.
Автор: Венцислав Каравълчев
публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/10106/118
Св. Григорий Богослов: "..Защото не ви предписваме закон, но ви даваме съвет"Свидетели сме на поредното прибързано и, струва ми се, недобре обмислено предложение (решение) на Св. Синод на БПЦ – да бъдат съкратени до минимум дните, в които може да бъде извършвано тайнството Венчание, което де факто е вече в сила с промените, отразени в новоиздадения църковен календар. Не знам какви са подбудите, стоящи зад това решение, но беше редно приелите промените да обяснят, от какво са наложени те. От изтеклата в медиите информация, както и от разясненията, които „в движение” се опитват да направят някои наши архиереи и църковници, се вижда, че и те самите нямат яснота по въпроса и често се налага да се крият зад общи, мъгляви дежурни фрази от рода „понеже това повеляват правилата, каноните... традицията на Църквата”, допълнено с богословски непонятните твърдения „събота е ден на мъртвите”, „сряда, петък и събота са кръвни дни” и др. Общото позоваване на канони и правила може и да удовлетворява някои от вярващите, но последните години показаха, че в Църквата ни расте едно ново, високо образовано и любознателно поколение, което е особено подозрително и чувствително към подобен род опити за размиване на проблема и бягане от същността му. Това са хора израснали и израстващи в реалиите на съвременното общество, което търси и дава конкретни отговори на въпросите, които го вълнуват и пряко засягат. За това поколение каноните и правилата не са разтеглива до безкрайност абстракция, а живият опит на Църквата, изразен в конкретни решения по проблеми, възниквали в живота на християнската община през вековете.
И тези хора очакват да чуят от тези, които са призвани да бъдат пазители на тази чистота на вярата, кои точно канони и правила са предизвикали тази неочаквана промяна, какво е тяхното съдържание, обосновка, тълкувание. Защото от досега направените в медиите изявление, човек остава с впечатлението, че не само се унизява това велико тайнство на любовта, но и се принизява до едното ядене, пиене и удовлетворяване на половия нагон. Подобно отношение кара мнозина да мислят, че Църквата гледа на тайнството Венчание (Брак) като на нещо второстепенно, не докрай благочестиво, което се благославя по някакво крайно снизхождение.
Една подобна стъпка, ограничаваща до минимум дните, в които може да се извърши тайнството Венчание, само засилват подобни подозрения. Защото, ако само яденето и пиенето, тоест веселието, са в основата дните за извършване на тайнството да бъдат съкратени, то какво да кажем за тайнството кръщение? В последните години сме свидетели на такива пищни кръщелни и следкръщелни пирове, които често засенчват сватбените трапези! Но засега няма ограничения за времето, в което може да се извършва тайнството Кръщение и слава Богу! Тогава? Съвсем естествено изниква подозрението, че основната причина за забраната е брачното ложе, съпружеската близост, новото интимно съжителство, започващо с „първата брачна нощ”. Подобни твърдения обаче са в пълно противоречие с ап. Павловите думи „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто” (Евр. 13:4); „чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест, които забраняват да се встъпва в брак” (1Тим 4:2-3). Трябва ли да си затваряме очите и за очевидния факт, че „първата брачна нощ” в повече случаи е консумирана много преди брака, че според статистиката 90% от нашите деца започват половия си живот на 13-14-15 годишна възраст? Няма ли да е много по-добре тогава, вместо да забранява и ограничава, Църквата ни да се заеме с основното „Идете, научете всички...”(Мат. 28:19)?
Със съжаление трябва да отбележим, че учението за брака остава най-слабо богословски разработено тайнство в православието в сравнение с останалите тайнства. Непонятно защо, богословите избягват да говорят за това велико тайнство на любовта, което прави мъжа и жената една плът, едно цяло (Марк 10:8). Тайнство, в което човешката любов се благославя от Този, Който е самата Любов. Случайно ли е това, че сам Господ Иисус Христос извършва първото Си чудо на сватбеното тържество в Кана Галилейска (Иоан 2:11), че св. ап. Павел сравнява тайнството на любовта с Христос и Църквата (Ефес. 5:23)? Крайно време е, да бъдат отхвърлени всички предразсъдъци и негативи, натрупали се с времето върху това тайнство и да се остави то да засвети с истинския, непринуден и уникален блясък на съчетаващата се любов. Необходимо е на всички християни, които са решили да встъпят в доброволно законно съжителство пред Господа, ясно да бъде обяснено значението на думите „брачното легло е чисто” (Евр. 13:4) и да се спре със спекулациите от някои крайно „благочестиви” пиетистки кръгове, които превратно тълкуват думите на апостола и се опитват да внушат, че брачното ложе е чисто само „при определени условия”! Трябва ясно да се каже, че в тези думи на апостол Павел условности няма - „брачното легло е чисто” и неговата чистота не зависи от честота на интимните контакти, нито от начина на интимна близост, но единствено от любовта и уважението между двамата съпрузи. Църквата дълбоко уважава тайнството на любовта и свободата на интимност на сключилите брачния съюз. Затова и не издава предписания каква точно трябва да бъде интимната близост, а само констатира „брачното легло е чисто”, като оставя съпрузите взаимно, според съвестта си, да водят сексуалния си живот. Най-яркото свидетелство, че в църковното отношение към законните брачни отношения няма и сянка от негативизъм е фактът, че в Новия Завет и патристичната литература Христос многократно е наричан младоженец и жених на Църквата, а тя - Негова невяста. Ето защо е крайно време църковното ни общество да се освободи от предразсъдъците, насаждани от съмнителни „старци” и „ревностни не по разум” хора, които несъзнателно разпространяват гностични възгледи за брака и сексуалния живот в семейството, определяйки го, меко казано, като допустимо зло, необходимо само и единствено за продължаването на рода! Колко красиво и лаконично ап. Павел, който сам пребивава в девство (1Кор. 7:7), пише за брака и брачните отношения:
„Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане” (1Кор.7:3-5).
При това, уважавайки свободата на всеки, допълва: „Това обаче казвам като съвет, а не като заповед” (1 Кор. 7:6)
Тук трябва да внесем и няколко необходими разяснения, за да може читателят да се ориентира по-добре в думите на апостола и в смисъла, който влага в тях. „Дължимата любов” е свободен превод на „съпружески дълг”. В латинския превод буквално “Uxori vir debitum reddat” – (това, което) жената е длъжна да даде на мъжа. Латинският превод е важно пояснение, защото трябва да се има предвид, че дори до края на ІV в. се запазва континюитета между късноантичната и раннохристиянска идеология и практика на брачните отношения и по този начин, римското класическо разбиране за брака е било прието от Църквата. Много интересен момент се съдържа в думите на апостола: „Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва”. Думата „пост” е късна добавка, вероятно с цел усилване аскетическия подвиг, в най-ранните ръкописи тя липсва! Появява се в апостолската фраза чак при св. Йоан Дамаскин. Тоест хубаво е, когато се осланяме на този текст от ап. Павел в подкрепа на поста и каноничните постановления за брака, които уж произтичат от думите му, да имаме предвид, че „пост” липсва в неговите думи от 1Кор.7:3-5! Това е важно, защото мнозина в Църквата ни приемат, че правилото за съпружеско въздържание по време на пост трябва да бъде свързвано точно с тези думи на апостола.
Няма и намек за пост и в третото правило на св. Дионисий Александрийски (260), който цитира думите на ап. Павел и косвено потвърждава констатацията ни по-горе. Св. Дионисий Александрийски ясно утвърждава величието на брака и свободата на съпрузите сами да определят правилата в него:
„Встъпващите в брак трябва да бъдат сами за себе си висша съдебна инстанция. Защото са слушали думите на ап. Павел: „Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в молитва; след това бъдете си пак заедно”. (1 Кор. 7:5).
Подобно уважаване волята и свободата на съпрузите откриваме и в 69 Апостолско правило, където безпричинното ядене на блажна храна по време на пост се наказва с отлъчване от св. Причастие, докато въздържанието от съпружеска интимна близост в този период явно е оставено на взаимното съгласие на съпрузите.
Думата пост липсва и в правило 13 на Александрийския патриарх Тимотей, в което правило, между впрочем, за първи път имаме препоръка за въздържание на съпрузите от общение в дните събота и неделя. На въпроса: „Съвъкупяващите се в брачно общение в кои дни от седмицата трябва да се въздържат от съвъкупление един с друг и в кои дни имат право да го правят”? св. Тимотей отговаря: „Преди съм казал и сега повтарям, апостолът казва:” Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в молитва; след това бъдете си пак заедно”. (1Кор. 7:5). Впрочем, необходимо е да се въздържат в дните събота и неделя, защото в тези дни духовната жертва се принася на Господа”. А принасянето на духовната жертва е било свързано и с причастяването на християните със св. Тайни, поради което Църквата постановява вечерта преди приемането на св. Причастие съпрузите да се въздържат от общение.
Предполагам прави впечатление, че в казаното от светеца няма и дума за събота като „ден на мъртвите или починалите”, която да има някакво отношение към брачния живот. Точно и ясно – това са дни, в които се принася духовна жертва на Господа. Никъде не се говори и за това, че половото общуване между съпрузите е само с цел създаването на деца, че то осквернява поста или неделния ден, че удоволствието от интимното общение на съпрузите е източник на греховност.
За съжаление, мнозина в Църквата приемат този уродлив образ на брачния живот като единствено благочестив, благодарение на което днес християнските семейства имат сред най-проблематични междуличностни семейни отношения често пъти с големи, дори шизофренични отклонения. И колкото по-крайни са религиозните кръгове в проповядването на подобни възгледи, толкова по-дълбоки са комплексите и личностните разстройства. Колко хубаво пише приснопаметният митрополит Антоний Сурожки за брака, по повод римокатолическата енциклика на папа Павел VІ „Humanae vitae” от 1968 г, която утвърждава, че целта на брака са децата: „Мисля, че по отношение на енцикликата трябва да се поставят редица въпроси. Най-напред отправната й точка -твърдението, че целта на брака е раждането на деца - е не само спорна, но дори неприемлива за православното богословие. Целта на брака е самият брак. Децата са негова съставна част, но човек не встъпва в брак, за да има деца. Хората се събират в семейство, за да изживеят живот във взаимна любов, т. е. в преодоляване на индивидуалната изолираност, в разширяване границите на личността, което един немски автор нарича „живот на една личност в две лица".”
В този ред на мисли, едва ли можем да намерим по-добро потвърждение на казаното дотук от думите на св. Йоан Златоуст, който тълкува св. ап. Павел: „Какво означава всичко това? Жената не трябва да се въздържа против волята на мъжа и мъжът не трябва да се въздържа против волята на жената. Защо? Защото от такова въздържание произлиза голямо зло, от него често произтича прелюбодеяние, блудодеяние и семейни раздори. Защото, ако други, имащи свои жени се предават на прелюбодеяние, то колко повече биха прелюбодействали, ако бъдат лишени от това утешение. Хубаво казва (апостолът): Недейте се лишава, защото въздържането на единия против волята на другия е лишение, а в съгласие с волята му – не е. Така, ако ти вземеш от мен нещо, каквото и да е, с моето съгласие, това няма да бъде за мен лишение; лишава този, който взима против волята и с насилие. Това правят много жени, нарушавайки по този начин справедливостта и дават с това повод на мъжете си за разпътство, водещо до разрушаването на всичко. Във всичко трябва да се предпочита единодушието, то е най-важното. Ако искаш, ще го докажем с опит. Нека от двамата съпрузи жената да се въздържа тогава, когато мъжът не иска. Какво ще стане? Няма ли да се предаде на прелюбодеяние или ако не го направи, то няма ли да скърби, да бъде неспокоен, раздразнителен, да се гневи и да причинява на жена си множество неприятности? Какво полза от поста и въздържанието, когато се нарушава любовта? Никаква. Колко много огорчения неизбежно ще произлязат от тук, колко беди, колко раздори! Ако в дома си мъжът и жената не са в съгласие помежду си, то техният дом е като заливан от вълните кораб, на който кормчията и капитанът не са в съгласие. Затова и апостолът казва: Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в молитва. Тук той говори за молитвата, извършвана с особено усърдие, защото ако беше забранил на съвъкупляващите се да се молят, то как биха изпълнили заповедта за непрестанната молитва? Следователно, може и с жена си да се съвъкуплявате и да се молите, но при въздържание молитвата е по-съвършена. Не казва просто „да се молите”, но „да пребъдвате в молитва”, защото брачното дело само ни отвлича от това, но не води до осквернение. След това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. За да не помислите, че това е закон, присъединява и причината. Каква причина? „Да не ви изкушава сатаната”. И за да знаете, че не само дяволът е виновен за прелюбодеянията, прибавя: „поради невъздържанието ви”.
Подобно е отношението към съпружеските отношения и на св. Григорий Богослов, който също говори, че е добре съпрузите да се въздържат за определено време и по взаимно съгласие от близост. Особено силни са последните му думи, които е хубаво да помним, защото пазят от категоричност и прибързаност във взимането на сериозни решения, засягащи живота на Църквата, а именно: „Защото не ви предписваме закон, но ви даваме съвет ...”.
Можем да обобщим, че позицията на Църквата по въпроса на брака и интимните съпружески отношения в него се заключават във вече неколкократно изразената позиция: хубаво и душеполезно е въздържането от интимно общение по време на пост, но това никога не трябва да става против волята на когото и да е било от съпрузите и винаги по взаимно съгласие. Същото важи и за периода на въздържание - решението за това, колко дни ще „пребъдват в молитва” е само и единствено решение на техните съвести! Ако все пак търсим някакво църковно ограничение, то това е преди всичко въздържание от плътско общение преди приемането на св. Причастие.
Публикации
