Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

петък, 14 май 2010 г.

Църковният календар IV

.

Автор: Венцислав Каравълчев
публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/10634/319

"Точността на времената и пазенето на дните Христовата църква не познава".
Св. Йоан Златоуст - Осем омилии против евреите.

В многословието няма мъдрост, но чрез него обикновено се бяга от проблематиката и невъзможността да се даде смислен отговор на поставените въпроси. Ето защо апологетите на стария стил предпочитат да говорят дълго, никога по същество, да плашат с канони, сигилиони и изречения на св. отци, като се разчита на факта, че рядко някой би тръгнал да изследва достоверността на написаното. За съжаление, в нашите църковни среди хората лесно биват манипулирани, а старостилните апологети добре си дават сметка за това и ги засипват с купища несвързана и недостоверна информация, която уж „доказва”, колко страшна е промяната на календара. Веднъж наплашили достатъчно читателите си, те завършват апологиите си или с позоваване на „анатемите” на събора от 1593 или с някакво страшно разказче за това как лично Господ Бог е избил десетки християни, дръзнали да празнуват този или онзи празник по нов стил. Немалко хора се смущават и развиват един своеобразен „комплекс за християнска малоценност”, който, ако се задълбочи, ги обърква, натоварва съвестта им и може дори да ги изведе извън Църквата.

В предишните три части на нашата статия разгледахме доста от „аргументите” на старостилието. Оказа се, че тя е била нещо очаквано и належащо за църковното ни общество, за да се очертаят крайностите и да се даде възможност на колебаещите се да се самоопределят. Радващото е, че съдейки по писмата и отзивите, мнозина са били повлияни от написаното и са могли да изчистят съмненията си. Съвсем естествено бе да има и ответни реакции, но противно на очакванията ми, те отново се изчерпаха в математически изчисления, многословие, заплахи, без нито един конкретен текст. И по правило – извън контекста на историята. Няма нищо по-лесно от това, да добавиш имената на св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов под собствените си разсъждения и да твърдиш, че и те мислят като теб. Видно е, че старостилците се водят преди всичко от своите емоции и убеждения, не познават, но и не се интересуват от фактологията и достоверността на примерите, които безкритично цитират. Разбира се, това не означава, че всички преднамерено и злоумишлено водят кампанията си. Напротив, сред тях има хора, които, убедени сме, без лукавство вярват, че действително календарът е нещо основополагащо и спасително в живота на Църквата. Но освен простодушните „с неразумна ревност”, има и мнозина, водени от лукавия дух на самоотделянето, самоотличаването от масата, честолюбието и гордостта. За това свидетелстват над 80 разкола сред самите старостилци, изпълнени с дух на взаимно отхвърляне, осъждане и все по-силна сектантска изолация.

За съжаление, нашата статия, колкото и изчерпателна да се стреми да бъде, ще остане фрагментарна, защото е невъзможно в този кратък обем да пресъздадем обстановката и причините, довели до едно или друго решение, постановление или канон. Уверен съм, че непредубеденият читател ясно си дава сметка, че няма как в 40-50 страници да вкараш близо 2000 години църковна история и да осветлиш чрез изворите всеки един нелеп пример, който самоуверено ни предлагат адептите на стария стил. Считаме, че е абсурдно да разискваме аргументи от рода на „новостилците държат да празнуват Рождество на 25 декември, за да могат да се натъпчат като свине на Нова година”, „новостилците не желаят да празнуват заедно с нашите братя руснаци, сърби и грузинци, светогорци...”, сякаш гърците, румънците, чехите, поляците, финландците и т.н. са втора ръка християни и не могат да ни бъдат братя! Интересно, щом старостилните апологети са достигнали до такъв, според тях, съкрушителен извод, защо не си дадат сметка, че БПЦ празнува в единомислие с 11 от общо 15-е автокефални православни църкви. Никой не твърди, че църквите, празнуващите по нов стил са по-църкви от старостилните, но е обидно и богохулно някой да се опитва да ни внуши, че Руската, Сръбската, Йерусалимската и Грузинската църкви са по-църкви от другите! Подобни сантиментални аргументи само свидетелстват за повърхностно и неофитско отношение към вярата.

В тази част на нашата статия ще покажем, че Църквата, следвайки един и същи дух от основаването си до наши дни, никога не е поставяла календара в основите на своите канонични определения, никога не е сакрализирала дати, включително и когато определя канона за празнуването на Пасха.

Както вече споменахме в предходните части, краеъгълният камък на всяка апология на календара започва с позоваването на „правилото” на І Вселенски събор и неговото превратно тълкуване. В реплики на нашата статия, се оказа, че „канонът на Първия Вселенски събор” вече не бил „канон”, нито „правило”, а просто „решение”, като уж от само себе си се разбира, че става дума за синоними. Но не е така, тъй като видимо отците участници в Първия вселенски събор не са пожелали да облекат това си решение в каноничен вид, за да не отлъчат от Църквата неприемащите го. От последващата църковна история виждаме, че наистина няколко века по-късно в Православната църква все още съществуват различни традиции за празнуването на Пасха. С това ни най-малко не омаловажаваме църковната традиция в празнуването на този най-важен празник, но се стремим единствено да покажем, че атмосферата, в която се е утвърждавала църковната практика по този въпрос, е била лишена от догматизъм и от всякакво метафизично търсене на „небесните календари”.
Това ясно се вижда и от писмото на император Константин до църквите (основният източник за пасхалното решение на Събора), което съм убеден, че 99 процента от пишещите по случая нито са виждали, нито пък знаят къде се намира, но важното е да се жонглира. Отделен е въпросът, че едно писмо, пък било то и императорско, не се явява решение на нито един събор! Решенията на събора са ясно формулирани и записани, всеки желаещ може да направи кратка справка в интернет и да ги прочете, за да се убеди сам.

Сега да видим чрез историческите факти има ли забрана за честването на Пасха заедно с юдеите (в един и същи ден) или тя се отнася само и единствено за съвместното празнуване с тях. Под съвместно св. отци са разбирали начина, по който празнуват юдеите, съгласно техния обичай и предписания. Между другото, тук не изказваме никаква новаторска теза, това е мнението на повечето големи историци и богослови, занимавали се с този проблем. Старостилците настояват, че става въпрос за забрана на празнуването заедно (в един и същи ден) с юдеите, за да могат след това да разширят по съвсем неясна логика тази забрана и „върху празнуването в един и същи ден с инославни” (?!), като по този начин актуализират решението на Събора в контекста на спора нов vs стар стил. Добавката за „празнуването с инославни” е много любим техен аргумент, защото според тях новият стил е причина за голямо отстъпление - води до честване на християнските празници заедно (в един и същи ден) с инославните християни. Затова те доразвиват тезата, че решението на Събора засяга не само Пасхата, но и всяко честване на Църквата, тъй като и днес в православния свят не съществува разлика в честването на Пасха (с изключение на Финландската църква). Затова им е необходим друг аргумент, освен правилото за Пасхата, който да показва, колко по-верни на преданието са старостилците в сравнение с останалите, които са православни „по икономия”, сиреч „по снизхождение”. А когато нещо подобно се повтори хиляди пъти, се превръща в една „отговорно” декларирана лъжа. Защото, когато обвиняваш новостилните църкви, че празнуват в един и същи ден с инославни, е редно да се замислиш, какво правиш ти всяка неделя, какво празнуваш и с кого го празнуваш! Честно казано, трудно до невъзможно е воденето на диалог, дори и спор с хора, които слабо познават църковното предание и история и предпочитат вместо да четат и мислят, да ползват клишета, за които дори не знаят откъде идват. Това го казвам съвсем отговорно, защото сигурен съм, че никой от защитниците на стария стил не си дава сметка, че със своите уж страшни аргументи и обвинения те често осъждат самите отци и учители на Църквата.

Първият наш аргумент е именно писмото на имп. Константин Велики, на което старостилните защитници обичат да се позовават! Интересно е, че за него ще трябва да се доверим на Евсевий Кесарийски, а както дълбокоумно беше заключил един старостилен апологет, „Евсевий бил полуарианин”, че даже и цял арианин. Нека старостилците сами решават, ще се доверяват ли на бащата на църковната история или не. Най-добре е, както винаги досега са постъпвали - да се доверяват само в онази част, която им изнася и да бъдат уверени, че са се доверили на православната половина на Евсевий, а това, което не им харесва, да припишат на неговата арианска... Така ще бъдат и по-честни поне спрямо себе си. Въпросното писмо се съдържа във „Vita Constantini” III 17-20. По-късно от Евсевий ще го вземат и включат в своите истории Сократ и Теодорит. Обемът на писмото не позволява да го цитираме цялото, а и е излишно - накратко, в него се говори за обсъждането на събора на пасхалното празнуване, за това, че „не трябва да имаме никакво общение с клетвопрестъпните юдеи” и че е добре да се празнува Пасха заедно от всички църкви, като заключението е следното: „И така, обявявайки постановеното от събора на всички възлюбени наши братя, вие трябва да приемете и приведете в действие, както това, за което вече е говорено, т.е. упоменатият образ на вселенската вяра, така и спазването на свещения ден на Пасха. Това желая, за да се изпълни отдавнашното ми желание – като видя лично вашата любов, да мога с вас, в един и същи ден, да празнувам най-светлия празник и заедно с вас да се радвам за всички...”. Тоест, неща, за които вече говорихме в предишните части на нашата статия: въпросът за Пасха е разискван на І Вселенски събор като източник на разделение в Църквата, отците предписват на Църквата собствено изчисление на Пасхата, различно от юдейското и препоръчват, подчертавам, препоръчват, празнуването да става от всички на един и същи ден! При това за основа на решението им се взема не една календарна дата, а астрономически принцип.
От свидетелството на свети папа Лъв Велики в неговото писмо до император Маркиан от 453 г., става видно, че І Вселенски събор възлага на Александрийския предстоятел да има грижата да определя всяка година деня на Пасха. В писмото на Константин Велики се казва също:
„ На първо място беше обявено за недостойно да съблюдаваме този най-свещен празник в съответствие с практиката на евреите; опетнили собствените си ръце с едно отвратително престъпление, тези хора, изцапани с кръв, са очевидно духовно заслепени... Нека да няма нищо общо между Вас и ненавистната тълпа на юдеите!”

Изглежда използваният на няколко места израз за празнуването на Пасха „μετά των ιουδαίων” се е превърнал в препъни камък за мнозина. Вече на няколко пъти споменахме, че този израз не може и не трябва предвид историческите факти да се тълкува като забрана да празнуваме заедно (в един и същи ден) с юдеите, но е само забрана за съвместното, по техния обичай, празнуване с тях – защото тогава се получава смесване на богословските послания на старозаветната и новозаветната Пасха, което църковното съзнание, изразено от св. отци, не е можело да допусне. Явно тази тънка разлика между двата израза – заедно и съвместно, не може да бъде направена от „праволинейните” старостилни апологети. Затова и те толкова категорично се позовават на св. Йоан Златоуст и неговите осем омилии срещу юдеите (PG 48: 843-942). Но ако позоваващите се на св. Йоан Златоуст си бяха дали труд и да ги прочетат, щяха да видят, колко необосновани са твърденията им. Именно думите на св. Йоан Златоуст изобличават заслепението им. Защото светецът говори, (вярно с непривично остър за него тон) срещу тези, които бидейки християни, празнуват като юдеи. Словата са произнесени в Антиохия и е ясно, че са насочени преди всичко срещу „четиринадесетниците”, които празнували Пасха заедно и съвместно с юдеите на 14 нисан! От тях се разбира, че тези хора пазели стриктно юдейския обичай, постели съгласно юдейското предписание, а след пасхалната служба в църквата отивали да празнуват в синагогата и т.н. Преп. Никодим Светогорец изрично се позовава на този голям св. отец в тълкуванието си на апостолското правило за празнуването на Пасха в най-големия каноничен сборник „Пидалион”, за да покаже, че Църквата не тачи дни, години и времена: „В словото си посветено на постещите през първата Пасха, той (св. Йоан Златоуст) казва:

„Точността на времената и пазенето на дните Църквата на Христос не познава”
(Χρόνων ακρίβειαν και ημερών παρατήρησιν δεν ηξεύρει η του Χριστού Εκκλησία). Защото всеки път, когато ядем животворния хляб и пием от този потир, възвестяваме смъртта на Господа и извършваме Пасха”.

Като оправдание за тезата, че има съборна забрана за празнуването на Пасха заедно с юдеите е продължаващото от мнозина безкритично доверяване на десетина века по-късните тълкувания на Зонара, Валсамон и М. Властар. Защото, да, и тримата известни канонисти тълкуват по този начин 7 Апостолско и 1 правило на Антиохийския събор, но причината за това е, че по тяхно време юдейската Пасха е било вече невъзможно да съвпадне с християнската заради реформите в юдейския календар и поради тази причина така са ги разбирали и тълкували. Днес обаче, когато разполагаме с неопровержими доказателства, че и след І Вселенски събор юдейската и християнската Пасха са продължили да съвпадат многократно чак до VІІІ в. (за последно двете Пасхи съвпадат през 783 г., когато се извършва нова реформа на юдейската пасхалия), да се твърди нещо подобно е меко казано неуместно. Но едва ли е необходимо да се връщаме толкова назад във времето, за да доказваме, че подобни твърдения и тълкувания са нелепи. Защо ли отявлените защитници на стария стил и антиикуменисти упорито избягват да отговорят на въпроса, защо Православните църкви заедно с всички отделили се в разкол старостилни формации през настоящата година ще празнуваме Пасха заедно с католици и протестанти? Защо това ще се случи и през следващата 2011 г.? Защо това се случи през 2007 и ще се случва още доста пъти? И „мъдрото” обяснение, че не нашата Пасха съвпадала с тяхната, а тяхната с нашата може спокойно да претендира за най-нелепо твърдение в книгата на Гинес. Защото „правилото”, както старостилците го съчиняват и тълкуват, не включва „наши и техни”, а забрана. Не нарушават ли „ороса”, както високопарно го наричат те, или вменяват грях само на християните, живеещи църковното богослужение по новия стил?

Явно и св. Епифаний Кипърски (315-403) не ще да е бил много наясно с постановленията на съборите и основателно попада под осъждането на старостилците, щом е могъл да твърди 20-30 години след Първия Вселенски събор, че „Пасхата не може да се извърши, ако не е минало пролетното равноденствие, нещо, което юдеите не съблюдават. Ние извършваме Пасха след равноденствието, когато и при тях това се случи, често заедно я извършваме. А когато те извършват Пасхата преди настъпването на равноденствието, те я извършват сами” (Κατά αιρέσεων ογδοηκόντα, /Πανάριον/ 70:11).

Нека също погледнем към живота и дейността на един от основните участници и защитници на православието срещу Арий на Първия Вселенски събор – св. Атанасий Александрийски, който Църквата неслучайно нарича Велики. С необоснованите си твърдения старостилците всъщност осъждат св. Атанасий! Защо? Нима можете да допуснете, че св. Атанасий Велики, който участва и приема със събратята си коментираните тук решения на събора, не е бил наясно с тях? Кой, те - старостилните апологети или той - св. Атанасий по-добре знае, какво е постановил съборът? Тяхната „желязна логика” няма как да обясни действията на светеца, който си позволява през 333 г. да промени деня на празнуването на Пасха от 22 на 15 април, същото прави и през 346 г, за да го съгласува с празнуването на Рим! Защото съгласно александрийското пасхално изчисление, което І Вселенски събор препоръчва на църквите да следват, Пасха се е падала на 22 април. Но св. Атанасий Велики явно не е бил наясно със старостилните „ороси” на І Вселенски събор 325 г, и само 8 години по-късно си позволява да не се съобрази с постановеното и вместо с повечето източни църкви празнува според изчислението на Римската църква. Хубаво е да се знае, че Рим и Картаген дори до VІ век, а някои от останалите западните църкви и до ІХ в. не се съобразяват с александрийското изчисление и използват собствената си пасхалия, която съвсем не съвпада с александрийската. Значи ли това, че според старостилците, Рим, Африка и целият запад още от Първия Вселенски събор са отпаднали от Църквата, при това заедно със св. Атанасий и Александрийската църква? Е, за да бъдем честни, ще споменем, че повечето от Пасхалните послания на св. Атанасий Александрийски не са достигнали до нас, а можеше да се окаже, че още 12 пъти предстоятелите на Александрийската църква след 346 г. променят деня, в който според техните изчисления е трябвало да се падне Пасха, и празнуват с Рим, както предполагат много от изследователите!

За сметка на това, до нас са достигнали решенията и споразуменията на друг един събор. При това събор провел се не къде да е, а в нашата столица – Сердикийският събор 344 г.(334-344). На него, като е добре известно, главно действащо лице е отново св. Атанасий Велики. Това обаче, което е неизвестно на старостилните апологети или умишлено се премълчава, е, че на него, през 342 г се изработва „компромисна” пасхалия между Рим и Александрия, за срок от 50 години, в която всяка година датата на празнуване на Пасха се договаряла отделно и била резултат на компромис между двете страни (Athanasius, PG 26, 1354). Това ясно показва, че още тогава Църквата е признала, при това съборно, възможността да съществуват два пасхални цикъла. Тогава? Тогава заслепените от егото на собствената си непогрешимост старостилци е добре да си дадат сметка, че Църквата в лицето на такива колоси на вярата като св. Атанасий е поставяла църковния мир и църковното единство над всичко! За съжаление, днес претендиращите да бъдат истински, по-истински и най-истински православни християни, създадоха близо 100 старостилни разкола, при това много от тях в страни, които продължават да служат по стария стил, като Русия, Сърбия, Грузия. Изводите може всеки да си направи сам.

Друг любим мотив на старостилните апологети е позоваването на „90 правило на св. Василий Велики”. При това, свещеници от БПЦ като о. Марий Димитров си позволяват да цитират 1 правило на св. Василий, с неговото определение за разкол и разколници, с което недвусмислено се опитват да намекнат на ръководството и паството на нашата Църква, че се намира в някакъв разкол! Интересно, в разкол с кого - с о. Марий, който е свещенослужител на БПЦ и служи с разрешението на нейн епископ? Всъщност, въпросното 90 правило е правило 91 на св. Василий, в което няма и дума за календар, но в желанието си да приобщят и този светец към „старостилието”, те го цитират. Там действително се говори, че „от съхранените в Църквата догмати и предание, за някои ние имаме писмени свидетелства, а други са взети от Апостолското предание... и едните, и другите имат еднаква сила на благочестието...”. Ето така си напасват текстове и истории старостилните защитници. Кое им дава право да приемат, че казаното от св. Василий Велики касае календара и празниците в Църквата?. В това правило изведено от „За Светия Дух” се говори за Петдесетница, Богоявление, Тайнства, Евхаристия и т.н., но не и за календар. Кое кара старокалендарците да го превръщат в свой аргумент? Но нека допуснем, че имат право, светецът не е упоменал, но е имал предвид и календара като част от някакво предание. Излиза, че според защитниците на стария стил и св. Василий Велики подобно на св. Атанасий, на св. Йоан Златоуст и т.н. се е самоосъдил и е отпаднал от Църквата. При това заедно със себе си директно е осъдил и св. Григорий Богослов, и св. Йоан Златоуст. Защо? Защото, ако това му правило е визирало преданието за календарни дати и чествания, няма как да се обясни, че именно св. Василий Велики, пръв на Изток, променя традиционното в източните Църкви честване на Рождество Христово на 6 януари, заедно с Богоявление, и въвежда честването според практиката на Рим на 25 декември. Същото малко по-късно ще направи св. Григорий Богослов в Константинопол, и св. Йоан Златоуст в Антиохия. Що за дързост са проявили тези светци, да не се съобразят с предписанията и тълкуванията на старостилците за свято пазене на традициите в датите?

И нека завършим с думите на св. Киприан Картагенски относно култа към традицията: „Една традиция без истина е нищо друго освен древна грешка” (Ep. 74,9)

(следва)

Няма коментари: