Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден)

Автор: Венцислав Каравълчев
Публикувано: http://dveri.bg/3puc6

На 14 септември Църквата празнува Въздвижението на св. кръст на нашия Господ. Всемирното въздвижение на честния и животворящ кръст Господен, каквото е пълното наименование на празника (гр. ῾Η παγκόσμιος ὕψωσις τοῦ τιμίου καὶ ζωοποιοῦ Σταυροῦ, лат. ExaltatioS. Crucis) е един от дванадесетте Господски празници, който освен в Православната църква се отбелязва още в Католическата и дохалкидонските църкви. Това е единственият празник, който получава своето име едновременно със събитието, на което е посветен.

След като завършили най-величествените събития в историята на човечеството – Разпятието, Погребението, Възкресението и Възнесението Господни, Светият Кръст, който послужил като оръдие за смъртното наказание на Спасителя, бил загубен. След разрушаването на Йерусалим от римската армия през 70 г. от Р. Хр., светите места се оказали в забрава, над много от тях били издигнати езически храмове. Такова се оказало и лобното място на Иисус Христос. Според църковните историци от периода 4-5 в. майката на император Константин Велики – св. равноапостолна Елена, се отправила по молба на своя син в Йерусалим, за да търси места, свързани със събитията от земния живот на Христос, в това число и Светия Кръст, който чудесно се явил на св. Константин, като знак за победа над враговете му.

 В литературата са описани три различни версии – предания за намирането на Кръста Господен. Според най-древното, което ни се предава от църковните историци Руфин, Сократ и Созомен и вероятно е почерпено от загубената Църковна история на Геласий Кесарийски (от 4 в. сл. Хр.), Светият Кръст се намирал под езическо светилище, издигнато в чест на богинята Венера. След като езическото светилище било разрушено, били открити три кръста, а също надписът и гвоздеите, с които Христос бил закован на Кръста. За да разберат, кой точно кръст принадлежи на Господа, йерусалимският епископ Макарий (+333) предложил към всеки един от кръстовете да се допре една тежко болна жена. Жената се изцелила при допирането си до истинския Кръст, който бил издигнат за всеобщо поклонение.

Втората версия, която датира от първата половина на V в., се отнася до събитие от ІІІ в. Според нея Протоника - съпруга на император Клавдий ІІ (269-270 г.) намира Кръста и отново го скрива, за да бъде намерен пак през ІV в.

Третата версия, подобно на втората произхожда от Сирия от V в. Св. равноапостолна Елена се опитала да узнае от юдеите мястото, където се намира Кръстът Господен. След дълги опити един възрастен евреин по име Юда, който упорито отказвал да говори, бил подложен на изтезания и тогава посочил храма на Венера като място, където е бил скрит Св. Кръст. Св. Елена заповядала да разрушат храма и там намерили три кръста. Да се установи кой е Кръстът Господен помогнало чудо - чрез докосването до истинския Кръст бил възкресен мъртвец, който по това време бил носен за погребение. За евреина Юда преданието казва, че впоследствие приел християнството под името Кириак и станал епископ на Йерусалим. Ще отбележим само, че в средно и късно византийската епоха тази последна версия се ползвала с най-голяма популярност. Именно върху нея е основано и четивото, предназначено за празника Кръстовъздвижение според съвременните богослужебни книги на Православната Църква.

Точната дата, когато Св. Кръст е бил намерен, не е известна, предполага се само, че това е станало през 325 или 326 г. След намирането на Св. Кръст св. Константин започнал да издига редица храмове, в които трябвало да се извършват подобаващи за светия град тържествени богослужения. Около 335 г. била осветена издигнатата непосредствено над Голгота и пещерата на Гроба Господен огромна базилика Мартириум. Денят на нейното Обновление, тоест Освещение бил 13 или 14 септември, който започвал да се чества с голяма тържественост всяка година като деня на Освещаването на храма. Празникът влязъл в богослужебния календар като възпоменание за намирането на Честния Кръст. В същия ден, в който бил осветен мартириумът, били осветени и ротондата на Възкресението (Гроба Господен), както и храмовете на Разпятието и Възкресението Господни. Само няколко десетилетия след въвеждането си от края на 4 в., празникът на Обновлението станал един от трите главни празника на Йерусалимската църква, заедно с Пасха и Богоявление.

Празнуването на празника е подробно описано от отправилата се на поклонническо пътуване от западна Европа Етерия. Празникът продължавал осем дни, през които се извършвала тържествена Св. Литургия и храмът се украсявал подобно на празнуването на Пасха. За това празнуване идвали поклонници от различни части на империята и отвъд нея. Църковният историк Созомен твърди, че от деня на освещаването на Мартириума при св. Константин празникът се чествал ежегодно в Йерусалим. Според йерусалимския Лекционарий, на втория ден от честването на Обновлението Св. Кръст бил изваждан за поклонение от целия народ. Тоест, Кръстовъздвижението в началото бил съпътстващ празник на Обновлението - по подобие на празнуването на св. Йоан Кръстител след празника Кръщение Господне и на Богородица след Рождество Христово. Започвайки от 4 в. Кръстовъздвижението постепенно станало по-значим празник от Обновлението. И ако в житието на св. Сава Освещени, написано през 6 в. от преп. Кирил Скитополски, все още се говори за празника Освещение, а не за Въздвижение, то през 7 в. в житието на преп. Мария Египетска, приписвано на св. Софроний Йерусалимски, се казва, че тя се отправила към Йерусалим именно на празника Въздвижение, когато в града се стичал много народ. И най-главното, св. Мария точно на този празник получила дара на покаянието и се обърнала към Христос.

За празника Въздвижение говорят през 4-6 в още св. Йоан Златоуст, Евтихий Константинополски, св. Симеон Юродиви и др. През 7 в., в резултат вероятно на завладяването на Йерусалим от персите и пленяването на Св. Кръст връзката между празника Обновление и Въздвижение на Кръста била нарушена и загубена. Унищожена била въобще цялата йерусалимска литургична традиция. Впоследствие в празничната традиция на Църквата се наложил именно празникът Въздвижение на Кръста, докато празнуването на Обновлението, въпреки че се съхранило в богослужебните книги и до днес, станало предпразнично на въздвижението на Кръста.

Отначало празнуването било основно в Йерусалимската църква, като денят бил честван и на други места в империята, но не повсеместно. След като император Ираклий успял да върне Св. Кръст през 628 г. от персийския плен, празникът Въздвижение започнал да се празнува навсякъде на Изток. На Запад от времето на папа Хонорий І (625-638) празникът се отбелязвал под името Намиране на Св. Кръст и се чествал на 3 май. Постепенно и на Запад празникът започнал да се празнува на някои места на 14 септември, като от 12 в. нататък повсеместно бил честван на 14 септември. Официалната кодификация на празника на Запад станала едва през 1570 г.

През този ден се е наложило спазването на пост заради кръстните страдания на Спасителя.