Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

понеделник, 6 октомври 2014 г.

Християнството в Агатопол и Агатополската епископия ......... Christianity in Agatopol (modern Achtopol) and The Agatopol episcopate

.
Автор: Венцислав Г. Каравълчев
Публикувано:  http://dveri.bg/983ph

Ахтопол, средновековният Агатопол (споменаван още в различни източници и различни епохи като Тира (х) Перонтик-он (ус), Агатубулус, Гатополи, Гастополи, Ахтебулу и т.н.) възниква около тракийския укрепен дворец-кула Авлеу-тейхос (Аюлеу-тейхос) при днешния Синеморец и е един от петте известни епископски центрове на влизащото днес в територията на България южно черноморско крайбрежие.[1]
За разлика от другите епископски центрове Несебър, Поморие, Дебелт и Созопол, за Ахтопол нямаме запазено никакво сведение, кога християнската проповед прозвучава за първи път на това място, нито кои са първите адепти на новата религия. Това може да се дължи и на неяснотите, свързани с името на древния град, което поставя много въпросителни, но те не са обект на настоящето изследване. Въпреки това може да предположим, че както повечето значими черноморски градски центрове, така и Ахтопол е бил посетен от св. ап. Андрей Първозвани. Според св. Симеон Метафраст (ок.+960) ап. Андрей проповядвал по цяла Витиния (северозападната част на Мала Азия), Черноморското крайбрежие, Халкидон и др., както и на народите, обитаващи Тракия и Македония.[2]
Това сведение срещаме и у доста по-ранни автори. Първи св. Иполит Портуенски (170- ок. 235) в своето съчинение за 12-те апостоли говори, че ап. Андрей проповядвал на скити и траки[3], а св. Доротей Тирски (255-363), че е обходил цяла Витиния, Тракия и Скития, проповядвайки Евангелието.[4] Ориген (ок.185 – ок.254) в свое недостигнало до нас съчинение, ползвано от Евсевий Кесарийски (263-369), също говори за проповедта на апостол Андрей в Скития.[5] Въпреки че информацията, която ни дават тези сведения за дейността на апостола в Тракия и Македония, е твърде обща, без да се конкретизират места, все пак има известни податки в полза на тезата, че ако не конкретно Ахтопол, то областта около града е била осветена от проповедта на този велик първоапостол.[6] В случая най-важни за нас са сведенията на св. Доротей Тирски, едно голямо име от първите векове на християнството, който загива мъченически в древния Одесос (Варна).[7] Първото сведение, което той ни дава, е, че ап. Андрей, който преплува Понта, лично ръкополага в тракийския град Аргируполис апостол Стахий за пръв епископ на Византион.[8] Аргируполис е разположен на Златния рог, близо до кв. Галата на Константинопол. Прави впечатление, че в това си сведение Доротей казва, че ап. Андрей е преплувал Черно море („Ανδρέας ό απόστολος την Ποντικήν θάλασσαν διαπλέων”).[9]Освен това ни съобщава, че ап. Андрей ръкополага лично ученика на апостол Павел - апостол Амплий (ср. Рим. 16-8) за епископ на Одесос[10] (Варна).[11] Същото сведение за св. Амплий имаме и от св. Иполит Римски в списъка на седемдесетте апостоли, който той ни предлага.[12]
Мнението, поддържано от някои западни учени вече няколко десетилетия, че списъците на седемдесетте апостоли не са автентични, а са плод на по-късни опити да бъде защитено апостолското начало на Константинополската епископска катедра през последните години е подложено на аргументирана критика[13]. Отречени са и крайностите, които оспорват съществуването на историческата личност на Доротей Тирски. Може да обобщим, че ап. Андрей ръкополага в Аргируполи на брега на Босфора ап. Стахий за епископ на Константинопол, а същият ръкополага ученика на апостол Павел – св. Амплий за епископ на Варна. Тоест, виждаме, че св. ап. Андрей предприема пътуване по западното крайбрежие на Черно море. Тук ще отворя една скоба, за да поясня, че апостолските пътувания не са самоцел, но са неразривно свързани с проповядването на Благата вест – Евангелието, което е пряка функция на Христовите думи: „...идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа...” (Мат. 28:19). Освен това, както се вижда от думите на св. Доротей Тирски, в случая ап. Андрей основно пътува по море, тоест с кораби. Такъв е бил основният превоз по онова време, по такъв начин пътуват и апостолите Павел, Петър, Йоан и т.н. В случая нямаме основания да приемем, че апостол Андрей се е отправил към Одесос по друг начин, освен по море. Освен бавното придвижване по суша, периферията на Римската империя не винаги е предлагала и необходимата сигурност. Придвижването на св. ап. Андрей е ставало с обикновени търговски кораби - апостолите, нито са могли да организират свои „частни” мисионерски пътувания, още повече, че до времето на едиктите на императорите Галерий (311 г.) и  Константин Велики (313 г.) самата проповед е ставала в много враждебна среда. В случая ап. Андрей е бил принуден да се съобразява с маршрутите и товарите на търговските кораби, а обект на проповедта му е трябвало да бъде всеки градски център по неговия маршрут.
От друга страна, археологическите открития свидетелстват, че Ахтопол е бил едно от най-удобните черноморски пристанища в хинтерланда след Константинопол, което е развивало активна търговска дейност още няколко столетия преди Христа.[14] Псевдо-Скимнос в своята Периегеза (Земеописание) на Македония и Тракия ни казва, че от „устието на Понта”, където е Филия, се простира 700 стадия бряг, наречен Салмидис, който е недостъпен за кораби чак до нос Тиниада (Инеада, дн. Турция до границата с България), където има удобно пристанище.[15] Ако сравним сведенията, които имаме за проповедта на св. ап. Андрей, с тези сведения, съвсем логично можем да допуснем, че след Аргируполи (където според някои сведения е престоял две години), следващата морска спирка на св. Андрей е била Инеада или Ахтопол. В полза на Ахтопол говори фактът, че освен удобно пристанище, градът още преди новата ера е поддържал добри търговски връзки с останалия свят.[16] Главни продукти на износа тук вероятно са били месо, жито, дървен материал, дървени въглища и др.
До нас на този етап не са достигнали сведения за ранната християнска история на града. Може обаче с основание да допуснем, че проповедта на апостол Андрей, дала плодове на всички посетени от него места, е довела до създаването на първата християнска община и тук. Вероятно в този период Ахтопол се превръща и в епископски център. Казвам това, защото според древното правило, църквата се е организирала около епископа, тоест всяка една градска раннохристиянска община е била предстоятелствана от епископ или от хорепископ (за по-малките такива, селските общини). Това изначално правило в църковната организация след изравняването на християнството по права с останалите религии в християнската империя (311 -313 г). не само се запазва, но и официално узаконява. Така например, император Зенон издава декрет, според който всеки град трябва да има свой епископ.[17]
Първото сигурно засвидетелстване на Ахтопол като епископски център, подчинен на митрополита на Адрианопол (Одрин), който е начело на епархия Хемимонт, имаме от края на ІХ в.[18] Сведението се съдържа в Епископския списък от времето на император Лъв VІ (886-912). Прави впечатление е, че епископът на Ахтопол е поставен веднага на второ място след този на Созопол, докато присъстващите и в по-ранния списък (т.н. Псевдоепифаниев) епископи, като този на Дебелт и Цоида (дн. Сливен), например, са след него.[19] Но най-интересното в случая е, че тази нотиция (списък) е първият документ, в който се споменава името на града като Агатопол (ο Αγαθουπόλεως).[20] След това упоменаване името на Агатопол се среща вече доста често в различни документи, включително и в църковните.[21] Прави впечатление, че от първото свое упоменаване до самото османско нашествие Агатопол запазва своето второ място в списъка на епископиите, подчинени на митрополита на Адрианопол. Едва в последния списък 21, който вече се явява от периода на османското завоевание, се вижда, че митрополитът на Одрин е загубил всички останали свои епископии освен Агатопол.[22] В периода около завладяването на Константинопол от османските турци през 1453 г. епископът на Агатопол заема 151 място сред епископите, намиращи се на подчинение на Константинополския патриарх.[23] Само като сравнение, архиереят на съседния Созопол заема 127 място.[24] Известни са имената на над 35 епископи, архиепископи и митрополити на Ахтополската катедра, като за съжаление до нас не е достигнало името на първия Агатополски епископ, нито на неговите преки наследници.
В хронологичен вид имаме запазени следните имена на Агатополски архиереи, появяващи се в различни документи:[25]
  • Игнатий (споменат през1315г.)
  • Макарий (споменат през 1355 г.)
  • Йоаким ( избран март 1443 до ноември 1447 г.)
  • Митрофан (починал през ноември 1554 г.)
  • Антоний (споменат през 1575 и 1580). Имаме също така споменаване на Антоний от 1590 г., който може да е пак същият епископ, но може да бъде и друг със същото име.[26]
  • Игнатий (споменат през 1584 г.)
  • Антоний (споменат през май 1590 г.)
  • Митрофан (споменат през юни 1591 г.)
Антоний (споменат в 1596/97 г.), който освен като епископ, един път се подписва и като митрополит![27]Той подписва като епископ следните писма, публикувани от отец Камперидис: № 6, 10, 12, 14.  Прави впечатление е, че в писмо № 12, според номерацията на отец Камперидис, той вече се подписва не като епископ, а като митрополит на Агатопол.Този Антоний или негов съименник подписва и писмото на патриарх Йеремия ІІ до митрополита на Москва от 1589/1590 г. за въздигането на Руската църква в ранг на патриаршия.[28]
  • Евтимий (споменат в 1604 г.)
  • Антим (споменат през май 1608 г.)
  • Митрофан (споменат за пръв път през ноември 1620, преместен през 1628 г.)
  • Григорий (избран през 1628, оттеглил се в 1651 г.)
  • Филотей (избран на 21.12.1651, преместен през 1659/60 г.)
  • Макарий (избран на 06.01.1660, преместен през 1673 г.)
  • Лаврентий (избран на 26.09.1673 г.)
  • Софроний (споменат през същата 1673 г.)
  • Йоаникий (към края на ХVІІ в.)
  • Роман (споменат през август 1699 и в 1701 г.)
  • Атанасий (споменат през септември 1702 г.)
  • Гавриил (споменат 1725 -1759 г.)
  • Теодул (избран на 17.07.1759, починал в 1767 г.)
  • Неофит (избран през април 1767, починал в 1784 г.)
  • Макарий (избран през януари 1784, починал в 1799 г.)
  • Гавриил (избран през февруари 1799, преместен на 08.06.1808 г.)
  • Паисий (избран 1808 до 1813 г.)
  • Дионисий (избран през февруари 1813, починал в 1815 г.)
  • Антим (избран през ноември 1815, пресметен през 1821 г.)[29]
  • Исая (избран през април 1821, оттеглил се през 1828 г.)
  • Йосиф (избран през юли 1828, напуснал към 1831 г.)
През май 1830 (1829) г. Созополската и Агатополската епархия са обединени в една под името Созоагатополска и вероятно тогава става издигането на катедрата в ранг на митрополия.[30]
  • Константин (от 1831 до 1834 г.)
  • Димитрий (споменат 1834 г.)
  • Прокопий (1842 до 1852 г.)
  • Доротей (избран 1852 до 1858 г.)[31]
  • Прокопий (избран 1858 -1872 г.)[32]
  • Теофил (избран1872  до 1881г.)[33]
  • Партений  (избран1881 -1900 г.)[34]
  • Константин (избран 1900 до 1904 г.)
  • Доротей (от 1904 до 1917 г.)
Особен интерес представляват опитите на местните архиереи да издигнат статута на Агатополската епископия в ранг на митрополия.  Първият известен ни архиерей на Агатополската епископия се появява в един списък от 16 юли 1315 г. Прави впечатление обаче, че той подписва един синодален документ от времето на Йоан ХІІІ Гликас (1315-1319 г.) като Агатополски  митрополит.[35] Става въпрос за Агатополския епископ (митрополит) Игнатий. Нещо повече, неговото име се явява на четвърто място в реда на митрополитите, подписали документа, а е добре известно, че в църковния протокол стриктно се спазва ред на подписването по чест и значимост на катедрата. Преди подписа на Агатополския митрополит са само подписите на митрополитите на Хераклeя, Сарди и Никомедия, а след неговия следват подписите на още 17 митрополити.[36] 
Четиридесет години по-късно виждаме подписа на Агатополския митрополит Макарий в синодалния акт на патриарх Калист І за брачния договор между престолонаследника на византийския престол Андроник и българската принцеса Кераца от 17 август 1355 г.[37]  Прави впечатление, че в този документ името на Агатополския митрополит се явява на последното по ред място. Върху този проблем се спира австрийският учен Ото Крестен, който според нас твърде прибързано заключава, че и двата документа са фалшификати и че Агатопол никога не е бил митрополитски център, нито е имал свой митрополит. Той предполага, че е бил подправен документ на митрополита на Адрианопол Игнатий (1324 г.) и че името на митрополит Макарий вероятно е измислено от фалшификатора.[38] В случая обаче ни се струва, че проф. Крестен има право само до известна степен. Той е прав, че Агатопол не е получил официален, признат статут на митрополия от Вселенската патриаршия. Но явно точно поради този упорит опит на Агатополския епископ и категоричен отказ на патриаршията да получат такъв статут, местните епископи се възползват от честото преминаване на града в този период от български във византийски ръце и обратно. Прави впечатление, че поради някаква неизвестна нам договореност между България и Византия, Ахтопол независимо от това в чии ръце се намира, винаги остава на подчинение на патриарха в Константинопол. Тук трябва да споменем, че нашата приснопаметна археоложка Цоня Дражева твърди, че цар Иван Асен ІІ през 1235 г., когато се възстановява официално Българската патриаршия, е подписал някакво споразумение, според което в замяна на патриаршеския статут българите отстъпват на Константинопол двата крайморски църковни центъра Созопол и Ахтопол.[39] Всъщност, такъв документ или споразумение няма, а това е едно предположение, което преди няколко десетилетия изказа Б. Димитров, и което впоследствие се вкара в научно обръщение с категоричността на сигурно сведение.[40] В този ред на мисли допускаме, че понеже в периода 13-14 в. Ахтопол е повече притежание на българите, отколкото на византийците, явно местните архиереи са решили да се възползват от тази двойствена зависимост – политическа от България, църковна от Византия и да се сдобият с митрополитска катедра.

Точно на тези тежнения, според нас, са отговор двата документа и съвсем не е необходимо те да са фалшификати, напротив, тяхното съдържание показва опит (макар и неуспешен) присвоеният митрополитски статут да бъде официално санкциониран положително от патриарха на Константинопол. Като потвърждение на тази наша теза се явява и синодалният акт на патриарх Антоний от 1377/1378 г., с който той заплашва с отлъчване всеки опит на Агатополския епископ да провъзгласи града за митрополия.[41] Тоест, за да бъде издаден такъв сериозен документ от патриарха, е трябвало да има налице сериозна причина и действия от страна на епископа на Агатопол, които е било необходимо да се пресекат. Това могат да бъдат силните центробежни тежнения на Агатополските епископи за излизане от опеката на митрополита на Адрианопол. Още повече, че както вече споменахме, в последния списък 21 според класификацията на Darrouzès, Адрианопол е загубил по това време всичките си подчинени епископии, с изключение на Агатопол. От единадесет епископии, подчинени на митрополита на Адрианопол, му остава само една.
Нещо повече, след превземането на град Адрианопол от османските турци самият местен митрополит е бил принуден да го напусне и да се настани вероятно първоначално в Константинопол, а след това в Агатопол. Адрианопол е превзет от турците през 1369 г., и след превземането му султан Мурад І го превръща в собствена резиденция, което поставя одринския митрополит в  положение на невъзможност да остане в града и да изпълнява задълженията си. Според С. Врионис, митрополитът на Адрианопол преминава в Агатопол през 1370 г.[42]  Врионис обаче вероятно греши. От друг документ се вижда, че от 1380 г Адрианополският митрополит Матей е вече временно „резидиращ” в Агатопол.[43] С появата си в Агатопол той веднага се е опитал да подчини местния епископ и да му изземе функциите. Това налага спешно издаването на специален документ на Вселенската патриаршия от 1381 г., с който патриарх Нил Керам застава в защита на епископа на Агатопол. Той осъжда опитите на Адрианополския митрополит да обезличи местния епископ. В документа освен всичко друго се забранява на митрополита на Одрин да посещава „църквата на Агатополския епископ” повече от веднъж годишно и да се опитва да вземе от него повече средства, отколкото му се полагат.[44]  Самото писмо се явява отговор на молба на Агатополския епископ, което ясно показва, че града по това време си има собствен епископ. От него не става ясно къде точно резидира митрополитът на Одрин. Изглежда, че той също е в Агатопол,  но се намира в друга църква, предназначена за него, откъдето и се опитва да се меси в управлението на Агатополския епископ.[45] В това писмо Вселенският патриарх Нил доста строго заповядва на митрополита на Одрин: „затова мирувай отсега нататък и си стой в църквата и да не съм чул, че правиш нещо такова...”.[46]
Няколко години обаче по-късно, Агатополската епископия става вдовстваща, вероятно поради смъртта на предстоятеля си и тогава Синодът на Вселенската патриаршия под предстоятелството патриарх Антоний вече излиза с друго решение от 1389 г., с което предава епископията в ръцете на Одринския митрополит.[47] Очевидно е, че въпреки заповедите и препоръките си, напрежението между двамата архиереи - Агатополския и Одринския, е останало и след смъртта на Агатополския епископ се е наложило да бъде взето кардинално решение, което да сложи край на конфликта. Синодът на Вселенската патриаршия  разрешава вече на Одринския митрополит не просто да резидира в гр. Ахтопол, но да оглави и самата епископия с всички произтичащи от това права и задължения. За целта се забранява и изборът на нов Агатополски епископ до момента, в който за митрополита на Одрин стане възможно да се върне обратно на катедрата си и да освободи Агатопол.[48] Такъв момент явно настъпва чак в средата на 15 в., тъй като следващият Агатополски епископ, за който имаме сведения, е Йоаким, избран през 1443 г.[49]
Във връзка със заплахата на Адрианопол от турците, имаме и документ от Вселенския патриарх Макарий (1376-1379), които издава специален указ, в който изрично се казва, че Агатопол не може да стане митрополитски център, който да замени Адрианопол, а само да послужи като временно убежище за Адрианополския митрополит, който след преминаването на опасността, трябва да се върне на катедрата си в Адрианопол.[50] Този документ идва да покаже, че е съществувал някакъв сериозен дебат, подробности от който не са ни известни, и в който са пробвани различни варианти за издигането на Агатопол в митрополитска катедра, включително и чрез прехвърляне функциите на митрополита на застрашения от турците Адрианопол в Агатопол.
От Агатополските епископи трябва също да отбележим еп. Йоаким, който през ноември 1447 г. е назначен от император Йоан VІІІ със съгласието на патриарха Григорий ІІІ (Мамас), да заеме катедрата на починалия Молдовлашки митрополит Дамян. Епископ Йоаким е известен със своите про-униатски възгледи. Той обаче не може да се радва дълго на своето митрополитство, защото вероятно през 1454 г. (със сигурност преди 1455 г.) е принуден да бяга с част от своето паство в Полша поради заплахата от брутална разправа с него от страна на противниците на унията и на клирика Теоктист, който е поставен на неговото място от Печкия патриарх.[51]
В средата на ХVІІІ в. Агатополската епархия е издигната в ранг на автокефална архиепископия, а нейният предстоятел минава на пряко подчинение на Вселенския патриарх.[52] В сайта на Етнографския музей на Тракия  в Солун е посочена и конкретна година за това събитие - 1760 г., когато Агатополската епископия е издигната в ранг на архиепископия.[53]
Градът има и свой архиерей, който става впоследствие Вселенски патриарх. Това е човекът, управлявал Агатополската църква в периода 1815-1821 г. – митр. Антим. След Агатопол той последователно е митрополит на Анхиало (1821-1831 г.) и Кизик (1831-1841 г.). На мястото на сваления от султан Абдул Меджид Антим ІV през 1841 г. е избран той като патриарх Антим V, но само след 13 месеца управление, през 1842 г., той умира. Прави впечатление, че днес дори и в официалния сайт на Вселенската патриаршия митр. Антим и някои от предшествениците му в Агатопол са записани като митрополити, а не епископи на Агатопол.[54] Това ни дава основание да считаме, че след обединението на Созопол и Агатопол в една епархия – Созоагатополска, тя е издигната в ранг на митрополия, а митрополитът й резидира в Агатопол. Любопитен факт е, че тържественото освещаване на параклиса – дървената църква „Св. Стефан” в Истанбул, станало на 9 октомври 1849 г., е извършено от Созоагатополския митрополит, който единствен от гръцките митрополити можел да служи на църковнославянски.[55] Почти сигурно е, че става дума за митрополит Прокопий, въпреки че Хр. Темелски в своята статия  не посочва изрично неговото име.[56]
От издадената  през 1855 г. Синтагма на Константинополската патриаршия за архиереите в нея и въобще в Православната църква се вижда, че вече официално Созоагатополският предстоятел е посочен не просто като митрополит, но е упоменат с титлата „ипертим (пречестен) и екзарх на паството на Черно море”.[57] След влизането на Агатопол в пределите на България Агатополската катедра е премахната, въпреки че епископският титул остава и се ползва и до днес.
В най-ново време епископ с титлата Агатополски в БПЦ беше епископ Никон, починал през 2002 г. Преди три години т.н. „алтернативен синод” направи един свой епископ – Висарион  Агатополски. На 1 октомври т.г. за Агатополски епископ в БПЦ бе ръкоположен игуменът на Поморийския манастир „Св. Георги” Йеротей (Косаков).
Няколко думи за манастира "Св. Яни"
В християнската история на Агатопол специално място заема манастирът „Св. Йоан”, известен повече сред местното население като „Св. Яни”. От направените археологически проучвания се вижда, че манастирът е основан през ХІІ в.[58]
Много е интересна връзката между Созополския патриаршески и императорски манастир „Св. Йоан Предтеча” и неговите метоси, между които в един достатъчно дълъг период от време е и Ахтополският манастир „Св. Йоан” (Св. Яни). Още първите документи за острова, публикувани от Papadopulos –Kerameus преди повече от сто години, ни дават много интересни сведения за Созополския манастир и другите манастири по южното Черноморие. [59] Днес, благодарение на труда на отец Л. Камперидис, вече разполагаме с още няколко документа, които дават една сравнително богата картина за живота на Созополския манастир и неговите метоси в периода ХІV –ХVІІ в. Тук трябва да отбележим, че отец Камперидис познава аргументите, които биха могли да се използват срещу автентичността на някои от документите, но той лично приема, че съдържанието им за автентично.  Затова е странно твърдението на Божидар Димитров, че отец Камперидис бил „почти съгласен” с неговото мнение, че някои от документите са фалшиви.[60]
Големият созополски манастир „Св. Йоан Предтеча” в периода 15-17 в. се превръща в най-крупната обител по нашето Черноморие. Почти всички манастири в района в един или друг период стават метоси на ставропигиалния Созополския манастир. Изключение не прави и Ахтополският „Св. Йоан” (св. Яни). Това става вероятно през 1569 г. или малко преди това, но от 1569 г. той със сигурност е вече под управлението на „Св. Йоан Предтеча” в Созопол. Тогава патриарх Митрофан ІІІ издава писмо, с което (пре)потвърждава зависимостта му от ставропигията в Созопол.[61]През 1585 г. патриарх Теолипт ІІ също издава писмо, с което препотвърждава метосите и собствеността на Созополския манастир „Св. Йоан Предтеча”, в което също се споменава и Агатополският манастир „Св. Йоан” като подчинен на ставропигията в Созопол.[62]Много интересен факт е, че през 1609 г. патриарх Неофит ІІ дава писмо, с което препотвърждава отново собствеността и метосите на созополската ставропигия „Св. Йоан Предтеча”, но в този документ вече липсва Агатополският манастир „Св. Йоан”.[63] За разлика от едноименния манастир в Созопол, Ахтополският манастир преживява почти всички превратности в историята и оцелява до средата на миналия век. През 1945 г. обаче комунистическата власт в България го отнема от БПЦ и го дава за нуждите на армията, която го превръща в казарма. Тогава започва тоталното унищожаване и поругаване на светинята, безценните икони са горени, чупени и хвърляни в морето.[64] Стенописите са изкъртени, а впоследствие и самите стени на манастира. Днес са останали само основите му.

Доклад, изнесен на конференцията "Християнството в Странджа и южното Черноморие", 29-30 май, Ахтопол. Публикуван в съкратен вид в сп. Будител.



[1] Виж: Орачев, А. „Дворецът крепост” при Синеморец и пиратският Салмюдесос, Будител, декември, 2010, с. 25-33; Димитров, Б. Агатопол, В: Български средновековни градове и крепости, т. І, Варна, 1981р с. 412-426; Карайотов, И. Ахтопол (Агатопол) – градът на добрата надежда, http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/ahtopol05042012.html  Достъп: 18.05.2013.
[2] Simeon Metaphrastes, Commemoratio S. Andreae, in Menaia Novembris, Venice, 1843, pp. 235-245; reprinted in: Μηναιον του Νοεμβριον. Αθηναι, 1926, σσ. 318-325.
[3] Andreas, cum Scythis ас Thracibus praedicasset, In: Maxima Bibliotheca Veterum Patrum, t. III, Lugdini, 1677, p.265.
[4] Corpus scriptorum historiae Byzantinae. Wenet, t. IV, 1729, p. 329.
[5] Andreas vero Scythiam, Johanni Asia obvenit. В:Eusebii Histor. eccles. III, І (191).
[6] Повече за живота и дейността на св. ап. Андрей виж в: Π. Τρεμπέλα, Ο Απόστολος Ανδρέας , Βίος, Δράσις και Μαρτύριον αυτού εν Πάτραις, Πάτραις , 1956, Виноградов, А. Деяния апостола Андрея, Москва,  т. 2, 2004; Виноградов, А. Греческие предания о св. апостоле Андрее, т. 1, СПб. 2005.
[7] Повече за него виж в моята статия: Каравълчев, В. „Свещеномъченик Доротей, епископ Тирски, търси покой от гоненията във Варна” В: Двери.бг. http://dveri.bg/k49uk  Достъп 21.05.2013; Също така: Каравълчев В. „Св. Климент, папа Римски - първи епископ на София”, Християнство и Култура, бр. (10) 67, 2011, с.116-127
[8] Dorothei episcopi Tyri, De Septuaginta Domini Discipulis, Migne, PG, t. XCII, Parisi, 1865, p.1061- 1062.
[9] Целият цитат е: „Στάχυς, ού καί αύτοΰ έν τή πρός ‘Ρωμαίους μέμνηται, όν καί Ανδρέας ό απόστολος την Ποντικήν θάλασσαν διαπλέων έν Άργυροπόλει τής Θράκης έπίσκοπον τού Βυζαντίου κατέστησεν...”
[10] Има някои опити да се покаже, че св. ап. Амплий е бил ръкоположен от св. ап. Андрей за епископ на Лида-Диосполис в Юдея, като понякога дори се бърка в изписването и се пише Лида-Одисополис или се разделя служението на св. ап. Амплий, като се казва, че е бил ръкоположен за епископ  на Диосполис, а е загинал мъченически в Одисополис. Това обаче не отговаря нито на посоката на проповедта на ап. Андрей, нито има сериозни поддръжници в академичните среди.
[11] Dorothei episcopi Tyri, De Septuaginta Domini Discipulis, Migne, PG, t. XCII, Parisi, 1865, p.1061- 1062.
[12] Ante-Nicean Fathers, (ed. Alexander Roberts, James Donaldson and A. Cleaveland Coxe), vol. 5 PeabodyMA, 1999, р.254–256
[13] Повече по-въпроса виж в статията: Каравълчев В. „Св. Климент, папа Римски - първи епископ на София”, Християнство и Култура, бр. (10) 67, 2011, с.116-127; Виж също изключително интересната и подробна статия на Виноградов, включваща най-новите открития по въпроса, които напълно оборват аргументите на западните специалисти: Виноградов, А. Апостольские списки – „забытая” страница християнской литературы, Богословские Труды, Москва, 40, 2005, с.128-147.
[14] Свидетелство за това са големият брой корабни котви, част от които могат да се видят в новосъздадения музей на котвата в Ахтопол. Виж също: А. Орачев, П. Крайски, „История на котвата” в Ахтопол, Будител, 4 (26) 2012, с.7-16.
[15] Извори за старата история на Македония и Тракия (Г. Кацаров и Д. Дечев превод), София, 1915, с. 87
[16] Виж например: Карайотов, И. Агатопол - градът на благородството и добротата , М о р е (Бургас), VI, 1998, N 9 - 10, с. 6 – 8; Димитров, Б. Средновековният Агатопол, В: Средновековният български град, София, 1980, с.343-352.
[17] Цитат по Граматиков П. Арианският събор във Филипополис (343 г.), ИК Кама, без посочено място на изданието, 2006, с.52.
[18] Darrouzès, J.  Notitiae episcopatuum Ecclesiae Constantinopolitanae: texte critique, introduction et notes, Paris, 1981, p. 286.
[19] Ibid.
[20] Rigsby, K. Agathopolis and Doulopolis, Epigraphica Anatolica 38, 2005, p. 109–115 както и посочената там литература. Виж също Beshevliev, V.Die  protobulgarischen  Inschriften  (Berlin  1963)  no.  34.
[21] Darrouzès, J.  Notitiae episcopatuum Ecclesiae Constantinopolitanae..., p.304, 329, 364, 420.
[22] Ibid.
[23] Γριτσοπουλος, Τ. Αγαθούπολις, Θρησκευτική καί ηθική εγκυκλοπαιδεία, τ. 1, Αθηναι, 1962, σ. 104
[24] Ibid.
[25] За архиереите на Агатопол сведенията са събрани и сравнени основно с (от)следните източници: Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis, v.1, Padova, 1988, pp. 315-316; Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 112 -120; Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, ς. 66-67; Kamperidis, L. The Greek monasteries of Sozopolis: XIV - XVII centuries, Thessaloniki, 1993; Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976-1996; Γριτσοπουλος, Τ. Αγαθούπολις, Θρησκευτική καί ηθική εγκυκλοπαιδεία, τ. 1, Αθηναι, 1962, σ. 104-105.
[26] За тази интересна личност – епископ–митрополит Антоний сведенията са по: Kamperidis, L. The Greek monasteries of Sozopolis: XIV - XVII centuries, Thessaloniki, 1993, p. 147-152; 172-173.
[27] Ibid. Виж  с.99
[28] Ibid. Виж  с.117 -124, виж специално с. 135, където под документ на патриарх Йеремия ІІ  Антоний се е подписал като митрополит на Агатопол. Виж също писмото на Йеремия ІІ патриарх Константинополски от 1576 или 1579г., с което „патриархът забранява влизането на жени общо в манастирите по Черноморието и в частност в „Св. Йоан Предтеча”, заради множеството непристойни инциденти. с. 131
[29] Това е бъдещият Вселенски патриарх Антим V. Γεδεών, Μ. Πατριαρχικοί πίνακες, Κωνσταντινούπολει, 1884, σ. 695
[30] Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι...ς. 112.
[31] Συνταγματίον περί της τάξεος των Πατριαρχικών θρόνων, Αθήναις, 1855, ς. 8.
[32] Παπαδοπούλου, Γ. Η Σύγχρονος Ιεραρχία της Ορθοδόξου Ανατολικής Εκκλησίας, τ.1, Αθήναις, 1895, σ. 659
[33] Ibid. 665
[34] Γριτσοπούλου, Τ. Αγαθούπολις, Θρησκευτική καί ηθική εγκυκλοπαιδεία, τ. 1, Αθήναι, 1962, σ. 105. Виж също: Γεδεών, Μ. Χρονικά της Πατριαρχικής Ακαδημίας (1454-1830), Κωνσταντινούπολει, ΑΩΠΓ -1883,σ.268
[35]  Darrouzès, J.Le registre synodal du patriarcat byzantin au XIV siècle. Étude paléographique et diplomatique,  Paris,  1971. Nr. 2032.
[36] По-подробно виж: Synodus patriarchae Joanni XIII. Confert reditus quatuor sedium metropolitanarum.  Acta patriarchatus  Constantinopolitani MCCCXV-MCCCCII e codicibus manu scriptis Bibliothecae Palatinae Vindobonensis, Ed: Miklosich -Muller (MM), I,  Wien, 1860-1862, p. 3-6.
[37] Виж: Actio synodalis de matrimonio cotrahendo inter Andronicum, julium imperatoris Ioannis Palaeologi et Kyratsam, juliam Ioannis Alexandri, Bulgarorum regis., Acta patriarchatus  Constantinopolitani MCCCXV-MCCCCII e codicibus manu scriptis Bibliothecae Palatinae Vindobonensis, Ed: Miklosich -Muller (MM), I,  Wien, 1860-1862, p. 432-433.
[38] По-подробно виж: Kresten, O. Die angebliche “Metropolis” Agathopolis im 14. Jahrhundert. Revue des etudes Byzantines (REB), 38, 1980, pp. 195-218.
[39] Дражева, Ц. Градските центрове по южното българско черноморие през VІІ –ХV век – посредници между България и Византия, В: Ниш и Византиjа ІІІ, Ниш, 2005, с. 237
[40] Виж: Димитров, Б. Средновековният Агатопол, В: Средновековният български град, София, 1980, с.343-352.
[41] Darrouzès, J. Le registre synodal du patriarcat byzantin..., Nr. 2689.
[42] Vryonis, S. Studies on Byzantium, Seljuks, and Ottomans: reprinted studies, Malibu, 1981, p. 324.
[43] Darrouzès, J. Le registre synodal du patriarcat byzantin..., p. 380; Nr.2849;  Виж също: Soustal, P.Thrakien (Thrake, Rhodope und Haimimontos), Tabula Imperii Byzantini - TIB 6, Wien, 1991, p.169.
[44] Σταμούλης, Σ. Συμβολή είς τήν ιστορίαν τών εκκλησιών Θράκης, Θρακικά, 14, 1940, σ.65-66.
[45] Документът е публикуван билингва у: Гюзелев, В. Извори за средновековната история на България (VІІ-ХV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви, т.1, София, 1994р с. 207-208.
[46] Ibid.
[47] Ibid. с.217-219.
[48] Ibid.
[49] Fedalto, G. Hierarchia Ecclesiastica Orientalis, v.1, Padova, 1988, pp. 315-316
[50] Vryonis, S. Studies on Byzantium..., p. 324.
[51] Lascaris, M. Joachim, Metropolite de Moldavie, Acad. Roum. III, 1927, pp.129-59; Gill, J. The Council of Florence, Cambridge, 2011, p. 394
[52] Γριτσόπουλος, Τ. Αγαθούπολις..,σ. 104.
[55]Темелски Хр., Към въпроса за възникването и началната история на българския храм „Св. Стефан” в Цариград. – В: Международна конференция в чест на професор доктор Тотю Коев, В. Търново, 2005, с. 39-40.
[56] Γριτσόπουλος, Τ. Αγαθούπολις..,σ. 105
[57] Συνταγματιόν περί της τάξεως των Πατριαρχικών θρόνων, Αθηναίς, 1855, σ. 8
[58] Карайотов, И. Обитателите на хълмистата планина, В: Странджа. Природен парк, Малко Търново 1999, стр. 78-79.
[59] Παπαδόπουλος – Κεραμεύς, Α. Η έν τώ νησίω Σωζοπόλεως βασιλική μονή Ιωάννου τού Προδρόμου καί ή τύχη τής βιβλιοθήκης αυτής, Византийский Временник 7, 1900, ς. 661-695. Интересно е, че Пападопулос–Керамевс публикува само част от документите от кодекса и най-вероятно той заимства тази своя публикация от Сакелион. По-подробно виж: Σακκελιών, Α. Πατμιακή Βιβλιοθήκη ήτοι αναγραφή των έν τή βιβλιοθήκη τής κατά τήν νήσον Πάτμον γεραράς καί βασιλικής μονής τού αγίου αποστόλου καί ευαγγελιστού Ιωάννου τού Θεολόγου τεθησαυρισμένων χειρογράφων τεύχων, Αθήνα, 1890. Трябва да отбележим, че по необясними за нас причини, нито единият, нито другият публикува целия кодекс (става въпрос за Codex Patmiacus 770), състоящ се от 1 хрисовул, 1 аргировул и 14 патриаршески писма и сигилии на единадесет различни патриарси на Константинопол, касаещи манастира „Св. Йоан Предтеча” в Созопол. Това за пръв път прави отец Л. Камперидис в посоченото съчинение.
[60] Сравни казаното от о. Камперидис: Kamperidis, L. The Greek monasteries of Sozopolis: XIV - XVII centuries, Thessaloniki, 1993, p. 18 с мнението на Божидар Димитров: Димитров, Б. История на Созопол, София, 2009, с. 201-202.
[61] Kamperidis, L. The Greek monasteries of Sozopolis: XIV - XVII centuries, Thessaloniki, 1993, p. 139-140.
[62] Ibid. p.153
[63] Ibid. p. 162-168.
[64] Виж по-подробно: Долапчиев, Г. Ахтопол – мит, история, природа и икономика до края на ХХ век, София, 2001

Няма коментари: