Църковният календар VІ - Сигилият- фалшификат

.

Сигилият-фалшификат
или как се фалшифицира историята

Автор: В. Каравълчев
Публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/11510/320/

„Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове“ (Уинстън Чърчил)

В предишната част от нашата статия, посветена на създаването на фалшивия сигилион с анатемите от 1583 г., разгледахме историческата обстановка през XVI век, когато се стига до конфронтация между православни и католици по въпроса за календара. Сега ще се спрем върху самата поява на фалшификата в края на 19 век и влизането му в публична употреба през първата половина на 20 век първо в Гърция, а после и в други православни страни. Нека първоначално приведем самия текст с анатемата за календара, който е любим в полемиката на старостилците и който би трябвало да играе ролята на съкрушителен аргумент във всеки спор:

„Който не следва обичаите на Църквата и за всичко онова, що са заповядали седемте Вселенски църковни събора за св. Пасха и Месецослова, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов, той противодейства на всички свети Събори. Такъв да бъде анатема – отлъчен от Христовата църква и от събранието на верните. А вие, православните и благочестиви християни, пребъдвайте в онова, което сте научили, ако бъде необходимо, пролейте и самата си кръв, за да запазите отеческата си вяра и изповедание”.

„Сигилият с анатемите” липсва в изворите от XVI до XX век

Още с появата си в началото на 20 век „Сигилионът от 1583 г.” (на бълг. език е приет терминът сигилий) предизвиква учудване. Сигилият изненадващо се появява от небитието и за първи път става публично достояние в началото на 20 век, тоест близо четири века след смъртта на патриарх Йеремия II. Оказва се, че този така важен документ е бил неизвестен дори на взелите участие в подписването му. Нещо като актуалния скандал с писмото на митрополит Симеон и 20-е свещеници от Западноевропейската ни епархия, които с изненада научиха, че са подписали нещо, което никога не са виждали.

Документите и писмата, писани от и до патриарх Йеремия ІІ, са добре познати и известни на изследователите, но сред тях подобен сигилий няма. Оказва се, че всичко свързано с дейността и творчеството на тази изключителна личност е известно, само този така „важен” и изобличителен документ се е губил някъде, за да възкръсне през ХХ век с приемането на новия стил в Гърция. Как се е случило така, че нито патриарх Мелетий Пигас (1535-1610), съвременник и летописец на всичко случило се в Константинопол между Йеремия ІІ и Рим, е пропуснал да ни информира за „сигилия с анатемите”? Толкова маловажни ли ще да са били тези анатеми или и патриарх Мелетий Пигас е станал жертва на някаква конспирация? Интересно, как този сигилий с такива страшни анатеми е убягнал и на Йерусалимския патриарх Доситей ІІ Нотара, който през 1692 г. издава известния „Томос на любовта срещу латинците” (Τόμος Αγάπης: Κατά Λατίνων. Συλλεγείς και τυποθείς παρά Δοσιθέου Πατριάρχου Ιεροσολύμων). А за неспециалистите ще кажем само, че в този томос на патриарх Доситей ΙΙ са описани подробно всички документи, издадени срещу латините. Този томос се явява и един от основните изобличителни документи на фалшификаторите, както ще видим по-късно. Случайно ли е, че такъв документ не е познат на К. Сатас (Константинос Сатопулос), който издава през 1870 г. сборника: Βιογραφικόν σχεδίασμα περί του Πατριάρχου Ιερεμίου Β’ (1512-1594), включващ всички документи и писма на патриарх Йеремия ІІ, в това число и трите документа за григорианския календар? А „Сигилият” според упоритите лъжи на старокалендарните манипулатори се явява уж продължение на единия от тези три документа. Да не говорим, че в нито един от оригиналните документи няма и намек за анатеми или дори, че е възможно да последват такива. Това се отнася и за онзи документ, към който по-късно ще бъде прикрепен мистериозният „сигилий”. Както вече писахме в предходната част на нашата статия, писмото на патриарх Йеремия ІІ до папа Григорий със синодалното решение по въпроса за календара, което според старокалендарците уж съдържа анатеми, е придружено от две безценни църковни реликви – ръката на св. Андрей Критски и един пръст от мощите на св. Йоан Златоуст. Що за цинизъм би било това от страна на най-висш православен клирик, ако се приеме тиражираната лъжа, че патриарх Йеремия ІІ анатемосва папата, календара, дръзналите да го последват и т. н. в т. нар. „сигилион”, а само няколко месеца по-късно изпраща на същия папа Григорий ХІІІ въпросните анатеми в комплект с двата безценни дара от мощите на св. Йоан Златоуст и св. Андрей Критски?

Истината е, че всичко, което заслужава внимание в автентичния документ от 1583 г. и има отношение към календара, се заключава в думите: „Нашата Църква се придържа към това, което ни е било завещано, Западната Църква може да прави, каквото желае и иска”, като с това се има предвид начинът за определяне на Пасха.

Но нека видим и какво свидетелства църковната памет два века по-късно – през XVIII век. Възможно ли е такъв важен документ с анатеми да бъде пропуснат от педантичния в издирванията си на църковните канони преп. Никодим Светогорец, автор на най-пълния каноничен сборник на Православната църква - „Пидалион”? При това преп. Никодим е имал свободен достъп до всички манастирски библиотеки. Не по-малко показателен е и фактът, че по негово време, през втората половина на XVIII и началото на XIX век, църковното съзнание няма спомен за такъв събор, който да анатемосва календара, пасхалията и месецослова! „Пидалион”-ът на преп. Никодим Светогорец се явява най-пълният сборник с каноните на Църквата. Там има пространен коментар на преп. Никодим за промяната на пасхалията от латинците, но нему не са известни никакви „синодални и патриаршески решения” и „сигилии за месецослова”, нито пък някакви анатеми по този повод. Може ли дори да допуснем, че на ерудит като преп. Никодим биха убягнали такива важни църковни решения по този проблем? Още повече, че отношенията с католиците и изобличаването на техните нововъведения са основен момент в движението на коливадите на Атон, в което преп. Никодим играе ключова роля.

Ето какво пише преп. Никодим. В тълкуванието си на апостолското правило за Пасха той се спира и на конфликта между римокатолиците и православните през XVI век, причинен от приемането на Запад на Григорианския календар. Тълкуванието на преп. Никодим е концентрирано единствено и само върху промяната на пасхалията. По този повод, той прави обзор не само на каноните относно изчисляването на Пасха през вековете, но и на възгледите на св. отци относно времето в Църквата и честването на празниците. Особено внимание той отделя на св. Йоан Златоуст, като пространно го цитира, пренасяйки неговите аргументи срещу протопасхитите директно към латините:

„В словото си, посветено на пазещите първата Пасха, той (св. Йоан Златоуст) казва: „Точността на времената и пазенето на дните Църквата на Христос не познава” (Χρόνων ακρίβειαν και ημερών παρατήρησιν δεν ηξεύρει η του Χριστού Εκκλησία). Защото всеки път, когато ядем животворния хляб и пием от този потир, възвестяваме смъртта на Господа и извършваме Пасха. Но понеже на първия събор се събраха отците и определиха кога да става Пасха, за да пребивава навсякъде Църквата в съгласие и единство, беше възприето определението, което те направиха. Следователно, според св. Йоан Златоуст следва, че и латините е трябвало да почетат единството и съгласието на Църквата повече от спазването на времената (равноденствието, което сега се пада на 11 март, по времето на събора е било на 21 март) и да празнуват Пасхата заедно с нас, гърците... (Бел. автора: Как звучат за старостилците тези думи на светеца, който не се свени да счита за добро нещо едновременното честване на Пасха на православни и католици...) Защото, според светия отец, Църквата (на събора) е искала не да определи като голямо добро точното спазване на времето, а е искала да избегне голямото зло на разделението и схизмата, защото казва: „Бог и Църквата не се грижат за спазването на времената и дните, освен единствено и само заради единството и мира”. Освен това св. Йоан Златоуст казва също, че да се пости и чества Пасха по едно или друго време, след 21 март, както правим ние, гърците, или след 11 март, както правят латините – не е престъпление. „Но да раздели някой Църквата и да се противопоставя горделиво, и да прави разделения, и да отделя себе си от събора на Църквата, това е непростим грях и достойно за осъждане.” Нека знаят всички, че вселенските събори, които станаха след първия, и останалите отци също виждаха, бидейки мъдри, че равноденствието се измества много, но не искаха да го преместят от 21 март, което възприе Първият вселенски събор, предпочитайки съгласието и единството на Църквата пред точността на равноденствието”.

Това са думите на преп. Никодим Светогорец и само в този контекст той поставя въпроса за пасхалията. Той не би направил горния коментар, ако знаеше за съществуването на анатеми срещу Григорианския календар и месецослов, приети през добре известния му XVI век.

Раждането на фалшификата през погледа на светогорците

Но нека проследим механизма на съставянето на фалшификата и видим как описват появата на този „документ” светогорските монаси, които, както е известно сами служат по стария стил, но не го считат за определящ за пребиваването на Църквата в истината.

Старецът Теоклит Дионисиатски, наричан библиотекаря на Св. Гора:

“Възкресението на Христос се е считало и сега се счита за мит заради една лъжа, разпространена от евреите. След като пазачите съобщили на първосвещениците разтърсващата новина за Възкресението, те им дали много пари и им наредили да говорят, че докато са спели, Негови ученици са дошли и са откраднали тялото Му... И допълва евангелист Матей: “И се разпространява това слово сред юдеите и до днес” (Мат. 28:11-15). Една голяма лъжа премина през историята. Такива лъжи в света има много.

Една лъжа представлява и основополагащата причина за старокалендарството, което и до днес отнема силите на делото на Православието чрез влиянието на тези схизматици върху простодушните християни.
Коя е тази лъжа? Че двата поместни събора по времето на патриарх Йеремия II през 1583 г. и 1593 г., свикани, за да осъдят дръзката промяна от папизма на решението на Първия вселенски събор за празнуването на светата Пасха, са осъдили заедно с това и календарната промяна. Как се е родила тази лъжа? От една фалшификация, направена от ранния зилот Яков Новоскитски в ръкописния кодекс на манастира "Св. Пантелеймон" (Русик), под номер 772. Тези мними анатеми лукавите зилоти на Света Гора използват като плашило, с което да плашат простодушните християни. И целият им разкол се построи върху тази лъжа така, както всички разколи се раждат от фалшификати и измами, които подмамват добродушните и незнаещите”.

Йеромонах Максим Кавсокалит ни е оставил още по-подробно описание:

„Заради истината ще изнесем един факт, който не служи на честта на Света Гора. Най-важният текст, на който се позовават старокалендарците, е създаден през 19 век от един монах, а по-късно започва да циркулира изменен с „промени” на отец Антоний Мустакис. Става дума за следното: Монах Яков - живял в Новия скит на Света Гора през 19 век. Той преписал от „Томоса на любовта” на Йерусалимския патриарх Доситей познатия отговор на патриарх Йеремия II във връзка с Григорианския календар, който използвали арменците. Този отговор, който бил подписан и от Александрийския патриарх Силвестър, Яков лъжливо представил като „Решение на патриарха и синода” или като „Отговорът на Светия Синод с епитимиите”. Едновременно с това той преписал от същия „Томос на любовта” окръжното на Константинополския (тогава още Александрийски) патриарх Кирил Лукарис, което било издадено в Молдовлахия през 1616 г. и което съдържа шест анатеми срещу неправославното учение на латинците. И този препис нарекъл „Свидетелство на Синода с епитимиите”, но не се е ограничил само с томоса, но включил и собствен текст със свои анатеми срещу календара. Това той озаглавил Енциклика, подписана от Константинополския патриарх Йеремия, Александрийския Силвестър и Йерусалимския Софроний, които изобщо не са живели по времето, когато патриарх Кирил Лукарис издава своята енциклика! Яков фалшифицира и делата на събора от 1593 г.

Нашите братя „зилоти” издадоха един сборник, който се състои от посочените фалшификати, както и от началото и края на отговора на Йеремия II, като са включени и добавките от Яков Новоскитски към анатемите на Кирил Лукарис. При това, те (зилотите) написаха, че в отговора на Йеремия ставало дума за въпрос на Леонтий Кесарийски във връзка с Първия Вселенски събор (По този начин Йеремия желаел да покаже, че арменците са сбъркали, като са нарушили постановеното на Първия вселенски събор за Пасха). Сложиха и заглавието на фалшификатора Яков: „Свидетелство на Синода с епитимиите” и така представиха на света този фалшификат на фалшификатите.

Ако за този първи Яковов фалшификат има някакво оправдание, защото всеки който обича истината, може да провери в „Томоса на любовта” на Доситей и да види оригинала, то за другите е ясно, че с този фалшификат искат да съблазнят обикновените миряни, както бе случаят с отец Антоний Мустакис, който изпрати фотокопие на фалшифицирания текст до едно старостилно списание. Като го познаваше, старецът Теоклит Дионисиатски го попита, защо е извършил това змийско дело: „Защо лъжеш простия брат?”, а той му отговорил, макар че знаел размера на фалшификацията: „Защото така пише в кодекса, познат като кодекс 772 от манастира „Св. Пантелеймон”, където се намира Якововият фалшификат.

Този фалшификат, който толкова много допринесе за разкола, бе преведен на руски език, а оттам стигна до Полша и Сърбия, причинявайки велики съблазни.

Истината е, че по въпроса за календара нито е излизало съборно решение, нито са изречени анатеми. Самоволно, „зилотът” на 19 век Яков Новоскитски ги е съставил, но не в Светия Дух. Този фалшификат използваха за своите цели зилотите и чрез отец Антоний нанесоха велика вреда на Църквата”.

Формата на „документа”

Самата форма на документа – сигилий е достатъчна веднага да накара всеки византолог да бъде изключително подозрителен към съдържанието му и да го постави на сериозно съмнение. Сигилият първоначално е императорски документ, впоследствие започва да се издава и от патриарсите в Константинопол. Но това е документ, урегулиращ изключително правото на манастирска собственост. Сигилиите, които патриарсите издават в полза на този или онзи манастир, църква, скит и т.н, потвърждават правото им на собственост над определен недвижим имот. Ако трябва да преведем това на популярен език, е все едно нотариален акт да бъде представен като наказателно постановление на върховен съд и на базата на този нотариален акт да се иска от съответните органи да изпълнят нечия присъда. Нелепо, нали?

Безспорно доказателство за фалшификацията на сигилия е неговата първа публикация. Тогава той излиза под следното заглавие „Σιγγίλιον Πατριαρχικόν και Συνοδικόν περί του καινοτομηθέντος Καλενδαρίου προ 12 ημέρας αρχίζειν τους μήνας”. През 1583 г. обаче Григорианският календар премества датата с 10 дни, а не с 12, както е било през XIX в. (през XX в. разликата е вече 13 дни), но в полемичната си еуфория фалшификаторите не са го съобразили. Ето с такива елементарни, но силно емоционални похвати си служат водачите на самообявилите се за истински православни християни, а други папагалски им пригласят и цитират изобличителните „документи”.

От какво е компилиран фалшификатът

Провокиран от присъствието на униати на Св. Гора (24 униати в манастира на Великата Лавра и 8 извън него) и за нуждите на антилатинската полемика, новоскитският монах Яков си позволява да фалшифицира анатемите на патриарх Кирил Лукарис от XVII в., предназначени за латинстващите гръцки възпитаници на училището „Св. Атанасий” в Рим, които разпространявали латинската вяра в Трансилвания, и да ги представи като решение на събора в Йерусалим от 1583 г. (Папа Григорий ХІІІ отваря в Рим специален гръцки колеж „Св. Атанасий”, подобни колежи се отварят и в Падуа, Париж, Оксфорд, Пиза, Хале, Париж и т.н. В тях започват да се обучават много православни гръцки студенти, като явно част от тях попадат под силното влияние на латинската схоластика и възприемат католическите практики.) За да противодейства на пропагандата им в Трансилвания, патриарх Кирил Лукарис изпраща няколко писма до християните там, едно от които съдържа анатеми по различни догматични въпроси, разделящи православните и римокатолиците (за употребата на безквасен хляб в Евхаристията, за причастяването на миряни с Тялото и Кръвта Христови и т.н.). Анатемите са шест и това може да бъде проверено във всяко оригинално издание на извора. В тях не се говори за календара. В много старостилни или повлияни от тях интернет издания може да прочетете и за някаква „седма” анатема срещу календара и месецослова ...

Това по-долу е текстът на лъжливата „седма анатема”, която е измислена от Яков Новоскитски и е прибавена към шестте на Кирил Лукарис и с която старостилците обичат да плашат хората:

„Който не следва обичаите на Църквата и за всичко онова, що са заповядали седемте Вселенски църковни събора за св. Пасха и Месецослова, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов, той противодейства на всички свети Събори. Такъв да бъде анатема – отлъчен от Христовата църква и от събранието на верните. А вие, православните и благочестиви християни, пребъдвайте в онова, което сте научили, ако бъде необходимо, пролейте и самата си кръв, за да запазите отеческата си вяра и изповедание”.

Пълният текст на т.нар. сигилий от 1583 г., както вече казахме, е точно копие на обръщението на патриарх Кирил Лукарис и се съдържа в „Томоса на любовта”, като към него е добавен горният текст, съчинен от Яков Новоскитски. Идеолозите пък на календара умишлено тиражират лъжата, че това е "Сигилион" подписан от патрирх Йеремия ІІ и други източни патриарси. Нека читателите ни сами си отговорят на въпроса, какъв морал и християнски достойнства притежават съставителите и разпространителите на подобни лъжи?

Освен това Яков Новоскитски си позволява да допише 8-и канон на събора от 1593 г. и вместо стоящото там «ιδιάζειν και μετά των Ιουδαίων επιτελείν το Πάσχα» той дописва «ιδιάζειν και μετά των Λατίνων και Ιουδαίων επιτελείν το Πάσχα» (автентичното „извършва Пасха заедно с юдеите” става „заедно с латините и юдеите”).

Възползвайки се от този късен фалшификат, съхраняван в манастира „Св. Пантелеймон”, старостилците представят текста от кодекс 772 първоначално като канон на Първия вселенски събор.
След като измамата им е разкрита, започват да представят този фалшификат като „Патриаршески и синодален сигилий”, докато всъщност става дума за анатемите на Лукарис. Те взимат началото и края на отговора на Йеремия II до арменците, за който вече говорихме, и частично прибавените от Яков анатеми на Лукарис и ги представят като „Патриаршески и синодален сигилий за нововъведенията в календара” от синода през 1583 г.

И още нещо любопитно. Старостилците добре разбират, че ключовите им документи с анатеми са силно уязвими от историческа гледна точка и рано или късно истината ще излезе наяве. Вероятно затова в техни писания отскоро може да се срещне уж между другото забележка, че текстът на сигилиона от 1583 г. се съхранява освен в манастира „Св. Пантелеймон”, още и в препис в манастира Синай, открит от архиеп. Порфирий Успенски и обнародван в две румънски научни издания от втората половина на 19 век. Предполагаме, че зилотите разчитат на факта, че румънския език е слабопопулярен в научните среди и едва ли някой би тръгнал да рови архиви отпреди близо 130 години. Ние обаче го направихме. С помощта на румънския професор Павел Брусановски проверихме публикациите в споменатия годишник на Biserica Orthodoxa Romana (обхващащ теченията на две години в една), в който наистина има изследвания за календарния въпрос, но там такава публикация на Порфирий Успенски няма. Отново старостилни лъжи на дребно!

И още...

Но спекулациите не свършват до тук. Вероятно на мнозина от интересуващите се от темата прави впечатление, че старостилните идеолози често говорят и за „втори сигилий” на патриарх Кирил V от 1756 г. Този уж сигилий странно защо винаги цитират по следния начин:

"Който не следва думите на неботаинника Павел, изрекъл в своето послание до Галатяни (глава I, ст. 8): "Но ако дори ние или Ангел от небето ви благовести нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде", такъв - бил той йерей или мирянин, да бъде отлъчен от Бога, проклет и след смъртта си да не се разтлее, но да пребъдва във вечни мъки. Камъните и желязото да се разсипят и разпаднат, а той - никога и никак. Такива да наследят проказата на Гиезий и обесването на Юда, ... гняв Божий да бъде върху главите им ... нека земята се разтвори и ги погълне, както някога Датан и Авирон; Ангел Божий да ги преследва с меч през всички дни на живота им и да подлежат на всички проклятия на патриарсите и Съборите, на вечно отлъчване и на мъките на вечния огън. Амин".

В началото на текста от себе си добавят, че това е анатема, произнесена срещу съблазните за смяна на календара и заместват част от оригиналния текст с думите на ап. Павел. Интересно, че на никой не му прави впечатление, защо никога досега не се цитира целия текст, а само този отрязък с така висящата анатема, която може да бъде насочена срещу всичко, примерно срещу НЛО?

Няма да се спираме върху спорната личност на патриарх Кирил V, който става маша в ръцете на един зилотстващ лъжепророк Авксентий, който не се свени да наруши дори и тайнството на изповедта в изпълнение на користните си цели. По-късно самозабравилият се патриарх Кирил V ще бъде принудително заточен на покой в Родос от двама други патриарси Паисий и Калиник. Но да се върнем към „Втория сигилион”. Текстът няма абсолютно никакво отношение към календара. Той се отнася до спора за прекръщаването на римокатолиците и други инославни, който по онова време заплашва социалния мир в Цариград. Под натиска на тълпата, стояща зад Авксентий, Кирил V определя всички решили да приемат православието, независимо от какво християнско вероизповедание идват, задължително да бъдат прекръщавани. Това противоречало на общоприетата практика и предизвикало недоволство на останалите архиереи. Написано е дори специално съчинение, което полемизира с новопоявилото се учение за прекръщаването. Излизат също и три книги, които осмиват и окарикатуряват патриарх Кирил V, в които често се правят аналогии между неговата плешивост и интелект. По този повод патриархът издава окръжно (т. нар. от старостилците „втори сигилий”), което е директно насочено срещу компрометиращото го съчинение и няма нищо общо с календара, както ни заблуждават старостилците. Автентичният пълен текст гласи:

„Три пъти анатемосваме анонимното и антиканонично съчинение; ако някой приеме това съчинение сега или за в бъдеще, такъв - бил той йерей или мирянин, да бъде отлъчен от Бога, проклет и след смъртта си да не се разтлее, но да пребъдва във вечни мъки. Камъните и желязото да се разсипят и разпаднат, а той - никога и никак. Такива да наследят проказата на Гиезий и обесването на Юда, ... гняв Божий да бъде върху главите им ... нека земята се разтвори и ги погълне, както някога Датан и Авирон; Ангел Божий да ги преследва с меч през всички дни на живота им и да подлежат на всички проклятия на патриарсите и Съборите, на вечно отлъчване и на мъките на вечния огън. Амин".

Автентичният текст се намира в: Ελληνικός φυλολογικός σύλλολος, Κωνσταντινούπολις, 1877. Т. 10. Σ. 33, 35.)

Истината е, че Църквата не е произнасяла анатеми срещу календара, а пък въпросът с месецослова и празничния църковен цикъл въобще никого не е занимавал. Това е тема, която става актуална едва през XX век. Безсилни в доводите си и водени от накърнената си гордост, старостилните апологети без срам си съчиняват анатеми и текстове, с които желаят чрез страха да принудят вярващите да се присъединят към тях. Изразните средства и образи, използвани в съчинените от тях анатеми, обаче сами свидетелстват срещу тях, показвайки духовната пустота на водачите им и тяхното човеконенавистничество. Изводите всеки непредубеден читател може да си направи сам.


(следва)