Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

сряда, 14 октомври 2009 г.

Може ли съвременният човек още да се моли?

.

автор: Митр. Антоний Сурожки
превод: В. Каравълчев
публикувано: http://www.dveri.bg/content/view/7873/98/

Неотдавна слушах проповед на тема: "Защо Бог не изпълнява молитвите на вярващите?" Никак не ми хареса посланието на иначе дългата и старателно подготвена проповед. Основното внушение беше следното: Бог не изпълнява молитвите ни, защото сме грешни хора. Не стига, че сме толкова грешни, материални и плътски, ами и дръзваме да занимаваме Бога с дребните си проблеми, все едно ни е “приятел”. Кулминационният момент в пастирското слово беше, че Бог не ни е приятел и не може да се отнасяме към Него така непосредствено. Разбирам, че желанието на свещеника беше да пробуди у слушателите чувство за смирение. У слушателите, обаче, остана едно горчиво чувство, което нямаше нищо общо със смирението – чувство на богоотхвърленост. И още по-лошо - убеждението, че Божията помощ има своя цена, а именно: нашите "добри дела". Но грешник, който чака от едната страна на реката, за да стане свят, та да мине от другата страна, където е Бог, е обречен да си остане навеки отделен от Него. А най-вероятното е да се удави, погълнат от вълните на отчаянието, унинието и меланхолията. Един различен поглед към този въпрос ни предлага митр. Антоний Сурожки в откъса: "Може ли съвременният човек още да се моли?"

Независимо дали човек счита, че се моли или че съвременните условия на живот са отнели от него тази способност - човек се моли. Ние забравяме, че молитвата извира от сърцето, че всeки вик на нашето същество е молитва. Ние не осъзнаваме, че се молим настойчиво, през цялото време. И е много важно да осъзнаем, че предметът на нашата молитва и Този, към Когото се обръщаме в молитвата си, не винаги е Бог.

Когато се обръщаме към Бога за помощ и същевременно с цялото си същество желаем тази помощ да не идва, за да не се затвори пътят на изкушението пред нас, когато подобно на блаж. Августин казваме: “Дай ми целомъдрие, но не сега”, когато с устни молим Бога за помощ, а със сърце Му оставаме чужди, когато желаем доброто и заедно с това с цялото си същество се надяваме, че ще успеем да сътворим добро, когато и да е, но по-късно - всичко това свидетелства не само за нашата вътрешна раздвоеност, но и цялата ни молитва не само че не е обърната към Бога, но е обърната към "княза на този свят" и го призовава: “Ела ми на помощ, поддържай ме в пътя на злото!” Мисля, че много често можем да се обръщаме към Бога с думите: “Господи, помилуй!”, което е много по-откровено и честно, ако осъзнавахме, колко често се обръщаме към врага на нашето спасение и го молим за помощ. Бих искал да ви дам пример.

В продължение на 15 години аз се занимавах с един бродяга, който ту се заселваше при мен, ту бягаше, после пак се появяваше и казваше, че няма работа, а следователно и пари. Веднъж в главата му се появила мисъл да дойде за Пасха в православния храм и после ето какво разказваше: “Стоя си в църквата и виждам, как вие излизате от олтара с лице към тълпата, обръщате се към нея и произнасяте: “Христос воскресе!” - с въодушевление, с убеждение, които ме поразиха. Но после си казах: “Какво му се удивлявам, за това му се плаща”. Но после и тълпата отвръща: “Воистину воскресе!”, а аз си мисля: “Викат старците, младежите мълчат”. Но като се огледах, виждам около мен стоят млади хора, които от сърце викат: “Воистину воскресе!”. Аз почувствах, че нещо в мен се пречупи, толкова убедителна беше младежта. И тогава ми дойде мисълта: ако всичко това е така, както го виждам, то тогава ще трябва да променя живота си! И тогава се обърнах за помощ към дявола: “Ти толкова пъти си ми помагал, без дори да съм търсил помощ от тебе, сега ми трябва, помогни ми!”. И с голямо възмущение завърши: “Негодник! Той дори и не помисли да ми помогне!”.

Ето как той попадна в плен на Христос, защото дяволът го предаде. Той не знаеше, че дяволът е измамник по природа, че когато искаш нещо безполезно, ти се обръщаш към него. Но този пример показва отчетливо състоянието, което всеки от нас може да открие в себе си. Този зов, противящ се на промяната и извиращ от някакви наши дълбини, е обърнат към тъмните сили, защото той, въпреки нашите убеждения, стремления, глад и жажда на сърцето и тялото ни се обръща към тях. Твърдя и настоявам, че на предложението "да се молим или не", на нас ни се дава избор: да се молим на Бога или с робска молба, с протегната ръка, да се обърнем към "княза на този свят" с надежда за подаяние, което ще бъде измамно, защото той винаги мами.

Превод от руски: В. Каравълчев
.

Няма коментари: