Св. Трифон Чудотворец - изцелител и покровител на земеделието

.

Автор: Венцислав Каравълчев
публикувано: http://www.dveri.bg/content/view/12687/171/

Св. Трифон е един от най-обичаните православни светци. Името на светеца е от гръцката дума τρυφή - мекота, нежност, деликатност. Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан днес както от Православната, така и от Римокатолическата църква. Основен център на култа към св. Трифон във Византия са Мала Азия и Константинопол. През 1204 г . кръстоносците отнасят мощите на светеца от Константинопол в Рим и това спомага неговата слава да се разпространи и на Запад. Произходът на традицията св. Трифон да бъде покровител на земеделието и специално на винарството може да се отнесе към Х в.

Основният извор за живота и дейността на светеца е Константинополският синаксар (Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae) от ХІ в. Св. Трифон се родил в град Лампсак (Lampsacus, Фригия)* по времето на император Гордиан (първата половина на ІІІ в.) Занимавал се с животновъдство – отглежда гъски. Според житието от Синаксара, още от младини е притежавал дара на изцелението и екзорцизма. Измежду многото изцелени от него била и дъщерята на Гордиан, която била обладана от демон. Той не само я освободил от демона, но и показал на присъстващите беса, който се бил вселил в едно черно куче. Това чудо накарало мнозина да се обърнат към Христа.

По времето на император Деций (249-251), който идва на престола след Филип, наследник на Гордиан, св. Трифон бил отведен в Никея (дн. Изник, Турция), при префекта на провинция Ориент – Акилинус с обвинението, че не иска да принася жертва на езическите богове. Изведен на съд, св. Трифон изповядал вярата си в Христос, заради което бил подложен на редица мъчения, които твърдо понася. Като разбират, че не могат по никакъв начин да сломят волята му и уплашени от убедителността на примера му, палачите го обезглавили през 250 (249) г.

Въпреки че пострадал в Никея и местните жители искали да го погребат там, свети Трифон се явил във видение и пожелал да бъде пренесен в родното си място. Така тялото на светеца първоначално било погребано в родния Лампсак. По-късно вероятно някой от императорите, произхождащи от Мала Азия, пренесъл мощите в Константинопол и спомогнал за разпространяването на култа към светеца.

Според Синаксара, честването на паметта му ставало на 1 февруари на мястото, където бил изграден мартириум. Той се намирал вътре в църквата "Св. Йоан Богослов" недалеч от църквите "Св. София" и "Св. Ирина" в Константинопол. Самото построяване на мартириума се чествало отделно на 19 октомври. Св. Трифон се чествал също така на 19 септември в деня на паметта на мъчениците Трофим и Доримедон, като това честване е ставало близо до храма "св. Анна" в Константинополското предградие Девтерон. Интересното в случая е, че според Синаксара, в Константинопол била изградена църква на името на св. Трифон, но там чествали празника му на 1 декември. По информация от други средновековни източници, в Константинопол имало не по-малко от седем църкви, посветени на светеца. Преподобни Теофан и император Лъв VІ (886-912) пишат похвални слова (ενκόμιον) за светеца. Интересното е, че в тях липсва указание за някакви „специални качества”, атрибутирани към светеца. Едва в по-късните текстове, посветени на св. Трифон, се появява епитетът „ανάργυρος” (безсребърник), както и асоциирането му със закрилник на земеделието, градините и лозята. Причината за това явно са онези моменти от житието, когато той изцелява болни и обладани от демони, както и основното му занимание – отглеждането на гъски и всички съпътстващи това земеделски дейности. В много от богослужебната литература Х-ХІІІ векове, като например в Евхологиите, са включени текстове и молитви към („на”) св. Трифон за благословение на земеделската продукция и лозята, както и за прогонване на бесове (екзорцизми).

В много текстове се вижда, че особено голяма е била неговата помощ и силно неговото застъпничество в борбата срещу малките насекоми и животни, които повреждали реколтата. Интересни свидетелства има и в най-ново време. Така например, в манастира Ксенофонт, на Света Гора, където се съхранява главата на светеца, има много запазени спомени на тази тема. Старецът Варлаам Ксенофонтски (1908-1983) разказва, как манастирските градини, в местността "Захара", били нападнати от скакалци, в резултат на което зеленчуковата реколта била силно повредена. Отецът, който се грижел за градините, информирал за това игумена и помолил да занесат там главата на св. Трифон и да отслужат водосвет и молебен. Манастирът изпратил веднага главата на светеца и след извършването на водосвета, насекомите се вдигнали като облак и отлетели, като по този начин манастирската реколка била спасена. В местността на този светогорски манастир има и килия, посветена на св. Трифон, а по традиция братството често дава на новопостригани братя неговото име.

Църковното предание, разбира се, дава своя отпечатък и върху иконографията на светеца. Обикновено той се изобразява като голобрад младеж (но съществуват икони, на които е изобразен и с брада), с буйна гъста коса, често занемарена, с което се подчертава неговият скромен произход и фактът, че е прекарал целия си живот на полето. Винаги е облечен в хитон, стигащ почти до земята и с подобно на туника наметало върху хитона. Съществуват два основни иконографски типа на светеца според символите, които държи в ръката си. Първоначално, преди да бъде обявен за светец-патрон на лозарството, е бил изобразяван като всички мъченици - с кръст в дясната си ръка. Лявата ръка държи и повдига края на дрехата му. Този тип, който е характерен за ранния период, продължава да се използва и след като става популярен като закрилник на лозята и градините.

При втория иконографски тип светецът отново държи кръст в дясната си ръка, докато в лявата има малък сърп. През средновековието това е било основното оръдие за обработката на лозята и градините. Съществуват и други, по-рядко срещани иконографски типове, в които светецът вместо сърп, държи малка кутия с медицински инструменти (характерен атрибут на лечителите-безсребърници) или пък лозов клон, отрупан с плодове. Понякога клонът може да е заменен със съд (плетен кош).

По традиция, ще потърсим връзка между житието на светеца и култа към него с родните ни земи. Голяма е вероятността св. Трифон да е бил с тракийски произход. Ние нямаме конкретни податки за това, но е добре да се знае, че Лампсак е град във Фригия, област населена с фриги, които, според свидетелството на Страбон и Херодот, са тракийско племе, което някога са е наричало бриги. Тракийското племе бриги обитава поречието на р. Струма и част от тях около 1100 г. пр. Хр се преселва в Мала Азия, в областта, която по-късно получава името Фригия. Неслучайно една от версиите за произхода на Панагюрското златно съкровище е, че то е дело на тракийски майстори от Лампсак.

През 1235 г. тук, в Лампсак, се свиква голям всеправославен събор с участието на представители на всички източни Православни църкви. На този събор е възстановено патриаршеското достойнство на Българската църква, а архиепископ Йоаким тържествено е провъзгласен за патриарх.

По-интересен е един друг исторически момент, свързан с името на Никейския император Теодор ІІ Дука Ласкарис (1254-1258). Император Теодор ІІ е женен за дъщерята на цар Иван Асен ІІ – Елена. Една от техните дъщери пък – Ирина, става съпруга на българския цар Константин І Тих Асен. В своето произведение възхвала за град Никея ("Εγκώμιον εις την Μεγαλόπολιν Νίκαιαν", (Панегирик за Никея), PG 140:1345) император Теодор ІІ Ласкарис говори за обичта на никейците към св. Трифон и как ежегодно те чествали паметта му. В същото произведение той помества и похвалното слово към светеца, което собственоръчно е написал. В това слово се описва чудото с лилията. Става въпрос за един увяхнал цвят от лилия, поставен зад кандилото на светеца, който разцъфнал в средата на зимата, в деня на празника на светеца. Цветът бил откъснат година по-рано и останал от предходното честване. Според една Анонимна византийска хроника от същото време, император Теодор ІІ Ласкарис считал св. Трифон за свой личен патрон и закрилник. В потвърждение на това са и монетите с образа на светеца, сечени от император Теодор ІІ. В същата анонимна хроника се казва, че след като се завърнал триумфално в Никея през 1254 г. или може би 1255 г. от трудно спечелената война с българския цар Михаил Асен (1246-1256), Теодор ІІ Ласкарис веднага се заел да изгради великолепна църква, посветена на св. Трифон. Императорът считал, че е спечелил войната благодарение на помощта, която му оказал светецът. Църквата била построена точно на мястото на мъченическата смърт на св. Трифон и де факто се явява неговият истински мартириум. И макар, че мощите на св. Трифон отдавна вече не били там, чудото с лилията бил свидетелство, че духом светецът е винаги там. Редом с мартириума императорът заедно с патриарх Арсений изградил и училище. Направените през 1947 г археологически проучвания на предполагаемото място на мартириума разкриват голяма кръстокуполна църква с размери 22.5 х 19.5 м. Подът на църквата е бил покрит с великолепна мозайка.

Тропар на светеца:

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

_______________________________________________

* В житието на светеца се казва „Ούτος υπήρχεν εκ Σαμψάδου κώμης της Φρυγών επαρχίας..” Интересното в случая е, че някои западни справочници отъждествяват Сампсада със селцето Кампсаде, недалеч от Апамея Фригийска (Динар, Турция). Гръцките източници са категорични, че това е град Лампсак дн.Чанаккале, Турция – близо до Истанбул. Според нас също става дума за град Лампсак. Гръцкото предание е отразено и в “Μικρόν Ευχολόγιον” (Кратък молитвеник), където в молитвата, с която се освещават лозовите насаждения, на светеца са приписани думите: “Όταν βρισκόμουν στην Λάμψακο και φρόντιζα και έβοσκα τις χήνες, κατήλθεν οργή από Θεού Παντοκράτορος...” (Когато бях в Лампсак и се грижех и пасях гъските, дойде гняв от Бога Вседържител...)