Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

вторник, 22 май 2012 г.

Св. Климент, папа Римски - първи епископ на София (St. Clement of Rome - first bishop of Serdica 'Sofia')

.


***ST. CLEMENT OF ROME - first bishop of Serdica 'Sofia'***

Автор: Венцислав Каравълчев
Публикувано: Сп. "Християнство и култура", бр. 67

„Всичко ново е добре забравено старо”. Тази позната максима е напълно приложима за богатата ни църковна история, която очаква да бъде преоткрита и представена по един съвременен начин. Хората винаги са имали нужда от водачи, на които да се доверят, от които да черпят вдъхновение, мотивация и ценностни ориентири и в чийто пример да преоткриват своята духовна идентичност. Това важи в още по-голяма степен за духовните водачи, които без лицемерие са следвали Христос и именно затова Неговата слава се е отобразила в тях. А когато тези ярки личности са живеели по нашите земи, ние ги чувстваме още по-близки, а примерът им е по-жив и по-вдъхновяващ. Личности като св. Йоан Рилски и св. Злата Мъгленска, всеки в своето време и със своето служение, са поддържали жива вярата на поколения наши сънародници и сега продължават да са духовни ориентири за хората, които търсят тяхната молитвена подкрепа.

Но има и друг вид примери. Днес много поместни православни църкви си поставят за цел изграждането на национална църковна идентичност, като популяризират легендарни истории за пребиваването и проповедта на апостолите и техните ученици по своите земи и така повдигат достойнството и ранга на катедрите си. Получава се едно съмнително съревнование за историческо първенство.

Българската църква според нас е в другата крайност: тя продължава да бъде в огромен дълг към народа ни. Не защото не създава подобни митове и легенди (и у нас в последните години се появиха такива опити), а защото не се стреми да разкрие голямото, при това безспорно и съвсем не митологично християнско наследство на земите ни. Не се полагат усилия да се възкресят имената и паметта на светците, осветили с живота си родните ни места.

За св. Климент, папа Римски е писано много и съществува огромно количество литература. Въпреки това обаче неговите живот и дело продължават да крият много неизвестни. Всъщност, ние почти не разполагаме със сведения за живота и дейността на този велик предстоятел на Църквата. Всичко, с което боравим, са по-скоро хипотези и догадки, основаващи се на сведения, достигнали до нас в повечето случаи доста след смъртта на св. Климент.[1] Не е изяснен дори въпросът за неговия етнически произход. Мнозина предполагат, че е юдеин поради факта, че в своето „Послание до коринтяните” често се позовава на Стария завет.[2] Същевременно обаче от същото послание[3] се вижда, че той добре познава и езическата религия и митология, както и римската военна организация. Ако приемем за вярно свидетелствата на Ориген, Евсевий Кесарийски, Йероним и др[4]., че споменатият от ап. Павел в посланието му до Филипяни (Филип. 4:2-3) Климент е тъждествен със св. Климент Римски, то тогава е напълно възможно св. Климент да е бил тракиец. Към това предположение ни подтиква фактът, че ап. Павел споменава за него в посланието си до жителите на Филипи, на които Климент е бил добре познат, при това не само като съработник на ап. Павел, но и като изключително добродетелен мъж, както личи от кратката информация, съдържаща се в посланието, където единствено той е споменат поименно измежду многото съработници на апостола.[5] Твърде вероятно св. Климент да е бил от самия Филипи или прилежащия в близост район и поради това ап. Павел споменава единствено неговото име в посланието си, като някой добре познат на филипяните.[6] Районът на Филипи по времето на св. ап. Павел е бил населен преди всичко с траки.[7] Тоест, имаме основание да допуснем, че св. Климент има тракийски произход. Както ще видим по-късно в настоящата статия, подобно предположение и дори твърдение е направено много преди нас.

През ХІХ век става особено популярна тезата, че св. Климент Римски е с царско потекло и е тъждествен с братовчеда на император Домициан – Тит Флавий Климент. Тит Флавий Климент претърпял мъченическа смърт за това, че бил християнин през 95 или 96 г. Днес обаче тази хипотеза напълно се отхвърля.[8] Версията за знатния му произход се е наложила включително и в житията, ползвани от Православната църква, които буквално преповтарят западните.[9] Там са описани неговият произход, родословие, детство и юношество с големи подробности. Тези жития де факто са повлияни от погрешното отъждествяване на св. Климент с братовчеда на император Домициан - Тит Флавий Климент. Твърде вероятно е дори житието на Тит Флавий Климент да е компилирано и да се е получило смесване на двата и дори повече образа още от дълбока древност. Това твърдение се подкрепя от факта, че и един друг Климент, отдалечен с повече от половин век във времето и с хиляди километри във пространството, носи същото име. Става дума за Климент Александрийски, който започва своето най-известно съчинение „Стромати” („Килими”) с думите: “ΤΙΤΟΥ ΦΛΑΒΙΟΥ ΚΛΗΜΕΝΤΟΣ ΤΩΝ ΚΑΤΑ ΤΗΝ ΑΛΗΘΗ...”.[10] Отбелязваме това, защото основен извор на популярното днес житие на св. Климент Римски са именно Псевдо-климентовите произведения, т. нар. „Климентини”. Те са разделени на две части, първата съдържа десет книги „Срещи”[11], а втората двадесет книги „Беседи”[12]. Историята и литературният жанр на тези псевдо-климентови произведения е много интересна, но в случая те не са обект на това изследване, понеже нямат пряко отношение към въпросите, на които търсим отговор. Ще отбележим само, че „Климентините” се появяват през III - ІV в. Въпреки че се явяват „преки наследници на елинистичния роман”[13] и са написани в средата на сектата на евионитите,[14] те са възприети от Римокатолическата църква, която спомага за популяризирането и разспространението им. Причината за това е фактът, че там св. Климент Римски е представен като римлянин, благородник и затова съвсем естествено в един момент той заема знатната епископска катедра в Рим.Отпадат трудните за отговор въпроси, какво прави той със св. ап. Павел на Балканите, как така се превръща в известна личност в град Филипи, защо е „първи повярвал измежду езичници и елини” и т.н.

По свидетелството на мнозина св. отци св. Климент е бил апостолски мъж. Според св. Ириней Лионски той лично се е познавал със светите апостоли Петър и Павел и е бил техен ученик.[15] Ориген нарича св. Климент също апостолски ученик (Clemens apostolorum discipulus),[16] като на друго място казва, че е бил обърнат към вярата вероятно от св. ап. Павел.[17] Св. Йоан Златоуст не само отъждествява Климент от посланието на св. ап. Павел до Филипяни със св. Климент папа Римски, но дори казва, че св. Климент е бил постоянен сътрудник на св. ап. Павел и го е придружавал по време на всичките му пътувания.[18] Бащата на Църковната история Евсевий също е съгласен косвено с едно такова твърдение. Той казва, че св. Климент е най-вероятно преводачът на св. ап. Павловото Послание до евреите, което ап. Павел бил написал на еврейски език, а св. Климент превел на гръцки. Като сериозно доказателство в подкрепа на това си твърдение Евсевий посочва сходството в езика между Посланието до евреите на св. ап. Павел и Посланието до коринтяни на св.Климент.[19]

Още по-интересен е въпросът с предстоятелството на св. Климент на епископската катедра в Рим. Според различните версии и хипотези св. Климент се явява , четвърти, трети, втори и дори първи епископ на Рим, непосредствен приемник и лично ръкоположен от св. ап. Петър за това. Разбира се, светоотеческото мнение се обединява около твърдението, че св. Климент е трети по ред епископ на Рим след епископите Лин и Анаклет. Това е свидетелството на св. Ириней Лионски, на св. Епифаний Кипърски, на Йероним Блажени и преди всичко на Евсевий Кесарийски, който се е ползвал и от писменото наследство (записките) на Хегезип[20]. Единствен от св. отци от близката до св. Климент епоха, който има различно мнение по въпроса за реда на римските предстоятели, е бл. Августин. Той поставя св. Климент веднага след Лин, а Анаклет се явява трети (четвърти, ако приемем, че св ап. Петър е бил първи епископ на Рим).[21] Бл. Йероним на няколко пъти споменава, че по негово време „повечето от латинците” считали, че св. Климент е пряк и непосредствен наследник на апостолите, тоест, че той е първи епископ на Рим (втори, ако се приеме, че св. ап. Петър е първи). Сам блажени Йероним обаче коректно посочва, че според него той е трети (четвърти с ап. Петър начело на листата).[22]

Най-ранният списък с римските епископи, достигнал в преписи до нас, е на Хегезип, съставен ок.160 г. по времето на римския епископ Аникет. Св. Епифаний Кипърски го цитира в своето съчинение против ересите.[23] Ако се опитаме да обобщим казаното от светите отци за реда на римските епископи, ще се получи следната схема:

1 Лин, 2 Клет (ус), 3 Климент (според Хегезип, св. Епифаний Кипърски);

1 Лин, 2 Аненклет (ус), 3 Климент (според св. Ириней Лионски, Евсевий Кесарийски и Юлий Африкански);

1 Лин, 2 Анаклет (ус), 3 Климент (според бл. Йероним);

1 Лин, 2 Клет (ус), 3 Анаклет(ус), 4 Климент (според една латинска поема от 3-4 в. срещу Маркион)

1 Лин, 2 Климент, 3 Клет (ус), 4 Анаклет (ус) (според св. Иполит Римски и “Liberian catalogue”, който по-късно влиза в “Liber pontificalis”);

1 Лин, 2 Климент, 3 Анаклет (ус) (според бл. Августин);

От горното следва, че всички без изключение приемат за пряк приемник на апостолите и пръв епископ на Рим Лин. Почти всички са на мнението, че негов наследник е Аненклет, който понякога се изписва в неговата кратка (и по-християнска форма) Клет. Анаклет е пък латинска грешка при изписването на Аненклет, но днес това неправилно изписване на името се е наложило. Същественото в случая е, че изследователите са единодушни, че Клет, Аненклет, Анаклет са различно изписване на името на една и съща личност.[24] Виждаме, че някои от древните автори, упоменати по-горе, правят грешка и считат Клет и Анаклет за различни лица. Това се е получило най-вероятно поради непознаване на историята, ползването и сравняването на различните известни по времето им списъци. В стремежа си да бъдат максимално акуратни, те са взели различните форми на името Клет - (Ана), (Анен) - (ус) и са ги подредили в хронологичен порядък. Днес обаче тази грешка е напълно изчистена и ако се доверим на официалния списък на Ватикана[25], ще имаме следната картина на годините, през които са светителствали на епископската катедра в Рим св. Климент и предшествениците му (в скоби са дадени годините според други авторитетни източници, които се разминават с официалния списък на Ватикана с две-три години):

Св. ап. Петър – загива мъченически през +64 г. (67 г.)[26]

1 Св. Лин – на катедрата от 67 до 76 г. (66-78 г.)

2 Св. Аненклет (Анаклет, Клет) – на катедрата от 76 до 88 г. (79-91 г.)

3 Св. Климент на катедрата в Рим от 88-97 г. (91-101 г.)

И така, виждаме, че св. Климент заема епископската катедра в Рим в края на първи век, повече от двадесет години след мъченическата смърт на двамата първоапостоли Петър и Павел, в Рим. Едно важно съобщение на Тертулиан (II в.) обаче ни казва, че св. Климент е ръкоположен за епископ лично от св. ап. Петър.[27] Тоест, св. Климент освен предан съработник на св. ап. Павел е бил съратник и на св. ап. Петър, който дотолкова е бил впечатлен от неговите качества и достойнства, че го ръкополага за епископ. И точно тук възниква големият въпрос: епископ на какво? При положение, че пряк наследник или пръв епископ на катедрата в Рим се явява св. Лин и нещо повече - дори след смъртта на св. Лин на римската катедра за близо 12 години застава св. Аненклет и чак тогава идва св. Климент. Всичко това поставя трудни за отговор въпроси.

Св. Епифаний Кипърски се опитва да даде отговор на това противоречие чрез следната хипотеза: той допуска, че св. Климент е бил ръкоположен от св. апостол Петър, но не заема веднага епископската катедра в Рим, а изпълнява служение на друго място.[28] В Рим той поема епископската катедра едва след смъртта на еп. Аненклет (при него Клет). Друго негово предположение е, че понеже св. апостоли Петър и Павел често са отсъствали от Рим – св. Павел в Испания, а св. Петър в Понт и Витиния, е било наложително в града да има заместващи епископи.[29] Това предположение обаче трудно може да приемем, защото то няма изворова подкрепа, а същевременно противоречи на изведеното като 8 правило от І Вселенски събор.[30] Няма как да допуснем, че точно св. апостоли Петър и Павел са създали прецедент, който Църквата ще бъде принудена да забрани с канон. Тогава остава единствено да предположим, че св. Климент е заемал някоя друга катедра преди да застане начело на Римската.

Има няколко извора, които хвърлят повече светлина върху тази енигма, но които западната римокатолическа традиция пренебрегва умишлено, заради възприетия облик на св. Климент като благороден римлянин – роден и светителствал в Рим. Първият извор е приписваното на св. Иполит Римски съчинение или по-скоро списък на дванадесетте апостола и следващият го списък на седемдесетте апостоли.[31] В списъка на седемдесетте апостоли на св. Иполит под номер 59 стои името на Климент, епископ на Сардиния. В списъка има само един Климент и е редно да допуснем, че зад него се крие св. Климент Римски. Тоест, има само един Климент от числото на седемдесетте апостоли, който обаче в списъка се явява като епископ на Сардиния. Тук няма да се спираме върху възможните причини за появата на Сардиния вместо Сердика, защото този списък ни интересува дотолкова, доколкото искаме да покажем, че списъка на св. Доротей не е изолирано явление.

Произведенията на св. Иполит обаче не срещат радушен прием на Запад поради няколко причини. Една от основните е, че св. Иполит се явява първият антипапа в историята на Римската църква[32] и че нито той, нито неговите учители[33] говорят за някакъв особен, изключителен авторитет на Римската катедра, за какъвто тя по-късно започва да претендира.[34] Освен това той пише на гръцки, а не на латински, нещо, което спомага написаното или свързваното с неговото име да бъде напълно забравено на Запад. Интерес към творчеството му започва да се проявява едва след откриването на негови съчинения през 1854 г. на Атон.

За самите списъци на апостолите се предполага, че са съставени през 3-4 в. В този пръв интересуващ ни документ виждаме, че св. Климент е представен като епископ на Сардиния. В следващия интересуващ ни документ обаче, който е от същия период (или малко по-късно според западните изследователи) св. Климент е в списък на седемдесетте апостоли също под номер 56.[35] Срещу името на св. Климент обаче пише: ”Clemens, cujus meminit Aposlolus ubi ait: Cum Clemente et cooperatoribus meis, qui et primus ex gentilibus et Graecis in Christum credidit, et postmodum Sardicae episcopus fuit”[36] – “Κλήμης, ού και άύτού μέμνηται ό Απόστολος λέγων Μετά καϊ Κλήμεντος καϊ τών λοιπών συνεργών μου, ός και πρώτος εξ εθνών καί Ελλήνων έπίστευσεν είς τόν Χριστόν ός καί μετέπειτα επίσκοπος Σαρδικης γέγονεν”[37], което в превод гласи: „Климент, когото апостолът споменава, казвайки: и с Климент, и с другите ми съработници[38], който пръв измежду езичници и елини повярва в Христа, беше епископ на Сердика”.[39] Това сведение на св. Доротей е изключително интересно, защото тук намираме поредното потвърждение, че св. Климент не е грък, не може да бъде и юдеин – тъй като определението „пръв” няма как да бъде съотнесено към юдеин. Тогава основателно може да приемем, че Климент е първият обърнал се към Христа под влияние на проповедтта на ап. Павел. И че той е езичник, не елин, тоест тракиец. Затова е даден и за пример като приел първи словото Божие измежду езичниците и елините и за назидание и стимул на елините.

Кой е авторът на този списък, Доротей Тирски? Доротей Тирски (255-362) е раннохристиянски светец и мъченик на Църквата. Сведенията за живота и делото му са също доста оскъдни. Бил е презвитер на Църквата, а по-късно епископ на гр. Тир в Антиохия, ето защо понякога се среща в литературата като св. Доротей Антиохийски.[40] Бил е изключително ерудиран, знаел е латински, еврейски и гръцки. Участвал е в І Вселенски събор в Никея през 325 г. Това, което за нас има изключителна важност, е, че на два пъти е заточван в Одесос (дн. Варна), където и е убит за своята вяра.[41] Второто му заточение е по времето на император Юлиан Отстъпник (360-363). Тогава, на 107 г. възраст, св. Доротей загива мъченически. Паметта му се чества на 5/18 юни. Приписват му съчинението Деяния на седемдесетте апостоли (което разглеждаме в настоящата статия), което е твърде вероятно да бъде част от недостигналото до нас апокрифно Евангелие на седемдесетте. За св. Доротей Тирски Теофан в своята Хронография казва: „оставил твърде много съчинения на латински и гръцки език, той се отличавал с отлично познаване на двата езика и благодарение на природните си способности бил много мъдър; той подробно писал за епископите на Византия и за много друго...”.[42] Михаил Сирийски също споменава за св. Доротей Тирски.[43] Трябва да отбележим, че въпреки приведените тук свидетелства, католическите богослови отхвърлят възможността апостолският списък, приписван на св. Доротей Тирски, да отразява вярна информация[44]. Някои дори подлагат на съмнение съществуването на историческата личност св. Доротей,[45] въпреки че дори Евсевий Кесарийски свидетелства, че св. Доротей е реална личност.[46] По същия начин и творенията, които се приписват на св. Доротей, се отхвърлят като неавтентични и като период за появата им се сочи не ІІІ-ІV в., а началото на VІ в. Затова тези произведения са повече познати като Псевдо-Доротееви.[47] На какво се дължи недоверието към творенията на св. Доротей?[48] Една от причините е, че неговите свидетелства не се вписват в строгата теория на римокатолическо домостроителство, внимателно сглобявана през вековете още от началото на конфронтацията с Новия Рим - Константинопол. И по-конкретно, св. Доротей е този, който пръв дава сведения за ученика на св. ап. Андрей – епископ Стахий, който в списъка на седемдесетте апостоли е поставен под номер 23. За него св. Доротей добавя и думите „за когото се говори в Посланието до Римляни”, като уточнява, че лично апостол Андрей Първозвани, който преплувал Понт (Черно море) го ръкоположил в тракийския град Аргирополис (става въпрос за място недалече от Галата – покрайнините на Константинопол) за епископ на Византион – по-късно Константинопол.[49] „Στάχυς, ού καί αύτοΰ έν τή πρός 'Ρωμαίους μέμνηται, όν καί Ανδρέας ό απόστολος την Ποντικήν θάλασσαν διαπλέων έν Άργυροπόλει τής Θράκης έπίσκοπον τού Βυζαντίου κατέστησεν.”[50] В контекста на полемиката между Новия и Стария Рим това свидетелство се явява сериозно предизвикателство към идеята за първенството на Римската катедра. Както е известно, периодът ІІІ –V в. се явява формиращ и избистря идеята за статуса и достойнството на епископските катедри в главните градове на Римската империя, като се повежда един задочен спор между Стария и Новия Рим за старшинство. Старият Рим гради своите претенции върху авторитета на апостолите Петър и Павел, като и двамата имат града за свое лобно място. Твърдения, че катедрата в Новия Рим, Константинопол има своето начало не в кой да е, а в старшия брат на св. ап. Петър – св. ап. Андрей, наричан Първозвани и най-вероятно ученик на св. Йоан Предтеча, не могат да бъдат приети в контекста на полемичната атмосфера между двете главни църкви[51] От една страна Константинопол е новата столица на империята, седалището на императора, а от друга, епископската катедра в новата столица има не просто апостолско начало, но то идва и от първия Христов апостол св. Андрей. [52] Свидетелството на св. Доротей не е първото, нито единственото, че св. ап. Андрей е бил във Византион (по-късно Константинопол), но е най-подробното и детайлно, указващо на факта, че апостолът е ръкоположил за този град епископ. Преди него Евсевий Кесарийски, като се позовава на Ориген, казва, че св. ап. Андрей е проповядвал в Скития.[53] Тоест на път за там, както и на връщане, е трябвало да мине през Византион. Оригиналът на Acta Andreae, който вероятно е от ІІІ в. не е достигнал до нас, но те са предадени в сбит вид на латински от св. Григорий от Тур. От там също се вижда, че св. ап. Андрей е бил във Византион.[54] Ръкоположението на св. Стахий от св. ап. Андрей се потвърждава и от така наречените Псевдо-Епифаниеви списъци[55], които също са считани на запад като апокрифи, съставени специално с полемична цел да изопачат историята.[56] Усилията да се докаже изворово легандарният характер на сведенията за дейността на св. ап. Андрей в земите около Константинопол са безконфликтно съчетани с популяризирето на легендарното над 20-годишно пребиваване и епископство на св. ап. Петър в Рим.[57]

В случая със списъка на св. Доротей Тирски имаме сходна ситуация.[58] Сред най-сериозните аргументи на западните богослови е, че Римокатолическата църква не признава наличието на още 70 (72) апостоли освен дванадесетте. Отхвърляйки наличието на подобен брой апостоли, се отхвърля и възможността да бъде съставен и такъв списък, който да бъде автентичен.[59] Поради тази причина списъците на св. Иполит и този на св. Доротей не се приемат и се считат за неавтентични. Специално този на св. Доротей, както вече казахме, не само се отхвърля, но се подлага на съмнение и самото съществуване на личността на св. Доротей от някои учени.[60] Най-итересното в случая е, че основен аргумент за отхвърляне на списъка на св. Доротей се явяват думите на св. Евсевий Кесарийски, който казва:” Имената на апостолите на Спасителя са известни от Евангелието на всеки; никъде няма никакъв списък с имената на седемдесет ученици... “.[61] Тези думи на Евсевий са достатъчно основание за John Neale да отхвърли възможността този списък действително да е дело на св. Доротей. [62] В случая обаче става дума за непоследователност, тоест, за приемане само на тези сведения на Евсевий Кесарийски, които подкрепят предварително зададена теза и отхвърляне на тези, които не се вписват в нея.[63] Да не говорим, че Евсевий Кесарийски (263-339) е съвременник на св. Доротей Тирски (255-362) и умира двадесет години преди мъченичеството на св. Доротей. Вярно е, че има някои неизяснени сведения и противоречия в списъка на св. Доротей, но те в никакъв случай не са толкова фрапантни, че да ни дадат основание да отхвърлим изцяло информацията, която ни дава документът. Напротив, много от нещата, които на пръв поглед изглеждат абсурдни, намират своята подкрепа в казаното от други древни автори. Така например св. Доротей казва, че св. Симон Зилот загива мъченически в Британия, а Аристовул, когото апостол Павел поздравява, (Рим. 16:10) е станал епископ на Британия. За мнозина това може да звучи абсурдно, но Тертулиан и Евсевий, например, са категорични, че апостолите са достигнали и проповядвали до острова, наречен Британия.[64] Даваме този пример, за да покажем, че сведенията, които ни дава списъка на св. Доротей Тирски в никакъв случай не могат и не трябва да бъдат отхвърляни само защото на този етап, някои от тях не могат да бъдат препотвърдени. Така например преди двадесетина години за първи път бе публикуван наскоро разчетен папирус с неизвестно досега произведение (поема) – „Видение Доротеево”. Датировката на този папирус съвпада с последните двадесет години от живота на св. Доротей, а самото произведение е изключително интересно, но няма пряко отношение към нашата тема, освен интересната подробност, че пише: „ Ι(ησους) Θ(εός) τέλος τής οράσεως Δωροθέου Κυίντου ποιητου” - „Доротей, син на поета Квинт”. Тоест, че ако съвпадението не е случайност, св. Доротей е син на поет по име Квитн.[65]

В случая с апостолския мъж св. Климент и съобщението, което ни дава св. Доротей, че е бил епископ на Сердика (София), няма нищо смущаващо. Напротив, имаме сведението на Тертулиан, че той е ръкоположен от св. Петър за епископ и щеше да бъде смущаващо, ако св. Климент е стоял епископ повече от 20 години без катедра, преди да стане епископ на Рим. В случая ние предполагаме, че св. Климент става първо епископ на София, недалеч от мястото, където е проповядвал, и най-вероятно сред своите сънародници, ако допуснем, че е имал тракийски произход. Друг сериозен аргумент в полза на тезата, че свидетелството за софийското епископство на св. Климент Римски е съществуването на няколко, различни списъци на седемдесетте, част от които събрани от Migne в тома, съдържащ Пасхалната хроника.[66] Съпоставянето на различните хроники показва, че те не са повлияни една от друга и често в една от хрониките присъстват имена на апостоли от 70, които в другите хроники липсват, което говори, че всяка една има свой собствен произход, а не се явява препис или компилация. Хрониката на св. Доротей, която по време (ІІІ – ІV в.)[67] и по място се явява най-близо до събитието – първите години и първия предстоятел на епископската катедра в нашата столица София (Сердика) е недвусмислена: „„Климент, когото апостолът споменава, казвайки: и с Климент, и с другите ми съработници, който пръв измежду езичници и елини повярва в Христа, беше епископ на Сердика”. Ако приеме, че ап. Павел условно разделя тогава света на юдеи, елини и езичници, то св. Климент е първият извън юдейското семейство, от кръга на езичниците и елините, който приема Христа и този първи, приел благовестието, става епископ на София. В коя година се случва това, на този етап не може да кажем, но трябва да имаме предвид, че св. Петър, който ръкополага св. Климент, загива мъченически между 64 и 67 г., а св. Климент заема катедрата в Рим между 88 и 91 г. Ап. Павел за първи път пристига във Филипи, където явно от контекста на Филип. (4: 2-3) обръща във вярата св. Климент по време на второто си пътуване 49-52 г.[68] Ако приемем, че посланието до Филипяни е писано някъде около 64 г., то виждаме, че тези 10-12 г. са били достатъчно дълъг период, за да се утвърди и докаже св. Климент като съработник на апостолите.[69] В такъв случай съвсем основателно е да предположим, че някъде в периода около смъртта на двамата апостоли Петър и Павел, тоест в периода 65-67/8 г. св. Климент ще да е заел катедрата в Сердика и вероятно я е управлявал до своето заминаване за Рим.

В периода на Османското господство по нашите земи сведението за св. Климент като предстоятел на Сардикийската църква се утвърждава и явно налага в църковните среди и науката, включително на запад. В издирената във Ватикана и преведена за първи път на български език преди повече от 30 години от Божидар Димитров история на Петър Богдан Бакшев става въпрос за същото събитие. В тази история на известния български политик и историк от ХVІІ в. П. Бакшев се говори за това, че св. Климент Римски, преди да стане епископ на Рим е бил епископ на Сердика.[70] Това показва, че поне до края на ХVІІ, началото на ХVІІІ в. информацията, за това че св. Климент е бил епископ на София се е приемала за нещо нормално и съответстващо на истината. Това обаче не продължава дълго. В средата на ХІХ в. виждаме, че J. P. Migne вече говори за Псевдо-Доротей и разглежда списъка като апокрифен. [71] Въпреки това, прави впечатление, че той не поставя под съмнение принадлежността на св. Климент към Софийската катедра, като само си позволява да смени Сердика от оригинала с Триадица.[72] Казваме това, защото Migne променя съществуващото в оригинала „Ерм, епископ на Филипопол”, с утвърдилото се и наложило се, но на базата на съществуващи множество други древни документи: „ Ерм, епископ на Филипи”.[73] От приведената до тук информация може приблизително да очертаем горната граница, когато паметта за епископството на св. Климент Римски в София започва да избледнява и постепенно да бъде премахната от синаксари и справочници. От съществуването на славянски превод от 13 в. на списъка на св. Доротей можем да заключим, че през един голям период от съществуването на Второто Българско царство паметта за св. Климент и неговото предстоятелство в Сердика е била жива. И тук възниква съвсем резонно въпросът, дали това е било така и по времето на Първото Българско царство. Нямаме никакви сведения на този етап за това, но струва ни се, че основание за едно такова положително мнение ни дава Хазарската мисия на светите братя Кирил и Меттодий. Откриването на мощите на св. Климент, който е бил заточен в Херсон и намира там мъченическата си смърт, с помоща на местното население е лична инициатива на светите братя. Това не е било част от мисията им при хазарите. Случайто съвпадение ли е тогава, че създателите на нашата азбука тръгват на своята последна, равноапостолна мисия, въоръжени с това несъкрушимо оръжие – откритите от тях мощи на св. Климент? Струва ни се, че това е един добре премерен дипломатически ход, който трябва да направи допълнителен удар срещу триезичната ерес. Донасянето на мощите на почитания римски папа св. Климент Римски печелят доверието на папа Адриан, който, както свидетелстват изворите, е обхванат от възторг при вида на безценния дар. Епископът, който свързва изтока и запада – ученикът на ап. Петър и Павел св. Климент Софийски-Римски, става ключ в ръцете равноапостолните братя Кирил и Методий, чрез който те отварят вратите на Римската църква за славянската азбука и просвещение.

Сега, когато българската столица София кандидатства заедно с италиански град за културна столица на Европа през 2019 г., подобни знакови личности в източната и западната църковна история като св. Климент Римски могат да бъдат символ на една не просто обединена, а единна в общите си духовни корени Европа.
Статията е публикувана в сп. "Християнство и култура", бр. 67.

[1] Виж: Simon, D. Clemens Romanus: An apologetical study. Bibliotheca Sacra, 22, 1865, pp. 353-395.

[2] Прави впечатление, че не винаги св. Климент цитира точно Стария Завет, като понякога влага в устата на Мойсей примерно думи, които нямат точен Старозаветен аналог. Това като че ли допълнително разклаща хипотезата за юдейския произход на св. Климент. По-подробно по въпроса виж: Harris, J. R. On the obscure quotation in the First Epistle of Clementq JBL (Journal of Biblical Literature), vol.29, 1910, pp.190-195.

[3] Μπονης , Κ. Κλήμεντος Ρώμης Επιστολή Α πρός Κορινθίους, Αθήναι, 1973; Clarke, W. First epistle of Clement to the Corinthians, London, 1937.

[4] Eusebius Pamphilius, Historia Ecclesiae, III: 4-9; V:6, The Loeb Classical library, London, 1944, vol.1 Eusebius Hieronimus Stridonensis, De Viris illustribus, Migne, PL., Parisi, 1845, t.XXIII, p. 631: XV.

[5] Виж: Филип.(4:2-3)

[6] Мнозина от изследователите са на мнение,че св. Климент е роден във Филипи или околността. Виж например: Simon, D. Clemens Romanus..., p.380.

[7] Plinii Secundi, Naturalis Historia, ed. L. Ian, C. Mayhoff: Lipsiae, 1906, ІV, 40. По-подробно по въпроса виж например статията: Делев. П. „Плиний Стари и тракийските племена в района на Средна Места”. В: Изследвания в чест на проф. Иван Маразов, С. 2002, с. 273-281.

[8] Виж например: Bardenhewer, O. Geschichte der altkirchlichen Literatur, bd. I, Freiburg, 1913 (2008), s. 82 f.; 107 f.

[9] Виж например най-популярния и пълен сборник с жития на светци в славянския свят, този на св. Димитрий Ростовски : Жития святых по изложению святителя Димитрия, митрополита Ростовского, Месяц ноябрь, Барнаул, 2002-2003, с. 403-412. Сравни житието с други подобни издания, например: Месяцеслов. Настольная книга свещеннослужителя, т. 2, Москва, 1978 г. с. 330-331. Едно хубаво изключение в тази редица от тиражиране на неистини, са сборниците с жития на Baring-Gould, където критично са разгледани всички сведения за св. Климент и са изключени от употреба всички апокрифни истории. Виж: Baring-Gould, S. The lives of the saints, vol. XIV, Edinburgh, 1914, pp. 506-508.

[10] Clementis Alexandrini, Stromatum, Migne, PG, t. VIII, Parisi, 1857, p.687

[11] S.Clementis I Pontificis Romani, Recognitiones S.Clementis, Migne, PG, t. І, Parisi, 1857, pp.1157 -1474.

[12] S.Clementis I Pontificis Romani, Homiliae S.Clementis, Migne, PG, t. ІI, Parisi, 1857; BHG (Bibliotheca hagiographica Graeca), t.I, Bruxelles, 1967, pp..113-115, № 322-341.

[13] Виж: Бърлиева, С. Агиографските творби за св. Кирил и Методий в на Яков Ворагински, Кирило-Методиевски студии, кн.11, С., 1998, с.23 и сл.

[14] Виж: Waitz, H. Die Pseudoklementinen Homilien und Rekognitionen, Leipzig, 1904, T.U. XXV, 4.

[15] Sancti Irenaei episcopi Lugdunensis et martyris, Contra haereses, Migne, PG, t.VII, Parisi,1857, p. 849, III, 3.

[16] Origenis, Περή Αρχών, Migne, PG, t. XI, Parisi, 1857, p. 194, Liber II, 3:6.

[17] Origenis, Κατα Ιωαννην ευαγγελιον εζηγητικων, Migne, PG, t. XІV, Parisi, 1857, p. 293, Τομος Σ :36.

[18] Joannis Chrysostomi, HomiliaeXVIII in Epistolam primam ad Timotheum, Migne, PG, t. LXII, Parisi, 1862, p. 502 Argumentum.

[19] Eusebius Pamphilius, Historia Ecclesiae, ІІІ:38.

[20] Eusebius Pamphilius, Historia Ecclesiae, ІІІ:4, 15, 21; V:6;

[21] Augustini Hipponensis episcope, Epistolae (ab anno 396 ad 410), Migne, PL, t. XXXIII, Parisi, 1845, p.196, LIII:2.

[22] Eusebius Hieronimus Stridonensis, De Viris illustribus, p. 631: XV.

[23] Επιφανιου επισκοπου Κωνσταντιας της Κυπρου, Κατά Αιρέσεων, Migne, PG, t. XLI, Parisi, 1858, p. 372, XXVII: 6 (Κατά Καρποκράσιων).

[24] Виж например: McBrien, R. The Popes, London, 2006, p. 17.

[25] Ibid. pp. 11-19.

[26] Не поставяме св. ап. Петър за пръв епископ на Рим и няколко пъти уточняваме това, защото ранната традиция дори до края на втори, началото на трети век счита св. Лин за пръв епископ на Рим. Едва от трети век нататък римската традиция започва да поставя и счита св. ап. Петър за пръв римски епископ. Виж например: McBrien, R. The Popes..., pp.16-17.

[27] Tertulliani presbyteri Carthaginiensis, De Praescriptionibus, Migne, PL, t. II, Parisi, 1844, p. 45; XXXII:1-3.

[28] Επιφανιου επισκοπου Κωνσταντιας της Κυπρου, Κατά Αιρέσεων, Migne, PG, t. XLI, Parisi, 1858, p. 372, XXVII: 6

[29] Виж по-подробно: Zwierlein, O. Petrus in Rom: Die literarischen Zeugnisse, Berlin, 2009, p.160 f.83

[30] Става въпрос за правило 8 на І Вселенски събор забраняващ в един град да има двама епископи.

[31] ANF(Ante-Nicean Fathers), ed. Alexander Roberts, James Donaldson and A. Cleaveland Coxe, vol. V, Michigan, 2004, pp. 461-465

[32] Виж например: Цоневски, И. Патрология, С., 1986, с.195-196.

[33] Според едно свидетелство на св. патр. Фотий св. Иполит сам пишел за себе си, че е ученик на св. Ириней Лионски, който пък е ученик на св. Поликарп Смирненски, който пък е ученик на св. Йоан Богослов. Виж: Цоневски, И. Патрология, с. 195.

[34] ANF (Ante-Nicean Fathers)…,vol. V, p. 8.

[35] Dorothei episcopi Tyri, De Septuaginta Domini Discipulis, Migne, PG, t. XCII, Parisi, 1865, p.1059, 1065.

[36] Ibid. p.1066.

[37] Ibid. p.1065.

[38] Буквално се цитира посланието на ап. Павел до Филипяни (4:3), където той казва: „ също и теб умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тези жени, защото се трудиха в делото на благовестието заедно с мен и с Климент, и с другите ми съработници”.

[39] Превода мой.

[40] Wace, H. A dictionary of early Christian biography, Michigan, 1999 p.674

[41] Le Quien, M. Oriens christianus: in quatuor patriarchatus digestus, in quo exhibentur Eccleside patriarchae caeterique praesules totius orientis, public posthumement, (3 vol.), Paris, 1740, vol. II, p. 803.

[42] The Chronicle of Theophanes Confessor, transl. and comments C. Mango and R. Scott, Oxford, 1997, p.38.

[43] Chronique de Michel le Syrien, transl. J.-B. Chabot , I, Paris 1899, p. 289, VII :VI

[44] The Catholic encyclopedia (online) http://www.newadvent.org/cathen/05029a.ht Достъп: 23.11.2011.

[45] A dictionary of Christian biography, literature, sects and doctrines. ed. W.Smith and H. Wace, (4 vol.), London, 1877, vol. I, p.899.

[46] Eusebius Pamphilius, Historia Ecclesiae, VІІ:32 -2

[47] Срв. Православная энциклопедия, т.ХVІ, Москва, 2007, с.23-24.

[48] Bareille, G. Dictionnaire de théologie catholique, IV, Paris 1939, pp. 1786-1788

[49] Dorothei episcopi Tyri, De Septuaginta Domini Discipulis, Migne, PG, t. XCII, Parisi, 1865, p.1061- 1062.

[50] Ibid. Преводът мой.

[51] Йоан 1:40 говори точно за това, че св. ап. Андрей е бил първо ученик на св. Йоан Предтеча и от него научава за Христос: „Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него...”.

[52] Ср.: Йоан 1:40-41.

[53] Eusebius Pamphilius, Historia Ecclesiae, ІІІ: 1.

[54] Acta Andreae, ed. J.-M. P RIEUR , Turnholti 1989 (Corpus Christianorum. Series

apocryphorum, CCSA 6), p. 587.

[55] Prophetarum vitae fabulosae, ed. Th. Schermann , Leipzig 1907, p. 120.

[56] Виж например популярният труд на световноизвестния римокатолически учен Dvornik, F. , The Idea of Apostolicity in Byzantium and the Legend of the Apostle Andrew, Cambridge Mass. 1958, p. 175ff, където с доста неубедителни аргументи се опитва да докаже, че тези списъци са от VІІ и дори VІІІ в.

[57] В същата тази книга на Dvornik , F. The Idea of Apostolicity in Byzantium and the Legend of the Apostle Andrew, Cambridge, 1958, се правят най-различни опити да се докаже легендарният характер на сведенията за св. ап. Андрей, като основната теза е, че те започват да се появяват чак след 6-7 в., когато Константинопол се опитва да се противопостави на аргументите на Рим за първенство на римската катедра в Църквата.

[58] Може би най-силният аргумент в защита на автентичността на списъка на св. Доротей Тирски и причините той да бъде неаргументирано отхвърлян, се крие в откровението, което може да бъде прочетено като „специална бележка”на следната страница: http://www.bibleprobe.com/apostles.htm Достъп: 23.11.2011

[59] Това е в пряко противоречие със свидетелството на св. ап. Лука, който на няколко пъти подчертава думата „седемдесетте”. Виж: Лк. 10:1-24.

[60] Bertocchi P. Doroteo, presbitero di Tiro // BiblSS., 1964, Vol. 4. Col. 829-830.

[61] Eusebius Pamphilius, Historia Ecclesiae, І: 12.

[62] Neale, J. A history of the Holy Eastern Chruch: The patriarchate of Antioch, New Jersey, 2003, p.5, f.3.

[63] Например, думите на Евсевий , че липсва какъвто и да е списък за седемдесетте, се приемат безрезервно, докато примерно сведенията, които той дава за св. Доротей Тирски и големите знания, които е притежавал, се отхвърлят. Същевременно се подминава фактът, че Евсевий умира 23 години по-рано от св. Доротей и ако неговият списък се е съствавен през този период, Евсевий е нямало как да го отбележи.

[64] Eusebius Pamphilius, De demonstratione Evangelii, Liber III; Tertulliani presbyteri Carthaginiensis, Defensor fidei, 109.

[65] По-подробно виж: Kessels, A. Van der Horst, The Vision of Dorotheus (Pap. Bodmer 29). Edited with Introduction, Translation and Notes. Vigiliae Christianae, vol. 41, 4, 1987, pp. 313 -359; Bremmer, J. An Imperial Palace Guard in Haven: The date of the Vision of Dorotheus, Zeitschrift fur Papyrologie Epigraphik, 75, 1988, pp. 82-88

[66] Migne, PG, t. XCII, Parisi, 1865,

[67] Някои изследователи се опитват да я преместят с един-два века напред във времето и я определят в периода V и дори VІ-VІІ в. Виж например: http://holyunia.blogspot.com/2009_07_01_archive.html Достъп 22.11.2011.

[68] По-подробно виж: Димитров, И. Разпространение на Христовото благовестие, С. 2003р с. 76 и сл.

[69] Бокмелдер, И. Толкователь Библии, Нью Iорк, 1919, с.209

[70] Димитров, Б. Петър Богдан Бакшев български политик и историк на XVII век, С. 1985, с.119-120. Тук, както и на друго място в историята си, П. Бакшев недвусмислено показва, че в основата на сведението за св. Климент като епископ на София е св. Доротей Тирски, но той е ползвал също един славянски препис на списъка на св. Доротей от 13 в (с.54)., както и книгата на Ц. Бароний (с.120) , със сведенията от каталога на светците от епископа на Aквилиана, венецианеца Петър от Наталия (с.151), който каталог е бил проверен и поправен през 1516 г. от брат Алберто, кастелан на Доминиканския орден (с. 151).

[71] Migne, Dictionnaire des Apocryphes, Paris, 1858, vol. II, p. 213

[72] Ibid.

[73] Сравни Migne, Dictionnaire des Apocryphes, Paris, 1858, vol. II, p. 211-213, с данните от Dorothei episcopi Tyri, De Septuaginta Domini Discipulis, Migne, PG, t. XCII, Parisi, 1865, p.1059, 1065.

Няма коментари: