Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

неделя, 23 септември 2012 г.

Религиозната провокация - начин на употреба

.
Автор: Венцислав Каравълчев
Публикувано: Двери. бг  http://dveri.bg/3p4x6

Филмът "Невинността на мюсюлманите" взриви ислямския свят и не само. Подобна беше реакцията и преди няколко години, когато се появиха карикатури на пророка Мохамед. Гневът на мюсюлманите е обясним, а реакцията им е предвидима и в съгласие с ислямското вероизповедание и шариата (ислямското религиозно право). Друг е въпросът, че цялата тази провокация отново е дело на режисьорите на „контролирания хаос”, които с подобни сценарии целят нагнетяване на такъв страх, който да доведе до пълното и доброволно ограничаване на личната свобода и идването на едно ново световно управление. Знаем с кого начело. Но да оставим политиката и задкулисните сценарии на страна, защото „няма нищо скрито, което да не излезе наяве” (Мт 10:26 и това, което трябва да стане, ще стане.
Проблемът, който последните събития в ислямския свят повдига, рефлектира и върху нашата съвест. Целият така наречен „цивилизован” свят надигна глас на съпричастност и загриженост. Лидерите на „великите” сили вкупом заклеймиха създателите на филма и определиха случилото се като недопустимо. Дори и Ватиканът се включи в груповото осъждане на филма. И с право, така е редно. Никой не трябва да се подиграва с религиозните чувства на другия. И въобще подигравката с хората не е въпрос на демократични права и свободи, а на елементарно, най-просто човешко възпитание.
Но думата ми е за двойния аршин на „великите” сили, техните лидери и клакьори. Защото „контролираният хаос” на мюсюлманското недоволство лесно може да излезе от контрол. Дежурната реакция на подобни провокации, забележете, е такава само и единствено, когато е оскърбен ислямът. Когато подобна гавра се прави с християнството, не само няма осъдени, не само няма разграничили се, но подиграващите се с Христос се поощряват и награждават. С други думи издигат се като образци на съвременното общество и носители на неговите ценности.
Какво можем да кажем за култовото според мнозина арт-критици произведение на фотографката Андре Сорано: „Христос в урина” или добилото популярност название „Опиканият Христос – Piss Christ”. Неизвестната дотогава фотографка прави редица снимки на едно разпятие, потопено съответно в мляко, в кръв и накрая в нейната собствена урина. Последното „произведение” на Сорано получава наградата на Югоизточния център за съвременно изкуство SECCA и 15000 долара от един от донорите на центъра - Националната фондация за изкуство, която е държавна агенция в САЩ и парите й идват от джобовете на данъкоплатеца. Въпреки протестите на вярващите съдът не зачита иска им за унищожаването на това „произведение на изкуството” и то е изложено в музея.
Преди няколко години една почти неизвестна рок-група издава албум, в който включва песента Piss Christ, която е „вдъхновена” от скандалната фотография. Албумът е оценен като златен в Австралия и като сребърен във Великобритания от местните звукозаписни асоциации. Песента пък провокира създаването на пънк групата Piss Christ в Австралия, която разчита, че името й ще компенсира липсата на музикален талант.
Трябва ли да се учудваме тогава, че тези дни евродепутатите предложиха Pussy Riot за наградата за свобода на мисълта „Сахаров”? Горко на мисълта, избрала за свои икони няколко девойки без особено задълбочени мисловни процеси, чието единствено постижение е липсата на задръжки. И при толкова очевидна глупост да няма нито един от днешните авторитети на европейските ценности, нито един демократичен "гуру", който да извика „Царят е гол”.
Признавам, че отказът от мисъл също е избор. Но на неговия фон думите на Екзюпери „Единствената свобода, която познавам, е свободата на мисълта”, звучат повече от песимистично за избора и бъдещето на нашата цивилизация.  

Няма коментари: