Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

сряда, 28 октомври 2009 г.

Археологически открития в Светите земи с най-голямо значение за християнството

.

Автор: Венцислав Каравълчев
публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/8587/122/

Археологът Джонатан Рийд е изготвил списък с най-важните за християнството археологически открития в Израел и Палестина. Предлагаме на читателите на "Двери" да се запознаят с тези открития, които според Д. Рийд имат голямо значение за изясняването на Св. Писание и живота на нашия Господ Иисус Христос. В своя списък авторът на настоящата статия е включил и няколко открития, чиято достоверност обаче днес се поставя под съмнение.

Костохранителницата на Йосиф Кайафа (Каяфа)
Според погребалната практика в Палестина през І век сл. Хр. телата на починалите са полагани в специално изработени гробници. След известен период от време роднините на починалия са събирали костите в специално изработен каменен контейнер (осуарий –лат. ossuarium от os, ossis – кост, б. пр.) - костохранителница. През ноември 1990 г. археолозите откриват костохранителницата на първосвещеника Йосиф Кайафа. В нея върху част от костите е изписано името Кайафа, а на една дори има надпис: "Йосиф бар Кайафа" (Йосиф, син на Кайафа - б. пр.). Той умира на около 60-годишна възраст. Името му се споменава в Мт. 23:3; 26:57-68; Лк. 3:2; Йн. 3:2; 18:13-28 и в Дн. 4:6. Първосвещеникът Йосиф Кайафа се споменава също в трудовете на историка Йосиф Флавий. От Свещеното Писание е известно, че Кайафа председателства съденето на И. Христос от Синедриона. В Деяния на апостолите се споменава също, че той участва в разпита на апостол Петър.

Надпис на Пилат Понтийски
Надписът е открит върху строителен камък в Кесария Маритима (или Палестинска за разлика от Кесария Кападокийска в М. Азия, където през 4 в. е бил епископ св. Василий Велики - б. пр.), пристанище в Самария между Галилея и Юдея. Надписът е посвещение на публична сграда на император Тиберий (Тиберий Клавдий Нерон 15-37 г. сл.Хр., б. пр.). Тоест, построената от Пилат Понтийски обществена сграда е в чест на имп. Тиберий. В надписа Пилат Понтийски се идентифицира като префект. През ІV в. сл. Хр., по време на реконструкция на театъра, камъкът е обърнат с надписа навътре и е използван като обикновен строителен материал. Откриването му за съвременната наука става през 1961 г. от италиански археолози. Пилат Понтийски се споменава многократно в Св. Писание: Мк. 15 гл.; Мт. 27 гл.; Лк. 3, 13 и 23 гл.; Йн. 19 гл.; Дн. 3, 4 и 13 гл.; 1 Тим. 6 гл. Той е човекът, осъдил Христос на разпятие под натиска на тълпата, въпреки че при разследването, което провежда, не намира никаква вина у Христос.

Домът на ап. Петър
Археолози от ордена на Францисканците са убедени, че семплата къщичка, състояща се само от една стая и намираща се в Капернаум, на северното крайбрежие на Галилейското езеро, някога е принадлежала на ап. Симон-Петър и неговата съпруга. Според учението на Римокатолическата църква ап. Петър отива в Рим и става първи римски епископ. Много от некатолиците оспорват това твърдение. Археологическите проучвания в периода 1968-1985 г. на мястото, където се предполага, че е домът на ап. Петър, показват, че върху дома, датиран от І в. сл. Хр., през ІV в. е съществувала домашна църква, която през V в. прераства в октагонална църква. Археолозите са убедени, че първият археологичен пласт е от къщата на ап. Петър, за която говори испанската поклонничка Егерия, която посещава Капернаум в периода 381-384 г. сл. Хр. по време на поклонническото си пътуване до Светите земи. Тя ни съобщава също, че домът на първоапостола е превърнат в църква, като оригиналните му стени все още се виждат. Ако предположенията на археолозите са верни, то това е домът, споменат в Мк. 1:29.

„Лодката на Христос”
Останките от рибарска лодка, открити през 1980 г. в крайбрежните води на Галилейското езеро, са вероятно от лодка, подобна на тази на св. апостоли Петър и Андрей. Размерите на лодката са 2.5 на 8 метра. Лодката е извадена от езерото и поставена в специален басейн, където близо 10 години е импрегнирана със специални химикали. В момента се намира в музея на кибуца Гиносар. Датировката, направена с въглерод 14, показва, че е построена около 40 г. сл. Хр. Това е най-вероятно лодка от същия тип, споменат в Мк. 1:19, 4:37, 5:21, а също и в Мт. 4:21.

Скелет на човек, умрял от кръстна смърт
Независимо от факта, че хиляди евреи са разпънати на кръст от римските войници в периода І-ІІ в сл. Хр., е почти невъзможно да бъде открит скелет на такъв мъртвец. Причината е, че римляните са хвърляли телата на разпъанатите на кръст в ями, за да бъдат изядени от зверовете, и по този начин всявали страх сред непрекъснато бунтуващите се юдеите. Това е и една от причините кръстната смърт да се счита за най-позорната. През 1986 г. останките на човек, разпънат на кръст, са намерени в гробница в Гиват ха Мивтар, североизточно от Йерусалим. В гробницата са открити пет осуария, единият от които съдържа костите на двама възрастни и едно дете. Останките на единия от възрастните, мъж на около 24-28 години, са със следи от кръстна смърт. Той е умрял през І в. сл. Хр., в дясната му пета е открит гвоздей с дължина 4.5 инча (11.5 см.), а между главата на гвоздея и костта - парче дърво (клин), който не е позволявал тежестта на тялото да доведе до разкъсване на плътта. „Ръцете му бяха вързани, не пригвоздени...” – обичайна техника, използвана от римските войници в този период, когато провинилият се е трябвало да умре на кръста. Името на загиналия на кръста е Йехоханан (Йоан). Понякога войниците са чупели краката на осъдените, за да ускорят смъртта и съкратят мъките на жертвите. Такъв е бил случаят и с Йехоханан, чиито крака също са били счупени.

Мощите на ап. Яков
Едно невероятно откритие разтърсва академичния свят през 80-те години на миналия век. Според мнозина това е първото неоспоримо доказателство, че Христос е бил реална личност. Откриването на осуарий, датиран от І в. сл. Хр. с надпис на арамейски език: „Яков, син на Йосиф, брат на Иисус”. Имената Йосиф, Яков, Иисус (де факто Йешуа) са много популярни през епохата. Въпреки това обаче специалистите са убедени, че надписът се отнася до Йосиф, съпруг на Мария, и неговия син Яков. Доста по-късно лингвистите представиха достатъчно доказателства за това, че надписът е съставен близо 100 години след кръстната смърт на Христос. Съмненията в автентичността на артефакта бяха изказани също по повод на това, че осуарият не беше намерен "in situ" - на място, а се появи неочаквано в антиквариат.

Надписът на цар Иоас
Това е една правоъгълна каменна плочка с няколко реда текст, написан на древноеврейски език. В нея се говори за строително-ремонтни работи, извършвани по Соломоновия храм. Ако плочката е автентична, тя би се оказала едно уникално свидетелство, потвърждаващо текста на част от Втора Книга Царства в Стария Завет и би имала огромен политически ефект, защото щеше да потвърди, че Соломоновият храм се е намирал на Храмовия хълм в Йерусалим. Еврейските и християнските източници утвърждават, че точно там се е намирал Соломоновият храм, но мюсюлманските отхвърлят това твърдение. Не трябва да забравяме, че те имат сериозна причина за това си твърдение - джамията Ал Акса, построена на това място -Харам аш Шариф, е трета най-голяма светиня за мюсюлманите от цял свят, и тя според преданието е построена точно върху мястото на храма. Интересно е, че основните съмнения в автентичността на плочката са заради неочакваната й поява на пазара за антики. Никой не знае, къде и от кого е открита. Текстът й има някои особености, които будят недоумение у специалистите, тъй като подобен начин на написване на царски текст се среща за първи път и няма паралел в познатите досега царски текстове от периода в региона. Въглеродният атализ обаче е категоричен: надписът на прочката е от ІХ в. пр. Хр.

Пещерата на св. Йоан Кръстител
През август 2004 г. бяха публикувани резултатите от проучването на пещерата на св. Йоан Кръстител. Почти едновременно излезе и книга от ръководителя на археологичното проучване на пещерата. Самата пещера се намира недалече от кибуц западно от Йерусалим. Пещерата е прокопана приблизително около 650 г. пр. Хр. и е била използвана от юдеите за извършването на религиозни ритуали. В нея по стените има рисунки, като на някои от тях е представен св. Йоан Кръстител. Това дава основание на много от археолозите да твърдят, че св. Йоан Кръстител е кръщавал в нея. За съжаление в момента не разполагаме с доказателство дори за това, че св. Йоан Кръстител някога е посещавал мястото.

Няма коментари: