Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

събота, 23 март 2013 г.

Свети Теодор Тирон - Тодоровден (St. Theodore Tyron)

.
Автор: Венцислав Каравълчев
Публикувано: Двери .бг http://dveri.bg/xwaff 


Всяка година в първата събота на Великия пост светата ни Църква отбелязва Тодоровден. Според утвърдилата се в годините традиция, този празничен ден е посветен на св. Теодор Тирон и негото чудно явяване на Константинополския архиепископ Евдоксий по времето на управлението на император Юлиан Апостат или Отстъпник (332-363). Историята с това чудо е добре позната. Император Юлиан Отстъпник е известен с това, че по време на своето управление (355-361) като цезар и (361-363) като август  се опитал да възстанови езическите култове и да унищожи християнството. За целта предприел редица законови мерки, включително и преследвания срещу християните. Императорът бил известен с подигравателното си отношение към християнството и това добре личи от запазените няколко негови произведения, най-вече от сатирите му „Цезарите” и „Мисопогон”, както и от достигналите до нас фрагменти от „Срещу галилейците”. Под галилейци той има предвид християните, самия Христос той подигравателно нарича „Галилееца”, а християнските храмове – „костници”, поради съхраняваните в тях свети мощи. Като част от тази своя политика срещу християните, по време на Великия пост той решил да се подиграе с тях, като поръчал тайно да се поръсят с идоложертвена кръв всички постни храни на пазара. Целта му била след това да обяви всички християни за езичници независимо от това, че те без да знаят са употребили тези храни.
Св. Теодор Тирон обаче, по благия промисъл на Бога осуетил този план. Той предупредил архиепископа на Константинопол Евдоксий, който взел необходимите мерки и с това планът на императора пропаднал. Като спомен от това събитие и в благодарност за Божията намеса чрез св. Теодор Тирон Църквата е отредила в първата събота от Великия пост да се възпоменава чудото извършено от светеца. Паметта на св. Теодор Тирон се чества на 17 февруари, деня на неговата мъченическа смърт.
agiatheodora
Всъщност, трябва да отбележим, че освен вече утвърдилата се традиция, че на този ден се празнува „чудото с коливото”, Църквата постановява Тодоровден да се празнува непосредствено преди Неделя Православна, за да се помене и делото на св. императрица Теодора II (842-856), съпруга на императора иконоборец Теофил и майка на император Михаил ІІІ, благодарение на която иконопочитанието е възстановено. Неслучайно в следващия ден, в първата неделя на Великия пост се чества „Неделя Православна”, посветена на всички поборници за чистотата на Православието. Самият празник пък е установен през 843 г. от св. Теодора ІІ по времето на регенството й, с което окончателно се слага край на иконоборството, а самите привърженици на тази ерес са анатемосани.
Първото честване на Неделя православна, наричана още „Тържество на Православието” имаме на 11 март 843 г. В подкрепа на това, че първата събота на Великия пост, Тодоровден, е била свързана първоначално с делото на св. императрица Теодора говори фактът, че по времето на император Юлиан Отстъпник самият Велик пост все още не е съществувал в сегашния си вид.
Кой е бил св. Теодор Тирон? Достигналите до нас житийни известия са твърде малко. Не са известни нито годината, нито мястото, където е роден светецът. Има податки, че е роден на Изток, в Сирия или Армения. Мъченическа смърт претърпява в Анатолия, в древния град Амасия (дн. Турция), недалеч от южните брегове на Черно море, поради което св. Теодор Тирон е известен още под името св. Теодор Амасийски. Самото име Тирон пък най-вероятно е дадено, не защото св. Теодор е бил млад войник (думата „Tiro” от класическия латински означава новобранец), а от името на кохортата (Cohors Tyronum), която през зимата на 306 г. е била разквартирувана в Амасия. Там св. Теодор е заварен от поредния едикт на имп. Галерий, насочен срещу християните. Св. Теодор отказва да принесе жертва на езическите богове, а неговият военен командир Вринка му дава няколко дни за размисъл. Тези дни св. Теодор прекарва в усърдна молитва към Христа. Същевременно светецът бил обвинен, че е подпалил храма на богинята Кибела, заради което бил отведен на съд при управителя на града Публий. Пред него св. Теодор изповядва своята твърда вяра в Христа, заради което е хвърлен в затвора и обречен на гладна смърт. След известно време градоначалникът узнал, че по чудесен начин светецът е избегнал гладната смърт. Призовал го отново да принесе жертва на езическите богове, но св. Теодор бил непреколонен в своята вяра. Заради своята непоколебимост бил предаден на жестоки мъчения, бил бит, а тялото му стъргано с железни зъби. Нищо обаче не могло да принуди светеца да се отрече от Христа, заради което бил хвърлен жив в огъня. Според преданието, тялото му останало незасегнато. Една благочестива християнка го пренесла в гр. Евхаит, близо до гр. Евханиа и го погребала в дома си. Географската близост (ок. 30 км) на двата града, близкото звучене на имената им – Евхаит и Евхания, както и фактът, че единият от тях е свързан със св. Теодор Тирон, а другият с името на св. Теодор Стратилат днес са довели до сериозно объркване сред западните изследователи, някои от които стигат дори до там, че отричат съществуването на св. Теодор Стратилат.
normal theodoroi4Приснопаметният гръцки учен Н. Икономидис в своята статия  „Le dédoublement de st. Тhéodore et les villes d’euchaïta et d’euchaneia” дава едно хубаво обяснение откъде идва и на какво точно се дължи това объркване, и като защитава историчността на двамата големи раннохристиянски воина, слага край на спора, повдигнат от западните учени. Своята мъченическа смърт св. Теодор Тирон претърпял на 17 февруари 306 г., като Православната църква и днес празнува на този ден паметта му. Интересно е, че в Римския мартиролог неговата памет е отбелязана на 9 ноември. На мястото, където бил погребан светецът, издигнали храм, който скоро станал обект на голямо поклонение. Тук в края на  ІV в. идва на поклонение и св. Григорий Ниски и произнася слово, което се явява най-ранното сведение и панегерик за светеца (PG, XLVI, 741). Известни са също „Мъченичеството на св. Теодор” „Martyrium S. Theodori Tironis” публикувано от Делайе в неговата „Les legendes grecques des saints militaires”, текстът на което обаче е достигнал до нас в прекалено интерполиран вид. Там Делайе публикува и по-късни сведения за св. Теодро Тирон и по-точно за няколко чудеса от периода VІІ-Х в., извършени от светеца (Vita, educatio et miracula Sancti Theodori, с. 183-201). Тези сведения са много ценен извор за Византийската история в периода на арабската инвазия.
По-късно мощите на светеца са пренесени от Евхаит в Константинопол. През ХІІ в. тялото му е пренесено в Бриндизи (Италия), където е обявен за патрон на града, а главата му е в Гаета (Южна Италия). Интересно е обаче, че според някои източници мощите на светеца се намират във Венеция. Това може да се дължи на вече споменатия факт, че западните изследователи или отхвърлят съществуването на св. Теодор Стратилат или го отъждествяват със св. Теодор Тирон. Факт е, че повечето венецианци считат че св. Теодор е един, а специалистите, които знаят за съществуването на двама светци с едно и също име, се двоумят на кой точно светец са мощите.
Последното изследване на Ото Демус „Mosaics of San Marco” показва, че вероятно първият култ във Венеция е бил само към св. Теодор, тоест през ХІІ в. на Запад още не правят разлика между св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, а чак по-късно се разпространява култът към св. Марк. Казвам всичко това, защото през ХІІІ в. венецианският флот, воден от адмирал Якоб Дауро, превзема Несебър и го оплячкосва. Една от многото ценни реликви, които венецианците отнасят от града, са мощите на св. Теодор Стратилат, които заедно с още редица мощи на известни светци се намирали в града. Мощите на светеца били отнесене във Венеция и св. Теодор станал първият патрон-светец на Венеция, а св. Марк става такъв на по-късен етап. За да бъде объркването пълно, дори и днес, при това на много места в самата Венеция може да се прочете, че в града са донесени (заграбени) от Несебър мощите на св. Теодор Тирон, а не на св. Теодор Стратилат. Днес една малка частица от мощите на св. Теодор Тирон се намират в София, в църквата „Св. Йоан Рилски” при Духовната семинария. Правешкият манастир „Св. Теодор Тирон” също пази частица от св. му мощи.