Island monastery "St. John the Baptist" Sozopol - an unread page of the Ecclesiastical history ----------------------------- Островният манастир „Св. Йоан Предтеча” – една непрочетена страница от църковната ни история

.

Автор: Венцислав Каравълчев

Публикувано: Християнство и култура, бр. 90, 2014 http://dveri.bg/99q3a

Последните десетина година са особено успешни за българската археология. Бяха направени важни открития с огромно значение не само в регионален, но и в световен мащаб. Наред до феноменалните находки на траколога Георги Китов се нареди и тази на проф. Казимир Попконстантинов от острова „Св. Иван Предтеча” до Созопол, където в по-ранната църква на едноименния манастир през 2010 г. беше открит реликварий с частици от мощи, вероятно на св. Йоан Предтеча. Откритието предизвика широк отзвук у нас и в чужбина. Беше направена експертиза от учени в европейски университети, която подкрепи хипотезата за принадлежността на мощите.

Така или иначе археологическата находка от 2010 г. постави много въпроси, чиито отговори тепърва трябва да бъдат търсени. Тя привлече интереса на научната общност и отвори нови хоризонти и страници от историята на южното българско Черноморие, Созопол и неговите манастири. Историята на едно голямо книжовно средище – островният манастир „Св. Йоан Предтеча”, получи шанса да бъде възкресена и написана, така че той да не тъне в забвение подобно на десетки други уникални обекти в България.

Историческите проучвания дават всички основания да се твърди, че манастирът, разположен на „Големия остров” срещу Созопол, е бил голям културно-просветен център не само с регионално, но с общоевропейско и световно значение. Фондацията „Св. Йоан Предтеча и Кръстител”, на която бях любезно поканен да сътруднича, се зае с проучването, експонирането на запазеното от манастира и с възстановяването на неговата история, така че тя да стане достояние на широката общественост у нас и по света.

До днес липсва цялостно изследване за историята на острова и манастира - празнина, която екипът на фондацията си е поставил за задача да запълни. Има три сериозни труда, който осветляват достатъчно добре част от проблематиката, свързана с историята на патриаршеския и императорски манастир „Св. Йоан Предтеча”. Първото по-сериозно изследване излиза преди повече от сто години и е дело на известния учен А. Пападопуло-Керамевс[1], който пръв публикува тринадесет от общо шестнадесетте достигнали до нас документа: императорски хрисовул и аргировул, патриаршески сигилиони и писма. През 1993 г. излиза трудът на отец Л. Камберидис[2], който включва всичките известни ни шестнадесет официални документа на константинополските императори и патриарси. Третото издание е двутомният каталог на всички ръкописи от библиотеката на манастира „Св.Богородица” на остров Халки в Мраморно море, съхранявани днес в библиотеката на Цариградската патриаршия, които са описани и публикувани през 2008 г. В този каталог са включени близо 60 ръкописа от манастира „Св. Йоан Предтеча” край Созопол, пренесени през ХVІІ в. от созополските монасите на о. Халки и съхранявани до 1941 г. в манастира „Св. Богородица Камариотиса”.[3] Последният труд е изключително ценен, но той все още не е влязъл в научно обръщение у нас и тук се използва за първи път.

Отделни статии за манастира са писани в различни периоди от време от гръцки и най-вече от български учени, които през последните години са се занимавали с разкопките на останките от манастира. Между тях можем да споменем имената на Й. Сакелион[4], К. Иречек[5], Б. Димитров[6], В. Димова[7], И. Петрински[8], Ц. Дражева[9], К. Попконстантинов[10], А. Милас[11] и др.

Манастирът е разположен на най-големия остров в черноморската акватория на България, отстоящ на около километър северозападно от Созопол. От достигналите до нас документи виждаме, че манастирът е киновиен,  винаги е бил императорски и патриаршески, ставропигиален, автономен, напълно независим от местните епископи и митрополити, директно подчинен на Константинополския патриарх.[12]  Започналите през 1985 г. разкопки показват, че в античността на острова е съществувало езическо светилище.[13] В близост до него, вероятно не много след Миланския едикт (313 г.), когато християнството става равнопоставено на останалите религии в Римската империя, възниква християнски храм . В този период става и преименуването на града от Аполония (град на Аполон) на Созопол (град на спасението).[14] Първият християнски храм (базиликален тип) на острова скоро след построяването си търпи реконструкция и е разширен.[15] Някъде през VІІ-VІІІ в. е разрушен и остава няколко десетилетия в руини.[16] На този етап археологията не може да даде отговор и на въпроса, дали църквата е част от възникнал едновременно с нея манастирски комплекс или манастирският комплекс възниква по-късно.[17] Липсват и писмени сведения за това.

Първото писмено сведение за манастира е от края на ХІІІ в. Известният византийски поет Мануил Фил (1275-1345 г.) в своята поема-възхвала за делата на византийския пълководец Михаил Дука Глава Тарханиот (1235-1304 г.),[18] който през 1263 г. успява да отнеме от българите редица крепости по южното Черноморие, в това число и Созопол, пише:

"...И така той (Михаил Глава) дойде до Агатопол (Ахтопол) и го превзе...

След това той спаси ...Созопол...

След това, като намери манастира Продром, малък, тесен и без всякакъв блясък (окаян), обитаван от шестима смирени монаси,

и го направи така хубав, какъвто вече го виждаш...”[19]

От това сведение се вижда, че манастирът е съществувал много преди ХІІІ в., но вече се намирал в доста западнало състояние, което наложило да бъде обновен и разширен.

Според двама от археолозите, които са проучвали манастира, самото възникване и обособяване на манастира може да се отнесе към ІХ-Х в.[20] Това обаче е само една хипотеза, която не подкрепена с исторически извор. Прави впечатление категоричността на археолога Ив. Петрински, че през Х в. в манастира вече съществува скрипторий.[21] Неговото твърдение също не може да бъде аргументирано и вероятно поради това той избягва да приведе доказателства за него. Може да допуснем, че някои от изследователите apriori приемат съществуването на скрипторий през Х в., понеже някъде е споменат запазен ръкопис от Х в., принадлежащ на манастира, и следователно той трябва да е изработен в созополския манастир. Действително, имаме ръкопис върху пергамент от 932 г. с беседи на св. Йоан Златоуст върху Евангелието на Матей (ръкопис Panaghia 4), но от текста на ръкописа ясно се вижда, че той е изработен в манастира „Св. Георги  Победоносец” в Гангра (известен още като Гангър, главен град на областта Пафлагония в Мала Азия).[22] Съществува друг  ръкописен сборник върху пергамент, също с беседи на св. Йоан Златоуст (ръкопис Panaghia 2) от ХІ в, който принадлежал на манастира „Св. Йоан Предтеча” Созопол и който може да е бил изработен в него.[23] Трябва да подчертаем, че не всички ръкописи, достигнали до нас и принадлежали на манастира, излизат от манастирския скрипторий. Една част от ръкописите на манастира са закупени или подарени от други манастири.

Въпроси предизвиква и името на първия християнски храм на острова. Утвърдило  се е мнението, че той е бил посветен на Пресвета Богородица и се е наричал „Св. Богородица Калеоса”.[24] Б. Димитров приема това мнение доста резервирано.[25] Всъщност, съществува основание да се приеме, че първоначално е бил въздигнат на острова храм, посветен на Света Богородица, но тази хипотеза, както ще видим, е доста революционна и създава една съвсем друга картина за неговата история. В хрисовула на император Йоан V Палеолог от 1363 г., от достигналия до нас сборник документи на манастира „Св. Йоан Предтеча” край Созопол, името на самия манастир „Св. Йоан Предтеча” въобще не се споменава. Там се говори единствено за манастира „(на) Калеос”, и по-точно три пъти е употребено „μονή του Καλέως”, като веднъж е направено уточнението, че това е манастирът на острова и още веднъж, че е посветен на Божията майка (Св. Богородица).[26] В сигилийното писмо от 1569 г. на Константинополския патриарх Митрофан ІІІ, което освен от него е подписано и от Йерусалимския патриарх Софроний,[27] се потвърждават дадените с хрисовула на император Йоан V Палеолог права върху имоти на манастира „Св. Йоан Предтеча”, като се казва, че в този хрисовул манастирът е споменат като „Калеос”.[28] Тоест, има основание да се приеме, че манастирът е бил известен първоначално като „Калеос”.

Съществуват обаче неясноти около самия хрисовул и о. Камберидис има сериозни основания да счита, че при преписването му в манастира всъщност в един хрисовул са вкарани два.[29] Много е вероятно, ако приемем тази хипотеза, единият хрисовул да е бил от по-ранно време, но поради повреда или частично унищожение, не позволяващи установяването на неговата датировка, да е бил присъединен към първия. Камберидис счита, че са два различни хрисовула на един и същ император – Йоан V Палеолог.[30] Възможни са и други варианти, които обаче ще бъдат предмет на друго самостоятелно изследване.[31] Ако приемем безусловно, че най-ранният храм на „Големия остров” срещу Созопол е бил наречен „Св. Богородица Калеос”, тогава неговата датировка трябва да бъде не по-ранна от средата на V в. Това е така, тъй като култът към Пресвета  Богородица окончателно се налага след ІІІ Вселенски събор в Ефес през 431 г.[32] Подобна датировка - V-VІ в., на най-ранния храм в манастирския комплекс на острова ни дава и един от неговите изследователи.[33] В първата научна публикация в края на ХІХ в., направена върху историята на манастира и откритите от автора й документи за него, манастирът „Св. Йоан Предтеча” категорично се отъждествява с построения (възстановения) лично от св. Антоний ІІ Кавлей, патриарх на Константинопол в периода (893-895 г.) манастир.[34]

Липсата от сведения за ранната история на манастира е компенсирано от изобилни такива за неговото средновековие. Определено можем да кажем, че няма друг манастир на територията на България, който да притежава толкова много и разнообразни документи и сведения за историята си в периода ХІІІ – ХVІІ в. Някъде през периода 1860-1870 г., в стария християнски квартал на Истанбул – Пера, Йоан Сакелион купува от антиквар един ръкопис, съдържащ 86 листа (70 листа текст).[35] Вероятно същият ръкопис след смъртта на Сакелион става притежание на манастира „Св. Йоан Предтеча” на остров Патмос и влиза в науката като „Codex Patmiacus 770”.[36] От приписка на последната страница на ръкописа се вижда, че кодексът е преписан от монаха Теодосий през 1613 г. в манастира „Св. Йоан Предтеча” в Созопол.[37] В нея преписвачът обяснява, че е бил принуден да направи копие на оцелелите документи за манастира, за да ги предпази от съдбата на останалите, вече напълно унищожени. Тоест, броят на документите за манастира е бил доста по-голям, но през бурната история на обителта част от тях са били навярно безвъзвратно унищожени и загубени. Според Камберидис сред липсващите документи вероятно са няколко хрисовула на Йоан ІХ Палеолог, на Андроник ІІІ Палеолог, простагма на Атанасий Палеолог и още редица сигилии, писма и документи за собственост на манастира, както на по-долу изброените патриарси, така и на патриарсите Симеон І, Рафаил І, Марк ІІ Ксилокаравис, Максим ІІІ, Нифон І, Пахомий І и др.[38] Този ръкописен препис съдържа общо 16 документа, както вече споменахме, един императорски хрисовул на Йоан V Палеолог, един императорски аргировул на Йоан VІІІ Палеолог и 14 сигилия и писма на Константинополските патриарси: Дионисий І, Йеремия І, Дионисий ІІ, Йоасаф ІІ, Митрофан ІІІ (3 документа), Йеремия ІІ (4 документа), Теолипт ІІ и Нифон ІІ.[39]  Всички тези документи обхващат един период от близо два века и половина. Най-ранният е хрисовулът на Йоан V Палеолог от 1363 г.[40], а най-късният е един сигилион на патриарх Неофит ІІ от 1609 г.[41]

Тези документи съдържат преди всичко информация за собствеността на манастира. С тях се правят нови дарения или се потвърждава правото на собственост на манастира върху направени по-стари такива. От тях научаваме, че в зафиксирания от документите период средата на ХІV – началото на ХVІІ в. манастирът „Св. Йоан Предтеча” се превръща в най-крупния собственик на земи и имоти по южното ни Черноморие. Почти всички известни на историята манастири на юг от Бургас в този период се превръщат за по-кратък или по-дълъг период от време в метоси на „Св. Йоан Предтеча”. Такива стават и созополските манастири „Св. Кирик и Юлита”[42], и „Св. Апостоли”[43], и „Св. Николай помощник на бедните” при с.Св. Никола (днес Черноморец)[44], и манастирът „Св. Йоан” (Св. Яни) при Ахтопол[45] и дори манастирът „Св. Анастасия” на едноименния остров срещу Бургас[46]. Освен това редица малки и по-големи църкви в близките и далечни околности на Созопол също принадлежат на манастира „Св. Йоан Предтеча”.[47] Той притежава също така села, ниви, ливади и друга недвижима собственост.

Като потвърждение на това, че поради бурната и трагична съдба на островния манастир много от документите за дарения, за метоси и привилегии, дадени му през вековете, са се пръснали, а някои навярно са и безвъзвратно загубени, са седемте хрисовула на молдовлашките воеводи, дадени на манастира.[48] В достигналите до нас 16 документа от „Codex Patmiacus 770” те липсват. Но благодарение на копията от тези документи, публикувани от известния светогорски учен, писател и учител йеромонах Вартоломей Кутлумушки, днес ние разполагаме с тях.[49]   С първия хрисовул воеводата Аарон дарява на манастира „Св. Йоан Предтеча” за метох манастира „Св. Николай ” в днешна Румъния, в околностите на Яш.[50] Заедно със „Св. Николай” той дарява на манастира „Св. Йоан Предтеча” и две села близо до град Яш  - селата Реджещ (Ρεντζέσι ) и Аверещ (Αβερέστι).[51]

Има няколко документа, които разглеждат и въпроси от каноничен и нравствен характер, като непрекъснато се потвърждава, че манастирът е автономен, „патриаршески и императорски”[52]. Манастирът се е ползвал с голяма известност, тук за празници се е стичала многолюден народ от различни краища на империята.[53] Манастирът е бил любимо място както на патриарсите в Константинопол, така и на императорското семейство. Не са били рядкост случаите игумените на манастира „Св. Йоан Предтеча” да бъдат изповедници на византийските императори.[54] Нещо повече, от тук започва, преминава или свършва житейския път на мнозина патриарси, митрополити и епископи. Тук идва св. Нифон ІІ (αγ. Νήφων) патриарх Константинополски, който заема патриаршеския престол три пъти – (1486-1488), (1497-1498), (1502).[55] Вероятно след първото си слизане от патриаршеския престол 1488 г., св. Нифон се оттегля в созополския манастир „Св. Йоан Предтеча”.[56] Обичащ аскезата и исихията св. Нифон взима разрешение от братството на „Св. Йоан Предтеча” да построи (възстанови) малкия манастир „Св. Николай помощник на бедните” край  Акра (днес с. Черноморец). Светецът възстановява манастира и го прави ставропигия, която също става метох на „Св. Йоан Предтеча”.[57] Възможно е, св. Нифон да е бил придружаван от някой от своите  ученици Йоасаф и Макарий, и двамата светци и мъченици на Църквата, за което има известни податки, но това е тема също на отделно изследване и тук няма да се впускаме в подробности. Св. Нифон блаженно почива в Господа на Света гора в 1508 г., на 11 август, когато се чества и паметта му. Канонизиран е за светец през 1517 г.

От созополския манастир започва патриаршеското поприще на родения в Созопол Йоан ХІІ Козма. Тук той е забелязан от Михаил Глава Тарханиот във времето, в което пълководеца наблюдава възстановяването на манастира „Св. Йоан Предтеча”. Михаил Глава съдейства за избирането на Йоан ХІІ Козма за игумен на известния манастир „Св Богородица-Паммакаристос” в Константинопол. По-късно Йоан ХІІ е избран за Константинополски патриарх (1294-1303).   След оттеглянето си от патриаршеската катедрата, той се връща в Созопол и изживява последните си дни в обителта на „Св. Йоан Предтеча” на „Големия остров”.[58] В този период Йоан ХІІ Козма, който е пленен от цар Теодор Светослав при превземането на Созопол, изпълнява и дипломатическа мисия на българския цар пред византийския император, довела до брака на Теодор Светослав с принцеса Теодора – дъщеря на Михаил ІХ Палеолог през 1307 г.[59] Според Б. Димитров, брака на Т. Светослав и Теодора става в църквата на манастира „Св. Йоан Предтеча”, а сам Светослав си построява царска резиденция в манастира.[60] Важна подробност е, че Йоан ХІІ Козма умира в Созопол, почти сигурно в манастира „Св. Йоан Предтеча”.[61]

Един малко известен факт е, че тук, в манастира „Св. Йоан Предтеча” се замонашва роденият в Анхиало (Поморие), бъдещ вселенски патриарх Йеремия ІІ Транос.[62]  Наричан от съвременниците си „Слънцето на Изтока”, патриарх Йеремия подобно на св. Нифон, три пъти е качван и свалян на патриаршеския престол в Константинопол (1572-1579; 1580-1584; 1587-1595). Патриарх Йеремия е човекът, въздигнал Руската църква от ранг на митрополия в патриаршия през 1589 г. Той никога не забравя манастира, от който е започнал своя духовен път, за което свидетелстват неговите достигнали до нас четири документа – сигилии и писма, предназначени обителта на „Св. Йоан Предтеча”.[63] За любовта му към манастира свидетелства и фактът, че когато моли за финансова помощ руския император Феодор І Иванович, той иска такава и за своя манастир „Св. Йоан Предтеча” в Созопол.[64]

В манастира е погребан и узурпаторът на патриаршеския трон в Константинопол бивш Созополски митрополит Йоаникий. Митр. Йоаникий използвал отсъствието на патриарх Йеремия І, който заминал за Йерусалим на поклонение и липсвал повече от 6 месеца, и заел катедрата му.[65]  Остава в историята като Йоаникий І патриарх на Константинопол (1546). Със завръщането на Йеремия І патриарх Йоаникий І е свален и низвергнат от сан и заточен в манастира „Св. Йоан Предтеча”, където починал. Скоро след неговата смърт тялото му е извадено, за да му се прочетат отпустителни молитви. Тялото му изглежда, че не е било разложило и това предизвикало любопитството на народа, който идвал да гледа зрелището. Това е принудило монасите в манастира да го препогребат дълбоко в „основите на стената” – вероятно стената на храма.[66]

Освен Вселенски патриарси манастирът дава и много други висши клирици на Църквата. Известни са ни имената на митрополита на Никея Порфирий І, на Созопол и Мидия Теодосий, на Анкара Партений и др, които са били монаси в „Св. Йоан Предтеча”.[67] В Созопол е бил заточен през 1081-1082 г. митрополитът на Халкидон Лъв, който се опълчил на император Алексей Комнин, защото заграбил църковната съкровищница. Дали е бил заточен конкретно в манастира „Св. Йоан Предтеча», каквато често е била практиката в по-късни години или на друго място, засега не можем да отговорим.[68] Манастирът „Св. Йоан Предтеча” вероятно е бил посетен и от св. Григорий Синаит, който е търсил обител за уединение в Созопол преди окончателно да се установи в Парория.[69] От житието му се вижда, че той прекарва известно време в Созопол, където е посетен от инока Амирали, който му съобщил, че недалеч от града има прекрасни условия за уединен живот. От житието на светеца знаем също, че той е бил в близки отношения с императорското семейство и преди всичко с монаха Атанасий Палеолог, чичо на Йоан VІІІ Палеолог и Андроник ІІІ Палеолог.[70] От хрисовула на Йоан VІІІ Палеолог виждаме, че Атанасий Палеолог е основател и игумен на манастира „Св. Апостоли и св. 20 000 мъченици” в Созопол, към който манастир като метох е придаден и манастира „Св. Кирик и Юлита”.[71] Можем да предположим, че Атанасий се е опитвал да задържи св. Григорий, чиято слава вече била огромна,  при себе си и за целта му е предложил да остане в някоя от неговите обители или в манастира „Св. Йоан Предтеча”, който бил най-недостъпен и уединен и би подхождал най-добре на духовните тежнения на светеца. Вярно е, че в житието на светеца липсват подробности от престоя му в Созопол, но трябва да се има предвид, че авторът на това житие - патриарх Калист І, описва тази част от живота на преп. Григорий, на която не е бил пряк свидетел, доста лаконично и без всякакви детайли.[72] Засега можем само да предположим, че манастирът „Св. Йоан Предтеча” е бил посещаван и от другите парорийски ученици на св. Григорий Синаит по време на престоя им в Созопол на път за Константинопол - като св. Теодосий Търновски, св. Ромил Бдински, Иларион, Давид Дисипат, Дионисий и др. Акад. В. Гюзелев твърди, че самият Давид Дисипат е от Созопол, но не посочва източник.[73] Монашеската култура на движение, формирана през средновековието, прави съвсем основателно предположението, че духовници с утвърдено църковно съзнание като гореизброените светци не биха пропуснали да посетят най-авторитетния манастир в мястото, където пребивават.

Манастирът „Св. Йоан Предтеча” е бил и един от големите литературни центрове в Европа през Средновековието. В него е бил изграден скрипторий, където талантливи монаси са писали и преписвали десетки църковни книги. Особено значим става този център в периода ХV – началото на ХVІІ в., от който са достигнали до нас доста ръкописи, отличаващи се с много висока калиграфска стойност.[74] Красиво изписаните книги върху хартия и пергамент са били търсени в Константинопол, на Света гора, Москва и други големи християнски центрове. В манастира „Св. Йоан Предтеча” по поръчение на Медичите (конкретно на Лоренцо Медичи), за да попълни колекцията на изградената от тях библиотека Лаврентинана във Флоренция, през 1491-2 г. идва известният учен и дипломат Янус Ласкарис и закупува според записките му няколко ръкописа.[75] Част от ръкопис от манастира „Св. Йоан Предтеча” е в колекцията дори на принцеса Кристина Шведска (1626-1689).[76] Досега бяха известни 40 ръкописа от о. Халки[77] и още 5-6 съхранявани във Ватикана, Флоренция, Москва, Мичиган, Константинопол и др.[78] Нашето проучване in situ на ръкописните каталози от о. Халки, показа, че само там броят на ръкописите от манастира „Св. Йоан Предтеча” е много по-голям – 57 ръкописа,[79] нещо, което се потвърди от издаденото наскоро фундаментално двутомно изследване върху тези ръкописи.[80] Нещо повече, в библиотеката от о. Халки съществуват повече от 20 анонимни ръкописа, чиято принадлежност все още не може да бъде установена.[81] Много е вероятно сред тях да има още ръкописи, принадлежали на манастира „Св. Йоан Предтеча” в Созопол. Така днес, въпреки превратностите на времето и интензивното ограбване на манастира от генуезци, османски турци и казаци, до нас са оцелели и достигнали близо 70 ръкописа от „Св. Йоан Предтеча”. Уверено обаче можем да твърдим, че техният брой е бил многократно по-голям.

Историята на манастира „Св. Йоан Предтеча” в Созопол през периода ХІV-ХVІІ в. е изключително динамична и изпълнена с трагизъм. На 18 декември 1351 г. Созопол е превзет от генуезците.[82] Градът бил оплячкосан, църквите и манастирите обругани, ограбено било всичкото злато и сребро, житните запаси, част от бедните жителите били отведени в робство, знатните пък разменени срещу откуп.[83] Поради оказаната съпротива от страна на созополчани, генуезците искали да опожарят напълно  града, но срещу голям откуп бил спасен.[84] Липсва конкретна информация, за това пострадал ли е и доколко манастирът „Св. Йоан Предтеча”, но предполагаме, че като островна обител, на входа на Созопол, той става първата жертва на генуезкия флот. През 1366 г. след продължителна обсада, Созопол е превзет от флота на Амадей VІ Савойски.[85] Липсват конкретни данни за отношението на „зеления граф” към  манастира  „Св. Йоан Предтеча”, но предвид действията му примерно в Несебър, можем да предположим, че манастирът едва ли е избегнал ограбването. Превземането на Созопол от османските турци през 1453 г. води след себе си не само до пълното разграбване на манастира, но и до неговото разрушаване и запустяване за няколко десетилетия.[86] Тези разрушения са зафиксирани и от археолозите.[87]

Многобройните военни походи на османските войски носят нови опасности за монасите. През 1594 г. те са принудени да напуснат манастира си „Св. Йоан Предтеча” и да се установят в своя метох „Св. Николай” в Яш.[88] Походът на османската армия в Молдовлахия обаче ги застига и там, манастира „Св. Николай” сериозно пострадва, а монасите са принудени за пореден път да бягат, този път в Москва.[89] Свидетелство за това е и приписката, към един ръкопис направен от монах Порфирий – иподякон на „Св. Йоан Предтеча”. Ръкописът е направен в Москва през 1597 г.[90] През 1598 г. монасите успешно се завръщат в обителта си в Созопол.[91] Въпреки сътресенията, в този период манастира има голямо братство. През 1593 г. в един източник е посочено, че монасите са били 150.[92] Руски извор от същата година посочва, че броят на монасите е бил дори 170.[93] Само за сведение ще посочим, че в същия период големия манастир на „Св. Йоан Богослов” на остров Патмос има едва 100 монаха.[94]

Нова трагедия сполетява манастира „Св. Йоан Предтеча”, когато при поредния си грабителски набег по Черноморието, през 1623 г., казаците със 17 от своите лодки (чайки) опустошили първо Несебър, след това Ахтопол, а на връщане спрели на острова, обрали манастира и пленили монасите от „Св. Йоан Предтеча”.[95] Братята били отведени в Созопол и така казаците принудили жителите на града да им дадат откуп. От Созопол казаците отплавали за Несебър, като преди това обрали и манастира „Св. Анастасия” на острова срещу Бургас. Били застигнати обаче от буря и всичките им лодки потънали преди да достигнат Несебър. Спасил се само техния атаман, който с плуване се добрал до нос Емона (Емине).[96] Шест години по-късно, през 1629 г., след поредния си набег по Черноморието, достигнал дори до Босфора, казаците при своето завръщане са изненадани от османския флот при Созопол.[97] Сто и петдесет казака се укрепват в манастира „Св. Йоан Предтеча” и отбиват в продължение на 8 дни атакуващите ги близо 5 хиляди яничари. На осмия ден пристига подкрепление от други казаци, които принуждават османците да се оттеглят и спасяват своите другари. Силно раздразнени от това, османците разграбват и разрушават манастира за да не може повече да бъде ползван от казаците като убежище. Част от монасите са избити, а други предали в робство - като гребци във флота.[98] Оцелелите монаси били откупени за огромна сума за онези времена 5000 талера – ефимки.[99] Монасите събират малкото си оцеляло имущество и се отправят за манастира на „Св. Богородица Камариотиса” на о. Халки, който става за тях нова обител.[100] Сред предметите, оцелели от последния и окончателен погром над манастира „Св. Йоан Предтеча” край Созопол и пренесени от монасите на о. Халки, освен ръкописите, които вече споменахме има четири прекрасни икони – на Христос Спасител, на св. Богородица, на св. Йоан Предтеча и на св. ап. Петър и Павел, сребърна ръчна кадилница (κατσί) с плочка на дръжката с изображение на „Св. Йоан Предтеча”, позлатена сребърна рипида, голям дървен кръст, позлатен сребърен дискос и два бронзови свещника, всички с дарителски надписи върху тях.[101]  След близо четири десетилетия, през 1668 г. на връщане от Москва, за да отдаде своята почит на останките на известната обител на светия пророк Йоан Предтеча на „Големия остров” срещу Созопол, тук ще спре Антиохийският патриарх Макарий, който чрез устата на своя син дякон Павел (преди да стане патриарх, Макарий е бил женен свещеник) ще разкаже за последните трагични дни на обителта.[102]

Това е общата картина на драматичната съдба на този голям монашески център по нашите земи. Монасите ще продължат неговата история на друг остров, в друго море и друг манастир – манастира „Св. Богородица Камариотиса” на о. Халки в Мраморно море. Созополската и Халкинската история на манастира предстои да бъде разгърната в множество отделни изследвания, които ще възстановят и популяризират историята на островния манастир и, вярваме, ще го превърнат в неизменна дестинация на културния и религиозния туризъм по нашето Черноморие.

Бел. Статията е публикувана в съкратен вариант в сп. "Християнство и култура" бр. 90/2014. Тук публикуваме пълния вариант.

---

[1] Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Α. Η εν τω νησίω Σωζοπόλεως βασιλική μονή Ιωάννου του Προδρόμου και η τύχη της βιβλιοθήκης αυτής, Византийский Временник (ВВр.), 7, 1890, с. 661-695.

[2] Авторът е гръцки свещеник и професор в Монреал, трудът му за манастирите в Созопол се явява неговата докторска дисертация в Института по Балканистика в Солун. Kamperidis, L. The Greek Monasteries of Sozopolis XIV-XVII centuries, Thessaloniki, 1993.

[3] Kouroupou, M., P. Gehin, Catalogue des manuscripts conserves dans la Bibliotheque du Patriarchat Oecumenique, Brepols, Turnhout, 2008, vol. 1 & 2.

[4] Σακελλίων Ι., Ιωάννου Ε και Ιωάννου Ζ των Παλαιολόγων χρυσόβουλλον και αργυρόβουλον περί της κατά την Σωζόπολιν μονής του Προδρόμου. Δελτίον της Ιστορικής και Εθνολογικής Εταιρείας της Ελλάδος (ΔΙΕΕΕ), 2 (1885), σσ. 609-621.

[5] Иречек, К. Пътувания по България, София, 1974, с. 822-830.

[6] Димитров, Б. Созополските средновековни манастири, Векове 1, 1980, с. 77-81; Димитров, Б. Созопол. В: Български средновековни градове и крепости, т. 1, Варна, 1981, с. 388-407; Dimitrov B. „I monasteri di Sozopol nei secoli XIII-XV”, Byzantinobulgarica, 7, 1981, p. 277-282; Димитров, Б., Н. Джемеренов, документи за манастира „Св. Йоан Предтеча”, ИНИМ, Х, 1994, с. 108-114.

[7] Димова, В. Църквите в България през ХІІІ-ХІV в., София,  2008, с. 341-343; Димова, В. Църквата „Св. Йоан Предтеча” на манастира при Созопол, ИНИМ, ІХ, 1992, с. 53-65.

[8] Петрински, Ив. Манастирът “Свети Иван Предтеча и Кръстител” на остров Свети Иван (1467/1471-1629), ИНМ Бургас, т. 3, 2000. Studia in memoriam Ivan Galabov, с. 177-187.

[9] Drazheva, Ts. New Data on the Graphic Decoration of Byzantine Manuscripts from 13^th-16^th Century from during the Archeological Research in the Patriarchal Monastery of St John the Baptist on the Island of St. Ivan near Sozopol, Bulgaria. In: Ниш и Византиjа ІХ, 2011, с. 389-395.

[10] Попконстантинов, К., Ц. Дражева, Костова, Р. Средновековен манастир „Св. Йоан Продом” на остров „Св. Иван” Созопол, АОР, 2009, с. 595-599.

[11] Μήλλας, Α. Αναδρομή στα Πριγκηπόνησα, Αθήνα, 2001.

[12] Kamperidis, L. The Greek Monasteries..., р. 139-141.

[13] Drazheva, Ts. New data…, с.389. Повече за езическите култове в древна Аполония и по-специално за този към Аполон виж: Isaac, B. The Greek Settlements in Thrace until the Macedonian Conquest, Leiden, 1986, p. 242-244.

[14] Anonym., Periplous Ponti Euxeini. In: The Tradition of the Minor Greek Geographers (ed. A. Diller), p.84 sqq. Там ясно се посочва, че „Απολλωνίαν πόλιν την νυν Σωζόπολιν“, тоест в периода след ІV в. (анонимният труд „Периплус” е датиран приблизително от VІ в.) Аполония се превръща в Созопол.

[15] Drazheva, Ts. New data…, с. 389-390. Попконстантинов, К., Ц. Дражева, Костова, Р. Средновековен манастир ..., с. 595-596.

[16] Петрински, И. Истинската история на България, С., 2008, с. 113.

[17] Виж:  Димитров, Б. Созопол. В: Български..., с. 403.

[18] Повече за Михаил Глава и походите му, виж: Лопарев, Хр. Византийский поэт Мануил Фил. К истории Болгарии в ХІІІ-ХІV в., СПб., 1891; Виж също: Trapp, E. Prosopographisches Lexicon der Palaiologenzeit, Wien, 2001, (CD Rom-version).

[19] Manuelis Philae, Carmina, (еd. E. Miller), vol. 1, Paris, 1854, р. 244-245.

[20] Drazheva, Ts. New data…, с. 389-390; Петрински, Ив. Манастирът “Свети Иван Предтеча и Кръстител” ..., с. 178.

[21] Петрински, Ив. Манастирът “Свети Иван Предтеча и Кръстител”..., с. 178.

[22] Kouroupou, M., P. Gehin, Catalogue des manuscripts…, vol. 1, p. 71-73.

[23] Ibid., p. 67-68.

[24] Виж например:  Drazheva, Ts. New data…, с. 389; Петрински, Ив. Манастирът “Свети Иван Предтеча и Кръстител”..., с. 179-180.

[25] Димитров, Б. История на Созопол, София, 2009, с. 202.

[26] Kamperidis, L. The Greek Monasteries..., р. 66-68.

[27] Ibid., р. 144.

[28] Ibid., р. 141.

[29] Ibid., р. 69-72.

[30] Ibid.

[31] Въпросът с изясняването на произхода на появата на манастира Калеос е ключов за ранната история на манастира, което налага подробното излагане на проблема в отделна статия. Обемът на настоящата статия не позволява това да стане тук.

[32] По-подробно за решенията и богословието на този събор виж примерно: Hefele, Ch. A History of the Councils of the Church, vol. 3, Edinburgh, 1883; Лебедев, А. Вселенские соборы ІV-V веков, СПб, 2004. Виж също: Limberis, V. Devine Heiress. The Virgin Mary and the Creation of Christian Constantinople, London, 1994.

[33] Петрински, Ив. Манастирът “Свети Иван Предтеча и Кръстител” ..., с. 178.

[34] Σακελλίων, Ι., Ιωάννου Ε και Ιωάννου Ζ..., σ. 616 ff. Вероятност, това да е манастирът, основан или обновен лично от св. Антоний, не трябва да се изключва, въпреки че на настоящия етап липсват някои ключови изворови и археологически данни, които да потвърдят тази хипотеза. Манастирът на светеца малко априорно се поставя в близките околности на Константинопол, но всъщност сведенията, достигнали до нас за този манастир, са твърде оскъдни за точната му локализация и такава все още не е направена.  Известно е, че св. Антоний Кавлей е бил погребан в своя манастир. В същия манастир е погребан и св. Козма І Йерусалимит, патриарх Константинополски (1075-1081). Повече за тези светци и опитите да бъде локализиран манастирът виж: Γεδεών, Μ. Βυζαντινόν εορτόλογιον, Κωνσταντινούπολη, 1899, σ. 48; 72. Трябва да отбележим, че археолозите се натъкнаха на множество погребения на висши духовници около стария храм в манастира „Св. Йоан Предтеча”, включително и в централния кораб на църквата.

[35] Kamperidis, L. The Greek Monasteries..., р. 15.

[36] Ibid. p.16.

[37] Ibid.

[38] Ibid.p.19

[39] Ibid. Виж таблицата съставена от Камберидис.

[40] Ibid.p. 65-68; Σακελλίων Ι., Ιωάννου Ε και Ιωάννου Ζ..., σ. 617.

[41] Kamperidis, L. The Greek Monasteries..., р. 162-163.

[42] Ibid., p. 65-66.

[43] Ibid.

[44] Ibid., p. 92-93.

[45] Ibid., p. 153-154.

[46] Ibid.,  p. 162.

[47] Виж примерно: Ibid., p. 153-154.

[48] Βαρθολομαίος Κουτλουμουσιανός, Υπόμνημα Ιστορικόν περί της κατά την Χάλκην Μονής της Θεοτόκου, Κωνσταντινούπολη, 1846,  p. 164-178.

[49] Оригиналите на хрисовулите, които публикува йеромонах Вартоломей, според личното му свидетелство се съхраняват във Великата Църква, тоест в Патриаршията във Фенер (Истанбул). Виж: Βαρθολομαίος Κουτλουμουσιανός, Υπόμνημα..., p. 164.

[50] Ibid., p. 164.

[51] Ibid., p. 165.

[52] Kamperidis, L. The Greek Monasteries...,  p. 153-154; 190.

[53] Ibid. p. 126.

[54] Ibid. p. 26; 217.

[55] Повече за този дивен светец виж: Νικολάω Γλύκει, Βίος και πολιτεία του οσίου θεοφόρου πατρός ημών Νήφωνος, αρχιεπισκόπου Κωνσταντινουπόλεως, Νέων Εκλόγιον, Venice, 1803, σ. 373-388; Ιεράς Μονής Αγίου Διονυσίου, Ο Άγιος Νήφων Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως, Βίος καί Πολιτεία, Άγιον Όρος – Άθως, 1990.

[56] Γεδεών, Μ. Πατριαρχικοί πίνακες  Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης 36-1884, Κωνσταντινουπόλει, 1890, σ. 490.

[57] Виж по-подробно сигилия на патр. Митрофан ІІІ: Kamperidis, L. The Greek Monasteries..., p. 94.

[58] Прието е, че връщането на Йоан ХІІ в манастира в Созопол става 1303 г. Виж Γεδεών, Μ. Πατριαρχικοί πίνακες..., σ. 405:  Пахимер счита, че това става по-късно: Georgii Pachymeris, De Michaele et Andronico Paleologis (ed. Bekker), vol. 2., CSHB 37, Bonn, 1835, p. 620. По-подробно за живота на Йоан ХІІ Козма виж: Kamperidis, L. The Greek Monasteries..., p.26; 217.

[59] За този период от българо-византийските отношения виж примерно: Гюзелев, В., И. Божилов. История на България, т. 1, София, 1999, с. 543-550.

[60] Димитров, Б. История на..., с. 144. Това твърдение явно е лична интерпретация на Б. Димитров и не може да бъде документално потвърдено.

[61] Nicephori Gregorae, Byzantina historia, (ed. Shopeni), vol. I, (CSHB 25), 1829; Bonn, VI, p. 209; Γεδεών, Μ. Πατριαρχικοί πίνακες..., σ. 404.

[62] Свидетелството за това е съхранено в един отчетен документ от 29 април 1593 г. Виж: Сношение России с Востоком по делам церковным, т. 1, СПб, 1858, с. 268.

[63] Любопитно е, че един от малкото Константинополски патриарси с български произход Митрофан ІІІ, дава на манастира три документа.

[64] Сношение России…, с. 268.

[65] Според правилата на Църквата, се забранява на архиерей да отсъства повече от 6 месеца  от епархията. Ако стори това трябва да бъде отлъчен, освен в случаите на болест или на служение в патриаршията.

[66] Повече по-въпроса виж: Δωρόθεος Μονεμβασίας, Απόσπασμα εκ του Χρονογράφου. In: Σάτας, Κ. Βιογραφικόν σχεδίασμα περί του Πατριάρχου Ιερεμίου Β' (1512-1594), Αθήνα, 1870, σ. 3-5.

[67] Βαλαής, Δ. Το εργαστήρι αντιγραφής και στάχωσης χειρογράφων της μονής του Τιμίου Προδρόμου της Σωζόπολης κατά τον 17 αιώνα. Περι Θράκης, 3, 2003, σ. 183; 201-203.

[68] P. Stephanou, 'Le Procès de Léon de Chalcédoine', OCP (Orientalia Christiana Periodica), 9, 1943, pp. 7-64.

[69] За този период от живота на светеца по-подробно виж: Δεληκάρη, Α. Άγιος Γρηγόριος ο Σιναίτης. Η δράση και η συμβολή του στη διάδοση του ησυχασμού στα Βαλκάνια. Θεσσαλονίκη, 2004. Вж. също: Пиголь, П. Преподобный Григорий Синаит и его духовные преемники, Москва, 1999.

[70] Βίος και πολιτεία του εν αγίοις πατρός ήμων Γρηγορίου του Σιναίτου συγγραφείς παρά του αγιωτάτου αρχιεπισκόπου Κωνσταντινουπόλεως Καλλίστου (гр. текст: И. В. Помяловский), СПб., 1894.

[71] Kamperidis, L. The Greek Monasteries..., p. 68-69.

[72] Повече за патриарх Калист и за житията, които пише виж: Δημητρίου Γόνη, Το Συγγραφικόν έργον του Οικουμενικού Πατριάρχου Καλλίστου Α', Αθήναι, 1980.

[73] Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България ХІІІ – ХІV в., София, 1985, с.91. Давид Дисипат е от приближената до императорския двор знатна фамилия Дисипат. Близък приятел и сподвижник на св. Григорий Палама. Исихаст и аскет, богослов и писател, съчиненията му за насочени срещу Варлаам и Акиндин и в защита на св. Григорий Палама и неговото учение. Подвизавал се е в Парория заедно със св. Григорий Синаит. Данните за неговия живот са много оскъдни. По-подробно виж: Loenertz R. Dix-huit lettres de Grégoire Acindyne analysées et datées, OCP, 23, 1957,  р. 114-144; Laurent V. L'assaut avorté de la Horde d'Or contre l'Empire Byzantine, REB, 1960, t. 18., p. 145-162; Давид Дисипат, Полемические сочинения. История и богословие паламитских споров. (ред.-съст.Д. Бирюков, А. Поспелов), Smaragdos Philocalias 9, Москва, 2012.

[74] Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Α. Η εν τω νησίω..., σ. 669.

[75] Speake, G. Janus Lascaris’ Visit to Mount Athos in 1491, Oxford, 1994. Това е доклад, изнесен на 28. симпозиум по Византинистика в Университета на Бирмингам, март 1994 г.

[76] D’Aiuto, F. Su Alcuni manoscriptti greci provenienti da monastery Balcanici nella biblioteca Vaticana, Nea Rhome, 5, 2008, p. 408.

[77] Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Α. Η εν τω νησίω..., σ. 669. Димитров, Б. Созополските..., с. 80.

[78]Dzurova, A. Les manuscripts Grecs du centre Ivan Dujcev notes preliminaries, Erytheia, 13, 1992, p. 118; Λάμπρος, Σ. Κατάλογος των εν ταις Βιβλιοθήκαις του Αγίος Όρους ελληνικών κωδίκων, τ. I, Κανταβρίγια, 1895, σ. 184; D’Aiuto, F. Su Alcuni manoscriptti...

[79] Μητρ. Αθηνάγορας, Κατάλογος των χειρογράφων της εν Χάλκη Μονής τής Παναγίας, Επετηρίς Εταιρείας Βυζαντινών Σπουδών (ΕΕΒΣ), 10, 1933, σ. 236-293; 11, 1935, σ. 151-191; 12, 1936, σ. 285-316; 13, 1937, σ. 50-64. Τσακόπουλος, Α. Περιγραφικός Κατάλογος των χειρογράφων της Βιβλιοθήκης του Οικουμενικού Πατριαρχείου. Α. Τμήμα χειρογράφων Παναγίας Καμαριωτίσσης, Istanbul, 1953; Γεδεών, Μ. Σημείωμα περί Καμαριωτίσσης. Εκκλησιαστική αλήθεια, 26, 1902, σσ. 473-475, 482-486.

[80] Kouroupou, M., P. Gehin, Catalogue des manuscripts..., vol. 1, p. 63-418.

[81] Ibid.

[82] Гюзелев, В. Очерци върху историята на Българския североизток и Черноморието (края на ХІІ – началото на ХV в.), София, 1995, с. 44.

[83]Ioannis Cantacuzeni, Historiarum (ed. Niebuhr), vol. 3, (CSHB 7), Bonn, 1832,  ІV:29, pp. 216-218; Nicephori Gregorae, Historiae Byzantinae (ed. Bekkero), vol. 3, (CSHB), Bonn, 1885, XXVI: 15-17 pp. 83-84. Повече за българите, продавани в робство от западните християни, виж: Гюзелев. В. Венециански документи за историята на България и Българите от ХІІ-ХV в., София, 2001.

[84] Ioannis Cantacuzeni, Historiarum..., pp. 216-218.

[85] Гюзелев, В. Очерци..., с. 54-55.

[86] В писмо на патриарх Дионисий І от 1489 г. се казва, че манастира е бил в руини при първото му патриаршество 1466-1467 г. Kamperidis, L. The Greek Monasteries..., p. 45, 79.

[87] Петрински, Ив. Манастирът..., с. 178.

[88] Такава е интерпретацията на събитията на гръцкия учен Д. Валаис: Βαλαής, Δ. Το εργαστήρι..., σ. 184.

[89] Ibid., p. 184-185.

[90] Kamperidis, L. The Greek Monasteries..., p. 36.

[91] Βαλαής, Δ. Το εργαστήρι..., σ. 185.

[92] Πατρινέλης, Χ. Άλλες μεγάλες μονές. In: Ιστορία του Ελληνικού Έθνους, τ. 10, Αθήνα, 1974, σ. 141.

[93] Сношение России…, с. 268.

[94] Πατρινέλης, Χ. Άλλες μεγάλες..., σ. 141.

[95] Королев, В. Босфорская война, Москва, 2013, с. 172-173.

[96] Ibid.

[97] Королев, В. Босфорская..., с. 465-475.

[98] Сношение России…, т. 2,  с. 243.

[99] Ibid.

[100] Βαρθολομαίος Κουτλουμουσιανός, Υπόμνημα..., p. 16-17.

[101] Ibid., p. 81-83.

[102] Paul of Aleppo, The Travels of Macarius, Patriarch of Antioch, vol. II, London, 1836, p. 423.