Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

сряда, 18 ноември 2009 г.

Великият пост

.


Автор: Венцислав Каравълчев
публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/8341/149/

Още апостолите и първите християнски общини започнали да отбелязват в деня на еврейската Пасха спомен за мъченията и смъртта Христови. Отбелязването на Христовата смърт било тъжен помен, повод за скръб, но тъй като събитието трябвало да бъде почетено, то християните го отбелязвали с пост. Така първата християнска Пасха започнала съществуването си като пост. Това бил спомен за кръстната смърт на Христос, кръстна Пасха. Самият пост претърпял едно поетапно развитие в годините, за да достигне днешния си вид на 40 дневен пост – св. Четиридесетница.

Съгласно свидетелството на св. Ириней Лионски (+203), на което се позовава Евсевий Кесарийски (+340), първоначално Великият пост се е ограничавал до еднодневен или двудневен пост, който не се е считал за предпасхален, а за самата Пасха. Тоест, той не е бил подготовка за честване Христовата смърт и Възкресение, а отбелязване на самите събития. През ІІІ в. пасхалният пост в някои Църкви е започнал да се упражнява в продължение на цяла седмица. Тоест, спазвало се е това, което днес наричаме Страстна седмица. В последствие, обособилите се дотогава два независими постни цикъла - един Богоявленски, който съгласно (Мат.4:1-2) е трябвало да бъде 40 дни и едноседмичен - пред Пасхален, били обединени в един. Произходът и на двата постни периода бил свързан с големите монашески центрове в Египет. Обединяването им в един общ цикъл станало по предложение на епископа на Александрия Димитър (+230), което е достигнало до нас в някои коптски и мелкитски извори. Той настоял за обединяването на двата поста в специално писмо до Римския епископ Виктор (+199), Антиохийския епископ Максимин (+201) и Иерусалимския епископ Агапий. В различните църкви процесът на това обединение на двата постни цикъла продължил различно, като на места било необходим един по-продължителен период от време.

В края на ІІІ, началото на ІV в. постът преди Христовото Възкресение започва да добива вида и продължителността, в който е достигнал до нас – 40 дневен пост. Ясно свидетелство за това идва от правило 5 на Първия Вселенски събор на Църквата в Никея (325), където се дават предписания за провеждането на поместни събори: „...един преди Четиридесетница, за да може след отстраняването на всяка неуредица да бъде принесен чист дар на Бога, а втори през есента”. Св. Атанасий Александрийски (+373) в някои от съчиненията си "Празнични послания", "За девството" и др. вече говори за пост през св. Четиридесетница, за едноседмичен пост след Петдесетница, за освещаването на храм, за празника Вход Господен в Иерусалим и палмовите клонки, които били благославяни в църквата.

В „Апостолските постановления”, съставени около 380 г., но съдържащи в себе си сведения от по-стари източници, освен описание на устройството на християнския храм, препоръки за извършване на тайнството Кръщение, ръкоположение на клирици и др. е посочен голям брой вече установени църковни празници и съществуването на пост в сряда, петък, пред Пасха и след Петдесетница.

Тук е мястото да отбележим любопитния факт, че на Изток 40 дневният пост е бил 36 дни и половина. Седем седмици на пост, без съботите и неделите – през които в древната Църква постът е бил забранен – това са 35 дни. Към тях добавяме Велика събота (само през нея постът е бил разрешен) и половината от нощта преди Възскресението, което прави точно 36 дни и половина или една десета част от годината. На Запад се оформя 6 седмичен пост, тъй като за тях и съботите се отнасяли към постните дни, тоест при тях св. Четиридесетницата първоначално съдържала също 36 постни дни. Впоследствие, за да се получат пълни 40 постни дни, през VІІ век, Рим добавя още четири допълнителни постни дни. Ето защо Западът започва своя пост в т. нар. „Пепелна сряда”, която се явява средата на нашата първа седмица от поста. Тази разлика показва различното отношение на източния и западния християнин към поста. На Запад започват поста, посипвайки главата си с пепел, раздирайки одеждите си, за да може нагледно да се изрази страданието и покаянието. На Изток започват поста в телесна чистота като празник за душата. В първия ден на поста не се готви ядене, ето защо трапезата остава „чиста”, откъдето и името на деня – „Чисти” понеделник.

В "Завет на нашия Господ Иисус Христос" - анонимен писмен паметник, създаден през втората половина на ІV век в Сирия от последовател на монофизитството, се описва подробно извършването на тайнството Кръщение. В древността то е било предшествано от оглашение в продължение на три години. През дните на св. Четиридесетница били четени заклинателни молитви. Кръщението било извършвано в нощта на Възкресението.

Св. Четиридесетница започва на „Чисти понеделник”, т.е. понеделника след Неделя сиропустна и продължава 40 дни - до петъка преди Лазарова събота. Предпасхалният период включва в себе си няколко части: три подготвителни седмици (четири недели), шест седмици на Великия пост и Страстната седмица.

Няма коментари: