Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

събота, 13 март 2010 г.

Стандартна история...

.

Автор: Венцислав Каравълчев
Публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/11008/62/

На Запад отдавна е традиция в навечерието на големите християнски празници – Рождество и Великден да се „актуализира” в медиите християнската тема – десетки филми с претенции за документалност правят едно от друго по-нови „разкрития” за раждането на християнството. Това е модерно и се харчи. Едва ли обаче остана нещо, която да не е било лансирано като последна сензация и вече определено се чувства изчерпване на запаса от „сензационни открития” за Христос. Особено пък след приключенските романи на Дан Браун, след които едва ли може да се роди някоя нова сензация. Тук оставяме настрана въпроса за отчайващата интелектуална криза на модерния човек, който вече не може да прави разлика между литературна фикция и реалност, тъй като живее в един виртуален свят, където са омешани призраци, политици, вещици, Пентагонът, Ватиканът и феята на зъбките...

Няма начин и в България някой да не повлече крак и да не пробва да си направи малко великденски PR. Явно впечатлени от пазарния успех на Дан Браун, в позападналия в-к ”Стандарт” са решили да попълнят оределите редици на читателите си с подобен трик. Вчера ежедневникът анонсира собственото си „разследване” за живота и делото на Иисус Христос. Както и може да се очаква от подобно издание, книгата „Кой си Ти, Сине Господен?”, която ще се появи малко преди Великден, ще разчита за успеха си на скандала и сензацията. Предварително искам да кажа, че не съм виждал книгата, не съм я и чел и едва ли ще я прочета – в книжарниците е пълно с книги, които си заслужават парите. Достатъчен беше краткият и красноречив анонс, публикуван във въпросния вестник, както и предишни техни публикации по въпроса, които явно са решили да обединят и увековечат в книга. Verba volant, scripta manent („Думите отлитат, написаното остава”) - максима, с която е хубаво да се съобразяват дори анонимните разследващи екипи. Проблемът е, че работещите в един светски ежедневник трудно могат да надскочат себе си и да създадат нещо стойностно в една непозната за тях област като богословието и църковната история.

Предполагам, че един от основните мотори в създаването на стандартните разкрития е „експертът” по религиозни въпроси на въпросната медия, Константин Събчев, който има навика, дори когато „цитира”, да вмъква в цитатите собствената си интерпретация. Между впрочем, „Стандарт” си има своите богословски тежнения, а именно теософията, като това е единственият ежедневник в България, който открито е заявявал своите про-масонски тежнения. Може би и затова в своето „собствено” разследване авторите целенасочено и избирателно подбират мнения и теории, които подкрепят подобна теософска трактовка на събитията и игнорират онова, което ясно свидетелства против целите, които са си поставили. А целите, както недвусмислено се вижда от анонса, са дехристиянизацията на християнството, превръщането му в безлична и без-Личностна абстрактна философия от мъгляви идеи „за доброто и човека”. Това е възможно само, ако се срине фундаментът на християнството, а именно - вярата във въплътения Бог, който стана човек, умря и възкръсна. Затова и брошурата на „Стандарт” ще цели принизяване на личността на Господ Иисус Христос до земен учител, екстрасенс, морализатор, като изцяло в тона на разпналите Го преди 2000 години ще Го нарича извънбрачен син на Дева Мария, прелюбодеец и т. н. Има обаче една съществена разлика между хулещите Христос преди 20 века и днешните Му „изследователи”. Тогава дори в яростта си хората са били по-искрени от днешните си наследници. Когато са искали смъртта Му за това, че е наричал Себе Си Божи Син и Бог, те са я искали недвусмислено и докрай. Докато днес редакцията на „Стандарт” предварително „се извинява” за така сложилите се „факти” от тяхното уж безпристрастно разследване и моли читателите: „Нека вярващите от тях не бързат да ни обвинят в богохулство или търсене на сензации. Бог или човек, убит или възкръснал, женен или не, Христос е променил света, в който живеем”. Без съмнение, живелите преди 2000 години имат какво да научат в областта на лицемерието...

Ами и ние не искаме никого да обидим, но фактите говорят, че Ленин, Хитлер и Сталин също са променили много света, в който живеем, да не говорим за масоните, без които животът сигурно би бил много по-добър и спокоен.
Но да не изпадаме в многословие, а да погледнем какво ни предлага „стандартното разследване”.

„А спорните моменти са наистина много. Дори бащиният град на Исус - Назарет, въобще не е съществувал в онова време. Той липсва и в книгата на старозаветния Исус Навин, изчерпателно описваща всички населени места в древната Юдея, и в по-малко обстойните писания на историка Йосиф Флавий, живял доста след описаните в Новия завет събития”
Доста прибързано водещите разследването на „Стандарт” правят своите заключения. Всъщност, те използват едно мнение на Т. Чейни от края на 19 век (1899 г.), което съвсем наскоро беше преповторено, раздуто и украсено от един от най-отявлените американски богоборци Ф. Зиндлер в неговата „The Jesus the Jews Never Knew”, която беше издадена преди десетина години от, забележете, Американското атеистично издателство. "Железният" аргумент на Зиндлер е, че щом няма текстово споменаване в Стария Завет, Талмуда и книгите на Йосиф Флавий на селище на име Назарет, то такова въобще не е съществувало. Липсата на упоменаване в източниците на каквото и да е било, може да бъде свидетелство за значимостта му, но в никакъв случай за съществуването му. Нещо подобно на Троя, която преди откриването й за мнозина е била художествена измислица на Омир. Жалко за труда на „изследователите”, но ми се струва, че един ежедневник, претендиращ за обективност и държащ на реномето си „да информира”, трябва да прави ежедневен обзор на главната чуждоезична преса! Казвам това, защото само преди 4 месеца сериозните западни медии, в това число „Гардиан”, „Таймс” и т. н. излязоха с редица обширни публикации за новите археологически открития в Назарет. В тези публикации археолозите предоставят неопровержими доказателства за съществуването на града по времето на Христос.
Разкопките в Назарет продължават и сега, а на базата на проученото до днес са открити около 50 жилищни сгради, разположени на площ от около 1.6 хектара, което предполага население от около минимум 350-450 жители. Нещо, което точно се вписва в Новозаветната картина. Никъде в Новия Завет няма и намек, че Назарет е някакъв голям, многолюден и известен град. Напротив, думите от Йоан 1:46: „От Назарет може ли да излезе нещо добро”, са достатъчно красноречиви за отношението на съвременниците към това градче. Да не говорим, че на най-високата точка в града – градския хълм, още през 70-те години на миналия век археолозите откриха човешко поселение, няколко погребения и над 60 000 артефакта, които се оказаха на възраст от около 50 000 години, което прави Назарет едно от най-старите селища в света въобще. За съжаление, тези неща ги пише в специализираната литература по археология, а не в наръчниците по атеизъм, които „разследващите” явно безкритично обичат да ползват.

„Да не говорим, че рождената дата на Христос - 25 декември от сакралната "нулева година", е измислена почти четири века по-късно от чисто практически и политически съображения”, е друго голямо откритие на екипа на в. „Стандарт”. Добре, че в разследването си са спрели до там, защото можеше да разберат, че в Новия Завет нямаме нито една фиксирана дата. Всички празници, свързани с земния живот на нашия Господ Иисус Христос, които Църквата чества, следват вътрешната логика на събитията от сотирологията на човечеството, а не календарни дати. И този факт е известен на всеки що годе запознат с вярата си християнин, така че „откритията” могат да имат някаква тежест само в очите на невежи.

„Витлеемската пещера пък е била просто храм на древното езическо божество Тамус, използван "вторично" от църковните предания като място на рождението на новия Месия. Защото според старозаветните предания наследникът на Давид се ражда във Витлеем.”

Всъщност текстът по-горе се явява съкратен вариант на подобно разследване на Константин Събчев, което беше публикувано в навечерието на Рождество Христово. В разширения си вариант текстът гласи:

”В историята доста често е ставало така, че млади развиващи се култури са изграждали своите храмове и жертвеници на местата на стари светини. Така например град Бет-Лахем (на български от гърци се нарича Витлеем) дълго преди Рождество Христово е бил по всяка вероятност значителен религиозен център. Там почитали езическия бог Лаха, а названието Бет-Лехем (или Бейт-Лахам) означава дома на Лаха. В дълбока пещера бил построен езически храм в чест на божеството Думу-зуи, което по-късно израилтяните - повече или по-малко открито - почитали под името Тамус. Този Тамус може да се смята в известен смисъл предшественик на Исус. Защото се е родил в пещера там, където се е появил на белия свят и младенецът Исус. Над това място е построена църквата "Рождество на Исус Христос".”

Интересно, откъде ли се е появил езическият бог Лаха? Бет Лехем на арамейски означава „Дом на хляба”, а не на Лаха, както г-н Събчев си интерпретира. Дори и да е чел някакъв мюсюлмански апологет по въпроса, интерпретацията му пак не се получава, защото арабското Бейт Лахм означава „Дом на месото”. Още по интересно е, как шумерското божеството Даму–зид, преминало в акадски като Думузи се превръща в „стандартизираното” от Събчев Думу–Зуи. От казаното дотук е съвсем понятно, как едно предположение, направено в четвъртия том на „International Dictionary of Historic Places: Middle East and Africa”, може да се превърне в безспорен научен факт в ръцете на аматьори. В речника се казва единствено, че предвид някои специфики на култа към Тамуз, може да се допусне, без да има някакви безспорни доказателства, че пещерата, в която се е родил Господ Иисус Христос, някога е била свързана с поклонението на Тамуз. Пак подчертавам, в речника се прави една хипотеза, която няма никаква изворова или артефактова подкрепа, но тя умишлено се преекспонира от автора на статията и превръща Христос в някакъв наследник на Тамуз. Оказва се, че Христос дори се бил родил в пещера, в която имало „построен езически храм в чест на божеството Думу-зуи”... Ето, така се прави история, при това „стандартизирана”.

Няма коментари: