мъченици започва с това как по заповед на Лициний, неговият наместник Вавд (Βαύδος) започва преследване на християните в Тракия.[19] Много християни били хвърлени в тъмница. Вавд пристига в Адрианопол (Одрин), където местните християни бягат в близките гори. От Адрианопол Вавд се отправя към Верия, днешна Стара Загора. Тук искаме да отворим една скоба и да кажем, че няма никакво съмнение към коя Верия се отправя  Вавд. Другата Верия, която днес се намира на територията на Гърция, не попада в областта (диоцеза) Тракия, а в провинция Македония на диоцеза Илирик и не се намира във владение на Лициний.[20] Освен това е много по-отдалечена от Адрианопол, но най-същественото е това, че в житието е посочена и Хераклея (Ираклея) Тракийска, главен град на провинция Европа:[21] “Ήρακλεία, μητροπόλει τής Ευρώπης έπαρχίας“ в чиито предели се случват гоненията.[22] Тоест, всякакви опити за спекулации по отношение на това за коя Верия става въпрос са абсолютно неуместни. Житието е пределно ясно, че това е Верия, днешната Стара Загора. Днес това се отбелязва дори в популярните гръцки синаксари.
Когато Вавд пристигнал във Верия, един от знатните граждани, чието име е упоменато като Клавдиан (Κλαυδιανός), побързал да го уведоми, че недалеко от града, в едно аскетирио се подвизават четиридесет девици,  християнки.[23] Те категорично отказвали да принасят жертва на езическите богове, подигравали се с тях и ги наричали демони. Тяхната вяра и подвиг имали огромна притегателна сила и много жители на града, в това число и най-знатната жена във Верия – Келсина, се обърнали към Христа и престанали да принасят жертва на езическите божества, като поименно са изброени три от тези божества: Зевс, Арес и Дионисий „τώ Διΐ καί τώ Άρει καί τώ Διονύσω“.[24] Вавд извикал при себе си Келсина и се опитал да я убеди да принесе жертва на езическите богове, но напразно. Св. Келсина категорично отказала да се отрече от истинския Бог. Той й дал три дни да размисли и да се откаже от Христа. Келсина веднага се отправила към мястото, където се подвизавали Христовите девици и им съобщила за случилото се. Девиците започнали да се готвят за изповеднически подвиг, а техният наставник, дякон Амон ги вдъхновявал да бъдат готови да приемат мъченически венец. На четвъртия ден Вавд изпратил специален отряд войници, които довели девиците и дякон Амон в езическия храм, около който вече се била събрала огромна тълпа. Вместо обаче да получат желаното зрелище, след молитвата на старозагорските мъченици става земетресение, езическият храм рухнал, идолите паднали и се разбили, а жрецът на Зевс бил вдигнат от огнени ангели над земята, които го задържали известно време във въздуха, след което го пуснали и той издъхнал при падането си. Дякон Амон и четиридесетте девици били пуснати да се върнат в аскетирия, а Вавд се прибрал в претория. При завръщането си в аскетирия, всички благодарили горещо на Бога, като тяхната благодарствена молитва, подобно на молитвата, която произнесли преди да стане земетресението, е подробно предадена в житието.[25] По-късно Вавд събрал знатните граждани на Верия и пожелал да чуе мнението им за случилото се. Един от тях, който се казвал Силван, казал, че храмът се е срутил, защото боговете възнегодували от това, че девици – християнки били дошли да им принасят жертви.[26] Поради това те напуснали града и наказали жреца, който бил готов да приеме жертвата от ръцете на християни. Друг виден гражданин, на име Руфин, предложил аскетириото заедно с девиците и дякона да бъде изгорено.[27] Но Вавд решил първо да доложи всичко на император Лициний.[28] След това извикал св. Амон и девиците и им предявил обвинение в това, че са разрушили езическия храм. Като ги заплашил, че ще ги подхвърли на най-тежки мъчения, Вавд призовал Амон и девиците да принесат жертва на езическите богове. Той обаче отново срещнал категоричния отказ на всички, а дякон Амон дръзко изобличил служението на идоли. Това разгневило страшно Вавд и той заповядал да повесят св. Амон на дърво, а после да стържат тялото му с железни остриета, както и да го горят със запалени свещи. Мъченията обаче ни най-малко не сломили дякона, което още повече разгневило Вавд, който заповядал да сложат на главата му нажежен до червено шлем (в пространнато житие буквално е написано „меден щит“ – ασπίδα χαλκην).[29] На подигравките и подхвърлянията на Вавд, ако Бога на св. Амон е истински, да го избави от страданията, светецът отговорил с молитва: „Господи, Иисусе Христе, истинска светлина, извор на живота, изпрати своите ангели и избави раба си от това мъчение и го възложи на тиранина, за да стане явно за всички, че Ти си единственият и истински Бог“.[30] И веднага шлемът слязъл от главата на св. Амон и се преместил на главата на Вавд и огнени ангели издигат тиранина във въздуха. Скован от страх и болка, Вавд започнал да моли светеца за милост. Св. Амон се смилил над него по застъпничеството на светите девици и ангелите Божии го оставили на земята.
Уплашен, Вавд се върнал в града и отишъл в събранието на старейшините, където заявил, че се е уморил да изтезава жените и дякон Амон и мисли да ги освободи, но се страхува да не би пък да наруши с това волята на василевса. Скоро дошла заповед от Лициний св. Амон и девиците да бъдат изпратени в Хелаклея Тракийска.[31] В отговор на молитвата им, когато пътували към града, се чул глас от небето, който казал: „Дерзайте, Аз съм с вас, вашите венци са приготвени от Мен на небесата“.[32] В града те се поклонили на мощите на св. Гликерия.[33] В житието е описано, че света Грикерия им се явила през нощта, като ги поздравила и окуражила с думите: „Добре сте дошли раби Христови, от много години ви чакам...“ в Царството небесно.[34]
Когато били заведени при император Лициний, те дръзновено изобличили почитането на идолите. Като видял тяхната твърда вяра в Христа, Лициний разгневен заповядал да бъдат хвърлени на зверовете на стадиона. Но зверовете не докоснали мъчениците. Те предрекли идването на император – християнин, който ще издигне множество храмове на истинския Бог (тоест, на император Константин Велики).[35] Това още повече разгневило Лициний, който вероятно вече бил изпитал силата на св. Константин и християнския Бог, Който го закрилял. Лициний заповядал десет от девиците да бъдат изгорени пред очите на другите. Заповядал осем девици да бъдат обезглавени, десет да бъдат прободени с железни шишове в сърцата и главите, а на останалите да сложат в устите нажежени железни топки. По молитвите на св. Амон, огънят на кладата загаснал, а хвърлените в него девици, без да изпитат болка, предали Богу дух. Останалите били погубени съгласно заповедтта на императора, като самият дякон Амон бил в числото на осемте обезглавени.[36] Телата на дякон Амон и светите четиридесет девици били погребани от благочестиви хора в Хераклея.
Освен имената на дякон Амон и св. Келсина, пространното и краткото жития са запазили и имената на всички останали четиридесет девици – мъченици. Има малки разминавания в изписването на определени имена, които сме поставили в скоби, като имената, както се появяват в пространното житие са на първо място, а при наличието на разлика, на второ място е поставено името от краткото житие. Освен това името на св. Матрона липсва от краткото житие, а в него присъства два пъти името на св. Агатоники. Най-интересното е обаче, че св. Теоклия въобще липсва от списъка в краткото житие, тоест, в пространното житие имаме имената на 40 девици – мъченици, плюс това на св. Келсина, докато в краткото, те са 39 плюс това на св. Келсина. Можем само да предположим, че в краткото житие е пропуснато името на една от светиците – мъченици умишлено, за да се постигне някаква пълнота, която изразява числото четиридесет, но това пък ощетява паметта на пропусната светица. Склонни сме да допуснем, че причината е по-скоро в грешка, направена неволно от преписвача – съставителя. Имената на светите старозагорски мъченици – девици:
1.св.Лаврентия дякониса (Λαβρεντία ή όσια διάκονος), 2.св.Теоклия (Θεοκλία), 3.св.Теоктиста (Θεοκτίστη), 4.св.Доротея (Δωροθέα), 5.св.Евтохиана (Εύτοχιανή), 6.св.Текла (Θέκλα), 7.св.Аристенета (Άρισταινέτη), 8.св.Филаделфа (Φιλαδέλφη), 9.св.Мария (Μαρία), 10.св.Вероника (Βερονίκη), 11.св.Евтимия (или Евлалия) (Εύλαλία), 12.св.Ламбротата (Λαμπροτάτη), 13.св.Евфимия (Ευφημία), 14.св. Теодора (Θεοδώρα), 15.св.Теодота (Θεοδότη), 16.св.Тетея (или Тетесия) (Τετεσία), 17.св.Акилина (Άκυλίνα), 18.св.Теодула (Θεοδούλη), 19.св.Аплодора (Άπλοδώρα), 20.св.Лампадия (Λαμπαδία), 21.св.Прокопия (Προκοπία), 22.св. Павла (Παύλα), 23.св. Юнила (Юлиана) (Ίουλιάνα), 24.св.Амплиана (Άμπλιανή), 25.св.Перса (Περσίς), 26.св. Полиника (Πολυνίκη), 27.св.Мавра (Μάβρα), 28.св.Григория (Γρηγορία), 29.св. Кирия (Кириаки) (Κυριακή), 30.св.Васса (Βάσσα), 31.св.Каллиника (Καλλίνικη), 32.св. Варвара (Βαρβάρα), 33.св.Кириана (Кириена) (Κυριένη), 34.св. Агатоника (Άγαθονίκη), 35.св.Юста (Ίούστα), 36.св.Ирина (Ειρήνη), 37. св. Матрона Агатоники (Ματρώνα , Άγαθονίκη), 38. св.Тимотея (Τιμοθέα), 39. св.Татиана (Τατιανή), 40.св.Анна (Антуса) (Άννα, Ανθούσα).

За да може да бъде направено още по-добро сравнение, тук по-долу даваме имената на мъчениците, така, както са в оригинал на гръцки език в пространното житие:[37]

Λαυρεντία ή όσια διάκονος, Κελσίνα, Θεοκλία, Θεοκτίστη, Δωροθέα, Εύτυχιανή, Θέκλα,
Άριστοινέτη', Φιλαδέλφη, Μαρία, Βερονίκη, Ευθυμία, Λαμπροτάτη, Ευφημία, Θεοδώρα, Θεοδότη, Τετεΐα, ’Ακυλΐνα, Θεοδούλη, Άπλοδώρα, Λαμπαδία, Προκοπία, Παύλα, Ίουνίλλα, Άμπλιανή, Πέρσισα, Πολυνίκη , Μαύρα, Γρηγορία, Κυρία, Βάσσα, Καλλίνικη, Βαρβάρα, Κυριανή, ’Αγαθονίκη, Ίούστα, Ειρήνη, Ματρώνα, Τιμοθέα, Τατιανή, Άννα.

и съответно в краткото:[38]

Λαβρεντία ή όσια διάκονος, Κελσίνα, Θεοκτίστη, Δωροθέα, Εύτοχιανή, Θέκλα, Άρισταινέτη, Φιλαδέλφη, Μαρία, Βερονίκη, Ευλαλία, Λαμπροτάτη, Ευφημία, Θεοδώρα, Τετεσία, Άκυλίνα, Θεοδούλη, Άπλοδώρα, Θεοδότη, Λαμπαδία, Προκοπία, Παύλα, Ίουλιάνα, Άμπλιανή, Περσίς, Πολυνίκη, Μάβρα, Γρηγορία, Κυριακή Βάσσα, Καλλίνικη. Βαρβάρα, Κυριένη, Άγαθονίκη, Ίούστα, Ειρήνη, Άγαθονίκη, Τιμοθέα, Τατιανή, Ανθούσα.

По неизвестни за нас причини в новите Синаксари на Православната Църква имената на мъчениците са променени или по-точно заменени с други. Ето какво можем да срещнем в различните нови Синаксари, календари, служби на мъчениците и т.н. Предполагаме, че някъде във вековете имената на старозагорските мъченици са били заменени с имена на други четиридесет мъченици, който са имали за свой наставник или учител духовник със същото име Амон. Подобно обяснение е трудно допустимо, но не и невъзможно: Ето под какви имена днес са записани 40те девици-мъченици от Стара Загора, но тези имена няма как да отразяват историческата истина и древните жития, указани по-горе. Името на св. Келсина също липсва. Адамантина (Αδαμαντίνη), Атина (Αθηνά), Акриви (Ακριβή), Антигона Αντιγόνη, Аривия Αριβοία, Аспасия (Ασπασία), Афродити (Αφροδίτη), Диони (Διόνη), Додони (Δωδώνη), Елпиники (Ελπινίκη), Ерасмия (Ερασμία), Ерато (Ερατώ), Ерминея (Ερμηνεία),Евтерпи (Ευτέρπη), Талия (Θάλεια), Теано (Θεανώ), Теанои (Θεανόη), Теонимфи (Θεόνυμφη), Теофани (Θεοφάνη), Калирои (Καλλιρρόη), Калисти (Καλλίστη), Клио (Κλειώ), Клеоники (Κλεονίκη), Клеопатра (Κλεοπάτρα), Коралия (Κοραλλία), Ламбро (Λάμπρω), Маргарита (Μαργαρίτα), Марианди (Μαριάνθη), Мелпомени (Μελπομένη), Мосхо (Μόσχω), Урания (Ουρανία), Пандора (Πανδώρα), Пинелопи (Πηνελόπη), Полимния (Πολύμνια), Полиники (Πολυνίκη), Сапфо (Σαπφώ),Терпсихори  (Τερψιχόρη), Троас (Τρωάς), Хайдо (Χάϊδω) и Хариклея (Χαρίκλεια).[39]
След мъченическата смърт на дякон Амон, на св. Келсина и светите 40 девици от днешна Стара Загора, техните свещени мощи стават обект на поклонение. В житието на св. Елисавета Чудотворка (Vв.) се казва, че когато тя посетила град Хераклея, се поклонила на мощите на дякон Амон и неговите ученички – мъченици, както и на много други светини в града.[40]
В заключение, можем да кажем, че се надяваме тази статия да послужи за възстановяването на паметта и прославата на четиридесет и двамата мъченици от Стара Загора в календара на Българската Православна Църква и в техния роден град. Макар че най-ранното житие да казва изрично, че са били родени в Стара Загора, то посочва града като мястото, където те са се подвизавали. По-малко вероятно е девиците да са се заселили във Верия, идвайки от други части на империята. Напротив, най-логично е повечето от тях да са били ако не от самия град, то от близките околности. Освен това имаме пряко указание, че св. Келсина била от Стара Загора, тя е била най-знатната жена в града (Κελλσίνα η λαμπροτάτη καί πρώτη της πόλεως).[41] Считаме също така, че имената на мъчениците трябва да бъдат споменавани така, както са дадени в пространното им житие, което е най-ранно по произход. Новите и различни имена, дадени в съвременните синаксари, отдаваме на объркване имената на мъчениците с такива от друго житие. Името Амон е било широко разпространено в древността и имаме над двадесет светци с това име в календара на Църквата.[42] Така че когато бъде възстановена у нас почитта към св. Амон, св. Келсина и св. четиридесет девици – мъчениците, а сме уверени, че това един ден ще се случи, то това трябва да стане с имената от пространното житие. Също така трябва да бъде преустановена наложилата се незнайно откъде и как практика името на дякон Амон в някои календари да се посочва като Амун. Така е и в календара на Българската Православна Църква, където ако под имената на честваните на 1 септември св. мчци Айтал и Амун дякони се има предвид старозагорския мъченик Амон, то името му е неправилно изписано. В нито едно от ранните жития името на дякона не е изписано като Амун, а винаги като Амон. Едно такова вярно възстановяване на имената би могло да послужи цялата православна Църква също да направи своите корекции.
Относно мястото, където са се подвизавали старозагорските мъченици, това най-вероятно е бил днешният парк „Аязмото“ в града. Неслучайно там са открити руините на десетина манастира, скита и църкви. Споменът за големия мъченик на вярата св. дякон Амон и неговите мъченици ученички скоро ще да е привлякал стотици християни, които са желаели да подражават на техния подвиг в Христа.
По молитвите на св. мчк. дякон Амон, на св. Келсина и на светите четиридесет мъченици – девици от Стара Загора, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай и спаси нас. Амин!


[1] Българската дума мъченик не отразява точно семантиката на думата. В гръцкия език мъченик идва от старогръцкото (μάρτυς), латинското (martir), което означава „свидетел“, Христовият мъченик е свидетел на Божествеността на Христос.
[2] Правило 7 на VII Вселенски събор гласи: „Божественият апостол Павел е казал: „Греховете на едни човеци са явни и ги предварят в съд,  а  на  някои  отсетне  се  явяват”  (1  Тим.  5:24),  понеже  след  допусканите  грехове  се явяват и други. След нечестивата ерес на клеветниците на християнството последвали и други безчестия, защото те не само лишили църквите от украсата с пречисти икони, но са
изоставили и други някои обичаи, които трябва да се  възобновят, та по такъв начин да има  сила  и  писаното  законоположение,  и  неписаният  обичай.  Затова,  ако  някои  честни храмове  са  осветени  без  мъченически  свети  мощи,  определяме:  да  се  извърши  в  тях полагане  на  свети  мощи  с  обичайната  молитва.  Ако  от  сега  занапред  се  окаже  някой епископ,  който  освещава  храм  без  свети  мощи,  да  бъде  низвергнат  като  такъв,  който  е престъпил църковните предания.“ Вж. също:  Картагенски събор, правило 94 (93). За нуждите на нашето изследване сме използвали едно от най-добрите издания на каноните и правилата на Църквата: Σύνταγμα των θείων και ιερών κανόνων των τε αγίων και πανευφήμων Αποστόλων, και των ιερών και οικουμενικών και τοπικών Συνόδων, και των κατά μέρος αγίων Πατέρων. (Εκ. Ράλλη, Γ., Μ. Ποτλή). Τ. 2, Αθήνα, 1852, σς. 580 – 582; T. 3, σς. 508 –  511.
[3] Знае се името на първия епископ на град Стара Загора – св. ап. Карп, който е ученик на св. ап. Павел и един от 70-те апостоли. За него няма нито едно изследване в българската наука и историография - една празнина, която се надяваме скоро да запълним. Липсата на подобно изследване, както и вкарването в употреба на изворовия материал, достигнал до нас, който недвусмислено показва, че св. ап. Карп е бил епископ именно на българската Верия, дн. Стара Загора, е довела до там, че в нашата южна съседка Гърция, в едноименния град Верия св. ап. Карп не само е обявен за епископ на местната църква, но и широко се разпространяват неверни твърдения за него, които да затвърдят култа на местните към него.
[4] Най-доброто кратко описание на историята на града, с възможно най-пълната, актуална библиография може да се намери  в: Sustal, P. Tabula Imperii Byzantini (TIB). T. 6, Thrakien, Wien, 1991, p. 203 – 205.
[5] Bibliotheca Hagiographica Graeca (BHG, 2280). (Ed. F. Halkin). T. 3, Bruxelles, 1957, p. 51.
[6] Ibid. (BHG, 2281).
[7] Delehaye H. Saints de Thrace et de Mésie. In: Analecta Bollandiana. T.XXXI, Bruxelles, 1912, p. 194 -209.
[8] Menologium Basilii II Synaxarium  - Vat.gr.1613, p. 4. Манускриптът на Менология на Василий II съдържа и прекрасна илюстрация на мъченическата смърт на дякон Амон и св. четиридесет девици. Текстът от житието на св. Амон и св. четиридесет мъченици е публикуван също в: PG 117, col. 24. В този доста по-късен текст на житието (Х в.) са допуснати редица грешки, като например, че Адрианопол е в провинция Македония (Αδριανουπόλεως της Μακεδονίας), което не отговаря на истината. Друга грешка е, че за родно място на дякон Амон е посочен Адрианопол - което не се съдържа в ранните жития. Тези неволни грешки се усвояват от много от компилаторите, които ги преповтарят и тиражират. Накрая се стига до там, че в някои по-масови издания град Верия в диоцеза на Македония е посочено като родно място на светците.  Например св. Никодим Свегорец в своя Синаксар също пише, че св. Амон е роден в Адрианопол. Вж.: ΝΙΚΟΔΗΜΟΥ ΑΓΙΟΡΕΙΤΟΥ. ΣΥΝΑΞΑΡΙΣΤΗΣ. ΑΘΗΝΗΣΙ, 1868, σ. 4 – 5. Днес тези грешки са поправени на много места, но на други продължават да съществуват. Дори в някои съвременни общи изследвания върху раннохристиянската история верийските  (старозагорски) мъченици се представят като ираклийски, по-рядко адрианополски, но никога като верийски. Вж. например: Plater, О. Many Servants: An Introduction to Deacons. Lanham – Chicago – New York – Toronto – Plymouth, 2009, p. 176. Вж. също различни онлайн синаксари, като например: http://eparchyofphoenix.org/article.php?id=1079 
[9] Въпреки че почти всички менологии, синаксари и т.н определят ясно датата на тяхната мъченическа смърт на 1 септември, се срещат и други дати. Така например в един арменски менологий: Arm. MS. 89 от 17 век е посочен 5 септември като ден за честване на паметта им. Вж.: Sandjian, A. Medieval Armenian Manuscripts at the University of California, Los Angeles. Berkeley - Los Angeles – London, 1999, p. 322.
[10] В различни справочници е посочена 305 г., но тя е условна, като предполагаме авторите се опитват да свържат тяхната смърт с гоненията на император Диоклетиан.
[11] Коптелов, Б. Император Лициний на переломе эпох. Москва, 2008, с. 30. Drake, H. Constantine and the Bishops: The politics of intolerance. Baltimore and London, 2002, p. 173 – 174.
[12] Lactantii. De Mortibus persecutorum, XXXV:1, PL 7, col. 250 – 251; Eusebius Pamphili, Historia eeclesiastica, VIII:17, PG 20, col. 790 – 793; Вж. също: Byzantine Defenders of Images: Eight Saints' Lives in English Translation. (Ed. A-M. Talbot). Washington, 1998, p. 203, f. 298; Russell, E. Literature and Culture in Late Byzantine Thessalonica. London – New York, 2013, p. 27.
[13] Lactantii. De Mortibus persecutorum, XLVIII:1-14, PL 7, col. 267 – 270; Eusebius Pamphili, Historia eeclesiastica, X:5, PG 20, col. 880 – 886.
[14] Вж.: Lenski, N. The significans of the Edict of Milan. – In: Constantine: Religious Faith and Imperial Policy, (Ed. A. Edward Siecienski). London – New York, 2017, p. 27 – 56.
[15] Analecta Bollandiana. T.XXXI, p. 194.
[16] Gregory, T.  A History of Byzantium. Chichester, 2010, p.  54.
[17] Ibid. Вж. също, посоченото по-долу в следващата бележка свидетелство на Евсевий Кесарийски.
[18] Eusebius Pamphili, Historia eeclesiastica, X:8, PG 20, col. 893 – 901.
[19] Analecta Bollandiana. T.XXXI, p. 194.
[20] Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium,  vol.1 Patriarchatus Constantinopoletanus. Padua, 1988, p. VI.
[21] Това сведение е изключително интересно, защото показва, че първоначално в административно, а и със сигурност в църковно отношение Стара Загора се е намирала в провинция Европа и е била на подчинение на митрополита на Хераклея  Тракийска, на който между другото е бил първоначално подчинен и самият епископ на Константинопол. Впоследствие Стара Загора минава в провинция Тракия и епископът на града преминава на подчинение на митрополита на Филипопол, дн. Пловдив, като впоследствие се превръща  в самостоятелна митрополия. Вж: Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis..., p. 274 – 311..Този факт представлява новост не само за българската науката, но и за науката въобще, защото не е упоменат никъде,  дори и в най-ранния епархийски списък, който реално отразява положението на църковната организация в земите на Балканите от края на IV – V в. За това развитие на църковната организация в земите на днешна България и въобще на Балканите виж едно от най-добрите критични издания на епархийски списъци:  Darrouzes, J. Notitae episcopatuum Ecclesiae Constantinopolitanae. Paris, 1981, p. 199 – 421.
[22] Analecta Bollandiana. T.XXXI, p. 194.
[23] В текста на житието не е посочено изрично, че става дума за манастир, скит, а просто за място, където живеят: „οΐκούσαι έν τόπω ένί“, и за аскетирий „Και είσελθουσα εις τό άσκητήριον“. Вж.:  Analecta Bollandiana. T.XXXI, p. 194, 196. В първата половина на 4 век, когато живеят верийските мъченици, монашеското движение е все още в самото си начало. В съвременната историография вече се е утвърдило мнението, че то не възниква в един ареал – Египет, както бе считано до сега, откъдето се разпространява в цялата империя, - но възниква приблизително по едно и също време в различни центрове. Аскетириото на верийските девици и техният наставник без съмнение е сред първообразите на класическия манастир, който ще се оформи през втората половина и до края на века.
[24] Ibid. p. 195.
[25] Ibid. p. 196.
[26] Ibid. p. 200.
[27] Ibid. p. 201.
[28] Ibid. p. 201.
[29] Ibid. p. 202.
[30] Ibid.
[31] Ibid. p. 203. Хераклея Тракийска е древният Перинт, някога главен град на провинция Тракия, митрополитски център, отстоящ на около 100 км. от Константинопол.  Днес това е градчето Мармара Ереглеси в Турция, намиращо се на северния бряг на Мраморно море.
[32] Ibid.
[33] Православната Църква има няколко раннохристиянски мъченици с името Гликерия. В случая става въпрос за св. Гликерия Хераклийска, чието памет се чества на 13 май. Св. Гликерия била родом от тракийския град Траянопол. Заради непоколебимата си вярата в Христа била отведена на съд в Хераклея Тракийска, където и пострадала мъченически по времето на гоненията на император Антоний Пий (138 – 1 61 г.). Епископът на Хераклея Дометий се погрижил да погребе тялото на мъченицата. Скоро на гроба и започнали да стават много чудеса, а мощите и започнали да мироточат. Над мястото, където била погребана мъченицата бил издигнат храм в нейна чест, като е засвидетелствано в изворите посещението на този храм от императорите Маврикий и  Ираклий. Според едни сведения нейните свети мощи били пренесени на о. Лесбос през VIII в., но според други били останали в града и били положени в храма на св. Георги Победоносец.
[34] Analecta Bollandiana. T.XXXI, р. 204.
[35] Ibid. р. 208. В краткото житие изрично е посочено, че става въпрос за Константин Велики.
[36] Ibid. р. 206 – 207.
[37] Ibid. р. 198.
[38] Ibid. р. 209 – 210.
[39] Πρωτ. Κωνσταντίνου Πλατανιτου, Εορτολόγιον της Ορθοδόξου Εκκλησίας.  Αποστολική Διακονία, εκδ. Δ , Αθηνα, 1997, σ. 23.
[40] Life of St. Elisabeth the Wonderworker . In: Holy Women of Byzantiun. (Ed. A.Talbot). Washington, 1996, p. 124
[41] Analecta Bollandiana. T.XXXI, p. 195.
[42] Вж. например: Λεξικόν των αγίων Πάντων της ορθοδόξου εκκλησίας : Βίοι και μαρτύρια από του Άβελ του δικαίου μέχρι του τελευταίου μάρτυρος Γεωργίου του εξ  Ιωαννίνων,( Υπό Β. Δ. Ζώτου Μολοττού ). Αθηνα, 1904, σ.  161 – 165; Holweck, F. A bibliographical dictionary of the saints with a general introduction on hagiology. St. Louis and London, 1924, p. 62 – 63.

Няма коментари: