Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Когато политиците ни разделят, Бог знае как да ни обедини

.

Автор: Венцислав Каравълчев
публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/6513/64/

В Англия български православен храм няма, ако не броим разбира се импровизирания параклис „Св. Иван Рилски” в двора на посолството ни. Великден е, и празникът на празниците с непреодолима мистична сила привлича почти всички - и „верните”, и тези от третия и от шестия час, и тези от деветия и единадесетия час, привлича дори онези българи, които през годината са пропуснали всички други часове. Някаква невидима връзка с корените ни, с това, което е било „насъщен” за предците ни и неосъзнато тежнение за съпричастност с Този, Който винаги е бил всичко за всеки ни кара да загърбим за мъничко тревогите си и да слезем за час-два от разпятието на егоистичното ни ежедневие за да бъдем частица от тържеството на Възкресението. Веднъж в годината, за час-два... често за Бог и това е достатъчно. Нали точно така се случи с разбойника на кръста?

За българите от Уест Мидландс – района около Бирмингам, втория по големина град в Англия, изборът за Великден не е голям. Пет са православните църкви в града и предградията му, но само един с магнетична сила привлича българите в този ден – сръбския храм „Св. княз Лазар”. Дали защото това е единственият православен храм, изграден като такъв (останалите са преустроени бивши англикански църкви), дали защото само там се служи винаги на църковнославянски или просто, защото колкото и да ни разделят политици и историци, в Христа завинаги сме едно - и тази година десетки българи се събраха в сръбския храм, където заедно със своите сръбски братя възвестиха на целия свят: Христос възкресе!

По ирония на съдбата само седмици след като политиците безотговорно отделиха и признаха независимо Косово, българи и сърби застанаха заедно в храма, посветен на последния голям защитник на православието в Косово св. княз Лазар, за да свидетелстват за истината на Възкресението. За това, че колкото и да ни разделя политиката, Бог винаги ще ни обединява, защото Христос възкръсна!

Отец Миленко Зебич е живата памет, потвърждаващ тази истина. „Българи щяха да ме разстрелят, българин ме спаси”, обича да се шегува той с българите в енорията си, но малцина знаят, какво се крие зад тези думи. По времето на Втората световна война българската армия го арестува и е бил воден на разстрел. Млад български офицер минавал покрай мястото, където е трябвало да бъде застрелян о. Миленко и не позволил да се пролее „братска кръв”. Тази си „българска връзка” отецът е предал и на своя син, втория свещеник в църквата о. Александър Зебич, който винаги има подходящите думи, за да утеши и насърчи вярващите. Точно това отношение и атмосфера карат посетителите на този храм да чувстват на дело думите на псалмопевеца: „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!” (Пс. 132:1).


Св. Литургия (по благословението на епископ Доситей не се извършва веднага след полунощ, в деня на Възкресението, а около 10 ч. сутринта, за да може и вярващите от по-отдалечените райони да присъстват) и тази година събра хиляди вярващи, която иначе немалкият храм нямаше как да побере. След традиционното кафе в енорийския център и неотменното за този ден „яйцеприношение”, много от българите продължиха тържеството си в другия храм, който пък събира целия спектър на православния свят - църквата „Рождество Богородично”. Нямаше как да бъде отклонена поканата на о. Джон Нанкевил, който след вечерната служба, лично застана зад най-вкусната част от празника, поставила един до друг на празничната трапеза руснаци с украинци, румънци, англичани и грузинци, гърци с македонци и всичко това примесено с много българи.
Христос Воскресе!
27 април 2008, Бирмингам
.

Няма коментари: