Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

вторник, 9 юни 2009 г.

Чии молитви чува Господ. Приказка за деца и възрастни



Автор Св. Василий, епископ Кинешемски
превод: Венцислав Каравълчев
публикувано в:
http://www.dveri.bg/content/view/7180/98/





Много отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, - казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”.
Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята... Колкото по-високо се издигали в небето, толкова по-слаби ставали звуците идващи от земята. По едно време човешките гласове престанали да се чуват, затихнали песните, виковете, шумът на суетния мирски живот. Само отнякъде долитали хармонични, нежни звуци, като от някакъв прекрасен музикален инструмент.
“Какво е това?” – попитал старецът. “Това са свети молитви, - отговорил ангелът – само те се чуват тук”. “Но защо така слабо се чуват? Защо са толкова малко и редки? Нали сега, в този час храмовете са пълни с хора, които се молят...” – учудено попитал старецът? Ангелът погледнал скръбното му лице и казал: “Искаш да знаеш защо? Виж сам...”
Далече под тях се виждал голям храм. Ангелът замахнал и чудесна сила разкрила неговия свод, така че стареца можел да види всичко, което ставало вътре в храма. Храмът бил пълен с народ. На клироса бил построен голям хор. Свещеникът в пълно облечение стоял в олтара. Започнала службата. Но каква служба било това, да се опише било невъзможно – служба без нито един звук. На левия клирос дългобрад четец нещо четял, устните му мърдали, но нито едно слово не достигало до небето. На амвона бавно излязъл огромен дякон, с плавен жест оправил пищните си коси, с артистично движение повдигнал орара, отворил широко уста, но... отново ни звук! На клироса диригента раздавал ноти, хористите се готвили да запеят.
- Хор е това, сигурно ще се чуе, - помислил си старецът.
Диригентът ударил с камертона, поднесъл го към ухото си, вдигнал ръка и дал знак хористите да започнат. Отново пълна тишина. Странна гледка, диригентът махал с ръце, потропвал с крака, басовете червенеели от напрежение, тенорите се изправяли на пръсти разтягали високо шии, устите на всички били широко отворени, но пеене нямало.
- Какво става тук? – изумил се старецът. Той прехвърлил погледа си върху молещите се. Те били страшно много, храма бил препълнен, хора на различна възраст и с различно социално положение, мъже и жени, старци и деца, търговци, бизнесмени, “простолюдие”. Всички се кръстели, кланяли, припадали, мнозина нещо шептели, но нищо не се чувало. Църквата била няма. “Какво става тук?” – попитал отново стареца. “Да се спуснем на земята и ти сам ще видиш и разбереш...” – отвърнал ангела. Ангелът замахнал отново и те станали невидими за молещите се в храма.
Изрядно благочестиво облечена жена била застанала пред всички в храма и видимо усърдно се молела. Ангелът се доближил до нея и невидимо докоснал ръката й... В този момент старецът видял сърцето й и узнал мислите й. “Ах, тази противна съседка – си мислела тя – пак е с нови обувки! Мъжът й пияница, децата й нехранимайковци, а тя само се чуди с какво ново да се накичи!” Недалеч от нея стоял крупен местен бизнесмен, в чудесен марков костюм, с искрящо бяла риза, който замислен бил вперил поглед в иконостаса. Ангелът го докоснал и затаените мисли на бизнесмена се разкрили на стареца. “..Ех че досада! Поевтиня... Тая стока стока сега нищо не струва! Колко хиляди загубих, а може би и десетки хиляди...”.Отдясно стояло младо момче. Той почти нямал време да се моли, защото все се въртял и оглеждал в лявата половина на храма, където благочинно стояли жените. Пристъпвал от крак на крак и на интервали се изчервявал. Ангелът докоснал и него и старецът прочел в сърцето му: “ Ох, че е хубава Ленка! Всичко си има и лице, и походка, и работа... Да имах една такава жена! Дали ще се съгласи ако й предложа?”До много се докоснал ангелът и у всички били подобни мисли – пусти, празни, житейски. Всички стояли пред Бога, но за Бога не мислили. Само благочестив вид си придавали. “Сега разбра ли? – попитал ангела. – Такива молитви до нас не достигат. Затова и ти се струва, че всички са неми...”В същата минута звънко детско гласче отчетливо се чуло: “Господи! Ти си благ и милостив... Спаси, помилвай и изцели моята боляща майка!”. Старецът се огледал и видял в ъгъла, притиснато до стената, тихо плачещо и молещо се на колене малко момченце. Ангелът докоснал гърдите му и старецът видял детското сърце. Там имало само скръб и любов.- Ето молитвите, които се чуват при нас! – казал ангелът.
Превод: В. Каравълчев

Епископ Василий (Вениамин Сергеевич Преображенски) е роден през 1876 г. в град Кинешма, в семейството на свещеник. Завършва духовната академия в Киев, специализира в Лондон, завършва и второ висше образование – педагогика. Преподава чужди езици и обща история в Миргород и Москва. През 1917 г. по чудесен начин, благодарение на молитвата си, се спасява от удавяне в р. Волга. Това става повратен момент в живота му и той го посвещава на служение Богу. Става мисионер. Създава десетки кръжоци по изучаване на Свещеното Писание. През 1921 г. става епископ Кинешемски. Аскет, молитвеник, блестящ проповедник, ползващ се с огромна любов и доверие сред народа. В периода 1923 – 1945 г. е арестуван и заточван четири пъти, последния път на шейсет и осем годишна възраст. Умира в малко селце в Краясноярския край на 13 август 1945 г.

Няма коментари: