Войната на книгите: Библията срещу Корана

The Economist
превод: Венцислав Каравълчев
публикувано в: в.Гласове
http://www.dveri.bg/content/view/5972/141/

Пазарният дял заеман от продажбите на Библията и Корана днес казва много за състоянието на модерното Християнство и Ислям.

Християните и мюсюлманите имат нещо впечатляващо общо: и двете групи са „хора на книгата (Писанието б.п.)”, имащи задължението да разпространяват Словото – да доведат тези Свещени книги до сърцата на колкото се може повече хора.

Разпространението на Словото не е от най-лесните задачи. Библията има почти 800 000 думи и е изпълнена с трудни и дълги пасажи за творението. Коранът е малко по-малък като обем от Новия Завет, но западният човек го намира за още по-труден за четене от Библията. Едуард Гиббън (известен английски историк) се оплаква от кораничната „безкрайна, разхвърляна и несвързана възторженост от измислици и предписания”. Томас Карлайл (шотландски историк и хуморист), казва за четенето на Корана: „ най-тежкото четиво, с което съм се занимавал; изморително и скучно, объркващо и безпорядъчно, примитивно и зле написано”.
Статистиката сочи, че над 100 милиона Библии се продават или съответно раздават всяка година. Продажбите на Библията в САЩ варират между 425 и 650 милиона долара годишно. Гидеон Интернейшънал (евангелска организация посветила се на разпространението на Библията) подарява Библия всяка секунда. Днес Библията е напълно или частично преведена на 2426 езика, което покрива 95% от населението на земята.

Коранът е не само най-четената книга в ислямския свят, но и най-рецитираната (Коран буквално означава рецитация, нещо за рецитиране). Рецитацията на Корана е гръбнакът на мюсюлманското образование. Една от най-почетните титли в ислямския свят е „хафиз”, тоест този, който има цялото писание в сърцето си, знае го наизуст. Наизустяването на Корана в Иран гарантира на потрудилия се автоматично университетска диплома. Най-добрите рецитатори на Корана участват в турнири, привличащи стотици хиляди зрители – световните купи на ислямския свят. CDтата със звукозаписа на победителите се превръщат веднага в търсен бестселър.

Библията и Коранът отдавна са прехвърлили границите на това, което традиционно се е считало за територия на християнството, съответно на исляма. През 1900 тодина 80% от световното християнство живее в Европа и САЩ. Днес 60% от християните живеят в така наречените развиващи се страни. В този момент повече презвитериани посещават презвитерианската църква в Гана, отколкото в Шотландия – родината на презвитерианството. През 1900 година ислямът беше концентриран основно в Арабските страни и юго-източно Азия. Днес, вероятно броят на активно практикуващите исляма мюсюлмани в Англия е еднакъв с този на активно практикуващите англикани, при това трябва да отбележим, че през 20 век ислямската експанзия се дължи най-вече на демографски прираст и миграция и много малко на прозелитизъм. Стремежът на ислямската мисия днес е концентрирана много повече върху укрепване вярата на „правоверните”, в консолидирането им и в насърчаване усилията им по пътя към спасението, отколкото към обръщането на друговерците.

Планина от новоиздадени Свещени книги е едно голямо опровержение на секуларизационния тезис – идеята, че религиозността намалява с модернизацията на света. „Книгата живее между хората, които са я приели. За вярващите това не са обикновени букви и думи. Това са клонки на горящ храст, запален от Бога” казва Констанс Падуик – изследовател на Корана.

Всичко това предизвиква няколко любопитни въпроса. Защо днес и християни, и мюсюлмани се доказват чрез масово разпространяване на писанията си? И кой е победител в тази война на книгите? Е ли някоя от двете най-големи мисионерски религии на по-печеливша позиция, доставяйки своите Свещени книги в ръцете на хората?

Правилният отговор на първия въпрос е, че и християните, и мюсюлманите проявяват забележително приспособяване и усвояване оръдията на модернизма – глобализация, технологизация и материална задоволеност, в опитите си да ускорят процеса на дистрибуция на своите книги. „Дай ми Шотландия или ще умра” извикал някога Джон Нокс (шотландец, баща на презвитерианството). Днес верните искат целия свят.

Комбинацията от глобализация и икономически растеж се оказва печеливша за двете религии. Днес най-плодовитият „производител” на християнски мисионери (като процент от населението) е една от новите икономически сили – Южна Корея. Най-големите издателски къщи, занимаващи се с отпечатването на Библията се намират съответно в Южна Корея и Бразилия. Огромна мрежа от над 140 национални и регионални Библейски общества е обединила ресурси и усилия за достигането на заветната си цел – да осигури Библия за всеки мъж, жена и дете на планетата. Американското Библейско дружество – най-голямото от всички подобни, е публикувало над 50 милиона Библии в атеистичен Китай.

Петролното богатство на Саудитска арабия подхранва от своя страна разпространението на Корана. Саудитското кралство захранва правоверните с над 30 милиона Корана годишно, под покровителството и с помощта на Световната мюсюлманска лига или на частни мултимилионери, разпространявайки ги по света чрез добре функциониращата мрежа от джамии, ислямските общества и дори чрез посолствата на ислямските държави.

Захранваното от Саудитска арабия разпространение на Корана се опитва заедно с литературата да прокарва и фундаменталисткото саудитско разбиране за исляма, което може и да няма забележим ефект върху християните и невъцърковените хора, но то налива масло в огъня на радикалния ислям, чието учение и цел е да задълбочава разделението между християни и мюсюлмани. Така например, традиционното ислямско учение акцентира върху онези пасажи от Корана, които потвърждават, че Евангелието и еврейската Тора са богооткровени и съдържат в себе си валидни пътища за спасението на следващите ги. Съществува обаче и едно друго учение, инициирано и повлияно от саудитския радикализъм, според което, тъй като Мохамед е носител на последното откровение, то християнството и юдаизмът са загубили възможността да спасяват.

Мюсюлманската диаспора и мюсюлманските мисионери разпространяват исляма в региони, където той е бил напълно непознат досега. Таблигхи Джамаат (групата на пропагандаторите на вярата) е световна мрежа от платени проповедници, които се обличат по подобие на Мохамед, в бели роби и кожени сандали и пътуват на малки групи да разпространяват словото на Корана. Годишните събирания в Индия и Пакистан привличат стотици хиляди.

Технологичната революция доказа, че може да бъде добър другар на свещените книги. Днес можем да четем коя да е от двете книги в интернет. Можем, ако желаем, да ги четем на своя Палм топ или дори на мобилния си телефон. Имаме опция да ги слушаме в MP3 формат на всеки MP3 проигравател. Съществува дори специален „by and go” MP3 проигравател, на който предварително е качена Библията в аудио формат. Искате да научите Корана наизуст? Трябва да си купите само специален МР3 плеър със специален дисплей, на който се изписват словата, които слушате. Искате да обсъждате в мрежата пасажи от Свещеното Писание с хора, които споделят възгледи сходни на вашите? Така наречената eBible ви позволява да направите всичко това със своите виртуални приятели.

Няколко телевизионни и радио канала денонощно излъчват – четат Корана. Американското библейско дружество е изобретило специално аудио устройство, захранвано с батерии и с големи на пакетче вафли, което има достатъчна сила на звука, за да проповядва на групи от по над сто човека.

И все пак огромната разлика между това, да имаш Библията и да знаеш Библията продължава да расте. Тук и християнството, и ислямът страдат от много сериозен проблем. В САЩ всяка година се купуват над 20 милиона нови Библии, това като добавка на най-малко четирите, които всеки американски дом вече има. Въпреки това, нивото на познаване на Библията в САЩ може със снизхождение да бъде наречено невежество. Едно проучване на Галъп показва, че по-малко от половината американци могат да назоват първата книга от Библията (Битие). По-малко от една трета знаят, кой е произнесъл Проповедта на планината – Били Греъм е бил най-често срещания отговор (Били Греъм – евангелизатор и проповедник, едно от най-тачените имена в протестантския свят). Една четвърт от американците не знаят, какво се празнува на Великден. 60% не могат да кажат дори и половината от 10те божи заповеди; 12% мислят, че Ной е бил женен за Жана Д’арк. Джон Галъп, един от водещите евангелисти в САЩ и разбира се един от големите изследователи на общественото мнение, описва Америка като „нация от библейски неграмотници”.

Мюсюлманите преди всичко (и по задължение) предпочитат да четат Корана в оригинал, тоест на арабски. Архаичността и екстравагантността на кораничния текст често създават проблеми дори за образованите хора, говорещи арабски. Нека не се забравя, че само 20% от мюсюлманите днес имат за матерен език арабския. Неграмотността е широко разпространена в ислямския свят. Много студенти, занимаващи се с Корана, така и не разбират много от това, което повтарят наизуст.

Всичко това трябва да се има предвид, когато се поставя въпросът, кой е победителят във войната на книгите. За някой, такъв въпрос сам по себе си е доста неприятен. Не може ли и двете страни да печелят, чрез обръщане на езичниците? И не са ли християнството и исляма последователи на вярата на Авраам – просто различни версии на едната Истина? Други се тревожат, че на такъв въпрос е невъзможно да се отговори, понеже няма систематичен критерии определящ разпространението на Корана, докато фронтовата линия пресича някои от най-нецивилизованите и опасни места на планетата. Мюсюлманите биха възразили, че целта на техните усилия е преди всичко галванизацията на тяхното собствено паство, а не обръщане на неверниците. Но факта е, че относителната интровертност на исляма не спомага за мирното му съвместно съществуване с другите. В много части по света, ислямските власти реагираха яростно на опитите правени от християните да „съблазнят” мюсюлманите към отстъпничество и отказ от вярата; традиционното ислямско право (шарита) наказва със смърт отстъплението от исляма, като всеки опит правоверен да бъде склонен към отстъпничество също се преследва строго от закона.

В много части по света, битката изглежда върви с пълна скорост. Саудитска арабия най-накрая е готова да позволи Библията да се разпространява на нейна територия. Много евангелисти фокусират вниманието си на така наречения от тях 10/40 прозорец – огромна територия, населена приоритетно с мюсюлмани в Азия и Африка и простираща се между 10 и 40 паралел северно от Екватора. Югозападната баптистка богословска семинария в Тексас вече има образователна програма „мастер” за подготовка на мисионери, които да работят за обръщането на мюсюлманите към християнството. Някои евангелистки организации са подготвили подправени Корани, чиято цел е да предизвика доброто безпокойство (съмнение) сред ислямските умове.

Борбата на книгите, определено е сърцевината на битката между двете религии. Хората които притежават Библия или Коран може никога да не стигнат до етапа на прочитането им или поне дотогава, докато нещо не предизвика интереса им да ги прочетат. Тези хора, независимо, че имат на разположение Библия или Коран си остават нерелигиозни. Дори несъвършеният доклад за състоянието на битката на книгите, ни казва много за двете най-големи религии на мисията.

Християните влязоха в 21 век с голяма преднина. Те са вече над 2 милиарда в сравнение с 1.5 милиарда мюсюлмани. Но исляма определено имаше много по-забележителен 20 век. Световния ислям порасна от 200 милиона през 1900 година до съвременното си ниво, тоест близо 6 пъти! Християнството застрашително се смалява в своята исконна територия Европа, докато исляма преживява нов разцвет в целия арабски свят. Много християнски специалисти прогнозират, че ислямът ще отнеме първенството на християнството като най-голяма световна религия около 2050 година.

„Войната срещу терора” кара мюсюлманите да се оплакват, че тя се явява пречка за разпространението на Корана. Приходите на мюсюлманските благотворителни организации са спаднали чувствително след събитията от 11 септември 2001 година. Много благотворителни организации загубиха донорите си. Мисионерски организации като Таблигхи Джамаат се намират под разследване от западните разузнавателни служби поради подозрение, че се използват като прикритие от ислямски терористи. Всичко това показва, че мюсюлманите ще бъдат изправени пред още много проблеми в бъдеще в борбата на книгите.

Християните имат предимството на дълго усъвършенстваните си пазарни умения. Техните религиозни издателски къщи са огромен бизнес. Издателството Томас Нилсен, което някога беше притежание на бивш продавач на Библии практикуващ системата от врата до врата, беше купено през 2005 година за сумата от 473 милиона долара. Светските издатели също бързо се преориентираха към златната мина на религиозните издания: Харпър Колинс (британска издателска империя) купи Зондерван (голяма християнска медийна и издателска компания) през 1980 година. Днес повечето големи играчи на този пазар се опитват да подготвят за пазара собствени Библии. Става ясно, че всички трикове използвани в издателския бизнес се прилагат активно и към Библията. Не трябва да се подминава също въпроса за разпространението. Томас Нилсен публикува годишно над 60 различни издания на Библията. Най-разпространената книга в света сега се произвежда във цялата видима за човешкото око цветова гама. Има Библия за всякакъв тип хора, от търсачите, до каубоите и от младоженките до барманите. Произвеждат се също така водонепроницаеми и комуфлажни Библии, които да бъдат използвани в зоните на военни конфликти. 100 минутната Библия представя в резюмиран вид съдържанието на Св. Писание за тези, които не разполагат с повече свободно време за да го прочетат.

Не са подминати и изискванията за възможно най-голямо удобство на ползвателите. Съществуват Библии и молитвеници написани на елементарен народен език и дори на сленг (уличен жаргон). През 2003 година Томас Нилсен стартира „революционната” си идея за Байбълзин едно съчетание на Библията с тинейджърско списание. Пионер в начинанието беше списанието Риволв (обмислям), което съчетаваше в себе си Нов Завет, съвети за красота и съвети за запознанства, в което изрази като този, трябваше да му придадат много библейски вид: „ти излизаш ли с някое набожно момче?”. Това списание автоматично беше последвано и от Рефюъл, предназначено специално за момчета и Блосъм , за пуберитетите. Освен това се създадоха хиляди преразкази на библейските истории предназначени специално за деца, Библия в картинки, често по подобие на много популярните комикси изпълнени със супер герои.

Днес съществуват около 900 английски превода на Библията, имаме преводи на литературен и на разговорен език и на всякакви вариации между тези два типа. Имаме преводи на Инупиат и Гулах, езици, говорени от една шепа хора. Боб Хъдсън от Американското библейско общество иска всеки един човек на планетата да може да каже: „Господ говори на моя език”. Група от ексцентрични зевзеци дори преведоха Библията на Клингун - езика на няколко деградирали извънземни от популярния английски сериал Стар Трек.

Издателите не са подминали и ползите, които може да даде драматичното изкуство. Продукцията на Зондерван „Библейски преживявания” има за главни изпълнители много от най-известните черни актьори в американското кино - от Дензел Уошингтън до Самюел Ел. Джаксън. Други се опитват да печелят симпатизанти с правенето, на колкото е възможно по реалистични драматизации. Нека само си припомним „Страстите Христови” на Мел Гибсън.
Не са пренебрегнати и матрьошките, в случая матрьошковците, куклата Иисус освен всичко друго, рецитира известни пасажи от Библията. Има книжки-викторина с въпроси от Библията, библио - кръстословици , книжки за оцветяване, пъзели, книжки със стикери и даже бинго Библия игра. Все по-голяма популярност добива и базирана на Библията музикална кутия, която ще проиграе любимия ви библейски пасаж.

Мюсюлманите също уверено навлизат в бизнеса на свещените книги, въпреки че засега значително отстъпват на християните по изобретателност. Една от причините е, че техните издателски къщи са значително по-малки и доста по-слабо технически оборудвани. Не е за пренебрегвани и факта, че за мюсюлманите Корана е буквално слово на Бога, диктувано по свръхестествен начин на Мохамед (считан традиционно за неграмотен) от архангел Джабраил (Гавраил) и записано по-късно от следовниците му. „Коранът не е документ, каквито са другите книги”, отбелязва един ислямски учен. „Това не е свидетелство за истината, това е истината сама по себе си”.

Това разбиране за същността на Корана поставя мюсюлманските преводачи в доста трудна и деликатна ситуация. Въпреки това, днес много от мюсюлманите одобряват, макар и неохотно кораничните преводи. Съществуват повече от 20 преводи на Корана на английски език, като всеки от тях се стреми към максимално буквално превеждане на думите. Все пак очакванията са, че всеки благочестив мюсюлманин трябва да положи усилия да научи езикът на кораничното откровение, тоест арабския език.

Друго голямо предимство за християните е, че имат САЩ. В най-голямата икономическа, политическа и военна сила в съвременния свят живеят над 80 милиона евангелисти. Те издържат (поддържат) повече мисионери, имат повече радио и телевизионни компании и повече издателства отколкото, която и да е друга страна по света. Въпреки петролното богатство на някои от мюсюлманските държави, страните на Корана са несравнимо по-бедни от тези условно принадлежащи на Библията. Арабският свят поддържа едно от най-високите нива на неграмотност и необразованост, там една пета от мъжете и две пети от жените не могат да четат. В арабските страни е и едно от най-ниските нива на компютаризация и достъп до глобалната мрежа – интернет.

Друго голямо предимство е зачитането на религиозните свободи в западния свят – гарантирани в САЩ от конституцията, а в Европа от отвращението към религиозните преследвания, част от недалечното европейско минало. Контрастът с ислямските страни тук е пълен, ислямът е теократичен. Саудитското министерство по ислямските въпроси и фондацията Призив и ръководство осигуряват работа на 120 000 човека, от които 72 000 имама. Саудитска Арабия забранява всяка форма на неислямска религиозност и криминално преследва всеки опит за обръщане на мюсюлманин към друга религия. Пакистан отдавна е влезнал в черните хроники заради нападенията над християнски мисионери. Судан наказва със затвор всеки опит за „отклонение” от правата вяра.

Християните не веднъж са изразявали неудовлетворение от този факт на нечестна игра: мюсюлманите могат да построят където си искат на „християнска земя” огромни джамии, докато на християните не се разрешава дори да разпространяват Библията в Саудитска Арабия или Иран. Но нечестната игра отслабва играчите домакини, докато честното съревнование е благодат. Евангелизмът в САЩ процъфтя, точно защото Америка нямаше официална църква, докато теокрацията в случая се явява източник на консерватизъм и мракобесие. Авторът на „Книгата и Корана” Мохамед Шахрур прави един забележителен опит да интерпретира Корана според нуждите на модерния читател, но въпреки почтителния тон и голямата и популярност, книгата му е не само забранена в ислямския свят, но и преследвана.

Този материал за битката на книгите освен с анализа си идва и с едно предупреждение. Опитът за предсказване съдбата на различните религии е липса на мъдрост, защото тяхното развитие може да вземе неочаквани посоки и обрати. Но две неща могат да се приемат за сигурни в тази битка. Първото е, че нуждата да бъде разпространявано Откровението, ще запали огъня на някои от най-яростните конфликти през 21 век. Зоната на най-тежкия конфликт на книгите досега – Африканската субсахара е буре с барут от провалили се държави и управления и етническа ненавист. Второто е, че и Библията и Корана, ще продължат да упражняват огромно влияние върху човешката история, както за добро, така и за лошо. Клонките на горящия храст продължават горят с пламъка на огъня запален от Бога.

превод: В. Каравълчев