Облаци над Тавор или мъгла в главата

.

Автор: Архим. Исидор (Минаев)
Превод: В. Каравълчев
публикувано: http://www.dveri.bg/content/view/12634/172/

Неотдавна в Интерфакс беше публикувана статията „Метеоролозите не могат да намерят обяснение за появата на облак на мястото на предполагаемото Преображение Господне”, която впоследствие се появи и на други църковни сайтове. Във връзка с тази публикация ми се иска да споделя някои мисли.

В споменатата статия се казва, че учените не могли да обяснят ежегодната поява на облак над планината Тавор в деня, когато се чества празникът Преображение Господне. За мене това не предизвиква учудване. Учените са се опитали да излязат от областта на рационалния експеримент и да проникнат в областта на духовните тайни - нещо напълно невъзможно, което въобще не може да бъде съгласувано нито с научната методика, нито с православната традиция за отношението към свръхестественото. Още през 18 век великият руски учен М. В. Ломоносов пише: „Не е нормално, ако математик се опитва с пергел да измери волята Божия, както не е нормално, ако богослов си мисли, че с помощта на Псалтира може да изучи химията и астрономията”. В този контекст цитатът на Ломоносов звучи дори толерантно в сравнение с нелицеприятните думи на Христос, насочени към търсещите свръхестествени знамения: „Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона” (Мат. 16:1-6).

Тук искам да поясня, че ефирни облаци и мъгла през лятото са често явление за Тавор. Това потвърждава и игуменът на гръцкия православен манастир на Тавор архимандрит Иларион, както и всички, които служат в Руската духовна мисия в Йерусалим и редовно придружават поклонници по Светите места. Описание на облаци на Тавор успяхме да намерим в няколко книги, издадени в началото на 19 век. Ето какво пише там: „През по-голямата част от лятото Тавор е покрит сутрин от гъсти облаци, които се разсейват към обяд, а през нощта пада обилна роса” – цитат по A Guide to the Study of the Bible", in Supplement to the Comprehensive Commentary, ed. W. Jenks, Brattleboro', 1838, стр. 172 .

„На Тавор, както и въобще в Палестина има само два сезона: сух и дъждовен. Дъждовният сезон е много кратък и започва в края на октомври, началото на ноември, а понякога дори през декември, както е било през 1899 г. В продължение на три месеца падат обилни валежи, придружени често с гръмотевици. Количеството дъжд, паднало в този период, превишава 2-3 пъти това, което пада в Централна Европа за цялата година. През март валежите намаляват, а през следващите месеци напълно спират. През останалата част от годината небето е винаги ясно. Природата, разбира се, губи красотата си, но росата, която обилно пада през нощта, замества отчасти липсата на дъжд и поддържа живота на растенията въпреки слънчевите горещини. Обилната роса и охлаждането на атмосферата призори често стават причина за мъгли, които обвиват Тавор до тогава, докато слънцето не ги разпръсне. Понякога тези мъгли стигат дори до Ездрелонската равнина. Над облаците, сияещи в белота, подобно на острови се издигат Тавор, Малкият Ермон и др., осветени от слънцето. Противейки се на слънцето, което устремява лъчи, за да ги разсея, облаците се вълнуват, снижават се и пак се издигат високо нагоре, за да паднат пак; от силите на това движение те се отварят и като в разтворена бездна белите пари ти позволяват да видиш парченца от зелената равнина, където араби обработват полята си и пасат стадата си. Това впечатляващо зрелище и бушуващо море е невъзможно да бъде описано.” - Meistermann B., Le Mont Thabor, Paris: J. Mersch, 1899, стр. 130-131.

„Климатът на Тавор е умерен и здравословен. В летните дни вечер и сутрин върхът на планината е обкръжен от гъст облак, който се разсейва с издигането на слънцето.” Hierodiakonos Beniamin Ioannidou, "To Thavor, hetoi Perigraphe topographike kai historike tou Thavoriou orous", en Hierousolymois, 1867 // To Thavor, oros tes Metamorphoseos, 1993, стр. 44-45.

По правило облак на Тавор има и на празника Преображение Господне. Както самата планина, така и облакът ни напомнят за чудото с Преображението, явено на Христовите ученици и неизменно радващо хиляди поклонници. Но това съвсем не означава, че облакът трябва да бъде свръхестествен по своя произход. Да не забравяме, че Бог действа в света както чрез свръхестествени единични явления, така и чрез явления, които стават по установените природни закони.

Св. Игнатий Брянчанинов ни напомня за светоотеческата православна традиция по отношение на чудесата, духовната трезвост и убеждението, че сме длъжни „да бягаме от чудесата”, а не да ги търсим: „Така християнските аскети заповядват да не обръщаме особено внимание на всякакви явления, представящи се на нашите душевни и телесни чувства. Заповядват при поява на подобни явления да съхраним благоразумие и спасително внимание” (т. 2, 16-17). „Светите отци искат от подвижника да се моли при подобни явления, външно и вътрешно да пребивава в равнодушие към тях и да не им обръща внимание като недостоен за свето видение. Те ни завещават от една страна да не похулваме, да не би да похулим светиня, но от друга никак да не се доверяваме на подобни явления и прибързано да ги обявяваме за истински, за да не паднем в мрежата на лукавия” (т. 6, 290).

На вярващия човек е свойствено желанието да бъде близо до Бога и да чувства присъствието Му. Но стремежът да се постигне това чрез търсенето на чудо в материалния свят, проявено в желанието непременно да видим свръхестествен облак на Тавор, слизането на огъня на Велика събота или обратното движение на р. Йордан на Богоявление – това е неправилно и опасно отношение. Ние трябва винаги да помним, че към Бога се приближаваме преди всичко чрез духовни дела – труд по очистването на сърцата, преодоляване на порочността на падналото човешко естество, стремеж към правенето на добро: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). „Който иска да види Христос, с духа си е длъжен да се издигне високо над природата, защото Христос е над нея”, казва св. Николай Велимирович. И ако трябва да използваме свидетелство от Светите земи, то нека цитираме древния византийски надпис от мозаечния под на църквата "Пресвета Богородица" в град Мадаба в Йордания: „Ако искаш да видиш Мария, Девата Майка Божия, и Христос, от Нея родения Цар на всички, Единородния Син на Единия Бог, очисти своя ум, тяло и дела”.