Синодният сайт манипулира текст на Цариградската патриаршия в угода на архонтмейкърите

.

Автор: Венцислав Каравълчев
публикувано: Двери на православието http://dveri.bg/СИНОДНИЯТ_САЙТ_МАНИПУЛИРА_ТЕКСТ_НА_ЦАРИГРАДСКАТА_ПАТРИАРШИЯ_В_УГОДА_НА_АРХОНТМЕЙКЪРИТЕ.htm

Спомняте ли си как в съседна Македония до неотдавна издаваха средновековните извори, където се говори за „българи”? С бележка под линия: „българи” навсякъде да се чете „македонци”. Тези карикатурни напъни на пишман-историци да угодят на официалната пропаганда си припомних, когато видях възхвалата за архонтството, която е сътворила преводачката в т. нар. официален сайт на БПЦ. Странно е, докъде може да стигне непочтеността на хората, когато решат доброволно и съзнателно да подчинят съвестта си на „силните на деня”, вместо на Бога. Поредната илюстрация за това намираме в публикуваната преди няколко дена уж преводна статия под името: „Кратка история на църковните отличия (Архонтството)” в „превод” на Анула Христова. Тази статия е публикувана и в „Църковен вестник”, явно с цел да приспи съвестта на българските клирици, като им внуши, че „архонтството е древна църковна практика и, по-важното, митрополит Николай е както винаги прав”.

Нямам представа що за съвест има преводачката, но целта определено е грубата манипулация на клир и вярващи в родната ни Църква. Въпросната статия се явява уж превод на статията на гръцкия историк Аристидис Панотис, публикувана в сайта на Цариградската патриаршия.

За намеренията на българските платени апологети на „архонтството” говори достатъчно красноречиво фактът, че към заглавието на оригиналната статия е прибавена в скоби ключовата дума „Архонтството” – което липсва в оригинала и не би могло да присъства там, защото това ще означава, че авторът на статията, А. Панотис, не си познава материята и като дилетант едва ли би намерил място в официалния сайт на Цариградска патриаршия. В българския официален сайт обаче могат да работят дилетанти, които се опитват да заразят със своето невежество цялата Църква у нас без някой да им търси отговорност.

За невладаещите гръцки език ще кажа, че „преводът” грубо изопачава оригинала (знаещите езика могат сами да се убедят, като сравнят двата текста), съдържа недопустима преводаческа намеса явно с една единствена цел: да се представи тази кратка статия на византийските църковни офикии като „история на архонтството”. В текста умишлено се вкарват несъществуващи в оригинала фрази, както и някаква титла – архонт, за която се правят груби внушения, че това един път е синоним на офикия, втори път е титла, давана уж от ІХ век насам, и други подобни. Преводачката си е позволила в един съвсем кратък текст 24 пъти (!!!) да прибави от себе си думата „архонт”, когато тя липсва в гръцкия оригинал, по свое усмотрение и според собственото си разбиране за нейното значение.

Но да се върнем към текста, който беше разпространен и чрез „Църковен вестник” и затова заслужава малко повече внимание. Манипулациите започват още със самото заглавие на статията, което в превод от гръцки е: „Кратък разказ за института на отличията на Великата църква” (Συνοπτική εξιστόριση του θεσμού των αξιωμάτων της Μ. Εκκλησίας). В българския превод веднага личи огромното желание на преводача да се хареса и угоди на търговците в храма, тоест на архонтмейкърите. Никакви „архонтства” няма в оригиналното заглавие, били те в скобки или без. Няма как читателите да разберат от тези нищо незначещи скобички, че прибавката "архонство" е лично дело и тълкувание на преводача. В самия превод на статията думата архонт е вмъквана многократно и умишлено, за да бъдат манипулирани читателите. Например, авторът пише: „Копиатис е отговорник за погребенията, неокор отговаря за почистването и охраната на храма. И двете служения ("диаконии" в оригинала - б. р.) са много древни в Църквата”. Българският превод, направен да угоди на архонтмейкърите, гласи: „Така например, архонтското отличие копиатис е за организирането на погребения, клисар за почистване и опазване на храма. Тези две архонтски служения датират още от древната Църква”.

В гръцкия текст думата „архонт” в ед. ч. липсва изобщо, защото гръцка дума в ед. ч. „архонт” в катаревуса просто няма, тя се появява едва в димотики, тоест в гръцкия език след последната реформа от ХІХ в. В оригиналния гръцки текст имаме десетина пъти употреба на формата в мн. ч. - άρχοντες, докато в българския превод имаме 34 пъти (!!!) употребена думата „архонт” в ед. и мн. ч. Тоест, преводачът в един текст от 2-3 страници си позволява да добави 24 пъти любимата някому дума „архонт”! Всеки сам да си направи изводите...

Нещо повече, от внимателния прочит на гръцкия текст на статията се вижда, че употребата на думата „архонти” (άρχοντες) е почти винаги в смисъл на отличили се по някакъв начин хора в Църквата и нито или по-точно само веднъж е използвана като самостоятелна титла. Като такава се явява, когато става въпрос за прекаляването на патриарх Атинагор с раздаването на офикии сред гръцката емиграция в Америка и за даването на богати американки на званието „архонтеси”, без това обаче да носи някаква офикия – което противоречи на византийското предание и плаща дан на честолюбието на няколко семейства в Щатите. Затова и много скоро то е преустановено.

Българският преводач прави избирателен превод, слага добавки, тълкувания и съвсем целенасочено изопачава текста, създавайки внушението, че съществува титла „архонт” и че тя е в употреба от Вселенската патриаршия от дълбока древност до днес.

Ето още един конкретен пример от превода на български, който според синодната преводачка гласи: "Съвременно развитие на архонтството", докато в гръцкия оригинал подзаглавието е "Съвременно развитие на офикиите".

Друг пример: „Земната, войнстващата Църква споменава винаги с благодарност своите живи и покойни архонти.”

В оригинала: "Εξ αυτού και η κατά καιρούς στρατευόμενη Εκκλησία μνημονεύει με ευγνωμοσύνη πάντοτε τους ζώντες και προαπελθόντες οφφικίαλους αυτής.”

Последното изречение от оригиналния гръцки текст говори за отличили се християни, получили църковни офикии (οφφικίαλους), "живи и мъртви". Преводът отново ни пробутва някакви "покойни архонти", за да не би някой да си помисли, че и такива липсват. Ето дотам се стига, когато архонтският морал превземе синода...

Преводачът си позволява и други произволни внушения - думата αρχοντίκια се превръща и превежда като „архонтски отличия”. Вярно, преводачката едва ли е чувала за църковния хронист Йоан Зонара, но точно той използва тази дума за първи път в смисъл на „отличия на църковните длъжности”, когато говори за презвитери и дякони в тълкуванието си за правило 18 на Първия вселенски събор, а не за някакви „архонтски отличия”, както се опитва да ни се внуши официално.

Всички светски историци, византинолози и църковни историци, какъвто е и авторът на гръцката статия, са категорични, че „архон” не е византийска църковна офикия! Не е нито офикия, нито титла, нито почетно звание, а определение към някои офикии на византийската църква (повече вижте тук). Само разговорно получилите офикии от Вселенска патриаршия (над 30 вида) се наричат обобщено "архонти". И тази практика датира от късноосманския период в живота на Цариградската патриаршия, когато светските лица, получили офикии от Цариградския патриарх, са били de facto и водачите на "гръцкия род", на гръцкия "Γένος".

Българската църква не познава тези офикии, никога не ги е използвала и следователно днес не може да ги припознае частично – взимайки само определението „главен, водещ” към тях. Това е несериозно. С основание ще ни се смеят в гръкоезичните църкви: „Е, не може да се очаква от българите да ги разбират тези сложни работи с византийските титули. Колкото могат, толкова и четат, и превеждат..=”

И за да приключим в този дух, предлагам на любителите на архонтството в официалния сайт да напишат следващ материал на тема „Манастирските архондарици – ярко свидетелство за присъствието на архонти в православното монашество!” Е, кой ще им придиря, че архондарикът е манастирската гостоприемница или просто - гостна стая... Важното е да се търсят и намират доказателства за водещата роля на архонтите в православния църковен живот...