Старецът Паисий: "Свещенството не е средство за спасение"

.

Автор: Старецът Паисий
превод: В. Каравълчев
публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/1371/48/

Отец Паисий, защо не приехте свещенически сан?

- Нашата цел е да се спасим. Свещенството – това не е средство за спасение.

А на вас не са ли ви предлагали да станете свещеник?

- Настояваха не един път. Когато живеех в общежителен манастир, ме караха да приема и свещенство, и велика схима. Но целта се състои в това, да станеш монах вътре в себе си. Аз съм се интересувал само от това – нищо друго не ме е занимавало. Още като юноша, мирянин, преживях някои чудотворни неща и затова, като отидох в манастира, си казах: “Това ми стига, за да живея по монашески”. Усилията си насочих натам и никога не ме е занимавал въпросът, кога ще ме пострижат във велика схима и ще стана ли свещеник.
Неотдавна в келията Панагуда, където живея, дойде един човек, който много настояваше да приема свещенически сан. Той даже ходи по този повод във Вселенската патриаршия, а когато на Света Гора пристигна представителство от Константинопол, той отиде при тях със същия този въпрос. Но архиереят му отвърнал: “Кажи го това на самия отец Паисий. За да не стане така, че ние да приемем решение за неговото ръкоположение, а той да избяга от нас”. И ето на, той идва при мен. Като го чух, чак му се развиках. Тогава той ми каза: “Стани най-накрая свещеник, за да можеш да четеш на хората дето идват при теб разрешителна молитва. Защото те като идват при теб, говорят не само за трудностите си, но и за греховете си. Нали ти ми се оплакваше за бъркотията, която настъпва от това, че хората по различен начин разказват за духовните си проблеми пред различните духовници? Не се ли е случвало, ти да им казваш да разкажат същото на своя духовник или архиерей, но те му казват само половината? Ето затова - стани сам духовник, изслушвайки греховете на хората, да им четеш и разрешителна молитва и така да получават хем прошка за греховете си, хем разрешение на духовните си проблеми.” Всичко това, бедният, го казваше с добри помисли, но то не беше за мен.

Отче, какво да прави човек, който чувства, че няма сили за свещенство, но другите го подтикват да приеме това служение?

- Трябва да им каже, какво мисли. Никого не могат да принудят нито към свещенство, нито към велика схима. Въпреки това, ако човек от послушание и със смирение приеме това, което му предлагат, ако към това прибави мъничко любочестие и мъничко любов, то Бог ще възпълни всичко останало. Освен това, хората притежават безпогрешен критерий: те познават този, който е станал свещеник от любов към Бога и за служение на Църквата Му. Защото има и такива, които искат да станат свещеници от похот и от славолюбие. Ако такива свещеници изпаднат в някакво затруднение, много ще се измъчват, тъй като Христос няма да им помогне, докато не се смирят и покаят. Ако човек иска да стане свещеник, без да преследва никакви мирски цели, в момент на опасност Христос ще му помогне. Но по принцип духовният закон е такъв: другите трябва те принуждават към свещенство, те трябва да са го поискали, трябва да го е поискала Църквата. Тогава теб ще те покрива Христос и ако ти се окажеш в трудно положение, в твоя защита ще застанат мнозина и сам Христос ще ти помогне.

Макар и рядко, но се случва някои да приемат свещенство не по духовни съображения. Аз за такива въобще и не говоря. Повечето хора приемат свещенство с добро разположение. Но после започва своето дело дяволът и виждаш, как у отеца се появява любов към славата, страстно желание за получаване на по-висок сан и той забравя за всичко. Някои стигат дори дотам, че използват хора, приятелства, посредници, за да бъдат назначени за настоятели (председатели) на храма, за да станат архиереи, да получат някаква църковна длъжност... Започват заради Христа, завършват заради златния кръст... Златни кръстове, златни митри, брилянтени панагии... Всичко, освен това, което е единствено потребно. Как само ни лъже дяволът, ако не внимаваме!

А какво иска Бог от свещеника и какво искат от него хората?

- Това, което Бог иска, е толкова голямо, че по-добре не питай за него. А относно това, какво искат хората... Някога, свещениците са се подвизавали, били са святи и хората са благоговели пред тях. А днес искат от свещеника две неща: да не бъде сребролюбец и да има любов. Ако хората намерят у него тези две неща, те го считат за свят и тичат към църквата. А щом бягат към Църквата, се спасяват. После Бог, по Своето снизхождение, спасява и свещеника. Но при всяко едно положение, свещеникът трябва да има голяма чистота.

Дяволът се старае да обезсили монаха чрез ропот и недоволство, за да може да го разстрои и молитвата му да се лиши от всяка духовна сила. За да има монахът благодатта на Светия Дух, той трябва да е истински монах. Само тогава той притежава някаква от Бога дадена власт и с молитвите си помага на хората успешно. Но свещеникът, даже когато не се намира във високо духовно състояние, пак помага на хората – чрез властта на свещенството, която му е дадена. Помага им като извършва Тайнствата, служи молебени, треби, изпълнява другите свещенически задължения. Даже човек да убие, тайнствата му са действителни, до момента, когато не му забранят да свещенодейства. Но ако свещеникът пребивава във високо духовно състояние, то той помага много повече на хората.

Като отговарям на свещеници, които ме питат как могат да помогнат на своите енориаши, подчертавам едно – трябва да се стараят да работят над себе си. Да изпълняват молитвеното си правило, но да не се ограничават с него. Нужно е да се трудят духовно “свръх нормата”, за да имат винаги някакви духовни запаси. Духовната работа над себе си – това е едновременно и незабележима работа с нашите ближни, защото добрият пример говори сам за себе си. Хората като виждат доброто, му подражават. А като му подражават, се изправят. Ако не натрупаме духовно богатство, така че да живеем на “духовните проценти”, когато ни се наложи духовно “даром” да работим за другите, ще бъдем най-нещастните и достойни за съжаление хора. Затова не трябва да мислим за работата над себе си като загубено време – каквато и да е тази работа – кратка, дълга, потоянна или докрая на живота ни. Защото това тайнствено дело притежава свойството тайнствено да проповядва Словото Божие в душите на хората. Божият човек, който има благодат, предава Божествената благодат и на другите, като променя плътските люде. Като ги освобождава от робството на страстите, той по този начин ги приближава до Бога и те се спасяват.