Автор Светлана Сухова, Итоги
превод: Венцислав Каравълчев
публикувано във в. Гласове, 2008
http://www.dveri.bg/content/view/7138/172/
Към средата на века е твърде възможно половината жители на обединена Европа да бъдат мюсюлмани
Най-накрая обединена Европа обърна внимание на тази заплаха. В смисъл, че за първи път темата за исляма беше обсъждана не на обществени „седянки”, а на сесия на ПАСЕ (Парламентарна асамблея на съвета на Европа). Докладът „Европейските мюсюлмански общини пред лицето на екстремизма” и съдържащите се в него препоръки се хареса на депутатите. По улиците на Страсбург обаче, където една пета част от жителите са мюсюлмани, настроението беше песимистично. Поводът – стремително растящата численост на европейските мюсюлмани на фона на все по-укрепващата им привързаност към нормите на исляма за сметка на държавното законодателство. Според различните прогнози, числеността на тези „нови европейци” в Евросъюза към 2050 г. може да съставлява една трета или дори половината от европейското население.
Страсбург – градът на контрастите. За обсъждането на този болезнен въпрос е избрано най-подходящото място. Взех за водач младата страсбургска мюсюлманка Фатима и с помощта на интернет бързо се ориентирах в ислямските маршрути на града. Всичко е много просто. От гарата по улицата на кмета, завой наляво и пред вас така наречената гаровата джамия, обградена от арабски кафенета. Или на трамвая до спирка „Лицей”, а насреща е „джамия Турция”. Става и така - с трамвая до университета, завивате в пресечката и насреща е „джамия Франция”. Впрочем твърде пресилено е тези сгради да бъдат наречени джамии, в действителност това са незабележителни молитвени домове, различими от съседните сгради само по оцветените в зелено врати. Посетителите не са много, предимно младежи от близките села. Страсбургските мюсюлмани се заселват компактно, като това става не само по верови, но и по национален признак. Районът около гарата, например, практически е напълно окупиран от турци и многочислените им магазинчета с надпис „Дюнер Кебап”. Разбира се, има и изключения от правилото, в една от уличките между два дюнера се е настанил ливански ресторант, а на друго място двата турски дюнера са разделени от кюрдски такъв.
Причината, че тук джамии официално няма е, че Страсбург е град, където не действа френският закон за разделението на църквата и държавата. Три са подобните департаменти във Франция – Горен и Долен Рейн и Мозел. Територия на тези департаменти е преминавала често от френско към немско управление и обратно и тук за религиозните организации важи конкордантът (договорът), сключен през 1801 г. от Наполеон Бонапарт и Римския папа. Съгласно този договор за официални изповедания се считат само католицизма, протестантизма и юдаизма. Техните свещенослужители са държавни служители, а местните власти имат право да решават всички въпроси, свързани с дейността на религиозните организации.
Ето защо не бива да ни учудва фактът, че Руската православна църква и до днес не е получила разрешение за строителството на православен храм в Страсбург. Не помогна дори и посещението на патриарх Алексий ІІ в града миналата есен. Ето това се нарича европейска веротърпимост!
В подобно положение се намират и мюсюлманите, опитващи се да получат разрешение за строителството на джамия. Още през 2003 г. тогавашният кмет Фабиен Келер предложил сделка на местните мюсюлмански лидери: правото на строителство на джамия и субсидия от градския бюджет в размер на 600 000 евро, равняващи се на една десета част от стойността на проекта, а в замяна ислямската проповед да бъде на френски език, да се оказва помощ в борбата с малолетната престъпност и да се одобри проекта за забрана на носенето на хиджаб (забрадката, с която се покриват мюсюлманките) в училищата. Председателят на асоциацията на мюсюлманите Абдулрахман ал Хелоуи отказал с думите: „Езикът на проповедта е богословски и политиците не могат да се намесва в него, а въпросът за носенето на хиджаб е политически и ние не можем да го решаваме”. Кметството се почувствало обидено и в Страсбург джамии и до ден днешен няма. Но изглежда това въобще не смущава местните мюсюлмани.
Тук с особена яснота съзнават главния проблем, свързан с ислямското присъствие в Европа. А именно, че европейските мюсюлмани и най-вече ислямската младеж поставят законите на шериата над държавните закони. При това болшинството от тях ги приемат съвсем буквално. Например на въпроса, защо се заселват компактно и се изолират от другите общини, млад страсбургски арабин отговаря с цитат от Корана: „Не дружете с юдеите и християните – те са приятели помежду си. Ако някой от вас дружи с тях, то и сам той става един от тях. Защото Аллах не дружи с неправедните!”
Мнозина се придържат към мнението, че Европа сама е виновна за това състояние на нещата. По думите на настоятеля на енорията на РПЦ в Страсбург игумен Филарет, европейците са действително шокирани от такава педантична привързаност на мюсюлманите към нормите на религиозния живот, просто, защото те самите отдавна са престанали да бъдат педантични към нормите на християнския: „Не само ислямът, но и християнството утвърждават необходимостта от следването на определени правила във всички сфери на живота”. Това поражда и илюзията, че ислямът е войнствена религия. По думите на о.Филарет, желанието да се спазват обредите и да се живее по каноните води до създаването на затворени общини – защото „светският живот не позволява всичко да се съблюдава в пълнота”.
Но главното, уверен е представителят на РПЦ, че разговор на тази тема все пак се състоя: „Най-накрая Европа се отнесе сериозно към реалията, че животът има и религиозна страна”.
Скандал в евросемейството
Реалиите, каквото и да говорим, не са особено приятни. Терористичните актове през последните години заставиха европейците да отворят очите си – тяхната безопасност е под заплаха не на чужденци, а на техните съграждани, родени и възпитани в Европа. Отговорността за това положение, по мнението на докладчиците на ПАСЕ, лежи както върху европейските правителства, „създаващи почва за екстремизма”, така и върху ислямските фундаменталистки организации, които безпрепятствено се нароиха по целия континент. Властите са виновни в това, че не правят достатъчно за интеграцията на мюсюлманите в „евросемейството” и не се борят с бедността в мюсюлманските общини. Докладът на комитета по политическите въпроси на ПАСЕ бе посветен на възможностите да се подобри ситуацията. В него се предлагат няколко способа за решаването на проблема: борба с ислямофобията (преди всичко чрез средствата за масова информация СМИ), проследяване на задграничното финансиране на ислямските организации, „подготовка на имамите по места”, въвличане на мюсюлманите в обществения живот и формирането на ислямска светска интелигенция.
Впрочем, много от експертите предполагат, че за подобряване на положението е вече много късно – Европа стремително се ислямизира. Днес във Франция например вече има 5 милиона мюсюлмани, в Италия около милион, в Германия над 3 милиона, във Великобритания 1.5 милиона, в Швейцария не по-малко от 700 000, в Испания и Швеция по над 500 000 и всичко това, без да се отчита нелегалната емиграция. Най-интересното е, че броят на мюсюлманите в Европа расте не само за сметка на емиграционния поток, но така също и на новообърнатите местни жители – етнически немци, французи, англичани и т.н. европейци, приели исляма. Техният брой надхвърля вече стотици хиляди. Вярата си между впрочем сменят преди всичко европейските жени, те превъзхождат броя на мъжете, обърнали се към исляма четири пъти. При това не за пълна интеграция, а дори за взаиморазбиране между двете култури не може да става и дума. Дискусията в двореца на Европа потвърди този печален факт. Основен опонент на доклада на ПАСЕ бяха турските парламентаристи, а най-красноречиви от тях - дамите.
Йозлем Тюркен заклейми европейските СМИ за карикатурния скандал. Нейната колежка по делегация Бирген Келеш напомни, че ислямофобията в Европа е започнала много преди 11 септември, „европейците въобще не си дават сметка, че ислямът е религия, несъдържаща екстремизъм”. По думите й, в Европа въобще не разбират, че и мюсюлманите могат да построят светска държава, а сред членовете на Съвета на Европа има вече три такива – Турция, Албания и Азърбайджан.
Европейските парламентаристи с всички сили се стремяха да бъдат политически коректни, но според критиците не винаги се получаваше. Някои плашеха, че Европа днес предава своите традиционни ценности. Британецът Майкъл Хенок предупреди, че главната опасност е в „общинния строй” – компактното пребиваване на емигрантите и техните потомци: „ В такава ситуация всеки новонастанил се емигрант може да настройва жителите на общината, както си иска”.
Римската империя по времето на упадъка
Фактът, че ислямът в Европа вече заема второ място след християнските деноминации е неоспорим. По думите на игумен Филарет в това няма нищо удивително: „Държавите не подпомагат християнската църква да проповядва основните ценности – семейството, раждането на деца, - оттук и демографската криза, решаването на която доведе до увеличаване на емиграцията”. Тази политика „оправда” себе си, в Стария свят е зафиксиран положителен ръст на раждаемостта, но за сметка на мюсюлманските общини.
Опитите да се построи мост между мюсюлманските общини и държавната власт рядко се увенчават с успех. Достатъчно е да си спомним организирания по инициатива на Никола Саркози (тогава още външен министър на Франция) през 2003 г. Съвет на френските мюсюлмани. „ На републиканската маса няма място за фундаментализъм” – гордо заяви тогава Саркози и загуби изборите. Петдесет места получиха тогава радикалистите, а лоялният към властта настоятел на джамията в Париж Далил Бубакер, който подготвяха за глава на съвета, едва набра нужния брой гласове. Няма нищо шокиращо в този факт: във Франция все по-често последователите на исляма заявяват, че те са първо мюсюлмани и после французи. Младежта все по-често избира радикална форма на протест – активно противодействие на властите. Традиция е всяка Нова година мюсюлмани от покрайнините на Страсбург да палят гуми и автомобили по централните улиците на града.
Трябва да отбележим, че не всички лидери на европейските мюсюлмани одобряват подобно поведение. Към интеграция в европейското общество призовава неформалният лидер на мюсюлманите на континента Тарик Рамадан. По майчина линия той се явява внук на известния мюсюлмански деец Хасан ал Банна, основател (в тогава още британски Египет) през 1928 г. на организацията „Мюсюлмански братя”. Тарик Рамадан е роден в Швейцария, а родният му език е френски. Негов е призивът: „Не се страхувайте да престанете да бъдете араби, страхувайте се да не престанете да бъдете мюсюлмани”. Рамадан призовава мюсюлманите да се интегрират в европейското общество, да изучат местния език, да получат образование. Това е посланието, което всички правителства на страните от Евросъюза искат да чуят, но за съжаление, както отбелязва депутата от Литва Егидиюс Варейкис, „болшинството мюсюлмани не са готови да приемат нашите правила”.
В опитите си да намерят изход от ситуацията Париж и Берлин предложиха да бъде сформиран Средиземноморски съюз. По мнението на един от авторите на проекта Никола Саркози, съюзът е панацея, в това число и от наплива на емигранти мюсюлмани. Те ще могат да останат в страните си, на които ЕС ще предложи финансова помощ, а в бъдеще страните им могат да бъдат поканени за членство в ЕС. За Средиземноморски съюз от трибуната на двореца в Европа говориха и канцлерът на Германия Ангела Меркел и външният министър на Франция Б. Кушнер.
Повечето от участниците в сесията на ПАСЕ обаче констатираха със съжаление, че даже и да успеем да възродим Римската империя това ще бъде империята от времето на упадъка. Интересна констатация направи представителят на руската делегация, депутатът от Държавната дума Димитрий Вяткин: „Европейците чувстват, че става нещо ненормално, но не могат да направят нищо, за да го предотвратят”. Според него, приведените данни показват, че за 20 милиона европейци нормите на исляма са по-близки и разбираеми, отколкото нормите на държавните закони.
Двадесет милиона това е прекалено много, изглежда точката, след която за Стария свят няма връщане назад, е вече премината. На мястото на днешна Европа ще дойде друга, където „ислямският фактор” ще бъде ключова доминанта във вътрешната и външната политика. „Коренните” жители на Европа вече не вярват, че могат да спрат процеса и си поставят далеч по-скромната задача – да преживеят епохата на „еврохалифата”, ако е възможно поне без кръвопролитие.
СтатистикаЕвроислямът в цифриБелгия. Мюсюлманите съставляват 4% от населението (718 000 души), преобладават турците и мароканците. Белгийската държава отпуска заплата на имамите и отделя средства за строителството на джамии. През 2005 г. фламандските провинции успяват да прокарат закон и обвързват получаването на финансиране с изучаването на фламандски език, проява на по-голяма толерантност по отношение на жените и също забрана на прокарването на екстремистки идеи и създаването на екстремистки организации.
Франция. Броят на мюсюлманите (минимум) над 4 милиона души. Преимуществено емигранти от бившите африкански колонии. Към тях трябва да добавим поне 40 000 французи, обърнали се към исляма през последните години. По инициатива на правителството е създаден Съвет на френските мюсюлмани, също така функционира Съюз на ислямските организации във Франция, Национална федерация на мюсюлманите във Франция, Комитет по координацията на турските мюсюлмани във Франция.
Холандия. 700 000 мюсюлмани или 4% от населението на страната. Повечето са емигранти от Турция, Мароко, Суринам, Ирак и Сомалия, съсредоточени основно в двата главни центъра на страната Ротердам и Амстердам. Основните организации на мюсюлманите в страната са: Група за контакт между мюсюлманите и правителството и Група за контакт с исляма. През 2003 г. е одобрен закон за обучение на имами, които да четат и проповядват на холандски.
Великобритания. 1.5 милиона мюсюлмани. Болшинството са емигранти от Пакистан и Бангладеш, както и около 10 000 новообърнати англичани. Мюсюлманите нямат единна организация в страната. Има 380 малки групи, които образуват Мюсюлмански съвет. Британското правителство финансира частните мюсюлмански училища. В страната съществуват около 500 зарегистрирани джамии и приблизително още толкова незарегистрирани.
Австрия. Мюсюлманите съставляват 4.2% от населението на страната (340 000) души, но само 80 000 имат австрийско гражданство. Болшинството са турци, босненци, араби и чеченци. Най-голям е броят на мюсюлманите в столицата Виена, 7.8% от жителите на града. Ислямът е юридически приравнен по права с християнството и юдаизма според закона от 1912 г.
Германия. 3.3 милиона мюсюлмани, от които 90% турци и около 100 000 немци приели исляма. Около 1 милион от мюсюлманите в Германия са обединени в съюзи, чийто брой е около 2000. Под особеното наблюдението на Федералната служба по охрана на конституцията (контраразузнаването на Германия)се намират 17 организации с над 30 000 члена, които се считат за екстремистки.
Най-накрая обединена Европа обърна внимание на тази заплаха. В смисъл, че за първи път темата за исляма беше обсъждана не на обществени „седянки”, а на сесия на ПАСЕ (Парламентарна асамблея на съвета на Европа). Докладът „Европейските мюсюлмански общини пред лицето на екстремизма” и съдържащите се в него препоръки се хареса на депутатите. По улиците на Страсбург обаче, където една пета част от жителите са мюсюлмани, настроението беше песимистично. Поводът – стремително растящата численост на европейските мюсюлмани на фона на все по-укрепващата им привързаност към нормите на исляма за сметка на държавното законодателство. Според различните прогнози, числеността на тези „нови европейци” в Евросъюза към 2050 г. може да съставлява една трета или дори половината от европейското население.
Страсбург – градът на контрастите. За обсъждането на този болезнен въпрос е избрано най-подходящото място. Взех за водач младата страсбургска мюсюлманка Фатима и с помощта на интернет бързо се ориентирах в ислямските маршрути на града. Всичко е много просто. От гарата по улицата на кмета, завой наляво и пред вас така наречената гаровата джамия, обградена от арабски кафенета. Или на трамвая до спирка „Лицей”, а насреща е „джамия Турция”. Става и така - с трамвая до университета, завивате в пресечката и насреща е „джамия Франция”. Впрочем твърде пресилено е тези сгради да бъдат наречени джамии, в действителност това са незабележителни молитвени домове, различими от съседните сгради само по оцветените в зелено врати. Посетителите не са много, предимно младежи от близките села. Страсбургските мюсюлмани се заселват компактно, като това става не само по верови, но и по национален признак. Районът около гарата, например, практически е напълно окупиран от турци и многочислените им магазинчета с надпис „Дюнер Кебап”. Разбира се, има и изключения от правилото, в една от уличките между два дюнера се е настанил ливански ресторант, а на друго място двата турски дюнера са разделени от кюрдски такъв.
Причината, че тук джамии официално няма е, че Страсбург е град, където не действа френският закон за разделението на църквата и държавата. Три са подобните департаменти във Франция – Горен и Долен Рейн и Мозел. Територия на тези департаменти е преминавала често от френско към немско управление и обратно и тук за религиозните организации важи конкордантът (договорът), сключен през 1801 г. от Наполеон Бонапарт и Римския папа. Съгласно този договор за официални изповедания се считат само католицизма, протестантизма и юдаизма. Техните свещенослужители са държавни служители, а местните власти имат право да решават всички въпроси, свързани с дейността на религиозните организации.
Ето защо не бива да ни учудва фактът, че Руската православна църква и до днес не е получила разрешение за строителството на православен храм в Страсбург. Не помогна дори и посещението на патриарх Алексий ІІ в града миналата есен. Ето това се нарича европейска веротърпимост!
В подобно положение се намират и мюсюлманите, опитващи се да получат разрешение за строителството на джамия. Още през 2003 г. тогавашният кмет Фабиен Келер предложил сделка на местните мюсюлмански лидери: правото на строителство на джамия и субсидия от градския бюджет в размер на 600 000 евро, равняващи се на една десета част от стойността на проекта, а в замяна ислямската проповед да бъде на френски език, да се оказва помощ в борбата с малолетната престъпност и да се одобри проекта за забрана на носенето на хиджаб (забрадката, с която се покриват мюсюлманките) в училищата. Председателят на асоциацията на мюсюлманите Абдулрахман ал Хелоуи отказал с думите: „Езикът на проповедта е богословски и политиците не могат да се намесва в него, а въпросът за носенето на хиджаб е политически и ние не можем да го решаваме”. Кметството се почувствало обидено и в Страсбург джамии и до ден днешен няма. Но изглежда това въобще не смущава местните мюсюлмани.
Тук с особена яснота съзнават главния проблем, свързан с ислямското присъствие в Европа. А именно, че европейските мюсюлмани и най-вече ислямската младеж поставят законите на шериата над държавните закони. При това болшинството от тях ги приемат съвсем буквално. Например на въпроса, защо се заселват компактно и се изолират от другите общини, млад страсбургски арабин отговаря с цитат от Корана: „Не дружете с юдеите и християните – те са приятели помежду си. Ако някой от вас дружи с тях, то и сам той става един от тях. Защото Аллах не дружи с неправедните!”
Мнозина се придържат към мнението, че Европа сама е виновна за това състояние на нещата. По думите на настоятеля на енорията на РПЦ в Страсбург игумен Филарет, европейците са действително шокирани от такава педантична привързаност на мюсюлманите към нормите на религиозния живот, просто, защото те самите отдавна са престанали да бъдат педантични към нормите на християнския: „Не само ислямът, но и християнството утвърждават необходимостта от следването на определени правила във всички сфери на живота”. Това поражда и илюзията, че ислямът е войнствена религия. По думите на о.Филарет, желанието да се спазват обредите и да се живее по каноните води до създаването на затворени общини – защото „светският живот не позволява всичко да се съблюдава в пълнота”.
Но главното, уверен е представителят на РПЦ, че разговор на тази тема все пак се състоя: „Най-накрая Европа се отнесе сериозно към реалията, че животът има и религиозна страна”.
Скандал в евросемейството
Реалиите, каквото и да говорим, не са особено приятни. Терористичните актове през последните години заставиха европейците да отворят очите си – тяхната безопасност е под заплаха не на чужденци, а на техните съграждани, родени и възпитани в Европа. Отговорността за това положение, по мнението на докладчиците на ПАСЕ, лежи както върху европейските правителства, „създаващи почва за екстремизма”, така и върху ислямските фундаменталистки организации, които безпрепятствено се нароиха по целия континент. Властите са виновни в това, че не правят достатъчно за интеграцията на мюсюлманите в „евросемейството” и не се борят с бедността в мюсюлманските общини. Докладът на комитета по политическите въпроси на ПАСЕ бе посветен на възможностите да се подобри ситуацията. В него се предлагат няколко способа за решаването на проблема: борба с ислямофобията (преди всичко чрез средствата за масова информация СМИ), проследяване на задграничното финансиране на ислямските организации, „подготовка на имамите по места”, въвличане на мюсюлманите в обществения живот и формирането на ислямска светска интелигенция.
Впрочем, много от експертите предполагат, че за подобряване на положението е вече много късно – Европа стремително се ислямизира. Днес във Франция например вече има 5 милиона мюсюлмани, в Италия около милион, в Германия над 3 милиона, във Великобритания 1.5 милиона, в Швейцария не по-малко от 700 000, в Испания и Швеция по над 500 000 и всичко това, без да се отчита нелегалната емиграция. Най-интересното е, че броят на мюсюлманите в Европа расте не само за сметка на емиграционния поток, но така също и на новообърнатите местни жители – етнически немци, французи, англичани и т.н. европейци, приели исляма. Техният брой надхвърля вече стотици хиляди. Вярата си между впрочем сменят преди всичко европейските жени, те превъзхождат броя на мъжете, обърнали се към исляма четири пъти. При това не за пълна интеграция, а дори за взаиморазбиране между двете култури не може да става и дума. Дискусията в двореца на Европа потвърди този печален факт. Основен опонент на доклада на ПАСЕ бяха турските парламентаристи, а най-красноречиви от тях - дамите.
Йозлем Тюркен заклейми европейските СМИ за карикатурния скандал. Нейната колежка по делегация Бирген Келеш напомни, че ислямофобията в Европа е започнала много преди 11 септември, „европейците въобще не си дават сметка, че ислямът е религия, несъдържаща екстремизъм”. По думите й, в Европа въобще не разбират, че и мюсюлманите могат да построят светска държава, а сред членовете на Съвета на Европа има вече три такива – Турция, Албания и Азърбайджан.
Европейските парламентаристи с всички сили се стремяха да бъдат политически коректни, но според критиците не винаги се получаваше. Някои плашеха, че Европа днес предава своите традиционни ценности. Британецът Майкъл Хенок предупреди, че главната опасност е в „общинния строй” – компактното пребиваване на емигрантите и техните потомци: „ В такава ситуация всеки новонастанил се емигрант може да настройва жителите на общината, както си иска”.
Римската империя по времето на упадъка
Фактът, че ислямът в Европа вече заема второ място след християнските деноминации е неоспорим. По думите на игумен Филарет в това няма нищо удивително: „Държавите не подпомагат християнската църква да проповядва основните ценности – семейството, раждането на деца, - оттук и демографската криза, решаването на която доведе до увеличаване на емиграцията”. Тази политика „оправда” себе си, в Стария свят е зафиксиран положителен ръст на раждаемостта, но за сметка на мюсюлманските общини.
Опитите да се построи мост между мюсюлманските общини и държавната власт рядко се увенчават с успех. Достатъчно е да си спомним организирания по инициатива на Никола Саркози (тогава още външен министър на Франция) през 2003 г. Съвет на френските мюсюлмани. „ На републиканската маса няма място за фундаментализъм” – гордо заяви тогава Саркози и загуби изборите. Петдесет места получиха тогава радикалистите, а лоялният към властта настоятел на джамията в Париж Далил Бубакер, който подготвяха за глава на съвета, едва набра нужния брой гласове. Няма нищо шокиращо в този факт: във Франция все по-често последователите на исляма заявяват, че те са първо мюсюлмани и после французи. Младежта все по-често избира радикална форма на протест – активно противодействие на властите. Традиция е всяка Нова година мюсюлмани от покрайнините на Страсбург да палят гуми и автомобили по централните улиците на града.
Трябва да отбележим, че не всички лидери на европейските мюсюлмани одобряват подобно поведение. Към интеграция в европейското общество призовава неформалният лидер на мюсюлманите на континента Тарик Рамадан. По майчина линия той се явява внук на известния мюсюлмански деец Хасан ал Банна, основател (в тогава още британски Египет) през 1928 г. на организацията „Мюсюлмански братя”. Тарик Рамадан е роден в Швейцария, а родният му език е френски. Негов е призивът: „Не се страхувайте да престанете да бъдете араби, страхувайте се да не престанете да бъдете мюсюлмани”. Рамадан призовава мюсюлманите да се интегрират в европейското общество, да изучат местния език, да получат образование. Това е посланието, което всички правителства на страните от Евросъюза искат да чуят, но за съжаление, както отбелязва депутата от Литва Егидиюс Варейкис, „болшинството мюсюлмани не са готови да приемат нашите правила”.
В опитите си да намерят изход от ситуацията Париж и Берлин предложиха да бъде сформиран Средиземноморски съюз. По мнението на един от авторите на проекта Никола Саркози, съюзът е панацея, в това число и от наплива на емигранти мюсюлмани. Те ще могат да останат в страните си, на които ЕС ще предложи финансова помощ, а в бъдеще страните им могат да бъдат поканени за членство в ЕС. За Средиземноморски съюз от трибуната на двореца в Европа говориха и канцлерът на Германия Ангела Меркел и външният министър на Франция Б. Кушнер.
Повечето от участниците в сесията на ПАСЕ обаче констатираха със съжаление, че даже и да успеем да възродим Римската империя това ще бъде империята от времето на упадъка. Интересна констатация направи представителят на руската делегация, депутатът от Държавната дума Димитрий Вяткин: „Европейците чувстват, че става нещо ненормално, но не могат да направят нищо, за да го предотвратят”. Според него, приведените данни показват, че за 20 милиона европейци нормите на исляма са по-близки и разбираеми, отколкото нормите на държавните закони.
Двадесет милиона това е прекалено много, изглежда точката, след която за Стария свят няма връщане назад, е вече премината. На мястото на днешна Европа ще дойде друга, където „ислямският фактор” ще бъде ключова доминанта във вътрешната и външната политика. „Коренните” жители на Европа вече не вярват, че могат да спрат процеса и си поставят далеч по-скромната задача – да преживеят епохата на „еврохалифата”, ако е възможно поне без кръвопролитие.
СтатистикаЕвроислямът в цифриБелгия. Мюсюлманите съставляват 4% от населението (718 000 души), преобладават турците и мароканците. Белгийската държава отпуска заплата на имамите и отделя средства за строителството на джамии. През 2005 г. фламандските провинции успяват да прокарат закон и обвързват получаването на финансиране с изучаването на фламандски език, проява на по-голяма толерантност по отношение на жените и също забрана на прокарването на екстремистки идеи и създаването на екстремистки организации.
Франция. Броят на мюсюлманите (минимум) над 4 милиона души. Преимуществено емигранти от бившите африкански колонии. Към тях трябва да добавим поне 40 000 французи, обърнали се към исляма през последните години. По инициатива на правителството е създаден Съвет на френските мюсюлмани, също така функционира Съюз на ислямските организации във Франция, Национална федерация на мюсюлманите във Франция, Комитет по координацията на турските мюсюлмани във Франция.
Холандия. 700 000 мюсюлмани или 4% от населението на страната. Повечето са емигранти от Турция, Мароко, Суринам, Ирак и Сомалия, съсредоточени основно в двата главни центъра на страната Ротердам и Амстердам. Основните организации на мюсюлманите в страната са: Група за контакт между мюсюлманите и правителството и Група за контакт с исляма. През 2003 г. е одобрен закон за обучение на имами, които да четат и проповядват на холандски.
Великобритания. 1.5 милиона мюсюлмани. Болшинството са емигранти от Пакистан и Бангладеш, както и около 10 000 новообърнати англичани. Мюсюлманите нямат единна организация в страната. Има 380 малки групи, които образуват Мюсюлмански съвет. Британското правителство финансира частните мюсюлмански училища. В страната съществуват около 500 зарегистрирани джамии и приблизително още толкова незарегистрирани.
Австрия. Мюсюлманите съставляват 4.2% от населението на страната (340 000) души, но само 80 000 имат австрийско гражданство. Болшинството са турци, босненци, араби и чеченци. Най-голям е броят на мюсюлманите в столицата Виена, 7.8% от жителите на града. Ислямът е юридически приравнен по права с християнството и юдаизма според закона от 1912 г.
Германия. 3.3 милиона мюсюлмани, от които 90% турци и около 100 000 немци приели исляма. Около 1 милион от мюсюлманите в Германия са обединени в съюзи, чийто брой е около 2000. Под особеното наблюдението на Федералната служба по охрана на конституцията (контраразузнаването на Германия)се намират 17 организации с над 30 000 члена, които се считат за екстремистки.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар