Св. Николай Мирликийски Чудотворец – познатият и неизвестният 1

.

Автор: Венцислав Каравълчев
публикувано: Двери. Бг
http://www.dveri.bg/content/view/14234/171/

На 6 декември Църквата ни почита паметта на един от най-обичаните и популярни свои светци, св. Николай Мирликийски Чудотворец. Изминали са почти 17 века от блажената кончина на св. Николай и въпреки че за това време са изписани стотици книги за живота и делото му, в научните среди продължава да битува наложилата се през ХІХ – ХХ век погрешна представа, че съхранилите се сведения за св. Николай са повече или по-малко исторически недостоверни. Тази представа, появила се и утвърдила се сред католическите и протестантски богословски кръгове през миналите векове, постепенно си проправи път и в православната агиология. Слава Богу, новооткритите исторически паметници спомагат за разрушаването на тези представи и показват, че сведенията, с които разполагаме за св. Николай не само не противоречат на историческата действителност, като същевременно излизат все повече непознати сведения за живота и авторитета на този голям Божи угодник. Самият факт, че днес разполагаме с похвални слова и жития, написани от такива светила на Църквата като св. Андрей Критски, св. Методий патриарх Константинополски и редица още ранни агиографи в това число и написаното още през ІV в. „Деяния на стратилатите” (съставено от неизвестни автори от Ликийската област, достигнало до нас в пет различни редакции) е достатъчно красноречив.

Св. Николай Чудотворец (гръц. Άγιος Νικόλαος ο Θαυματουργός), което буквално означава „победа на народа”, се е родил в края на ІІІ в. в Мала Азия. Родил се е в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир Ликийски (днес част от град Демре в Турция), който по това време влиза в римската провинция Азия. Точната година, в която се е родил светецът, за нас остава неизвестна, въпреки че в много справочници е посочена 270 или 280 като година на неговото раждане. Не е известна и точната година на неговата смърт, която различните издания посочват като 343, 345 или дори 352 г. За сметка на това със сигурност знаем от достигналите до нас различни житийни документи датата на неговата смърт – 6 декември. Това е денят, в който и до ден днешен Светата Църква почита паметта му. Най-ранните ръкописни редакции, съдържащи сведения за св. Николай, се съхраняват в библиотеките на Оксфорд и Виена. Те са посветени на така наречените „Деяния на стратилатите”. Повечето сведения и жития на светеца, които науката днес често определя като легендарни или апокрифни, са събрани и преведени на гръцки през Х в. от св. Симеон Метафраст. Тяхната печатна версия може да бъде намерена в Патрология грека PG том 116 (томовете 114-116 съдържат творенията на св. Симеон Метафраст). Според последните изследвания на А. Бугаевский и архим. Владимир (Зорин) „Деянията на стратилатите”, тоест военноначалниците са написани през ІV в., не много време след смъртта на св. Николай Чудотворец. Те съдържат важни сведения, които изцяло съответстват на известните исторически факти. Ето защо не бива да бъдат отхвърляни безкритично от агиографите, а е необходимо да бъдат въведени в научно обръщение, което досега не се е случило. Това, което прави тези деяния изключително ценни, е не само фактът, че те са хронологично близки до времето, в което живее св. Николай, но и ни дават много детайлна картина за образа, мисленето и действията на светеца. Тези сведения са важни също така, защото индиректно са свързани с племе живяло по нашите земи. В този исторически извор се разказва за армия, която императорът изпраща, за да усмири бунта на тайфалите – племе с вестготски или сарматски произход, които, както знаем от историята, са били съюзници на Рим. Вероятно част от тях са били заселени принудително във Фригия. Поради силен щорм в морето армията била принудена да се скрие в Андриакския залив и не след дълго на местния пазар (наречен Плакома) се разгорял ожесточен спор между войниците и местните жители, който можел да вземе невинни жертви. Св. Николай, който тогава бил на преклонна възраст (около 70 годишен) успял да умиротвори страстите и поканил стратилатите при себе си. В това време от град Мир пристигнали жители, които съобщили, че властите по клевета са арестували трима невинни граждани и се готвят да ги обезглавят. Св. Николай, заедно с военначалниците и част от войниците веднага тръгнал за града, който отстоял на 3-4 км. от пристанището. Св. Николай с помощта на войниците спасил невинните граждани. След това той благословил воините за предстоящото сражение, предрекъл им победа и те победили. Тази сцена се съдържа в повечето достигнали до нас жития. Това, което го има обаче само в този извор и не се среща в нито едно от по-късните гръцки, латински или славянски такива, но което де факто потвърждава истинностна на описаното в тях е, че след победата стратилатите се връщат отново, за да благодарят на светеца. Св. Николай, които е бил архиепископ на гр. Мир по това време, отново ги благославя, като ги предупреждава за предстояща беда, пред която те не бива да се отчайват, а с настойчива молба да се обърнат към Бог и Той ще ги спаси. Упоменати са и имената на трима военначалници – Непотиан, Урс и Херпилион, които доказано са исторически личности. Единият от тях - Непотиан, става консул през 336 г. При завръщането си в Константинопол военначалниците били посрещнати с почести, но заради клевета от страна на известния с интригите си префект преторий на Изтока – Аблабий, който бил близък приятел на император Константин Велики, военноначалниците били хвърлени в тъмница. По обвинения, скалъпени от Аблабий, ги очаквало смъртно наказание. Тогава Непотиан си спомнил за думите на св. Николай и стратилатите отправили гореща молитва към Бога. Св. Николай по чудесен начин се явил на императора, който веднага не само освободил военначалниците, но и ги повишил в длъжност, връчвайки им поясите на пълководци (в Римската армия поясът на стратилата определял неговия ранг, така както днес пагоните и звездите определят чина на офицерите). Тогава стратилатите с подаръци от императора – златно Евангелие и потир, се отправили за трети път при св. Николай, за да му благодарят за стореното. Текстът на деянията ни казва още, че те станали духовни чеда на светеца. Друга много важна хронологична подробност, която се съдържа в деянията, е, че, когато на следващата година стратилатите отишли за четвърти път при св. Николай, той бил вече блажено починал. Тоест, като се има предвид, че император Константин умира през 337 г., а при третото си посещение стратилатите носят подаръци лично от императора, то става ясно, че св. Николай е починал преди 337 г. Подчертаваме това, защото както вече споменахме в началото, житията ни казват само точния месец и ден на смъртта на светеца, но не и годината и всички останали дати са доста условни. Ето защо, една от най-разпространените предполагаеми години за смъртта на светеца, която е широко застъпена и в православната литература – 345 г., не може да бъде вярна. Освен това, в ранната литература, свързана със св. Николай, Непотиан никъде не е наречен консул, а знаем, че това става през 336 г., тоест този факт сваля с поне още година – две, датата, през която св. Николай умира и това вероятно е станало през 334 или 335 г, като 334 година е според нас по прецизна. Казваме това, защото когато св. Атанасий Велики изрежда борците срещу арианството, а този списък обхваща имената им след 335 г., в него липсва това на св. Николай. От житийната летопис за светеца, която е достигнала до нас, става ясно, че той е въведен в архиерейски сан преди началото на гоненията на Диоклетиан, които са в периода 303-305 г., тоест той е ръкоположен за епископ около 300 г. В много календари и справочници се дава 280 г. като година на раждането на св. Николай, което пък е повод за неприемливи спекулации, че е бил възведен в архиерейско достойнство едва ли не на 18 г., което е в пълно противоречие с православната традиция. Точно опитите за подобни спекулации карат някои изследователи да считат дори, че св. Николай е бил легендарна, несъществуваща личност. Това разбира се, отразява определени настроения в науката, която борави със свои инструментариум и изводите, които тя прави не винаги е задължително да съвпадат с църковното предание. В случая обаче, точно благодарение на най-новите достижения в науката можем не само да потвърдим, че св. Николай е историческа личност, но и да дадем нова, по-точна хронология на живота му. Като се позовем на сведението, че при първото посещение на стратилатите в гр. Мир, св. Николай е бил на около 70 годишна възраст, то виждаме, че той се е родил някъде през 260 г. и е станал архиерей на 35-40 годишна възраст.

Друг интересен момент, който показва, че често и държавните интереси са способни да манипулират житийната литература, е едно чудо на светеца, което умишлено е било отстранено от житието му още през ранното средновековие.През ІV в. Ликийската област била доведена от властите до разорение. Населението било облагано с все повече и нови данъци, които обричали жителите на глад и мизерия. Невъзможността да бъде плащано довело населението до там, че се обърнало с молба към св. Николай за помощ. Св. Николай веднага се отправил към Константинопол и след разговор с императора данъците били намелени 100 пъти. Това решение било написано в грамота, скрепена със златен печат – хрисовул. Св. Николай обаче чувствал, че под влияние на съветниците си император Константин Велики може бързо да промени решението си и да отмени своя указ. За да се предотврати това, документът трябвало още същия ден да бъде обнародван в гр. Мир, а пътят до там бил труден и дълъг и изисквал минимум шест дни. Св. Николай горещо се помолил на Бог и грамотата по чудесен начин се оказала в гр. Мир и веднага била обнародвана. Още на следващия ден, както и чувствал св. Николай, Константин Велики се поддал на внушенията на сановниците си и се опитал да отмени указа си. Свети Николай обаче му отговорил, че указът вече е обнародван в гр. Мир и следователно не може да бъде отменен. За да се увери в думите на светеца, император Константин изпратил бърз кораб, който да провели на място, дали това е така. Пратениците потвърдили думите на св. Николай, че грамотата е била прочетена в гр. Мир още в същия ден, в който била подписана. Богобоязливият император поискал прошка и извинение от светеца, че се усъмнил в думите му и го отрупал с дарове. Императорските агиографи обаче умишлено не включили този епизод в житието на светеца, за да не могат впоследствие други архиереи да се възползват от този пример и да получат снижение на налозите в своите епархии. Това ясно се вижда и от липсата на грамотата в имперските „Деяния на налозите”. В тези деяния не попада и още един акт на голямото милосърдие на св. Николай, а именно спасяването на гр. Мир от глад. Пет кораба превозвали зърно от Египет в Константинопол и св. Николай убедил капитана на флотилията да остави част от товара в гр. Мир. Подобно нещо се считало не просто за неприемливо, а направо за престъпление, тъй като товарът се считал имперски и никой нямал право да отклонява дори килограм зърно от него. И отново, за да не бъде използван и от други архиереи този прецедент, сведенията за него са заличени в по-късната житийна литература.Тук ще трябва да споменем за още един интересен момент от житието на св. Николай Чудотворец, а именно смесването на неговото житие с това на живелия два века по-късно архиерей – светец със същото име в гр. Мир. Става въпрос за св. Николай Пинарски. Явно по-късните преписвачите на житието са счели за една и съща личност срещащите се в различните източници имена на св. Николай Мирликийски и това на св. Николай Пинарски. Св. Николай Мирликийски, както вече казахме, е живял по времето на император Константин, докато св. Николай Пинарски близо два века по-късно по времето на император Юстиниан І. (Св. Николай Пинарски е бил дълго време настоятел на Сионския манастир, преди да бъде избран за архиерей, а най-древните съхранили се негови жития са от края на VІ в., така че също няма никакво основание да се подлага на съмнение историческото му съществуване.) Откривателят на факта на смесването на житията, архим. Антоний (Капустин) казва: „Можем да се чудим, по какъв начин образът на две знаменити личности се е слял в църковната памет в един досточтим и светлооблажаван образ; но този факт не трябва да се отрича”. Ето защо тук е необходимо да уточним, че упоменатите в житието на св. Николай Чудотворец имена на родителите му Теофан (Епифаний) и Нона, са всъщност родителите на св. Николай Пинарски. По същия начин приписваното на св. Николай Чудотворец посещение на Светите Земи и на храма на Възкресението в Йерусалим, което също дава повод на мнозина критици да считат св. Николай за легендарна личност, е всъщност екстраполация от житието на св. Николай Пинарски. Казваме това, защото посещението, което се приписва на св. Николай Чудотворец, е станало хронологично по-рано от времето на построяването на самия храм на Възкресението от майката на св. Константин, св. Елена. Св. Николай Мирликийски не е имал чичо епископ на Мир. Такъв е имал св. Николай Пинарски. Съществуват още много подобни неточности, които говорят за смесване идентичността на двете личности.

Друг интересен момент от живота на св. Николай Чудотворец, който днес мнозина, включително и православни автори подлагат на съмнение поради липсата на конкретни изворови данни, е присъствието на светеца на Първия Вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г. Трябва да отбележим, че подобно отричане е исторически несъстоятелно, тъй като от съставената до тук хронология на живота на св. Николай Чудотворец ясно се вижда, че светецът е бил жив през този период, бил е в разцвета на силите си, уважаван и почитан дори в императорския двор. Не бива да се омаловажава и фактът, че като главен архиерей на областта е бил длъжен да вземе участие в този така важен събор на Църквата.В подкрепа на това е и древното църковно предание за неговото участие на събора, съпътствано и с редица интересни случки. Сам св. Симеон Метафраст казва за неговото присъствие на Първия Вселенски събор, че е бил главен изобличител на арианската ерес, влизайки в лично единоборство с главните ересиарси и неговата изобличителна реч се превърнала в смъртоносен удар за арианската доктрина. Разбира се, никъде в древното предание не се прави дори и намек за някаква физическа разправа, както днес мнозина привърженици на „ултра-православието” обичат да спекулират с „плесницата”, която светецът уж зашлевил на Арий. Да, вярно е, че съществува устно предание, според което св. Николай е бил подхвърлен на църковен съд и дори според някои вариации на житието e бил в тъмница за това, че е допуснал някаква непристойна в църковно отношение постъпка спрямо Арий, но истината е, че в течение на времето под влияние на народното творчество това предание сериозно се видоизменя и допълва с нови и нови детайли. Тази устна традиция за първи път се фиксира писмено през ХVІ в. Първо се появява на латински в Каталог на светците от Петър де Наталибус, а след това в малко по-различна версия и в „Слово ΧΙΙ” на Дамаскин Студит, като последният прави изричното уточнение, че се опитва да обобщи устната традиция. Добилите днес най-широко разпространение обобщения на народната традиция са, че св. Николай удря плесница на Арий, а другото е, че св. Николай използва физическа сила срещу Арий, без да се уточнява каква. Едно подобно твърдение е абсолютно несъвместимо с безупречния нравствен облик на св. Николай Чудотворец, за когото св. Инокентий Херсонски без преувеличение казва: „Ако св. Николай е бил уверен във възможността, с цената на собственото си спасение да избави от вечна погибел арианите, то без съмнение, подобно на Мойсей и св. ап. Павел той би се съгласил сам да бъде заличен от книгата на живота, само и само в нея да бъдат записани имената на всички заблудили се хора”.Да не говорим, че 27 апостолско правило, което е било добре познато и преди събора в Никея през 325 г., е ясно, че клирик, който си позволи да бие независимо какъв – съгрешил верен или неверен, трябва да се низвергне. Така че детайлът за изблика на някакъв „свещен гняв”, в който изпаднал св. Николай, трябва категорично да бъде отхвърлен, въпреки че и до ден днешен мнозина търсят в него оправдание за собственото си безумие.
(следва)