Старецът Тадей Витовнички (1914 – 2003)

Автор: Архим. Тадей Витовнички,

превод от сръбски В. Каравълчев
публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/6539/100/


„Мислех си, че всички монаси, свещеници и епископи имат благодатта даром...”

Родителите на стареца Тадей са от с. Витовниче, което е на 11 километра от градчето Петровча. На 14 октомври 1914 г. в деня на св. ап. Тома, майка му отива на пазар в Петровча, където преждевременно ражда бъдещия Божи угодник (о. Тадей е роден недоносен в седмия месец). Страхувайки се за живота на преждевременно роденото си дете, майка му бърза да го кръсти, за да не умре некръстен и свещеникът го кръщава с името на чествания светия – Тома. Завършва търговското училище в Петровча. На 15-16 годишна възраст тежко се разболява и когато лекарите му казват, че му остават не повече от пет години живот, решава да ги посвети на Бога. Но Бог бил промислил друго за своя угодник, не пет, а цели седемдесет и две години старецът Тадей предано Му служил. Против волята на родителите си отива в манастира Горняк, но по съвета на игумена постъпва като послушник в манастира Милково. По това време там с разрешението на Сръбската патриаршия се били заселили около тридесет руски монаси от манастира Нови Валаам във Финландия. Между тях имало и неколцина от Оптинската пустиня.
Игуменът на манастира архимандрит Амвросий е бил духовно чедо на известния старец Амвросий Оптински, а архим. Амвросий става духовен отец на бъдещия старец Тадей. За него по-късно о. Тадей ще казва, че е бил изпълнен с любов и доброта, но за жалост твърде рано Бог го приел при Себе си и духовният живот в манастира започнал да угасва. О. Тадей се преместил в манастира Горняк, където на 10 март 1935 г. се замонашва и приема йеродяконство. Веднага след това е изпратен в манастира Раковица, където завършва иконографска школа. Старецът е имал невероятен дар да рисува, но не била волята Божия да го използва. През 1939 г. в манастира Раковица е ръкоположен за йеромонах и въпреки нежеланието му е преместен в Печката патриаршия. Недоволен от светския дух там, о.Тадей заедно с още няколко монаха избягва от Печ и се връща в Раковица, а през 1947 г. наново се връща в Браничевската епархия, в манастира Горняк. По личното настояване на патриарх Гавриил, през 1949 г. о. Тадей е назначен за наместник на Печката патриаршия и е върнат в Метохия , в Печ, където остава до 1955 г, след което отново се връща в Браничевската епархия. В периода 1957 – 1959 г. е игумен на манастира Горняк. През 1960 г. о. Тадей отива в манастира Хилендар на Атон, но Браничевският владика никак не искал да се раздели с него и само след четири месеца го връща в епархията си. Известно време е игумен на манастира Туман. През 1962 г. е поставен за игумен на манастира Витовница - длъжност, която изпълнява в продължение на 10 години. След това е поставен за игумен последователно на манастира Покаяница във Велика Плана, Туман и отново на Витовница. През 1943 г., по време на немската окупация о. Тадей на два пъти е хвърлян в затвора, където вече са били владика Николай Велимирович и патриарх Гавриил (Дожич).
Последните години от живота си архим. Тадей прекарва в дома на благочестиви миряни (!) в Бачка Паланци, които се грижат до последно за него. Умира на 13 април 2003 г. Погребан е в манастира Витовница на 15 април 2003 г. На следващата година иконата (изображението) на стареца започва да мироточи (на публикуваната снимка). * * *
На младини, когато съм бил 15-16 годишен, се бях простудил силно. Получих белодробно възпаление и трябваше да постъпя в болница. След три и половина месеца престой в болницата състоянието ми ни най-малко не се подобри. Аз винаги съм си бил вегетарианец, въобще не можех да вкусвам месо, мляко, яйца, пържена храна, поради което и моята белодробна болест протичаше много тежко. Лекарите се видяха в безизходица и се събраха на съвет да решат, какво да правят с мене. Като последна възможност видяха използването на пневмоторакс. Това е напомпване на белите дробове с кислород примесен с лекарства. От тези, които се бяха ползвали от терапията разбрах, че тя е много тежка и болезнена и по-слабите физически не могат да я понесат. Затова им казах на лекарите: „Ако имате някое друго средство, добре, ако ли не, не съм съгласен на такова лечение”. А те ми се развикаха: „Ти нас няма да ни учиш как да те лекуваме! Утре идваш в антитуберкулозното отделение да започнеш новата терапия!”
Добре, си мисля, ще ме видите вие утре. Питам аз, колко дълго ще живея без тия лекарства? Една докторка ми отговаря: „Ако приемеш съвета ни, може и да оздравееш, ако ли не, остават ти пет години живот”. Значи, мисля си аз, въобще не сте сигурни в моето оздравяване от терапията...
Когато като послушник отидох в манастира Милково, ми дадоха броеница и ме научиха, как да се моля и всичко, което ми показваха аз правех. Напълно се отдадох на Иисусовата молитва и си мислех: „Имам още само пет години живот, хайде да не ги пропилявам напразно, но да намеря своя път към Бога. И за кратко време поради моята преданост на волята Божия и искрен копнеж по Него, бях облян от Божията благодат, която създаде в моята душа един необясним свят на мир и радост. Слушам сърцето си и вътре чувам: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене грешния”. Опитвам се да си спомня някои случки и събития от миналото, но не мога; всичките ми мисли и чувства са насочени към един необясним свят, а в цялото ми същество владее някаква необикновена радост и копнеж по Бога. Това е състоянието на ангели и светци, състоянието на истинска благодат. Само тези, които са придобили тази благодат могат да разберат състоянието на ангелите и светците, ръководени от Светия Дух.
Мислех си, че всички монаси, свещеници и епископи притежават благодат свише даром. Вече толкова години съжителствам с толкова монаси и свещеници, но досега съм срещал само един калугер, върху който почиваше тази божествена благодат. Само един калугер!
Докато у мирските люде, които живеят със семействата си, съм срещал много повече такива, върху които почива тази благодат. Идваше при мен един човек от Баня Лука, който живееше в света и практикуваше Иисусовата молитва. Той имаше един съученик, семеен човек, с деца, трудещ се. Този негов приятел не беше и много набожен, но беше добър човек, добра душа. Един ден, както си говорили и другият му предложил: „Защо не се занимаваш с Иисусовата молитва”? Човекът учудено го погледнал и отговорил: „Бих искал, но не знам как”. „Сега ще те науча...” отговорил другият и му дал една броеница. За кратко време неговият другар се сдоби с божествената благодат, която преобрази неговата личност и семейството му. А приятелят му, който толкова време практикуваше Иисусовата молитва, абсолютно нищо...
След известно време този човек дойде при мен и ми обяснява: „Не знам отче, някаква неизразима радост ме е обзела и някакъв неописуем мир. Постоянно чувам в сърцето си „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме грешния”. Знам, какъв бях и какви мисли имах, сега нищо не е останало в главата ми. Имах грешни мисли за жени, знаех че бях готов да тръгна след всяка. Не можех и да мисля за нещо добро, даже, когато исках да мисля добро, не можех. Не зная, какво се случи с мен. Сега целият съм радост, в цялото ми битие владее един необясним мир и радост”.
„Сдобил си се с благодатта”, му казвам и ще я имаш дотогава, докато мисълта ти не се разсея по някоя светска грижа. И ако послушаш мисълта, то първо ще изчезне молитвата от сърцето ти, а постепено ще загубиш и мира и радостта в душата си. Тогава повторно ще те мъчат мислите от този свят, който се владее от демонските сили. Ако искаш да съхраниш даруваната ти божествена благодат, трябва постоянно да се молиш на Бога, с молитва да отблъснеш тежките туморни мисли от ума си и така да съхраниш този мир и тази радост, които сега чувстваш...

Откъс от книгата на стареца Тадей Витовнички (Щурбулович)"Мир и радост в Светия Дух”