Времето е малко за нов месия

.

Автор: д-р Николай Михайлов

Публикувано: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1787728

- Във вторник премиерът Бойко Борисов каза, че "държавата му е по-мила" и затова няма да подаде оставка под натиска на Станишев, Доган и т.н. В сряда, вместо персонални промени в кабинета, Борисов обяви оставка и отказ от участие в конституционната рулетка. Защо? Какво следва?

- Борисов е непредвидим и капризен - като улицата, от която произхожда и която реши да го изхвърли от властта. Сега, след тази оставка, Борисов и неговите хора имат етически съмнителното удобство да се наслаждават от дистанция на перипетиите на временното правителство и разтревожените партии в бодро реваншистко настроение. Ще стягат редиците за избори, ако не си сервират вътрепартийни стълкновения, ефект на дълго стаявани конфликти. Неговият народ, тези 20% избиратели, които подкрепят Борисов, вероятно ще оправдаят постъпката му, надлежно изтълкувана, още повече че им предстои възможност да препотвърдят на предстоящите избори доверието си към един свеж и преиздаден Борисов - с чисти ръце, неоцапани с кръв, неразбран и, както им се струва, безалтернативен. В жеста му има и нюанс на бягство, но то е бягство от травмите, които би понесъл, ако задържи властта - травми, които към дата на изборите биха го превърнали в наранено и бинтовано посмешище.

- Изненадваща ли е оставката - той самият обясни пред парламента, че не може да управлява, когато полицаи и хора се бият? И това ли бе верният ход след кървавия протест в София?
- Верният ход беше да управлява така, че да не му се случва това, което му се случи. Но нарцисизмът не прощава, нито пък булимията за власт. Борисов загуби монархическия си статут, той е вече един разжалван цар, симпатяга от Банкя с помръкнала харизма. Не е съвсем сигурно, че е политически свършен, освен ако не предпочете да избяга от самото политическо поприще и да отпраши в офшорна зона за сладък живот с половинката, за чието съществуване неотдавна намекна. Борисов е наистина принос в политическата антропология, фолк управник, умалително на власт с големи габарити. Радваха му се всички съсловия, наричаха го Бойко. Някои от десните политолози го нарекоха "Лед Цепелин". Управлявал бил с бас китара, с дебела жица и героичен саунд. За журналистическия трепет да не отваряме и дума - кикота на репортерки, а и на дами от климактеричната зона, промени за дълго интонационната среда, насити пространството със звуци на сподавени, неприлични вълнения. Сега ще го обикалят с присмех и скрити кастрационни намерения. Десните политолози ще кажат, че винаги са знаели и отдавна са предупреждавали за всичко, което предстои. Ще кажат, че "Бойко" всъщност не обича рока, а чалгата и това му е "изяло главата". Кръвта на Орлов мост промени контекста, кръвта натоварва с вина и апелира за мъст. Кръвта въвежда процеса в остра фаза, а Борисов не е от тестото на героите, той е покорител на женските сърца, но не обича да рискува, а да съблазнява.
- Кръвта на Орлов мост ли го преобърна? Държавнически ход, съхраняване на шансове за следващ вот - какво е оставката?
- Всичко това - по замисъл, ако не и по ефект. Борисов е суеверен, кръвта е магия, тънка материя, душа. Кръвта е животът. Има интуиция за значението в политическата игра, за това, че проливането урочасва. Тази оставка е предложена на публиката като очаквания "голям отговор" на Борисов, като неговия тъй наречен гениален ход, съответен на популистката му дарба. Ето го. Не е нещо особено, но не е и за подценяване. Има в безумието му система.
- Поводът за протестите бяха сметките за ток, защо прерасна в бунт срещу властта? Знаеха ли хората, че могат да съборят правителството? И каква алтернатива виждат? Виждат ли изобщо?
- Хората от протестите вадят фактурите на прехода, действат като инкасатори на елита. Връщат властта на суверена. Бунтът е фантазия за невинна власт. Революциите са кръвоизлияние и блян. Имаше ранени на Орлов мост, видяхме разкървавени глави. Това разпалва бунта. Кръвоизлиянията не плашат, а екзалтират.
- БСП и ДПС искат предсрочен вот, който минава през служебно правителство на Росен Плевнелиев, "Синята коалиция" - програмен кабинет. Кое е по-добрият вариант?
- Разстоянието до изборите е късо, правителството ще трябва да заведе страната на избори и да преговаря с гражданите. Това правителство ще трябва да управлява страната щадящо, а не популистки, с развързана кесия, което означава консенсус на силите в отговорен преговорен процес. Това правителство трябва да бъде далеч от партиите, одобрено от гражданските комитети, за да има легитимност да изпълни предназначението си. Това, струва ми се, е часът на президента, тест за лидерските му качества. "Синята коалиция" няма кредит да размишлява гръмко, с характерния компетентен апломб, защото прекара значителна част от този мандат като срамежлив и гузен коалиционен партньор. Подкрепиха, доколкото си спомням, негови бюджети, а и не само това. Мечтата им беше да увиснат на премиерския врат като паразити с нищожна обществена подкрепа и с шанс за властна интрига от късо разстояние. Това е специалността на "опитните" политици, упражнена през годините на политическо разпътство. Не е лошо да питат какво мисли за тях улицата, какви планове за бъдещето им има. Именно тя.
- Харизмата на Борисов ще угасне, когато дойде гладът - това казахте преди време. В началото на 2012 г. смятахте, че протестът е вял, но тлее гняв и икономиката е по петите на Борисов. Това ли се случи - преди 10-ина дни? Нищо не предполагаше, че ще сме свидетели на кървави протести?
- Гладът е сложно психосоматично състояние, а не банален телесен дискомфорт, стомашна мъка. Гладува човекът, а не неговият стомах. Гладът е унижение, понесена несправедливост, срам и гордост в сложна пропорция. Гладът може да бъде понесен като изпитание и предложен като жертва, но не може да бъде понесен като гавра на силния над слабия, като издевателство на овластена себичност. Един знаменит руски философ казва: "Гладът за мен е материален въпрос, гладът на другия - духовен въпрос." Гладът на другия тревожи съвестта и солидаризира. Насъщният хляб е велик социален символ, прехрана и правда, не само прехрана. Общество, въведено в режим на глад, е изпуснато на цимента общество, подиграно и напсувано. Това никоя власт не бива да си позволява, освен ако не е отмилял живота и не фантазира евтаназия.
Нищо по-здравословно от текущия протест на гражданите, от гнева на улицата. Нищо по-страшно от проточеното безсилие, от апатията, от преживяването на живота като участ. България съществува в режим на безизходица. Окупирана от собствения си елит, от това, което хората наричат "монополи". Българският капитализъм има уродливо лице, това трябва да се каже без увъртане и боязън да се отнесе упрек в "левичарство". Не че лицето му другаде е благообразно, но тукашното е отвратително. Съвършено безнаказани мутри, покачени на Олимп, увиснали за свое удоволствие някъде в стратосферата. Никоя власт не се одързости да им посегне, да ги закове в ред и закон. Никой не смее да ги пипне от суеверен страх, че ще срути държавната сграда. Злото допускане в актуалната ситуация е, че мутри рутят мутри с помощта на народния ентусиазъм. Че строяват бойни групи за безредици, лумпени на разположение. Редно е нещо от гнева на хората да се обърне срещу манипулаторите на техния протест и срещу техните подставени лица с качулки. Хората трябва да се пазят от ексцес, от провокатори и беззаконие. Това, което се вижда от телевизионния екран, напомня театър със задкулисна режисура. Властта е хитра, играе правдолюбие. Бори се със себе си, за да оцелее.
- Предсрочни избори "работят" за ГЕРБ, твърдят социолози?
- ГЕРБ печели, защото няма да посрещне изборите на "Дондуков" 1, на мястото на възможна обсада, като мишена на разгърнат и политически осмислен гняв. Вероятно губи от обстоятелството, че не можа да завърши мандата си и от факта на разомагьосването на Борисов. Нещо от лежерната му пантомимика ще бъде безвъзвратно загубено. Ще видим как ще понесе провала. Костов го понесе трудно. Основните партии влачат твърди ядра, подпират се върху инертния вот на третата възраст. Това със сигурност е вярно за левите и десните. Партиите, които разчитат на периферен вот, са уязвими, но не повече от тези, които въобще не разполагат с него. Десните например.
- Можем ли да търсим аналогии в миналото - протестите през 1997 г., през 1990 г., когато падаше комунизмът? Къде са приликите и разликите?
- Протестите от онова време разполагаха с "голям разказ", с хоризонт, днешните го нямат. Това е основната разлика. Преди имахме Европа като хоризонт на националното бленуване, сега сме втренчени в сметките за ток. Кой да предполага, този мизерен обрат, това тежко осакатяване на националното въображение? Преди вярвахме на политиците, сега по-малко, закачливо казано. Натрупан е отрицателен опит, много знание и много печал. Във властта сме на баланс на политическа меланхолия.
Кой би могъл да събуди надеждата, това е въпросът.

- Кой стои зад протеста днес? Добре организиран, умишлено дезорганизиран, политически инспириран ли е той? Кой печели от ескалацията на напрежение? Докъде може да стигне тя?

- Мисля, че е спонтанен, с вторични опити за насочване от задкулисни сили. Нищо в България не е напълно спонтанно, освен унинието и чалгата, развеселеното отчаяние на едно лумпенизирано население. Борисов обиди бизнеса - едрия, средния и дребния. Наби няколко души и им взе бизнеса, а всички останали, с изключение на фаворитите - опря до стената. Но и фаворитите живеят в стрес, защото подкрепата му е капризна.Това е то стажът в университетите на СИК.

- Има ли риск напрежението наистина да накара хората да мислят за национализация, за времето и мерките отпреди 1990 г.? Как такива епизоди обръщат настройките?

- Маса народ би побягнал от българския капитализъм, ако можеше, където му видят очите. Злото дреме на дъното на всяка предприемаческа душа, такова е чувството. Държавата трябва да следи едрия бизнес от къса дистанция. Дребният предприемач има право на противоправни волности, защото оцелява, едрият - не, защото е хищник. Хищникът е ужас от Дарвиновата стълбица. Страстта към равенство е неотстранима. Национализацията има нарастващ престиж като коректив на догматичния пазарен либерализъм, но старата утопична употреба е мислима само в някакъв трудно представим катастрофичен режим. Няма страшно обаче, монополистите са гаранти на пазара, стражи на конкуренцията. Ако това не ви разсмива.

- Кога и защо властта изтърва положението? До неотдавна каквито и протести да имаше, Борисов ги тушираше, говореше си с протестиращите, те го харесваха. Имаше ли правилен ход премиерът преди напрежението да ескалира?

- Преяде с власт. Андрей Райчев настоява върху това обстоятелство. Не може да се възрази. Обзе го автоеротичен унес, хареса се и се поду. Сега пада върху цимента отвисоко, директно от трона. Шанс за освестяване. Властта е демон. Лоша сила.

- Има ли време до изборите да се роди нов "месия", който да обере напрежението?

- Не, времето е кратко. Но знае ли човек, какво може да се появи в тези апокалиптични времена?