Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

понеделник, 24 януари 2011 г.

Облаци над Тавор или мъгла в главата

.

Автор: Архим. Исидор (Минаев)
Превод: В. Каравълчев
публикувано: http://www.dveri.bg/content/view/12634/172/

Неотдавна в Интерфакс беше публикувана статията „Метеоролозите не могат да намерят обяснение за появата на облак на мястото на предполагаемото Преображение Господне”, която впоследствие се появи и на други църковни сайтове. Във връзка с тази публикация ми се иска да споделя някои мисли.

В споменатата статия се казва, че учените не могли да обяснят ежегодната поява на облак над планината Тавор в деня, когато се чества празникът Преображение Господне. За мене това не предизвиква учудване. Учените са се опитали да излязат от областта на рационалния експеримент и да проникнат в областта на духовните тайни - нещо напълно невъзможно, което въобще не може да бъде съгласувано нито с научната методика, нито с православната традиция за отношението към свръхестественото. Още през 18 век великият руски учен М. В. Ломоносов пише: „Не е нормално, ако математик се опитва с пергел да измери волята Божия, както не е нормално, ако богослов си мисли, че с помощта на Псалтира може да изучи химията и астрономията”. В този контекст цитатът на Ломоносов звучи дори толерантно в сравнение с нелицеприятните думи на Христос, насочени към търсещите свръхестествени знамения: „Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона” (Мат. 16:1-6).

Тук искам да поясня, че ефирни облаци и мъгла през лятото са често явление за Тавор. Това потвърждава и игуменът на гръцкия православен манастир на Тавор архимандрит Иларион, както и всички, които служат в Руската духовна мисия в Йерусалим и редовно придружават поклонници по Светите места. Описание на облаци на Тавор успяхме да намерим в няколко книги, издадени в началото на 19 век. Ето какво пише там: „През по-голямата част от лятото Тавор е покрит сутрин от гъсти облаци, които се разсейват към обяд, а през нощта пада обилна роса” – цитат по A Guide to the Study of the Bible", in Supplement to the Comprehensive Commentary, ed. W. Jenks, Brattleboro', 1838, стр. 172 .

„На Тавор, както и въобще в Палестина има само два сезона: сух и дъждовен. Дъждовният сезон е много кратък и започва в края на октомври, началото на ноември, а понякога дори през декември, както е било през 1899 г. В продължение на три месеца падат обилни валежи, придружени често с гръмотевици. Количеството дъжд, паднало в този период, превишава 2-3 пъти това, което пада в Централна Европа за цялата година. През март валежите намаляват, а през следващите месеци напълно спират. През останалата част от годината небето е винаги ясно. Природата, разбира се, губи красотата си, но росата, която обилно пада през нощта, замества отчасти липсата на дъжд и поддържа живота на растенията въпреки слънчевите горещини. Обилната роса и охлаждането на атмосферата призори често стават причина за мъгли, които обвиват Тавор до тогава, докато слънцето не ги разпръсне. Понякога тези мъгли стигат дори до Ездрелонската равнина. Над облаците, сияещи в белота, подобно на острови се издигат Тавор, Малкият Ермон и др., осветени от слънцето. Противейки се на слънцето, което устремява лъчи, за да ги разсея, облаците се вълнуват, снижават се и пак се издигат високо нагоре, за да паднат пак; от силите на това движение те се отварят и като в разтворена бездна белите пари ти позволяват да видиш парченца от зелената равнина, където араби обработват полята си и пасат стадата си. Това впечатляващо зрелище и бушуващо море е невъзможно да бъде описано.” - Meistermann B., Le Mont Thabor, Paris: J. Mersch, 1899, стр. 130-131.

„Климатът на Тавор е умерен и здравословен. В летните дни вечер и сутрин върхът на планината е обкръжен от гъст облак, който се разсейва с издигането на слънцето.” Hierodiakonos Beniamin Ioannidou, "To Thavor, hetoi Perigraphe topographike kai historike tou Thavoriou orous", en Hierousolymois, 1867 // To Thavor, oros tes Metamorphoseos, 1993, стр. 44-45.

По правило облак на Тавор има и на празника Преображение Господне. Както самата планина, така и облакът ни напомнят за чудото с Преображението, явено на Христовите ученици и неизменно радващо хиляди поклонници. Но това съвсем не означава, че облакът трябва да бъде свръхестествен по своя произход. Да не забравяме, че Бог действа в света както чрез свръхестествени единични явления, така и чрез явления, които стават по установените природни закони.

