Когато ст
ане дума за Мелник, асоциативно мислите ни се насочват към хубавото червено вино, към дейността на Калояновия племенник - деспот Алексий Слав, приказните пясъчни пирамиди и вписаните в тях сякаш от самия Бог красиви каменни къщи, манастири и църкви. И всички те увенчани с перлата, наречена Роженски манастир „Рождество Богородично”. На малцина обаче е известно, че християнството се утвърждава на това място още в първите години след Миланския едикт (313 г.). Недалеч от хълма „Св. Николай” някога е имало храм на Бендида, обслужван от съплеменниците на Спартак – траките-меди. Кога точно те приемат християнството, не можем да кажем с точност, но през VІ в. върху руините на разрушеното през ІV в. светилище е издигната голяма трикорабна базилика. Базиликата също не е пощадена от превратностите на времето и търпи разрушения. По време на царуването на покръстителя на България Борис І (852-888) тя е възстановена като съборен храм, може би един от 7-те съборни храма, които цар Борис І изгражда. С различни преустройства и разрушения храмът просъществува до 1913 г., но за съжаление днес е в руини. В периода ХІІ – ХІХ в. тук са съществували около 70 църкви и параклиси и близо 10 манастира. Колко градове по света могат да се похвалят с такова наследство и колко ли светци са просияли на това място? За съжаление, това на този етап няма как да узнаем. Така, както не знаем почти нищо за живота на големия Божи угодник, на когото е посветена настоящата статия.
Тук, в "богозидания град", както нарича Мелник в една своя дарствена грамота сръбският крал Стефан Урош, притихнало в безвремието на мита и реалното, затрупано от праха на вековете, едно свято име на един голям Христов следовник чака да бъде преоткрито и да намери своето достойно място в пантеона на богатата културна и църковна история на това райско кътче от България.Кой е преп. Калист?
Преп. Калист Меленикиот (Мелнишки), както обикновено се подписва сам той, известен повече като Калист Ангеликуд или с производните му (дължащи се вероятно на преводачески грешки) Тиликуд, Ликуд, Антиликуд, Ангелик, Мелкиот и най-вече с името Калист Катафигиот. В интерес на истината трябва да отбележим, че и до днес някои изследователи считат, че Калист Катафигиот е личност различна от тази на Калист Мелнишки. Преп. Калист Мелнишки е един от най-ярките представители на исихазма през 14 век. Подобно на своите събратя от столицата на Второто българско царство Търново – преп. Теодосий и преп. Евтимий Търновски, на преп. Ромил Бдински, на големия св. Григорий Синаит, свързал завинаги името си със Странджа планина и др., този велик „безмълвник” живее в периода на най-трагичните политически и верови катаклизми на Балканите – османското нашествие и опитите то да бъде спряно с цената на политически и църковни унии, на унижения, с римокатолическия Запад.
До нас не е достигнало никакво житие на светеца - напълно е възможно такова никога и да не е писано, защото краят на живота му съвпада с окончателното падане на Балканските държави под Османска власт. В това кърваво време, в този трагичен кипеж едва ли някой би отделил време за подобно жизнеописание. Датата на раждането му и годината на неговата кончина са само условни и изградени на предположения върху малкото достигнало до нас от живота му. Не знаем къде е роден, но можем с основание да допуснем, че е или от Мелник или от близките околности. Всъщност, до нас са достигнали само няколко кратки документа, на базата на които се опитваме да сглобим частично житието му. В един сигилион от 1371г. на Цариградския патриарх Филотей Кокинос, който на два пъти 1353-1355 и 1364-1376 е начело на Вселенската патриаршия, се упоменава иеромонах Калист, който живеел съзерцателен живот в някакъв скит, към който бил построен храм. Около него започнали да се събира аскети, създало се братство. В друг един документ– постановление (ενταλμα), патриарх Филотей се обръща към преп. Калист като към ”духовен и добродетелен исихаст” (документът е без дата, но според А. Риго също е от 1371г.). Интересно е, че това обръщение вероятно се явява отговор на някакво недостигнало до нас писмо на преп. Калист към патриарха, в което, съдейки от написаното в отговора, можем да допуснем, че светецът е разказвал за живота и проблемите в основания от него скит, който скоро прераснал в манастир.
От една дарствена грамота разбираме, че през 1370 г. деспот Йоан Углеша принесъл на скита на преп. Калист в дар лозе и впрегатен добитък.
Упоменаването на преп. Калист от патриарх Филотей е достатъчно свидетелство за значимостта и ролята, която преподобният е имал за епохата, в която живее. Привърженик и поддръжник на исихазма, патриарх Филотей участва активно в „паламитските” борби. Той е човекът, извършил първата официална канонизация на светец от Цъ
рквата - при това, канонизираният светец е не някой друг, а св. Григорий Палама. Патриарх Филотей официално провъзгласява св. Григорий Палама за светец през 1368 г (св. Григорий Палама умира на 14 ноември 1359 г). Под ръководството на патриарх Филотей през 1340 г.е съставен т. нар. „Светогорски томос” – отговор на нападките на Варлаам, в защита на исихазма, а също и двата Съборни томоса от 1351 и 1368 г., които потвърждават православността на учението на св. Григорий Палама. Сам патриарх Филотей е автор на множество полемични съчинения. Независимо, че патриаршеският му избор става не без подкрепата на Йоан V Палеолог, той не споделя пролатинската политика на императора, който търси в папата съюзник срещу османското нашествие, а е за една православна подкрепа от страна на България, Сърбия и Русия.
Упоменаването на преп. Калист от патр. Филотей свидетелства както за уважението, което е изпитвал към него патриархът, така и вероятно за участието или опита да бъде привлечен преп. Калист към патриаршеската църковна политика.
Творчеството
Въпреки, че липсват достатъчно житийни сведения за този голям исихаст, просиял в Мелник, до нас е достигнала част от богатото му творчество. Всъщност и тук не всичко е ясно. За част от произведенията му все още има спорове. Освен това, по погрешка част от тях са приписани на патриарх Калист І (авторът на житието на преп. Теодосий Търновски), други на Калист Катафигиот като на личност различна от Калист Ангеликуд, (някои изследователи приемат, че Калист Катафигиот е патр. Калист ІІ Ксантопулос 1397). Както вече споменахме, в различните преписи достигнали до нас, името на светеца е променено на Тиликуд, Антиликуд, Ликуд. За да направим картината по-ясна за нашите читатели, ще отбележим, че в кодекс Barberini 420, примерно, има 219 глави на Калист Мелнишки, но в последвалите преиздавания на Добротолюбието[1] 50 от тях са прибавени към творчеството на патриарх Калист І от общо 83 глави под неговото име – тоест, на патриарх Калист І, главите са само 33. Други 89 от тези глави в кодекс Barberini 420 се появяват в Добротолюбието под името на Калист Катафигиот.
При това под името Катафигиот се появява едно от най-известните съчинения на светеца „За Божественото единение”. Друго спорно негово съчинение е „Рай”, известно още като „За вътрешния рай”, също приписвано частично на други автори в различни кодекси и издания. Все пак има и достатъчно съчинения, които не предизвикват спорове за авторството – „За Божествената простота и различието на същност от енергия”, „За изхождението на Св. Дух и отношението между Божествените лица”, „За премъдростта”, „Исихастко обучение”, „Исихастко Утешение”, „Как Св. Дух действа във верните” и др. Особено популярни са полемичните трактати на светеца: „Калист Мелнишки против книгите на Тома Латинянина (насочени) срещу така наречените елини”. Това е трактат, насочен срещу богословието на Тома Аквински, в което преп. Калист доказва, че Тома влиза в противоречие с християнството и е зависим от елинската философия, преди всичко от Аристотел, докато сам преп. Калист отхвърля напълно елинистичната мисловна традиция. Другият съкратен вариант на това произведение се нарича „Анонимен филотомистки антиеретик”.
Трябва да отбележим, че полемичното творчество на преп. Калист е обект на изследване и от двама наши известни учени – проф. Георги Каприев и доц. Иван Христов. Двамата публикуват няколко кратки, но задълбочени статии, в които разглеждат богословието на Тома Аквински и критиката, отправена му от преп. Калист. Тук е мястото да отбележим, че творчеството на преп. Калист Мелнишки става обект на по-сериозен интерес и изследване едва през последните 20-30 години, така че тепърва можем да очакваме авторството му да бъде доказано за още и нови произведения.
История с продължение
Материалите за тази статия отдавна хващаха виртуален прах в компютъра ми, самият материал беше частично готов, но една мисъл, едно желание ме измъчваше през цялото време и не ми позволяваше да го публикувам. Кой е манастирът, който беше основал и в който се беше подвизавал преподобният? За пореден път изчитах внимателно всичко събрано, но нещо винаги ми убягваше. В предговора към едно от гръцките издания на „Добротолюбието” е дадено обяснение за произхода на прозвището Катафигиот. Катафигиот се извежда от гръцката дума “katafigio” – прибежище, като това даваше повод на гръцкия издател да свърже обителта на преподобния с „Пресвета Богородица”. Логично и богословски вярно, но въпросът оставаше. Още повече, че гръцките редактори на това поредно издание на „Добротолюбието” идентифицираха Калист Катафигиот с Константинополския патриарх Калист ІІ Ксантопулос, а не с Калист Мелнишки. Въпреки това, псевдонимът Катафигиот беше нишка, която се нуждаеше от разплитане. Манастирите посветени на „Св. Богородица” в Мелник са няколко. Единият от тях „Св. Богородица Спилеотиса”, известен още като „Св. Зона” – от гръцкото „zoni’ – пояс, автоматично отпадна, тъй като в сигилиона на деспот Алексий Слав изрично е упоменато, че той, деспотът, е строител на обителта, при това повече от 100 години преди раждането на преп. Калист Мелнишки. Някак си прибързано отпадна и Роженския манастир. За него беше изписана много литература и много хипотези бяха изказвани, но всички търсеха и предопределяха основаването му много преди ХІV в, като за целта се привеждаха какви ли не предания и легенди, че е основан от цар Борис І, от цар Симеон, от деспот Алексий Слав, че от тук е минал св. Йоан Рилски... Сред привеждащите тези аргументи имаше и доста сериозни имена, които за мен бяха достатъчно основание да отхвърля възможността Роженският манастир да е бил основан от преп. Калист. Тогава... тогава оставаха манастирите „Св. Богородица Пантанаса”, „Св. Богородица Зоодохос Пиги”, както и „Св. Харалампий” и „ Св. Николай”. Манастирът „Св. Богородица Пантанаса” също трябваше да отпадне като възможност да бъде манастира на преподобния. Запазилите се фрагменти от неговите стенописи имат световна значимост - според френския изследовател Пол Пердризе, те са по-ранни от епохата на Джотто , който се явява родоначалник на Италианския Ренесанс. Ктиторският надпис обаче ги датира 1289 г., тоест също доста преди времето на преп. Калист. „Св. Харалампий” също се явяваше доста по-стар от времето на преп. Калист. В преписка към така нареченото „Мелнишко евангелие” е съхранена годината за основаването му - 1206 г.
Времето минаваше, файлът за „Преп. Калист” нарастваше, но за сметка на разработки върху творчеството му и нито едно житийно известие, което да хвърли светлина върху проблема. И когато за последен път сверявах написаното с документите, за да се уверя, че не съм пропуснал или интерпретирал нещо погрешно, преглеждайки оскъдните сведения от патриарх Филотей Кокин, се яви проблясък. Не бях обърнал внимание на един важен момент, вероятно, защото още от самото начало бях отхвърлил възможността Роженския манастир да бъде обителта на светеца. А се оказва, че точно това трябва да е манастирът на преп. Калист Мелнишки. От съхранилите се документи на патр. Филотей Кокин става известно, че в 1371 г. патриархът признава манастира на преп. Калист Мелнишки за ставропигиален. Тоест, той става независим от местните църковни власти и минава на пряко подчинение на върховната църковна власт, в случая на Константинополския патриарх. Известен факт е, че Роженския манастир от самото си основаване е ставропигиален. Няма известие за друг мелнишки манастир с подобен статут, а е и почти невъзможно да се допусне, че в рамките на един средновековен град от ранга на Мелник е могло да има и втори ставропигиален манастир. Редно е да поясним, че ставропигията е специален статут, който се дава рядко и при особени обстоятелства - примерно значимост на обителта. Не знаем точната причина, поради която Роженският манастир получава статута на ставропигия. Можем да предположим, че митрополитът на Мелник не е споделял антитомиските възгледи на преп. Калист и за да защити съмишленика си от конфликт с местния архиерей, патр. Филотей Кокин го взима под личната си опека. Неоспорим факт е, че православния свят по това време се разделея на анти и протомисти. За това определено голяма роля изиграват преводите на Тома Аквински направени от Д. Кидонис. Те правят творчеството на Тома достъпно за богословите във Византия и съответно разделят мненията на два противоположни лагера: привърженици и противници на томизма. И в единия, и в другия лагер има видни църковници и интелектуалци. За пример ще посочим само, че сред привържениците на томизма освен Д. Кидонис е и неговия брат Прохор Кидонис, който също превежда Тома Аквински. Други известни личности в първия лагер са Мануил Калека, Максим Хрисовег, Андрей Хрисовег, Висарион и т.н. На другия полюс са Варлаам Калабрийски, Йосиф Вриений, Макарий Анкирски, св. Марк Ефески, преп. Калист Ангеликуд и др. Редно е да отбележим, че за своите полемични съчинения преп. Калист ползва преводите на Д. Кидонис. Тези полемични произведения днес намираме в Иверския манастир на Атон, това е още едно косвено доказателство, че преп. Калист е основател на Роженския манастир, като се има предвид, че през един по-късен период от своето съществуване, той става подворие на Ивер.
Словата
Колко актуално звучи и до днес преподобният: „Най-важното за човека е – да обича и да бъде обичан. Първото и единствено определение за развитието на тази любов е обръщането на човешката душа към Единия Бог...”. „Съединилият се с Бога ум вече няма нужда от словото. Човек потапя в съвършено мълчание не само устата, но и ума си. Мълчанието е дух и енергия, то е висше състояние на ума. Словото изразява мисленето, намиращо се в състояние на разделение, когато е потопено в многообразието на предметите. Мълчанието изразява единството на мисленето, което в този случай в такава степен обладава истината, че чувства, че не може да каже нищо. В този смисъл истината е неизречима...”
[1] Преп. Никодим включва в своето Добротолюбие само 14 глави под името на преп. Калист Ангеликуд.
Автор: В. Каравълчев
ане дума за Мелник, асоциативно мислите ни се насочват към хубавото червено вино, към дейността на Калояновия племенник - деспот Алексий Слав, приказните пясъчни пирамиди и вписаните в тях сякаш от самия Бог красиви каменни къщи, манастири и църкви. И всички те увенчани с перлата, наречена Роженски манастир „Рождество Богородично”. На малцина обаче е известно, че християнството се утвърждава на това място още в първите години след Миланския едикт (313 г.). Недалеч от хълма „Св. Николай” някога е имало храм на Бендида, обслужван от съплеменниците на Спартак – траките-меди. Кога точно те приемат християнството, не можем да кажем с точност, но през VІ в. върху руините на разрушеното през ІV в. светилище е издигната голяма трикорабна базилика. Базиликата също не е пощадена от превратностите на времето и търпи разрушения. По време на царуването на покръстителя на България Борис І (852-888) тя е възстановена като съборен храм, може би един от 7-те съборни храма, които цар Борис І изгражда. С различни преустройства и разрушения храмът просъществува до 1913 г., но за съжаление днес е в руини. В периода ХІІ – ХІХ в. тук са съществували около 70 църкви и параклиси и близо 10 манастира. Колко градове по света могат да се похвалят с такова наследство и колко ли светци са просияли на това място? За съжаление, това на този етап няма как да узнаем. Така, както не знаем почти нищо за живота на големия Божи угодник, на когото е посветена настоящата статия.Тук, в "богозидания град", както нарича Мелник в една своя дарствена грамота сръбският крал Стефан Урош, притихнало в безвремието на мита и реалното, затрупано от праха на вековете, едно свято име на един голям Христов следовник чака да бъде преоткрито и да намери своето достойно място в пантеона на богатата културна и църковна история на това райско кътче от България.Кой е преп. Калист?
Преп. Калист Меленикиот (Мелнишки), както обикновено се подписва сам той, известен повече като Калист Ангеликуд или с производните му (дължащи се вероятно на преводачески грешки) Тиликуд, Ликуд, Антиликуд, Ангелик, Мелкиот и най-вече с името Калист Катафигиот. В интерес на истината трябва да отбележим, че и до днес някои изследователи считат, че Калист Катафигиот е личност различна от тази на Калист Мелнишки. Преп. Калист Мелнишки е един от най-ярките представители на исихазма през 14 век. Подобно на своите събратя от столицата на Второто българско царство Търново – преп. Теодосий и преп. Евтимий Търновски, на преп. Ромил Бдински, на големия св. Григорий Синаит, свързал завинаги името си със Странджа планина и др., този велик „безмълвник” живее в периода на най-трагичните политически и верови катаклизми на Балканите – османското нашествие и опитите то да бъде спряно с цената на политически и църковни унии, на унижения, с римокатолическия Запад.
До нас не е достигнало никакво житие на светеца - напълно е възможно такова никога и да не е писано, защото краят на живота му съвпада с окончателното падане на Балканските държави под Османска власт. В това кърваво време, в този трагичен кипеж едва ли някой би отделил време за подобно жизнеописание. Датата на раждането му и годината на неговата кончина са само условни и изградени на предположения върху малкото достигнало до нас от живота му. Не знаем къде е роден, но можем с основание да допуснем, че е или от Мелник или от близките околности. Всъщност, до нас са достигнали само няколко кратки документа, на базата на които се опитваме да сглобим частично житието му. В един сигилион от 1371г. на Цариградския патриарх Филотей Кокинос, който на два пъти 1353-1355 и 1364-1376 е начело на Вселенската патриаршия, се упоменава иеромонах Калист, който живеел съзерцателен живот в някакъв скит, към който бил построен храм. Около него започнали да се събира аскети, създало се братство. В друг един документ– постановление (ενταλμα), патриарх Филотей се обръща към преп. Калист като към ”духовен и добродетелен исихаст” (документът е без дата, но според А. Риго също е от 1371г.). Интересно е, че това обръщение вероятно се явява отговор на някакво недостигнало до нас писмо на преп. Калист към патриарха, в което, съдейки от написаното в отговора, можем да допуснем, че светецът е разказвал за живота и проблемите в основания от него скит, който скоро прераснал в манастир.
От една дарствена грамота разбираме, че през 1370 г. деспот Йоан Углеша принесъл на скита на преп. Калист в дар лозе и впрегатен добитък.
Упоменаването на преп. Калист от патриарх Филотей е достатъчно свидетелство за значимостта и ролята, която преподобният е имал за епохата, в която живее. Привърженик и поддръжник на исихазма, патриарх Филотей участва активно в „паламитските” борби. Той е човекът, извършил първата официална канонизация на светец от Цъ
рквата - при това, канонизираният светец е не някой друг, а св. Григорий Палама. Патриарх Филотей официално провъзгласява св. Григорий Палама за светец през 1368 г (св. Григорий Палама умира на 14 ноември 1359 г). Под ръководството на патриарх Филотей през 1340 г.е съставен т. нар. „Светогорски томос” – отговор на нападките на Варлаам, в защита на исихазма, а също и двата Съборни томоса от 1351 и 1368 г., които потвърждават православността на учението на св. Григорий Палама. Сам патриарх Филотей е автор на множество полемични съчинения. Независимо, че патриаршеският му избор става не без подкрепата на Йоан V Палеолог, той не споделя пролатинската политика на императора, който търси в папата съюзник срещу османското нашествие, а е за една православна подкрепа от страна на България, Сърбия и Русия.Упоменаването на преп. Калист от патр. Филотей свидетелства както за уважението, което е изпитвал към него патриархът, така и вероятно за участието или опита да бъде привлечен преп. Калист към патриаршеската църковна политика.
Творчеството
Въпреки, че липсват достатъчно житийни сведения за този голям исихаст, просиял в Мелник, до нас е достигнала част от богатото му творчество. Всъщност и тук не всичко е ясно. За част от произведенията му все още има спорове. Освен това, по погрешка част от тях са приписани на патриарх Калист І (авторът на житието на преп. Теодосий Търновски), други на Калист Катафигиот като на личност различна от Калист Ангеликуд, (някои изследователи приемат, че Калист Катафигиот е патр. Калист ІІ Ксантопулос 1397). Както вече споменахме, в различните преписи достигнали до нас, името на светеца е променено на Тиликуд, Антиликуд, Ликуд. За да направим картината по-ясна за нашите читатели, ще отбележим, че в кодекс Barberini 420, примерно, има 219 глави на Калист Мелнишки, но в последвалите преиздавания на Добротолюбието[1] 50 от тях са прибавени към творчеството на патриарх Калист І от общо 83 глави под неговото име – тоест, на патриарх Калист І, главите са само 33. Други 89 от тези глави в кодекс Barberini 420 се появяват в Добротолюбието под името на Калист Катафигиот.
При това под името Катафигиот се появява едно от най-известните съчинения на светеца „За Божественото единение”. Друго спорно негово съчинение е „Рай”, известно още като „За вътрешния рай”, също приписвано частично на други автори в различни кодекси и издания. Все пак има и достатъчно съчинения, които не предизвикват спорове за авторството – „За Божествената простота и различието на същност от енергия”, „За изхождението на Св. Дух и отношението между Божествените лица”, „За премъдростта”, „Исихастко обучение”, „Исихастко Утешение”, „Как Св. Дух действа във верните” и др. Особено популярни са полемичните трактати на светеца: „Калист Мелнишки против книгите на Тома Латинянина (насочени) срещу така наречените елини”. Това е трактат, насочен срещу богословието на Тома Аквински, в което преп. Калист доказва, че Тома влиза в противоречие с християнството и е зависим от елинската философия, преди всичко от Аристотел, докато сам преп. Калист отхвърля напълно елинистичната мисловна традиция. Другият съкратен вариант на това произведение се нарича „Анонимен филотомистки антиеретик”.
Трябва да отбележим, че полемичното творчество на преп. Калист е обект на изследване и от двама наши известни учени – проф. Георги Каприев и доц. Иван Христов. Двамата публикуват няколко кратки, но задълбочени статии, в които разглеждат богословието на Тома Аквински и критиката, отправена му от преп. Калист. Тук е мястото да отбележим, че творчеството на преп. Калист Мелнишки става обект на по-сериозен интерес и изследване едва през последните 20-30 години, така че тепърва можем да очакваме авторството му да бъде доказано за още и нови произведения.
История с продължение
Материалите за тази статия отдавна хващаха виртуален прах в компютъра ми, самият материал беше частично готов, но една мисъл, едно желание ме измъчваше през цялото време и не ми позволяваше да го публикувам. Кой е манастирът, който беше основал и в който се беше подвизавал преподобният? За пореден път изчитах внимателно всичко събрано, но нещо винаги ми убягваше. В предговора към едно от гръцките издания на „Добротолюбието” е дадено обяснение за произхода на прозвището Катафигиот. Катафигиот се извежда от гръцката дума “katafigio” – прибежище, като това даваше повод на гръцкия издател да свърже обителта на преподобния с „Пресвета Богородица”. Логично и богословски вярно, но въпросът оставаше. Още повече, че гръцките редактори на това поредно издание на „Добротолюбието” идентифицираха Калист Катафигиот с Константинополския патриарх Калист ІІ Ксантопулос, а не с Калист Мелнишки. Въпреки това, псевдонимът Катафигиот беше нишка, която се нуждаеше от разплитане. Манастирите посветени на „Св. Богородица” в Мелник са няколко. Единият от тях „Св. Богородица Спилеотиса”, известен още като „Св. Зона” – от гръцкото „zoni’ – пояс, автоматично отпадна, тъй като в сигилиона на деспот Алексий Слав изрично е упоменато, че той, деспотът, е строител на обителта, при това повече от 100 години преди раждането на преп. Калист Мелнишки. Някак си прибързано отпадна и Роженския манастир. За него беше изписана много литература и много хипотези бяха изказвани, но всички търсеха и предопределяха основаването му много преди ХІV в, като за целта се привеждаха какви ли не предания и легенди, че е основан от цар Борис І, от цар Симеон, от деспот Алексий Слав, че от тук е минал св. Йоан Рилски... Сред привеждащите тези аргументи имаше и доста сериозни имена, които за мен бяха достатъчно основание да отхвърля възможността Роженският манастир да е бил основан от преп. Калист. Тогава... тогава оставаха манастирите „Св. Богородица Пантанаса”, „Св. Богородица Зоодохос Пиги”, както и „Св. Харалампий” и „ Св. Николай”. Манастирът „Св. Богородица Пантанаса” също трябваше да отпадне като възможност да бъде манастира на преподобния. Запазилите се фрагменти от неговите стенописи имат световна значимост - според френския изследовател Пол Пердризе, те са по-ранни от епохата на Джотто , който се явява родоначалник на Италианския Ренесанс. Ктиторският надпис обаче ги датира 1289 г., тоест също доста преди времето на преп. Калист. „Св. Харалампий” също се явяваше доста по-стар от времето на преп. Калист. В преписка към така нареченото „Мелнишко евангелие” е съхранена годината за основаването му - 1206 г.
Времето минаваше, файлът за „Преп. Калист” нарастваше, но за сметка на разработки върху творчеството му и нито едно житийно известие, което да хвърли светлина върху проблема. И когато за последен път сверявах написаното с документите, за да се уверя, че не съм пропуснал или интерпретирал нещо погрешно, преглеждайки оскъдните сведения от патриарх Филотей Кокин, се яви проблясък. Не бях обърнал внимание на един важен момент, вероятно, защото още от самото начало бях отхвърлил възможността Роженския манастир да бъде обителта на светеца. А се оказва, че точно това трябва да е манастирът на преп. Калист Мелнишки. От съхранилите се документи на патр. Филотей Кокин става известно, че в 1371 г. патриархът признава манастира на преп. Калист Мелнишки за ставропигиален. Тоест, той става независим от местните църковни власти и минава на пряко подчинение на върховната църковна власт, в случая на Константинополския патриарх. Известен факт е, че Роженския манастир от самото си основаване е ставропигиален. Няма известие за друг мелнишки манастир с подобен статут, а е и почти невъзможно да се допусне, че в рамките на един средновековен град от ранга на Мелник е могло да има и втори ставропигиален манастир. Редно е да поясним, че ставропигията е специален статут, който се дава рядко и при особени обстоятелства - примерно значимост на обителта. Не знаем точната причина, поради която Роженският манастир получава статута на ставропигия. Можем да предположим, че митрополитът на Мелник не е споделял антитомиските възгледи на преп. Калист и за да защити съмишленика си от конфликт с местния архиерей, патр. Филотей Кокин го взима под личната си опека. Неоспорим факт е, че православния свят по това време се разделея на анти и протомисти. За това определено голяма роля изиграват преводите на Тома Аквински направени от Д. Кидонис. Те правят творчеството на Тома достъпно за богословите във Византия и съответно разделят мненията на два противоположни лагера: привърженици и противници на томизма. И в единия, и в другия лагер има видни църковници и интелектуалци. За пример ще посочим само, че сред привържениците на томизма освен Д. Кидонис е и неговия брат Прохор Кидонис, който също превежда Тома Аквински. Други известни личности в първия лагер са Мануил Калека, Максим Хрисовег, Андрей Хрисовег, Висарион и т.н. На другия полюс са Варлаам Калабрийски, Йосиф Вриений, Макарий Анкирски, св. Марк Ефески, преп. Калист Ангеликуд и др. Редно е да отбележим, че за своите полемични съчинения преп. Калист ползва преводите на Д. Кидонис. Тези полемични произведения днес намираме в Иверския манастир на Атон, това е още едно косвено доказателство, че преп. Калист е основател на Роженския манастир, като се има предвид, че през един по-късен период от своето съществуване, той става подворие на Ивер.
Словата
Колко актуално звучи и до днес преподобният: „Най-важното за човека е – да обича и да бъде обичан. Първото и единствено определение за развитието на тази любов е обръщането на човешката душа към Единия Бог...”. „Съединилият се с Бога ум вече няма нужда от словото. Човек потапя в съвършено мълчание не само устата, но и ума си. Мълчанието е дух и енергия, то е висше състояние на ума. Словото изразява мисленето, намиращо се в състояние на разделение, когато е потопено в многообразието на предметите. Мълчанието изразява единството на мисленето, което в този случай в такава степен обладава истината, че чувства, че не може да каже нищо. В този смисъл истината е неизречима...”
[1] Преп. Никодим включва в своето Добротолюбие само 14 глави под името на преп. Калист Ангеликуд.
Автор: В. Каравълчев
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар