Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

събота, 13 юни 2009 г.

Тайната на любовта и на предателството


Автор: Прот. Александър Шаргунов
превод: Венцислав Каравълчев
публикувано в:


Велики Четвъртък с пасхалната трапеза и предателството на Юда разкриват великата тайна на любовта и нашата свобода. Тайната на най-голямата любов е сам Христос, новият Адам, Който ни предлага в Евхаристията не плът, съединена със смъртта, но Своето Тяло и Кръв, винаги оживотворено от Св. Дух. Открива ни пътя към дървото на Кръста, към истинския плод на живота. Христос дойде при хората като Въплътена Любов. От вечността Той е едно с Отца, а сега по Своето човечество Той е едно с всички нас, с всеки един от нас. По човечество Той целият се стреми към Отца и по човечество Той е Жив, Този, върху Който почива Диханието на Духа.Влизайки в пространството и времето, Христос вмества и преобразява в Своето човечество цялото земно пространство и цялото време на историята: „Защото в Него е създадено всичко”. Със Своето постоянно единение с Отца, със Своето непрекъснато присъствие в Евхаристията, Христос е дар на живота от Бога и нашето приношение Богу. Защото Неговото тяло е изтъкано от пръст, а в кръвта Му пулсира животът на целия свят. Той разделя с всеки от нас хляба на страданието и виното на радостта. В Него ние ставаме членове един на друг в реалния смисъл, така както пшеничните зърна в хляба. „Както този хляб, който е бил разхвърлян на зърна по нивите, сега е станал едно, така да бъде и Църквата събрана от краищата на земята в Царството Христово” - такава е била молитвата на първите християни.
На всяка Божествена Литургия, Господ ни напомня на какво точно сме длъжни да се научим, пристъпвайки към Него: „Но Иисус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи...” (Мт. 20:25-28).Днес ние не само се събираме заедно с всички ученици Господни в Сионската горница около Него и Той ни завещава Царството, както Нему го е завещал Неговият Отец. Но на нас ни е дадено утре на Литургията да приемем Неговото тяло, да станем причастници на Неговата Святост. Да се приобщим с Тялото и Кръвта Христови, с пълнотата на Божествената любов. „Както Ти, Отче, Си в Мене, и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас”, - това е изпълнението на Господнята молитва за всички нелицемерно пристъпящи към Неговата чаша.
Велики Четвъртък, това е тайната на най-голямата любов, но също и тайната на свободата да отхвърлим тази любов. Всичко ни дава Христос. Но и всичко може безкрайно да бъде предадено. „И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.” ( Мк. 14:18). Тайната на предателството е поставена в Евангелието в самото сърце на любовта. Петър с всички ученици, които сатаната искал да пресее като пшеница (Лк. 22:31), се кълне на Господ във вярност до смърт. Господ казва на Петър: „Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене” (Ин. 13:38).
Защо се е случило всичко това с Иуда? ”Защото бе крадец...”, както ни казва Евангелието от Йоан. Той бил крадец на Бога, който под предлога на активността в името на любовта, презрял дара на щедрата любов, на даващата всичко красота, която притежавала жената, помазала с драгоценно миро нозете на Христос и избърсала ги с косите си. Крадец на Божествената сила, защото Юда поискал с помощта на Бога да постигне своето, земното. Юда по обяснението на някои свети отци бил свързан с тези, които се стремили към освобождението на Израил от римската окупация и утвърждаване на земното му господство. Той се надявал, че Христос ще извърши велико чудо, ако се изправи пред необходимостта да се избави от римските врагове. Крадец на любов, неговата алчност и скъперничество, желанието за бърз успех погълнали любовта, за която смирено моли Бог, Който стана човек: „Ето стоя на вратата и хлопам” (Отк.3:20).Хлябът се преломява, виното се разлива, Юда тръгва в нощта. Трапезата на Тайната Вечеря открива пътя към Кръста. Това ще бъде последното сражение на Христос със злото и със смъртта. В това сражение победа може да бъде удържана само с меча на съвършената любов и пълната отдаденост на Бога. Кръстът ще утвърди пълнотата на Христовата любов, Кръстът ще разгори Божествения огън на това, което ние приемаме в Св. Причастие. При условие, че във всеки от нас Иуда се превърне в Петър и на въпроса „Обичаш ли Ме?”, отговори „Господи, Ти знаеш, че Те обичам”...
* * *
Преди да поеме към Своята Смърт, преди да се разбягат учениците Му, Христос ги събира, за да им даде най-голямото знамение на Своето действително присъствие. Той отдава Себе Си напълно, без остатък. Отдава Своя живот, за да живеем и ние Неговия живот. За да имаме общение с Бога. Бидейки Бог, Той понизи Себе си, ставайки раб. И преди да бъде превъзнесен над всичко, Той достига предела на смирението. Ние знаем, че в Своето Въплъщение Бог слязъл от небето, умалил Себе си, за да се приобщи към нашето човешко съществувание. И ето сега, на Тайната Вечеря, той показва още по-дълбоко смирение. Господа и Учителя прекланя коленете Си и умива нозете на учениците Си. Той се прекланя до земята, за да може утре да бъде въздигнат на Кръста. А от Кръста ще слезе още по-ниско, в земята, в гроб. Ще слезе в дълбините на ада, в мястото на забвението на мъртвите, в бездната, която няма дъно, от където никой не се връща. И Той ще бъде възнесен от там със славата на Своето Възкресение – Владиката на всичко, Господ на Вселената.
Ето защо ние, Неговото творение сме длъжни да следваме Своя Господ. Длъжни сме да се научим да прекланяме колената си пред своите братя и да умиваме нозете им. Длъжни сме да изминем пътя, който Той измина преди нас. Път на служение до смърт, за да бъдем възнесени заедно с Него в Божествената слава. „Ето давам ви пример – казва Господ – да правите това, което Аз ви сторих”.
Тайната вечеря се извършва в нощта, когато Господ се предава на смърт. „В нощь, в нюже предаяшеся, паче же Сам Себе предаяше”, - както изповядваме ние. Той оставя на учениците си възпоменание за Себе си, за Своя Живот и за Своята Смърт. И това възпоменание е безкрайно повече от чистия спомен за Него. Това свещенодействие, което ние трябва да извършваме до свършека на света. „Това правете за Мое възпоминание” (Лк.22:19). Дарът на Светия Дух, това, което Господ извърши на Тайната Вечеря, да правим отново и отново. Знамението на Тайната Вечеря се явява Тялото Господне, разчупвано за прошка на греховете ни. Господ отначало разчупил хляба и казал „Това е Моето Тяло”. Нима Тялото Христово е хляб? Не, казва ни Светата Църква, това е преломеният Хляб. Преди този Хляб да бъде раздаден, трябва да се преломи. И в този преломен Хляб е знамението, възвестяващо смъртта. Великото Преломяване в живота Христов – преломяването в света, който в зло лежи, раздиращата се завеса на храма от горния до долния край. Преломеното Тяло не означава просто физическото тяло. На езика на Св. Писание това е плът, тоест цялото човешко съществуване. И думите „това правете за Мое възпоменание” означава преди всичко преломяването. Първата дума, която Св. Църква употребява, говорейки за Евхаристията е преломяването. В Книга "Деяния на св. апостоли" ние четем за това, че първите християни пребивавали в учение, в послушание и в преломяване на хляба. На друго място се казва: „Те преломяваха хляба”, а в Евангелието от Лука е казано, че апостолите познали Христа в преломяването на хляба. Има още едно апостолско слово, което ние слушаме днес на Божествената литургия: „Това правете всеки път – казва ап. Павел, когато пиете, за Мое възпоминание.Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” (1Кор. 11:25-26).
Тайната Вечеря, това е жертвоприношението на Господ на Кръста, което Той предлага на Своите ученици, съвършено явяване на Неговата любов към нас, нашето спасение. Господ безкрайно обикнал учениците Си, четем в Евангелието от Иоана. Христос извършва Пасха с учениците си, тази Пасха, която Той извършва с тях е Пасхата, която се извършва когато Сам Той става Пасхален агнец на Велики Петък. И за нас се открива, че умиването на нозете, и Евхаристията свидетелстват за безкрайната любов на Бога, Който толкова обикна света, че отдаде Своя живот за нас.
Да се възрадваме за дара Христов, който Той принася днес на Своята Църква, като не забравяме, че Велики Четвъртък подготвя Велики Петък и с това да можем и ние да празнуваме Пасхата Христова не само в пълнотата на радостта, но и с отговорността, която изисква Пасхалната тайна.
Превод: Венцислав Каравълчев

1 коментар:

Galina Nikolova каза...

Благодаря Ви за чудесните материали. Винаги е удоволствие да чета публикуваното от Вас.
Поздрави