Св. Игнатий Брянчанинов ни напомня за светоотеческата православна традиция по отношение на чудесата, духовната трезвост и убеждението, че сме длъжни „да бягаме от чудесата”, а не да ги търсим: „Така християнските аскети заповядват да не обръщаме особено внимание на всякакви явления, представящи се на нашите душевни и телесни чувства. Заповядват при поява на подобни явления да съхраним благоразумие и спасително внимание” (т. 2, 16-17). „Светите отци искат от подвижника да се моли при подобни явления, външно и вътрешно да пребивава в равнодушие към тях и да не им обръща внимание като недостоен за свето видение. Те ни завещават от една страна да не похулваме, да не би да похулим светиня, но от друга никак да не се доверяваме на подобни явления и прибързано да ги обявяваме за истински, за да не паднем в мрежата на лукавия” (т. 6, 290).

На вярващия човек е свойствено желанието да бъде близо до Бога и да чувства присъствието Му. Но стремежът да се постигне това чрез търсенето на чудо в материалния свят, проявено в желанието непременно да видим свръхестествен облак на Тавор, слизането на огъня на Велика събота или обратното движение на р. Йордан на Богоявление – това е неправилно и опасно отношение. Ние трябва винаги да помним, че към Бога се приближаваме преди всичко чрез духовни дела – труд по очистването на сърцата, преодоляване на порочността на падналото човешко естество, стремеж към правенето на добро: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). „Който иска да види Христос, с духа си е длъжен да се издигне високо над природата, защото Христос е над нея”, казва св. Николай Велимирович. И ако трябва да използваме свидетелство от Светите земи, то нека цитираме древния византийски надпис от мозаечния под на църквата "Пресвета Богородица" в град Мадаба в Йордания: „Ако искаш да видиш Мария, Девата Майка Божия, и Христос, от Нея родения Цар на всички, Единородния Син на Единия Бог, очисти своя ум, тяло и дела”.

вторник, 11 януари 2011 г.

Св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец - още едно голямо име, свързано с българските земи St. Spyridon of Trimythus - another saint associated with BG

.


***ST.SPYRIDON OF TRIMYTHUS - ANOTHER GREAT NAME ASSOCIATED WITH THE BULGARIAN LANDS***

Автор: Венцислав Каравълчев
Публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/12439/319/
На 12 декември Църквата почита паметта на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Св. Спиридон е един от най-тачените светци в православието. Въпреки голямата почит и обич, на която се радва светецът включително и у нас, остава неизвестен фактът, че пътищата на този дивен светия са минали и през територията на днешна България. През ІV в. столицата ни София приютява привържениците на единосъщието на Сердикийския събор 342 г. (343-344), свикан като вселенски. В този събор вземат участие около 300 епископи от всички части на Римската империя. Може би, защото едно от главните действащи лица на събора е св. Атанасий Велики името на св. Спиридон Тримитунтски остава в неговата сянка. Но именно св. Атанасий Велики е този, който ни съобщава, че св. Спиридон е присъствал на събора в София. В своята така наречена „Втора апология”(Athanasius, Apologia Secunda 50) св. Атанасий изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно указва на присъствалите от Кипър 12 епископи, сред които добре познатите ни и от други извори св. Спиридон и правоправещият епископ на съседната епархия св. Трифилий (Левкозийски)[1], който всъщност е ученик на св. Спиридон и автор на първото негово житие. При това участието на св. Спиридон на събора в Сердика е абсолютно сигурно за разлика от считаното за безспорно негово участие на І Вселенски събор в Никея през 325 г. Причината е в това, че както вече отбелязахме, сам св. Атанасий Александрийски указва на неговото участие и подписване решенията на Сердикийския събор, докато за участието му в І Вселенски събор съдим по включването му в един доста по-късно съставен списък на „318-те отци” от събора.

Трябва със съжаление да отбележим, че българската църковна историография продължава да бъде в огромен дълг към народа ни и вече няколко десетилетия върви по отъпкани пътечки, вместо да започне да прокарва нови пътища. Крайно време е богатото ни църковно минало, както и стотиците светци на Църквата, свързани с днешните български земи, да бъде осветлено, проучено и популяризирано и това би имало не по-малък принос за приобщаването на младите към Църквата в сравнение с не особено популярните засега опити да бъде въведено вероучение в училищата.

Голямата известност на св. Спиридон е причина за тиражирането в днешно време на много компилирани жития на светеца, които често съдържат неточности, включително географски и хронологични. Животът на св. Спиридон е добре известен, както и многото чудеса, които светецът върши още приживе. Първото житие на светеца се появява непосредствено след неговата смърт. То е било написано в поетична форма в характерния за античността ямбичен стих, за която ясно свидетелства лексиконът Суда (Sudae lexicon.1-4) Автор на житието е любимият ученик на св. Спиридон - св. Трифилий, който също присъства на Сердикийския събор заедно с учителя си. За съжаление, житието написано от св. Трифилий не е достигнало до нас. То обаче може да бъде частично възстановено на базата на следващите жития, в които ясно личат фрагменти и заемки от него. Може да предположим, че то е било написано не много дълго след смъртта на светеца. Трябва да отбележим, че св. Трифилий, който е известен тълкувател на св. Писание, в случая се явява и автор, ако не на първото, то на едно от първите жития на епископ в историята на Църквата и със сигурност на първото житие, написано в стихотворна форма.

Най-старото достигнало до нас житие на св. Спиридон е на епископа на гр. Пафос (югозападен Кипър) Теодор (VІІ в.). В това житие са включени много от чудесата на св. Спиридон, които са пропуснати по една или друга причина от св. Трифилий. Житието, написано от еп. Теодор, е запазено в няколко ръкописа, най-ранният от които е йерусалимският (Hier.sab. 256 (P). Интересно е, че точно този ръкопис е пренебрегнат от Van den Ven, който прави критическо издание на гръцкия текст на това житие. Следващото по древност запазено житие е т.н. „Лаврентиево” (Laur. Plut. XI, 9), което се е съхранило в един единствен екземпляр във Флоренция. Четвъртото житие, което исторически добива най-голяма популярност и разпространение във Византия и силно повлиява на славянските жития на св. Спиридон Тримитунтски е дело на блаж. Симеон Метафраст.

Славата на св. Спиридон Тримитунтски още преживе ще да е била толкова голяма, че непосредствено след смъртта му почти всички църковни историци и писатели от V в. сл. Р. Хр. ще счетат за необходимо да му отделят специално внимание – Руфин Аквилейски, Сократ, Созомен, Геласий Кизикийски, Геласий Кесарийски, св. Атанасий Александрийски и др. По-долу ще се опитаме на базата на тези жития да направим една кратка историческа справка за този изключителен архиерей на древната Църква.

Св. Спиридон се ражда в края на ІІІ в. в село Аския (Аша) на о. Кипър. Созомен ни казва, че светецът е бил женен и е имал няколко деца. От тях по име до нас е достигнала само дъщеря му Ирина, която за себе си избрала девството и умира преди своя баща. От житията не става ясно кога точно (преди или след смъртта на дъщеря си Ирина) св. Спиридон е избран за епископ на съседния на Аския град Тримитунт (на 5 км от Аския). Негови ученици и спътници стават св. Трифилий Ледърски (Левкозийски) и дякон Артемидор. Отличавал се с голяма любов и грижа за паството, особено за бедните, както и за правилността на извършването на църковното богослужение. Интересно е, че Сократ изрично подчертава, че св. Спиридон, който явно преди хиротонията си е бил пастир, продължава да бъде такъв и след ръкополагането си за епископ. Тоест еднакво добре е пасял и паството си (хората), и стадото си (животните). Той описва един случай, когато крадци се опитали да откраднат няколко животни от кошарата на светеца, но били вързани от невидима сила. На сутринта св. Спиридон ги заварил с вързани на гърба ръце и като разбрал какво се е случило, горещо се помолил за тях, след което започнал да ги наставлява да придобиват всичко с честен труд. Накрая с усмивка им подарил един овен с думите: „за да не се окаже, че цяла нощ сте бодърствали напразно”.

Друга интересна случка, описана от Сократ, който се позовава на Руфин Аквилейски, е свързана с дъщерята на светеца Ирина. Приживе някой познат й дал на съхранение едно скъпо украшение, което тя укрила в земята. След време човекът дошъл да си го потърси, но Ирина била вече починала. Човекът заподозрял, че св. Спиридон знае къде е украшението, но не иска да му го върне. Като разбрал помислите на човека и за да го предпази от грях, св. Спиридон отишъл на гроба на дъщеря си и горещо помолил Бог да му яви преждевременно обещаното Възкресение. Ирина застанала до баща си, показала му мястото, където заровила украшението и след това отново се отдалечила от него. Този епизод от живота на св. Спиридон е включен в житието на еп. Теодор, но общуването между светеца и дъщеря му е предадено по различен начин.

Созомен описва друга забележителна случка от живота на светеца. Веднъж по време на Великия пост (трябва да отбележим, че по това време Великият пост е бил с продължителност от един до шест дни), през който обикновено светецът и семейството му не ядели абсолютно нищо, при него дошъл уморен пътник. Като видял изтощения гост, св. Спиридон наредил на дъщеря си да донесе храна. Дъщеря му с неудобство съобщила, че няма нищо за ядене. Тогава светецът се помолил за прошка и наредил на дъщеря си да свари осоленото свинско, което имали в дома си. Когато месото било сервирано, св. Спиридон пръв вкусил от храната и поканил госта да го последва. Пътникът отказал под претекст, че е християнин, но св. Спиридон му отговорил: „Тогава имаш още по-малко право да се оправдаваш. Нали за чистите всичко е чисто, както казва словото Божие”.

Много показателен е случаят със заболяването на имп. Констанций (в житието на еп. Теодор се говори за имп. Константин). Най-известните лекари в империята безуспешно се опитвали да го излекуват. Веднъж имп. Констанций в съня си видял голямо множество епископи и между тях двама, които сияели в чудна светлина, но в съня така и не му били казани имената на тези двама епископи. Дълго страдал императорът и молил Бог да му посочи имената на епископите. Известни свети мъже го причастявали с Христовите тайни, но облекчение за болката му нямало. Веднъж по Божи промисъл св. Спиридон заедно с учениците си св. Трифилий и Артемидор дошли по църковни дела в Антиохия (вероятно за поместния събор през 340 г.), където бил и самият император и светецът по чудесен начин го изцелил. Впечатлителни са думите на св. Спиридон, с които се обръща към императора: „...Цар и Владика наричай само Единия Бог, Който пожела да те надари с твоята власт”. На излизане от двореца на императора светецът срещнал една жена (вероятно нехристиянка, съдейки от израза в житието "τη βαρβάρω φωνή παρακαλουσα" – помоли го с варварски глас), която носи на ръце своето умряло дете. Тя слага в краката на светеца детето си и го моли за помощ. Св. Спиридон се обръща към Артемидор с думите: „какво да правим с умрялото, брате дяконе?”, на което Артемидор отвръща: „Аз знам точно, че ти си подател на живот и владееш удивително изкуство: защото Владиката Христос е лекар не само на царете, но и на всички хора, особено на бедните. Затова отвори непорочната си уста, издигни своя чист глас и Даруващият живот ще ти помогне. Както тогава Господ изрече „Куми талита”, което ще рече „стани чадо”, така и сега Той ще се яви и ще съживи детето”. След тези думи св. Спиридон дълго се молил и оросявал земята със сълзите си и детето оживяло. Изпълнена с неземна радост майката паднала на земята, сърцето й не издържало и тя умряла. Св. Спиридон още не дошъл на себе си от молитвата за детето, се обърнал към Артемидор: „О, най-възлюбени измежду приятелите ми и мой съобщниче в божествените тайнства! Две нещастия тук и две чудеса, детето възкръсна от мъртвите и сега жално лежи и плаче, а майка му е мъртва. Какво да правим?" Артемидор с усмивка на лице отвърнал: „Нима считаш това за по-трудно от първото чудо? За това дело не са нужни пари, защото това не може да се купи, нека това стане за посрамване на златото. Доколкото Христос върши всичко това – животът на тази жена е в ръцете ти. Даром искай, даром и ще получиш...” Изпълнен със силна вяра след тези думи, светецът отново напоил земята със сълзите си и като горещо молел Бога, хванал умрялата за ръката и я вдигнал, като й дал детото в ръцете. След това благодарил горещо на Бога и се помолил жената да забрави този случай...

Многобройни и дивни са били приживе делата на този голям Божи угодник, чрез когото Бог възкресява дори мъртвите. Не по-малко дивни и чудни са те и след неговата смърт. Св. Спиридон пътешествал много, обиколил почти целия Кипър и многократно пътувал и извън пределите на острова. Бил е в Александрия, вероятно на събора през 320 г., твърде възможно е, както казахме, да е присъствал и на І Вселенски събор в Никея, тоест посетил е Константинопол през 325 г., в Антиохия вероятно на събора през 340 г. и в Сердика през 342 -343 г. Пътуването му до днешна София е вероятно последното извън Кипър, защото св. Спиридон умира някъде в средата на ІV в. и е погребан в Тримитунт. В някои нови жития и справочници може да се прочете, че светецът умира на 78-годишна възраст, през 348 г., но това не се основава на конкретна изворова информация.
В средата на VІІ в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол. Още тогава е направило впечтление, че независимо от дългото време, изминало от смъртта му, тялото му се съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. През 1453 г. при превземането на Константинопол от турците мощите били пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до днес. На два пъти през годината се сменят одеждите, с които са облечени мощите на светеца. Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, а обувките много износени, затова и мнозина вярват, че и до ден днешен светецът обикаля по света и помага на нуждаещите се. Друг удивителен факт, който науката не може да обясни е, че тялото на св. Спиридон има постоянна телесна температура от 36.6 градуса. Православната Църква чества паметта му на 12 декември, а Римокатолическата на 14 декември.


Кондак 1

Препрославен от Господа светителю и чудотворче Спиридоне! Днес празнуващите всечестната твоя памет, като наш бърз помощник и закрилник, даден ни от прославилия те Христос, викаме към тебе: от всякакви беди и зло ни освободи, та с благодарност да ти казваме:
Радвай се, Спиридоне, предивний чудотворче.

[1] Св. Трифилий е първият епископ на Левкозия (Ледра), днес Никозия – столицата на Кипър.