Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

сряда, 2 март 2011 г.

Последният старец на Глинската пустиня – схиархим. Симеон (1920-2010)

.

Автор Александър Богатирев
Превод В. Каравълчев
Публикувано: http://www.dveri.bg/content/view/12585/100/

"При мен идвайте, моля, с прости въпроси. За умни беседи търсете академици"...

На 6 декември 2010 почина големият подвижник на Глинската пустиня схиархимандрит Симеон (Нестеренко). Глинският мъжки манастир, посветен на Рождество Богородично, е основан на мястото, където в началото на ХVІ век е открита чудотворната икона „Рождество на Пресвета Богородица”. В Глинската пустиня са се подвизавали и просияли мнозина светци на Православната църква. Само преди година на 25 март 2009 г. Украинската православна църква (МП) причисли към лика на светците трима от последните старци на обителта: схимитрополит Серафим (Мажуга), схиархимандрит Андроник (Лукаш) и схиархимандрит Серафим (Романцев). Малко след това през август 2010 към сомна на новопросиялите от манастира бе причислен и схиархимандрит Серафим (Амелина).

Старецът Симеон е сподвижник и съвременник на новопросиялите глински отци. Той е един от първите заселници на новооткритата след първата голяма вълна на революционни репресии в Русия Глинска обител през 1942 г. Отец Симеон активно работи за възстановяването на обителта. След повторното закриване на манастира от комунистите отец Симеон заедно с много от другите подвижници е изпратен в град Гудаута - Абхазия (Грузия). Около него се събират много духовни чеда и се създава цял таен женски манастир. След смъртта на старците Серафим (Романцев), Андроник (Лукаш) и Виталий (Сидоренко) отец Симеон започнал да обгрижва и много от техните чеда. В разгара на войната в Абхазия, старецът Симеон е принуден да се пресели отново и отива в едно селце недалеч от град Сочи (Русия).

Последните 8 години от живота си поради тежко боледуване и множество инсулти той е на легло. Въпреки, че болестите му не позволяват да общува нормално с чедата си и поклонниците, до последния си земен час той е заобиколен от посетители, които получават успокоение, а понякога и изцеление, дори само от мълчаливото присъствие покрай него.

Всъщност, преди кончината си на 6 декември м.г., старецът Симеон неколкократно стигал до смъртта, но Бог, по молитвите на чедата му, го връщал и удължавал с мъничко земния му живот - за да може да раздаде до последно голямото си сърце, изпълнено с много любов към всички страдащи. За едно от тези умирания отец Симеон разказва, че почувствал как душата му напуска тялото. Видял огромна гара, от която непрекъснато били връщани хора. Обхванат бил от безпокойство, защото съзнавал, че няма билет. Изведнъж видял един монах, с който на младини имал сериозна кавга - нещо, за което цял живот съжалявал. Старецът започнал да го моли за прошка, а монахът го повел по една дълга улица и му показвал домовете, в които живеели вече отишлите си от този свят монаси от Глинската пустиня. Накрая му показал един недостроен дом без покрив и само с три стени. "Това е твоят дом" – казал монахът. Отец Симеон се изненадал и казал, че трудно ще живее в него, понеже е недостроен. Монахът му отговорил, че засега няма нужда да живее в него, защото трябва да се връща, а когато го достроят, тогава ще може и да се върне. В същия миг старецът почувствал, как душата му се връща в тялото и отново започнал да изпитва силни болки.

Всъщност, той боледувал тежко почти през целия си живот. Още като дете простудил сериозно краката си, които отичат и почерняват. По-късно раните по краката му загноели, открили се и понякога се показвали дори костите му. Но той всичко търпял и се утешавал с примера на праведния Йов и страданията на Христос. Въпреки лечението, болките го съпътстват през целия му живот. Често се налагало да го носят на ръце до храма, а понякога сам пълзял, но щом влезел вътре, Бог му давал сили и той извършвал прав цялата служба. Мнозина приходящи, които не знаели за проблема му, подигравателно подхвърляли: „Толкова се е напил, че не може да стои на краката си”.

По време на гоненията на Хрушчов и въпреки застъпничеството на патриарх Алексий, отец Симеон е заточен в Абхазия. Там обгрижвал селцето Лихни и служил в полуразрушения древен храм на Св. Богородица (ІХ в.). Огромната му любов и усърдие скоро разнесли славата му и в тази част на Русия. Въпреки огромната нужда от средства - за полуразрушения храм, отец Симеон никога не вземал пари за требите, които извършва. Между впрочем и до ден днешен в повечето енории на Грузинска църква всички треби са безплатни. Към него започнал да се стича народ от всички краища на Русия. С пожертвования и труд мнозина помогнали храмът на св. Богородица да бъде възстановен. Сам грузинският патриарх Илия многократно посещавал отец Симеон. Въпреки немощта на краката си, старецът Симеон често се изкачвал до най-непристъпните кътчета в тази част на планината Кавказ, за да причастява възрастните монаси в килиите им – мнозина от тях поради възрастта си и немощ не можели да слизат в храмовете. Въпреки непрекъснатите силни болки, отец Симеон отказвал да приема обезболяващи лекарства и доброволно понасял всички страдания за прошка на греховете, както своите, така и на своите духовни чеда, за които непрекъснато се молел.

Когато на 25 декември 2010 г. в храма "Св. Георги" и в събора "Св. архангел Михаил" в Сочи монахините, негови духовни чеда, организирали панахида на 20-я ден от смъртта му, един от поканените свещеници учудено попитал:

- Защо днес? Защо не на четиридесетия ден, както е установено?
- Това е двадесетница, не четиридесетница – отговорила една от сестрите.
-Да де, аз затова питам. Кой ви разреши, кой ви научи да правите така?
- Любовта – усмихнато отговорила сестрата. – Така се прави в Глинската пустиня.
В Почаев, при стареца Кукша, често идвали хора от Кубан, а той ги посрещал с думите: „Защо идвате при мен, когато си имате отец Симеон”.

Старецът Симеон винаги общувал много непринудено. Приемал ласково всички, обгрижвал и наставлявал сестрите, винаги проявявал милост и никога не нагрубявал дошлите при него. „Добрата дума лекува по-добре от всяко лекарство”, често казвал той. Когато при него понякога идвали хора, с надеждата да видят мъдър Златоуст, той пресичал желанието им с думите: „За умни беседи отидете при академиците, а при мен заповядайте само с простички въпроси”. Отец Симеон не обичал безцелното шегаджийство, въпреки че сам притежавал прекрасно чувство за хумор и често го използвал, за да прикрие своята прозорливост, да отклони безспирните въпроси и да избегне венцехваленията. Веднъж група посетители въодушевени заявили:
-Отче, колко ни е хубаво с вас!

Отецът ги погледнал и отговорил:

- Като ви е толкова хубаво, защо тогава не подскачате от радост?

Веднъж при отеца дошло едно младо момиче за съвет. Отецът й говорил едно, тя настоявала на своето, накрая отец Симеон се изморил да я увещава и я попитал:

- Злато имаш ли?

- Имам, отговаря момичето.
- Я го покажи, казва отеца.
- Ето, обеци и пръстен.
- И това е всичко, пита отецал
- Всичко.
- Много е малко, отговаря отец Симеон. Когато напълниш една торба, тогава ела и ще поговорим. А до тогава не се появявай.

Веднъж при него довели един млад милиционер. Отецът го изгледал и попитал:

-Пистолет имаш ли?

- Имам, - отговорил милиционера.

- С него хора убивал ли си?

- Не

- А окови имаш ли?


- Не, окови нямам, само белезници.

- А, червена (членска карта за КПСС) книжка имаш ли?

- Имам, смутено отговорил милиционера.

- А за какво живееш, знаеш ли?

Милиционерът онемял. Отец Симеон провел дълъг разговор с него. Когато си тръгнал, отец Симеон казал на игуменията: „Ще стане поп”. Така и се получило, днес този бивш милиционер е свещеник в един от храмовете в Сочи.

Старецът Симеон никога не се страхувал да свидетелства открито за вярата си, дори и в най-тежките години на комунизма. Често бил обект на подигравки и му се налагало да слуша дълги атеистични тиради. Особено тежко било понякога, когато пътувал с влак и нямало как да избяга от събеседниците си. Веднъж пътувал в едно купе с полковник – политкомисар, който започнал да го просвещава, привеждайки му цитати от някакъв наръчник на атеиста. Започнал с обичайната фраза: „Науката е доказала, че няма Бог”.

- Интересно, - отговарил отец Симеон. - А комунисти има ли?
- Разбира се, че има. Ето на, аз съм комунист.
- И навярно отивате на санаториум?
- Точно така, в санаториум.
- Ще се къпите в морето?
- Разбира се.
- И какво още ще правите?

- Ще обикалям ресторантите. Ще гуляя с жените.

- Значи, парите ви стигат за всичко това. Партийците сте добре заплатени?

- Не се оплаквам, - отговорил полковникът.
- А кажете ми, ако обичате, вашата партия за след смъртта какво ви обещава?

Политкомисарят замълчал и неодобрително погледнал към отец Симеон.

- А на мен Бог ми обещава вечен живот. Със Своето Възкресение Той доказа, че няма смърт. А за това, което науката е доказала, аз не знам. И няма да споря с учен човек като вас. Ако искате, дайте ще продължим този разговор след смъртта.

Полковникът започнал да диша тежко, надигнал се и напуснал купето. След половин час се върнал с две чаши чай и пакет сладки.

- А сега, отец, хайде, разкажи ми за Бога.

Беседвали цяла нощ, а на сутринта полковникът благодарил на отец Симеон и се извинил за дръзките си думи.

Друг път отец Симеон се оказал в купето с две жени. Едната от тях на висок глас обяснявала, че „всички попове са измамници и безделници и че нищо не знаят”. Отецът я погледнал и казал:

- Е, все нещо поназнайваме. Кажете ми, вие колко деца имате?
- Две. - троснато отговорила жената.
- Две са тези, които са оцелели. А пет сте убили в утробата си.

Жената ужасена изскочила от купето, последвана от своята събеседничка.

Отец Симеон никога не избягвал разговорите за Бога, но винаги учил чедата си: „За Бога говорете спокойно. Със страх Божи. Никога не спорете. Ако видите, че събеседникът ви е раздразнен, прекратете разговора. Не се превръщайте в прокурори и не хвърляйте бисера”.

Старецът Симеон много обичал хората, но голямата му слава и популярност често се превръщала в тежест. Още повече, че известността му растяла пропорционално със задълбочаването на болестите. Най-много му тежало, когато към него се обръщали хора, които не търсели духовен съвет, а искали да го използват за арбитър в семейните си спорове. В такива случаи той молел да не бъде въвличан в съпружеските неуредици и съветвал съпрузите да си спомнят, защо са се обикнали и да забравят, „като нещо, което никога не е било” всичко, което убива тяхната любов.

Приживе отец Симеон извършил множество чудеса, но най-голямото са хилядите хора, приведени от него към Бога. Хилядите изцелени души, намерили смисъл и верен ориентир в живота си. Отец Симеон е последният старец от революционното поколение на Глинската пустиня, опитен духовник, подвижник, горещ молитвеник и прозорливец. По неговите молитви, Господи Иисусе Христе, помилуй ни!

Няма коментари: