.
Автор: д-р Николай Михайлов
Идеята на просветния министър Сергей Игнатов в новите учебници по история да присъства премиерът Борисов, стана причина за многобройни коментари, повечето от които с отрицателен знак. „Нашият ден” при БНР потърси по-различна гледна точка по въпроса и попита психиатъра д-р Николай Михайлов какъв смисъл би могло да има едно такова решение.
Ето какво гласеше отговорът му:
“Независимо от аргументите, които министър Игнатов може би има, той отговаря на една по-дълбока нужда, на нещо, което е във въздуха. И това е наистина тенденцията – вътрешното движение на първия на държавата да се състои като историческа фигура. Това е безспорно така. Има една заръка на този човек, който управлява еднолично със силата на една вече преупотребена специфична харизма, да значи извънредно много, да се състои като емблема, да означи България, да я персонифицира, да бъде нейно лице, в последна сметка да се идентифицира с българската тайна, с мистерията на това да бъдеш българин. Тази работа е бездънно инфантилна, тя е много дълбоко незряла, както в почина на самото лице, за което говорим, така и в готовността на публиката да обслужва този инфантилен нагон.
…
Ние сме не в едноличния режим на Бойко Борисов, а в масовия режим на бездънна простотия, с която сме се съгласили по повод това лице и преди него, защото ние го подготвихме с коментираната от вас преди това медия. Аз съм напълно съгласен, че всичко започна с проституцията на думите, което означава с проституцията на духа, с дълбокото покушение срещу духовните начала на живота. Това може да звучи в някакъв смисъл патетично в днешния ден да се говори. Но е така, защото накрая се консумират резултати, които ще трябва да ни върнат към причините. А ние говорим за тях сега. Причината е когато потъпкваш нещо, чрез което човек е жив. Какво е то? Усетът за разстояние, тактът за другия, това, че има равнища, че има горница, че има долница, че има облечен и че има съблечен човек, че има проститутка и че има човек на достойнството. Тези неща не могат да бъдат събаряни без санкция. Аз ще повторя това, което казах вече. Ние сме в режима на човек, който носи контракултурни послания. Той разсъблича, а не облича в културния смисъл на думата. Той не създава знаци, не създави символи, не създава такт, не създава дълг. Той създава непосредствено инсталиране на проста некултивирана човешка субективност пред погледите на цяла една общност, която не прави нищо друго освен да му подражава в бездънната простотия на почина.”
Цялото интервю може да се чуе тук: http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026
сряда, 25 юли 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар