Мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец 2

.

Автор: В. Каравълчев
пубикувано: Двери.бг http://www.dveri.bg/content/view/14267/171/

Съдбата на светите мощи на големия Божи угодник св. Николай Чудотворец е не по-малко интересна и изпълнена с неизвестни от самия му живот. Обикновено читателите при споменаване на мощите на св. Николай веднага се сещат за град Бари в Италия. Но тук естествено възниква въпросът: защо в Бари, какво общо има този град в днешна Италия с живота и дейността на св. Николай?

На 26 август 1071 г. император Роман ІV (1068-1071 г.) среща при Манцикерт в решителна битка селджушките турци, водени от Алп Арслан (1059-1072 г.). Селджуците доста преди този сблъсък създават проблеми на Византия в пограничните райони в Азия и императорът се надява, че с тази битка ще отстрани проблема с турците веднъж за винаги. За съжаление, византийската армия не само претърпява сериозно поражение, но и самият император Роман е пленен. Това открива пред войската на селджуците огромно поле за нашествия и грабеж. Няколко десетилетия по-късно император Алексей І Комнин (1081-1118 г.) ще успее да си върне контрола върху Мала Азия, но както историците отбелязват, битката при Манцикерт е началото на предизвестения край на Византия. След като разгромяват армията на император Роман ІV селджуците се впускат в грабителски набези и скоро в ръцете им попада и района на Ликия с град Мир.

През ХІ в. положението във Византия от времето на св. Николай са много различни. Египет, който е бил житницата на Римската империя и е снабдявал със зърно Рим и Константинопол в продължение на векове, вече е безвъзвратно загубен в полза на арабите. Калабрия се превърнала в новата житница, която снабдява със зърно Антиохия, а товарите се доставяли по море от кораби на Бари и Апулия. Благодарение на тази търговия много италиански градове се въздигнали и се започнала сериозна конкуренция за първенство между тях. Едно от следствията на тази конкуренция и стремеж за превъзходство е събирането на св. мощи, като по този начин градът попада под протекцията на съответните светци, чиито мощи притежава и това спомага за укрепването на политическия и социалния му статус. Тази надпревара за мощи не е нещо ново, като началото е поставено от самия император св. Константин Велики и е продължена от наследниците му, които превръщат Константинопол в средоточие на светостта, ако по този начин можем да изразим събирането на свещени реликви и мощи в столицата на империята, изграждането на съответните култови места за тях, съпътствани от съответното литургично развитие и прослава.

Доставчиците на зърно за Антиохия от гр. Бари и Апулия отдавна ще да са били узнали за славата на големия Божи угодник св. Николай, когато решили да се възползват от този смутен за Византия период и да придобият за града си мощите на светеца. През 1087 г. на път за Антиохия те направили първи опит да ги получат, но се оказало, че в този момент град Мир бил изпълнен със селджукска войска, която погребвала свой предводител. След като продали зърното в Антиохия, по обратния път към Бари те решили да повторят своя опит и този път имали успех. Селджукската армия била напуснала град Мир. Голяма част от местното население все още се укривало в близките планини и гори и градът бил почти пуст. В храма, където почивали мощите на светеца, имало четирима монаси, които били заловени от моряците и заплашени със сила да кажат, къде точно се намира тялото на светеца. Един от тях се поддал на заплахите и показал на търговците мястото, което се намирало под олтара. Мозайката в олтарната абсида била разбита с чукове и под нея се открила гробищната камера. Един моряк се спуснал вътре с въже, но в бързината паднал върху благоухаещите мощи на светеца и ги повредил. Търговците и моряците от Бари се страхували, че новината за този варварски акт може бързо да достигне до укрилото се в близките гори местно население и да се стигне до кръвопролитие. Ето защо се налагало да действат възможно най-бързо. Те пренесли част от мощите на корабите си, като ги полагали в предварително приготвените за случая свещенически одежди. Била взета и безценната глава на светеца. Въпреки бързината обаче, неколцина местни жители научили за случилото се и се спуснали към пристанището. Силите на местните хора били недостатъчни, за да влязат в открит сблъсък с екипажа на корабите от Бари, но въпреки това успели да предизвикат голям скандал, който принудил търговците да върнат чудотворната икона на св. Николай, която също била похитена, както и да пожертват значителна сума за местния храм на светеца.

На 9 май 1087 г. мощите на св. Николай били тържествено посрещнати в гр. Бари. По-късно, за да оправдаят действията на търговците, се ражда преданието, че сам светецът се бил явил на барийците и им заповядал да пренесат тялото му, за да не попадне в ръцете на мюсюлманите. Паралелно обаче се раждат и други версии на тези предания, според които мощите били пренесени в Бари от крадци или пирати. Бързината, с която действали търговците и моряците от Бари, явно не им позволила да заграбят целите мощи на светеца. Казваме това, защото по същия сценарий десет години по-късно венецианците, които били част от Първия кръстоносен поход, повторили грабежа над гр. Мир и взели със себе си останалата част от мощите на светеца. Тук едва ли е необходимо да преповтаряме историческата истина, че участниците във всички кръстоносни походи почти винаги забравяли основната цел на тези походи и подлагали на грабежи и безчинства областите, през които преминавали, без да правят голяма разлика дали населението е християнско или мюсюлманско. Днес много от свещените реликви и мощи на светци на Запад са пренесени именно по време на кръстоносните походи, като особено богата е била плячката при превземането на Константинопол.

Вторият грабеж, който направили венецианците, родил парадокса за паралелното съществуване на две гробници на светеца, които претендирали да имат в пълнота неговото нетленно тяло – тази в Бари и тази във Венеция.

Гробницата в Бари, която съхранявала взетото от барийците през 1087 г., не била отваряна до средата на ХХ в. С решаването на проблема с претенциите на двата града и енигмата около това, какво съдържа гробницата в Бари, се заел италианският антрополог Луиджи Мартино, който през периода 1953 -1957 г. имал възможност да изследва мощите от Бари. По Божия милост и неизследим Негов промисъл този антрополог живял достатъчно дълго, за да може да изследва и мощите на светеца след отварянето на гробницата във Венеция през 1992 г. Изследването показало удивителни резултати - в Бари липсвала част от мощите на светеца, които се възпълвали от тези, открити във Венеция в съотношение приблизително 5 към 1 в полза на гробницата в Бари. Към липсващите близо 5 части от мощите на светеца във Венеция венецианците добавили чужди останки, които да ги възпълнят, в това число детски и женски кости. Това доказало, че в действителност търговците от Бари не успели да вземат всичко от гробницата на светеца в гр. Мир, нещо което по-късно направили венецианците, които заграбили останалото. Изследванията на Луиджи Мартино ни дават и още много любопитни подробности, които косвено потвърждават истинността на това, което днес наричаме църковно предание и което наред със Светото Писание е чистият извор на нашата вяра.

Така например Л. Мартино установява, че св. Николай е бил висок 168 см. Бил е също строг постник, който се хранил изключително с растителна храна. Имал е характерни заболявания, които се получават при продължителен престой в тесни и влажни помещения – потвърждаващи достигналите до нас чрез преданието сведения за престоя му в тъмница по време на гоненията на Диоклетиан. Починал е на възраст между 70 и 80 години. Но може би най-интересното откритие е възстановката на лицето на светеца, което през 2009 г. група учени от университета в Манчестър под ръководството на Каролайн Уилкинсън прави. На базата на краниологичните измервания и рентгеновите снимки, направени от Л. Мартино, Уилкинсън реконструира лицето на св. Николай, което напълно съвпада с лика, който имаме традиционно в православната иконография. Високо чело, изпъкнали скули и брадичка, смугла кожа и кафяви очи.

В славянските църкви празникът Летни Никулден се отбелязва на 9 май, докато в гръцкия синаксар е отбелязан 20 май като ден на пристигането на мощите в Бари.