Автор: Венцислав Каравълчев
Публикувано: сп. "Християнство и култура", бр. 100/2015 г.
http://dveri.bg/9hqr9
 
Св. Йоан е последният старозаветен
пророк, наречен Предтеча и Кръстител заради това, че открива на избрания
израилски народ Иисус Христос като Месия– Спасител, и след това Го
кръщава във водите на река Йордан. Води изключително строг аскетичен
живот, като непрекъснато призовава еврейския народ към покаяние, подобно
на всички старозаветни пророци: „покайте се, защото се приближи
Царството Небесно” (Мат. 3:2). Същевременно той непрекъснато изобличава
греха, като изобличението му е насочено към всички слоеве на населението
и най-вече към управляващите. На такива изобличения е подложен и самият
цар Ирод Антипа и неговата незаконна съпруга Иродиада, с която го
свърза кръвна родствена връзка. Заради тези свои изобличения св. Йоан е
хвърлен в тъмница. Сам Господ Иисус Христос казва за св. Йоан, „че няма
по-голям от него между родените от жена” (Лук. 7:28). Неговата
праведност става жертва на интригите и прищевките на Иродиада и на
нейната дъщеря Саломе. На един пир Саломе, подучена от майка си, иска от
Ирод, който неблагоразумно обещава да изпълни едно нейно желание, да
отсече главата на св. Йоан Предтеча и да я поднесе. Ирод изпълнява
желанието на Саломе и св. Йоан Предтеча е посечен в тъмницата, а
пречестната му глава е поднесена на блюдо на Саломе, която я предава на
майка си. (3) Учениците на св. Йоан отнасят тялото му и го погребват
(Марк. 6:29). От евангелския текст се вижда, че главата на светеца
остава у Иродиада (Вж. Мат. 14:1-12). Според Преданието главата на св.
Йоан и след отсичането продължила да изобличава Иродиада, което я
принудило да се разпореди тя да бъде заровена на тайно място.
Първото и най-важно свидетелство за това
къде е погребано тялото на св. Йоан Кръстител ни дава църковният
историк Руфин Аквилейски (345–410). Като описва изстъпленията на
езичниците срещу християните през 361–362 г., по време на царуването на
император Юлиан Отстъпник (355–363), той ни съобщава, че тялото на св.
Йоан било извадено от гроба му в Севастия и изгорено, след което прахът
от изгореното тяло изчезнал. (4) За радост част от мощите на св. Йоан
били спасени от преминаващите по това време монаси от манастира на Филип
Йерусалимски. (5) Свидетелството е много важно за проблема, с който се
занимава настоящето изследване, затова ще го приведем тук накратко:
По времето на император Юлиан ... в
Севастия, град в Палестина, езичниците превзеха гробницата на св. Йоан
Кръстител: те първо разпръснаха костите му, но след това ги събраха
отново, за да ги изгорят; те смесиха свещената пепел с пръст и
разпръснаха всичко по полята и по селата. Но по Божи промисъл, там
преминаха няколко монаси от манастира на Филип, човек Божи... Те се
смесиха с тези, които събираха мощите, за да ги горят и с голямо
старание и благочестие събраха част от мощите и скришом се отдалечиха,
като ги занесоха на светия отец Филип, за да бъдат почитани...(6)
Подобно свидетелство ни дава бл. Йероним
(347–420), когато около 390 г. пише своите коментари върху пророк
Малахия. Там, където става въпрос за Севастия (евр. Шомрон), столицата
на провинция Самария, се казва: „където се пази тялото на св. Йоан
Кръстител”. (7) Трябва да отбележим, че самата мъченическа смърт на
светеца, по свидетелството на Йосиф Флавий (37–100) и Евсевий
Кесарийски, е станала в Махерон, крепост на изток от Мъртво море. (8)
Пренасянето на тялото и погребването му в отдалечената Севастия се
обяснява с това, че Севастия не се намирала под управлението на Ирод и
той нямал правомощия там, така учениците били сигурни, че тялото няма да
бъде подложено на повече поругания. (9)
Почти същото ни съобщава и Филосторгий
(368–433) в своята Църковна история, без обаче да споменава, че част от
мощите са спасени от преминаващи по волята Божия монаси. (10)
Една изключително интересна и важна
подробност от описанието на Филосторгий е, че освен мощите на св. Йоан
Кръстител езичниците извадили и мощите на св. пророк Елисей, които били
положени в близост и заедно с тези на св. Йоан Предтеча ги смесили не
само с пръст, но и с костите на животни и ги изгорили. (11) За това, че
езичниците извадили не само мощите на св. Йоан Предтеча, но и на св.
пророк Елисей
Блажени Теодорит пише, че част от
свещената пепел от изгорените мощи на св. Йоан Предтеча била изпратена
не само на св. Атанасий Александрийски, но и на други църкви и сам той
бил получил от нея. (16) В тази връзка вероятно стои и съобщението, че
през 1145 г. монасите от построения от кръстоносците манастир в Севастия
се сдобили със сребърен реликварий, в който се намирали частици от
мощите на св. Йоан Предтеча, примесени с пепел и въглени. (17) По-късно
този реликварий ще бъде пренесен в Западна Европа в замяна на финансова
помощ за реконструкцията на църквата на св. Йоан Предтеча в Севастия.
(18)
Но да се върнем към събитията от IV в.
Не след дълго унищожената при император Юлиан Отстъпник гробница на
светеца в Севастия била възстановена. Бл. Йероним, като описва
поклонничеството на своето духовно чедо св. Паула през 385–386 г. до
Светите земи, споменава за мартириумите на св. Йоан Предтеча, пророк
Елисей и пророк Авдий в Севастия, където се извършвали множество чудеса и
изцеления. Той казва, че там били изложени за поклонение останки на
тримата светци. (19) Дали става въпрос за частици от мощите, за събрана
пепел от тяхното изгаряне, или просто за поклонение на самите гробници в
Севастия, без там да има наличие на мощи, е трудно да се определи, тъй
като и самите текстове на бл. Йероним, както и някои от последващите
свидетелства дават противоречиви сведения за обекта на поклонение. Така
например Петър Дякон от манастира Монте Касино, като използва през ХI в.
недостигнала до нас част от Пътеписа на иберийската поклонничка Егерия,
която през 381–383 г. прави поклонническо пътуване до Светите земи,
казва, че в Севастия се покояло тялото на св. Йоан Предтеча, на пророк
Елисей и на пророк Авдий. (20) Йоан Фока (последната четвърт на ХII в)
говори за пепел от мощите на светеца, изложена за поклонение там (21),
докато руският игумен Даниил (началото на ХII в.) споменава само за
гроб, но не и за мощи. (22) Йоан Фока, както и поклонникът Теодорих,
който петнадесет години преди Фока, през 1170 г., посещава Севастия,
говорят освен за пепел от мощите на светеца и за неговата лява ръка,
която била изложена за поклонение в гробницата му. (23) Оттук ръката на
светеца вероятно е била пренесена в манастира „Св. Йоан Предтеча” на р.
Йордан. За това се споменава в един извор от 1335 г., където се казва,
че лявата ръка на светеца се пазила в манастира в кипарисов кивот. (24)
Интересно е, че въпреки посочения
по-горе извор от 1335 г., който е потвърден от свидетелство от 1349 г.
(25), че лявата ръка на светеца все още се намира в манастира, имаме
едно съобщение от 1323г., според което тя била пренесена от един
поклонник в гр. Перпинян, Франция. През 1407 г. там бил свикан специален
епископски събор, който да разгледа извършващите се чудеса и изцеления
от ръката на св. Йоан и който потвърдил, че това действително е лявата
ръка на светеца. (26) Тази реликва и до днес се съхранява в катедралния
събор в Перпинян. Трябва да посочим, че тук едва ли става въпрос за
фалшифициране на реликвата, а по-скоро за пренасяне част от ръката, и
както обикновено се случва, частта се асоциира с цялото. Така е и с
повечето от останалите части от мощите на светеца, включително и с
неговата глава.
Съдбата на дясната ръка на св. Йоан
Предтеча също представлява интерес за нашето изследване, тъй като още в
първи век тя била отделена от тялото. В същото време в реликвария от
островния манастир край Созопол има костици от ръка. Според преданието
на Църквата свети апостол и евангелист Лука е този, който отделил от
мощите на св. Йоан Кръстител неговата десница, с която бил кръстен Иисус
Христос, и я пренесъл в Антиохия. (27) Въпреки желанието на
византийците да пренесат десницата на светеца в Константинопол, особено
след падането на Антиохия през VII в. в ръцете на арабите, това им се
удава едва в Х в. по време на управлението на император Константин VII
Багрянородни (912–959).
Според свидетелството на Йоан Скилица
един дякон на име Йов буквално откраднал ръката на св. Йоан Предтеча от
Антиохия и я занесъл до Халкидон, където я посрещнал патриарх Полиевкт с
множество императорски сановници и тържествено я пренесли в двореца на
императора в Константинопол. (28) За това, че дясната ръка на светеца е
била изложена в императорския дворец, ни съобщава и Теодор Дафнопат (Х
в.) в своето Паметно слово за пренасянето от Антиохия на досточтимата и
честната ръка на светия славен пророк и кръстител Йоан. (29)
Теодор Дафнопат в това свое слово, като
разказва и за това как св. ап. Лука взел десницата на св. Йоан от
Севастия и я отнесъл в Антиохия, прави и една интересна интерпретация на
случая с изгорените мощи на светеца от езичниците, като пише, че тялото
на св. Йоан Предтеча предварително било подменено с тялото на друг и по
този начин било съхранено. Трябва да се има предвид обаче фактът, че
неговите думи са твърде отдалечени хронологично от случилото се в
Севастия в средата на IV в. и не могат да бъдат приети за достоверни.
През ХIV в. дясната ръка на св. Йоан
Предтеча се съхранява в манастира „Св. Богородица Перивлептос” в
Константинопол, за което свидетелстват мнозина от руските поклонници
като Стефан Новгородски, дякон Зосима и др. (30)
Много интересно сведение за десницата на
св. Йоан ни дава испанският посланик Руй Гонсалес де Клавихо, който
през 1401г. посещава манастира Перивлептос и има възможност да се
запознае отблизо с ръката на св. Йоан. Той казва, че тя е положена в
тънък обков (реликварий) от злато, но палецът липсва. (31) Тази липса се
обяснява с една легенда от времето, когато ръката е била в Антиохия.
Там имало един звяр, на който езичниците принасяли човешки жертви.
Местен християнин, който трябвало да даде в жертва дъщеря си, горещо се
помолил пред десницата на светеца и откъснал палеца, който впоследствие
хвърлил в устата на звяра и той умрял... Клавихо описва и видяна от него
втора ръка на светеца в същия манастир, която обаче била само от рамото
до китката на ръката, но без дланта и пръстите. Той по всяка вероятност
греши, защото лявата ръка още от началото на ХIII в., както вече
споменахме, се намира във Франция. (32)
Съдбата на десницата на светеца в общи
линии след това е известна – след завоюването на Константинопол от
османските турци тя влиза в съкровищницата на султаните. През 1484 г.
султан Баязид II я дарява на Ордена на йоанитите – рицарския орден в
Родос, за да спечели благоразположението им. (33) След превземането на
Родос от турците през 1523 г. ръката била пренесена в Малта. В
съхранилото се описание оттам се казва, че това е китката на дясната
ръка и запазени на нея три пръста. (34)
От Малта през 1799 г. ръката е пренесена
заедно с част от Кръста Господен в Русия. След Октомврийската революция
според преданието десницата е пренесена първо в Естония, после в Дания и
след това в Берлин. (35) Там е предадена на краля на Сърбия Александър I
Караджорджевич и след различни премествания из Сърбия се установява
трайно в манастира Цетине. Същевременно в двореца Топ Капъ в Истанбул
също се съхранява една десница, такава имаме и на Запад, която била
изпратена от кръстоносците във Франция, след като превзели града. (36)
Според боландисткия изследовател Папебрук (37) става въпрос за кост от
ръката, а не за дланта с пръстите. (38) Катедралният събор в Сиена също
претендира, че притежава дясната ръка на св. Йоан Предтеча. Интересното
е, че на реликвария в Сиена, в който се намира десницата, има надпис на
кирилица с упоменаване името на св. Сава архиепископ Сръбски, който по
предание получил ръката в Никея през 1219 г. (39)
В манастира Дионисиат на Света гора също
се пази част от десницата на светеца, която по предание била дарена от
великия драгоман на Високата порта, който тайно я взел от
съкровищницата на султана. (40) Също
така част от десницата на св. Йоан Предтеча се е намирала доскоро (сега е
в патриаршията в Истанбул) в манастира на о. Антигони в Мраморно море
(41), по предание дарена на манастира от патриарх Методий I (843–847). И
в Студийския манастир (42) се е съхранявал един пръст на светеца,
донесен през VI в. от поклонницата Текла. Пръст от ръката на св. Йоан се
пази и в катедралния събор „Св. Йоан Богослов” в Никозия (Кипър), във
Ватопедския манастир на Света гора (подарен от манастира Дионисиат), в
скита на св. Йоан Предтеча близо до Верия (също подарен от манастира
Дионисиат), в Метеорските манастири „Варлаам” и „Св. Стефан”, в
манастира „Св. Власий” в Трикала, в манастира „Свети Архангели” на о.
Серифос от Цикладските острови в Гърция и др.
Особен интерес за нашето кратко
изследване представлява главата на св. Йоан Предтеча, тъй като
реликварият от Созопол освен костици от пръст и др. части от тялото
съдържа зъб и лицева кост, които също се предполага, че са на св. Йоан
Предтеча. Както видяхме в началото, след отсичането на главата на
светеца тялото било пренесено в Севастия, а главата останала в ръцете на
Иродиада. Поради страх, че светецът може да възкръсне, Иродиада
заповядала да бъде закопана тайно главата на св. Йоан. Различни предания
съществуват за това къде точно и как е била закопана главата на светеца
– от Йерусалим до Севастия. Според едно от тези предания, приписвано на
св. Теодор Студит, по време на управлението на св. Константин Велики
(306–337) двама монаси, които дошли на поклонение по Светите места,
намерили главата на светеца в Йерусалим. (43) По обратния път били
посрещнати от жител на Емеса (днешния град Хомс в Сирия), на когото в
съня се явил св. Йоан Предтеча и му поръчал да му вземе главата от
монасите. Така тази скъпоценна реликва попаднала в Емеса, където станали
много чудеса и изцеления. Там обаче попаднала в ръцете на един монах,
по име Евстатий, който бил арианин и който тайно използвал главата, за
да прославя себе си и арианството, че уж чудесата ставали чрез него и
понеже арианството е вярното изповедание. Евстатий обаче бил разкрит и
трябвало да бяга от града, затова укрил главата в една пещера, където
по-късно се заселили монаси и там бил основан манастир. (44)
През 452 г., по времето на управлението
на император Маркиан, главата на светеца била намерена от игумена на
манастира Маркел, който я предал на епископа на Емеса Ураний. Епископът
тържествено положил главата в манастирската църква. Това събитие, с
някои различни нюанси, се е съхранило в разказа на игумена Маркел, както
и в житието на преп. Матрона от св. Симеон Метафраст. (45)
Намирането на главата на св. Йоан от
архим. Маркел влиза в календара на Византийската църква като Първо
намиране главата на св. Йоан Предтеча и се празнува и до днес на 18
февруари, в това честване се подразбира и откриването на главата в
Йерусалим от двамата монаси през IV в. Шест дни по-късно – 24 февруари,
се празнува като Второ намиране главата на св. Йоан Предтеча
тържественото полагане на светинята в манастирския храм от епископ
Ураний. (46)
Църковният историк Созомен (400–450) ни
предлага една малко по-различна версия за произхода на празниците от
изложената по-горе. Той пише, че главата на св. Йоан Предтеча е била
открита в Йерусалим по времето на император Валент (364–378) от монаси,
които били привърженици на ереста на Македоний. Малко след намирането на
главата на Предтечата те се отправили към област Киликия в Мала Азия.
Император Валент, като узнал за откритието им, заповядал да занесат
главата в Константинопол. Това обаче не могло да се осъществи, защото по
чудесен начин колесницата спряла в едно село близо до Халкидон (47) и
не искала да продължи. Главата била оставена в село Косилао и едва след
време император Теодосий I Велики (379–395), който дошъл специално в
селото, успял да я вземе и пренесе в Константинопол. (48)
Според Дюканж този интересен разказ за
събитията около откриването и пренасянето главата на св. Йоан Предтеча
на Созомен не отговаря на истината, защото нито един синаксар или
менологий не говорят за главата на св. Йоан в Константинопол в този
период. (49) Нещо повече, по времето на Юстиниан I (527–565) била наново
въздигната църквата на св. Йоан Предтеча в Евдом(он) – Константинопол и
за освещаването била пренесена главата на св. Йоан Предтеча от Емеса, а
след това отново върната там. За това ни съобщава в своето слово Теодор
Дафнопат. (50)
В Емеса главата на св. Йоан Предтеча се
намирала в църквата на манастира Спилеон до 761 г. След това е пренесена
в специално построен в града храм на името на св. Йоан. Теофан
Изповедник ни съобщава, че през 810 г. (времето, когато пише своята
Хронография) главата на светеца все още се е намирала в този храм в
Емеса. (51) Има сведения, че от Емеса за кратко главата на светеца е
била пренесена в Комана и скрита поради иконоборството.
След победата на иконопочитанието, по
времето на управлението на император Михаил III (842–867) и неговата
майка св. Теодора, на патриарх Игнатий Константинополски във видение му
било указано къде е скрита главата на св. Йоан. Той изпратил хора на
указаното място и те я открили. Това се случило в 843 г. Главата била
тържествено пренесена в Константинопол в църквата на императорския
дворец. За това свидетелства едно слово, което се приписва на св. Теодор
Студит. (52) Това е Третото откриване главата на св. Йоан Предтеча и се
празнува от Православната църква на 25 май, деня, в който главата на
светеца е тържествено пренесена в Константинопол.
До този момент главата на св. Йоан е
била с ненарушена цялост. Едва след това трето нейно намиране, по време
на управлението на император Константин IХ Мономах (1042–1055), тя е
разделена на 2 или 7 части (според различните версии). (53)
Лицевата част от главата на светеца се е
намирала в църквата на Св. Богородица във Влахерна (54), горната част
от черепа – в Студийския манастир, където също се пазели коси на св.
Йоан, негов зъб и части от пръстите или негов пръст. (55) След
превземането и разграбването на Константинопол от кръстоносците части от
главата на св. Йоан Кръстител се изпращат в Западна Европа, където се
съхраняват и до днес. Особен интерес за нас представлява гр. Амиен
(Франция), където през 1206 г. от Константинопол е изпратена и до днес
се съхранява лицевата част от главата на светеца, която продължава да
извършва множество чудеса. (56) Също така в Париж, Мюнхен, Рим, Венеция,
Лион, в музея Топ Капъ в Истанбул, в атонските манастири Хилендар,
Дохиар, Ставроникита и др. (57)
Нека сега се върнем към реликвария от
Созопол. Според археолози и изкуствоведи той е датиран в периода V–VI в.
(58) От изворовия материал видяхме, че до ХI в. главата на св. Йоан
Предтеча е запазена в цялост. В нашето изложение споменахме, че в
реликвария са открити девет частици от кости, три от животни и шест от
мощи на светец. Между тях има зъб и част от лицева кост, за които се
приема, че са на св. Йоан Кръстител. Филосторгий в своята „Църковна
история” ни е оставил едно важно и подробно описание на събитията в
Севастия от 361–362 г., а именно как точно езичниците са разрушили
гробницата на св. Йоан Предтеча, както и тази на св. пророк Елисей.
Разпръснали, а след това смесили мощите на двамата и към тях прибавили
животински кости... Като изхождаме от това важно свидетелство и
датировката на реликвария от Созопол, считаме, че в него може би са
пренесени именно част от оцелелите мощи на двамата светци, съгласно
описаните събития в Севастия по времето на Юлиан Отстъпник. Само така
можем да обясним и наличието на животински кости в реликвария.
Най-вероятно откритите зъб и лицева кост принадлежат не на св. Йоан
Предтеча, а именно на св. пророк Елисей поради основанията, които вече
посочихме. (59) В допълнение на това ще повторим, че в гр. Амиен,
Франция, се пази цялата лицева част на светеца (древността е доказана и
няма съмнение за автентичността) и въпреки че е трудно да се прецени с
точност – поради формата на реликвария, изглежда, че от нея не липсват
никакви части. (60)
Частиците, от които бе извлечен
материалът за въглеродния и ДНК анализи, също показаха принадлежност на
човек, живял по времето на Христа, с което се подкрепя хипотезата, че
става дума за мощи на св. Йоан Кръстител. Считаме, че изворите, които
свидетелстват за съвместно съхранение на мощите на св. Йоан Предтеча и
пророк Елисей, ни дават немалко основание да твърдим, че в реликвария от
островния манастир край Созопол се пазят мощи от тези двама големи
старозаветни пророци. Сега, когато ще се чества петгодишнината от
откриването на реликвария, с още по-голяма увереност можем да кажем:
„Благословен Бог наш, Който ни дарува със Своята велика милост, като ни
даде за утеха и радост в тези трудни времена мощите на двама велики
светци и чудотворци – св. Йоан Кръстител и св. пророк Елисей”.
Бележки:
1 Виж например: Захариева, М. Мощите на св. Йоан Кръстител – Българи, бр. 3-4, 2010, с. 442 Човешките костици, открити в реликвария, са съответно части от: метакарпална кост (част от пръст на дясна ръка), глезенна кост, лъчевата кост, черепно-лицева кост, кътник, и ребро. Материал за въглеродния анализ беше извлечен само от една от костиците – метакарпалната. Вж.: Brooke, Ch. Bring me the knuckle of John the Baptist: Scientists claim ‘positive’ tests on 1 st century relics which are from one man, from the right place and right time.„Mail Online”, 15 June, 2012. http://www.dailymail.co.uk/news/article-2159578/John-Baptist-bonestheory-Scientists-claim-positive-tests-1st-century-relics.html, достъп 27.03.2015. На ДНК тест бяха подложени 3 частици от мощите: Вж.: Bones in Bulgaria may be of John the Baptist: study http://phys.org/news/2012-06-bones bulgaria-john-baptist.htm достъп 25.03.2015. 3 Нито един от изворите не дава точната дата на случилото се, но на базата на сравнения с други важни събития от историята, както и на текстовете от Мат. 14:1-12; Марк. 6:14-27 и Лук. 9:9, се предполага, че това се е случило 28-29 г. сл. Хр. Църквата както на Изток, така и на Запад вероятно още от V–VІ в. отбелязва със строг пост на 29 август това събитие. Що се отнася до годината, в която св. Йоан Предтеча е хвърлен в тъмница, пак условно се приема, че това е станало в 27 г. сл. Хр. (Мат. 4:12; Марк. 1:4). 4. Rufini Aquileiensis Presbyteri, Historiae Ecclesisticae, II, 28, PL 21, 536. 5 Ibid. 6 Ibid. 7 Eusebii Hieronymi. Commentariorum in Michaeam prophetam PL 25, 1156. 8 Flavius Josephus, Antiquities , XVIII, 5, 2. Flavius Josephus, The complete work of Josephus. Complete and Unabridged (transl. W. Whiston), 1981; Ευσεβίου Καισαρείας, Εκκλησιαστική Ιστορία, PG 20, 116. Виж също: Dumergue, E. Machaerus, the Prison-house of John the Baptist: Its Geographical and Biblical Locality Identified, London, 1875; Dyer, Ch., G. Hatteberg, The new Christian traveler’s guide to the Holy land, Chicago, 2006, p. 206. 9 Du Cange ,Traité historique du chef de S. Jean-Baptiste . Paris, 1665, p.171-172; 10 Philostorgius, Hist. eccl. VII 4. Philostorgius, Church history (transl. and notes Ph. Amidon), Atlanta, 1994, p. 92-93. 11 Ibid. 12 Νικηφόρου Καλλίστου του Ξανθοπούλου, Εκκλησιαστική Ιστορία, PG 1 46, 476. 13 Theodoretus, Cyrensis episcopus, Historia Ecclesiastica, PG 82, 1092; Χρονικόν Πασχάλιον, PG 92, 740 14 Rufini, Op. cit., II 28, PL 21, 536. Виж също: Reynolds, H. John the Baptist, London, 1874, р.478. 15 Sivan, H. Palestine in Late Antiquity , Oxford, 2008, p. 102-103 16 Reynolds, H. Op. cit., р.478. 17 Regesta regni Hierosolymitani (1097 – 1291) (ed . R. Roehricht), Oeniponti: Libraria Academica Wagneriana, 1893 , No 235. 18 Pringle, D. The Churches of the Crusader Kingdom of Jerusalem: A Corpus, Cambridge, 1998. Vol. 2, p. 285 19 Eusebii Hieronymi. Epistolae 108. 13 , PL 22, 889; Ерistolae 46. 12, PL 22, 491. 20 Petri Diaconi, Ejusdem liber de locis sanctis, PL 173, 1128. 21 Иоанна Фоки, Сказание вкратце о городах и странах от Антиохии до Иерусалима, также Сирии, Финикии и о св. местах Палестины конца XIIв.– Православный Палестинский Сборникь, СПб, 1889. т. 8. Вып.2, с. 39-40. 22 Житие и хожение Данила игумена 1106-1107 г.– Православный Палестинский Сборникь,СПб., 1885, Вып. 3 и 9, с. 96 23 Иоанна Фоки, Сказание вкратце...с. 39-40; Theodoricus, Libelus de locis sanctis. – In: Itinera Hierosolymitana Crucesignatorum. Temporare Regnum Francorum 1100 -1087. (ed. Sabino de Sandoli), Jerusalem, 1980, Vol. 2, p. 374 24 Roеhright, R. Le pèlerinage du moine augustin Jacques de Vérone (1335).– Revue de l'Orient latin, 1895, Vol. 3, p. 211 25 Става въпрос за свидетелството на Стефан Новгородски. Виж: Majeska G. Russian Travelers to Constantinople in the 14th and 15th Cent, Washington, 1984, p. 45 26 Kalavrezu, I. Helping Hands for the Empire: Imperial Ceremonies and the Cult of Relics at the Byzantine Court.– In: Byzantine court culture from 829 to 1204 (ed.Henry Macuire), Washington, 1997, p.69 и сл. и специално бел. No 67; Acta Sanctorum, Junii, t. IV, p. 773-776. 27 Smith, T. Alberto Aringhieri and the chapel of saint John the Baptist: Patronage, Politics, and the Cult of Relics in Renaissance Siena , Florida, 2002, p.171 28 Ioannis Scylitzae, Synopsis Historiarum (ed. I. Thurn), CFHB, vol.5, Berlin, 1973, XI,14, p.245 29 Словото на Теодор Дафнопат се е запазило в един кодекс на манастира Пантократор на Св. гора. Виж: Θεόδωρος ο Δαφνοπάτης και Ασηκρήτης, Ι. Μ. Παντοκράτορος, Κώδ. 6, Λόγος ΚΔ ́, φυλ. 100-106. Виж също: Латышев, В. Две речи Феодора Дафнопата. - Православный Палестинский Сборник, вып. 59, СПб, 1910. 30 Majeska, G. Russian travelers... p.278. 31 Bruun, P. Constantinople, ses sanctuaries et ses reliques au commencement du XV siede: Fragment de l’Itinerario de Clavijo, Odessa, 1885, p. Виж по-подробно: Kalavrezu, I. Helping Hands... р.69 и особено бел. 67. 32 Ibid. 33 Kalavrezu, I. Helping Hands..., p. 68-69 34 Abela, G. Della descrittione di Malta Isole nel Mare Siciliano con le sue antichità, ed altre notitie , Malta, 1647. 35 По-подробно за странстването на ръката на св. Йоан от Истанбул до Родос през Малта и Русия до Цетине виж: Sinkevic, I. Afterlife of the Rhodes hand of St. John the Baptist. – In: Byzantine images and their afterlives. Essays in honor of Annemarie Weyl Carr. (ed. L. Jones), Surrey – Burlington, 2014, p.125-144. 36 Andrea, A . Contemporary Sources for the 4th Crusade , Boston, 2000, p. 236 37 Даниел ван Папебрук (+1714 г.), един от основателите на ордена на боландистите (по името на Йоан Боланд, +1665 г. ), векове наред изследващи житията на светците в християнството. 38 Acta Sanctorum ..., p. 768-770. 39 Бачич, А. О десници св. Ивана Крестителя са старосрпским натписом у Сиени. – ПКJИФ, 1929, 9, с. 71-82 40 Порфирий Успенский, еп., Первое путешествие в Афонские монастыри и скиты архимандрита, нине епископа Порфирия (Успенского), Москва, 2006, с. 490-491 41 Това е един от Принцовите острови, турското му име днес е Бургаз-ада. Вероятно става дума за манастира „Преображение Господне“, наричан обикновено Теокорифоту, или може би и за храма „Св. Йоан Предтеча“ в селището на острова. 42 Исторически манастир в Константинопол, основан през V в. при имп. Лъв І от византийския велможа Йоан Студий и посветен на св. Йоан Кръстител 43 Du Cange , Traité historique..., p. 234. 44 Ibid. p.208-215. 45 Symeonis Logothetae, Vita S. Matronae, Mensis November. PG 116, 933-934; Acta Sanctorum ..., p. 724-728. 46 Днес повечето Православни църкви празнуват Първото и Второто намиране честната глава на св. Йоан Предтеча заедно, в един ден – 24 февруари. 47 На азиатския бряг, в южния край на Босфора, сега квартал на Истанбул с име Кадъкьой. 48 Виж по-подробно: Sozomenus, Historia Ecclesistica, VII, 21. PG 67, 1481-1484. 49 Du Cange,Traité historique..., p. 13, 31. 50 Ι. Μ. Παντοκράτορος, Κώδ. 6, Λόγος ΚΔ ́, φυλ. 100-106; Латышев, В. Две речи Феодора Дафнопата.– Православный Палестинский Сборник, вып. 59, СПб, 1910, с. LXI—LXIII. 51 Theophanes, Chron. 431; The Chronicle of Theophanes (trans. H.Turtledove), Philadelphia, 1982, p.120 52 Acta Sanctorum ..., p. 734-735. 53 Виж: Majeska G.Russian Travelers..., p. 278; Kalavrezu, I. Helping Hands..., p. 68. 54 Исторически храм край западната стена на Константинопол, недалече от брега на Златния рог. Свързва се с празника Покров на Св. Богородица. 55 За това свидетелства през 1200 г. Антоний Новгородски, както и Анонимът на Меркати. По-подробно виж: Описание святынь Константинополя в латинской рукописи ХІІ в (перев. и ком. Л. Санчес). – В: Чудотворная икона в Византии и Древней Руси, Москва, 1996, с. 436-463. 56 Male, E. Religious art in France of the thirteenth century , New York, 1913, p.318-319
57 За различни части от главата на св.
Йоан Предтеча, както и за други части от тялото му, пръснати по света,
виж например: Kalavrezu, I. Helping Hands..., p. 67-79; Calvin, J. A
treatise on relics, Edinburgh, 1854, p. 256-259; Folda, J. Crusader art
in the Holy Land. From the third Crusade to the Fall of Acre 1187-1291,
Cambridge, 2005, Масалитин, М. Неизвестная история главы Крестителя
Господня Иоанна. http://www.pravoslavie.ru/put/1635. htm достъп 30.03.2015
58 Виж по-подробно както за
реликвария, така и за съдържанието му: Попконстантинов, К. Средновековен
манастир „Св. Йоан Предтеча” на остров „Св. Иван”, Созопол.– В:
Археологически открития и разкопки за 2010 г., София, 2011, с. 500-504.59 Съществува подобен случай на открит реликварий, който съдържа мощите и на двамата светци – св. Йоан и св. Елисей. През 1976 г. при ремонтни работи в църквата „Св. Макарий” на едноименния коптски манастир в Египет е открит реликварий с мощите на двамата. За това безспорно свидетелства и ръкопис от манастира от ХІ в., когато вероятно мощите са укрити. Виж: Kamil, J. Christianity in the land of Pharaohs. The Coptic Orthodox Church , London, 2002, p. 49-50.
60 В
интерес на истината, трябва да посочим, че има изказано съмнение, но
подчертаваме, без да е правено изследване, че липсва част от челюстта на
мощите, съхранявани в Амиен. Виж: Ofenbach, Е. Sulle orme dei santi a
Roma,Vatican City, 2003, р.75
Публикувано в сп. "Християнство и култура" бр. 100/2015 г.
|
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар