Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

четвъртък, 28 май 2009 г.

Как открихме манастира с гроба на Атила!


Автор: Венцислав Каравълчев

публикувано в:



В Двореца в Балчик ще бъде възстановено копие на съществувалия в миналото манастир от остров Турчело, разкри шефът на културната институция Тошко Гяуров. Според легендата в манастира бил погребан последният хунски вожд Атила. "Вече работим по възстановяването. Близо 90 на сто от снимковия материал сме осигурили от Кралския архив в Букурещ. Манастирът е бил малък и е действал на около 150 м южно в посока Албена, горе на ската от "Тихото гнездо", където всъщност е била и кралската резиденция на Мария. Манастирът е бил на площ от 150-200 квадрата и има чисто декоративни функции", обясни Гяуров (в. "Монитор" от 21.01.2009 г.)
Тези дни станахме свидетели на поредното недомислие, тиражирано масово в медиите. Една новина, публикувана вероятно преди повече от година в сайта на „Добруджанска трибуна”, периодично се „възражда” в пресата, добивайки всеки път по-неузнаваем вид. В новината с провокиращото заглавие „Дворецът в Балчик е копие на Божиите земи” става въпрос за лятната резиденция на румънската кралица Мария Чокойска, известна днес повече като „Двореца” в Балчик, обявен за паметник на културата. Новината е интересна с това, че директорът на комплекса Т. Гяуров има намерение да възстанови манастира, който е бил част от комплекса, но е разрушен от свлачище през 1955 г. Това е чудесна новина, но тук се намесват грандоманщината и невежеството.
Манастирът трябвало да се възстанови като копие на манастира от град Торичело, близо до Венеция, където бил гробът на Атила – (вероятно става въпрос за гр. Торичела на северозапад от Венеция - б. а.), за целта били направени необходимите проучвания. Хубаво, но какво общо има тук Атила? Трик на рекламната индустрия с цел привличането на повече туристи? Едва ли това е начинът, но като се замисли човек, северните ни съседи масово търгуват с Влад ІІІ Цепеш (Дракула) – нищо, че държавата им се създава много по-късно; гърците превърнаха Александър Македонски в грък и успешно пробутаха на масовия турист теорията си, по същия начин тиражират тезата за елинизираните траки и елинистичната им култура, нищо че траките могат да им бъдат само учители, но гърците знаят как се прави история и туризъм, ние обаче не! Причини за това може да се намерят много, но със сигурност сред тях е желанието ни да превръщаме всичко в евтина сензация. Отделен е въпросът за журналистическата ни култура - дори една новина не можем да препишем, а камо ли да съставим.
Новината за „манастира на Атила” се появи отново преди дни във вестник „Монитор” и то с гръмкото заглавие „Възстановяват манастира, в който е погребан Атила”. В новината на „Монитор” град Торичела вече е остров Турчело. Колко екзотично, нали? На всичкото отгоре от материала излиза, че този остров трябва да е някъде по българското крайбрежие и на него се е намирал манастир, в който е бил погребан хуно-българският вожд Атила, страшилището на Стария свят. Нямах време да проследя всички интерпретации на новината в другите медии, но те са доста и сигурно има още по-интересни „находки”.
Хубаво е, че сме се сетили за Атила, защото той действително е свързан с нашата история и - да! - би могъл да се превърне в добра туристическа атракция, но на друго място трябва да се търсят акцентите, не в погребението му. Колко по-интересно би било, ако някой реши да поработи върху написаното от историка Приск Панийски (V в.), роден в тракийския град Панион, византийски посланик в двора на Атила и летописец на делата му, написал една „Византийска история”, от която за съжаление са останали само фрагменти. Интересни неща ни съобщава той, нямащи нищо общо с образа, който победения Запад днес приписва на Атила. Защото не е тайна, че Западът обича победителите си, но не прощава на победилите го. И Приск, и Йорданес са оставили толкова материал, върху който може сериозно да се поработи, че ще се ревизират доста от представите ни за Атила и управлението му. Къде е погребан Атила? Историята едва ли ще може да отговори някога на този въпрос, освен ако погребението му не се превърне в случайна находка така, както бяха открити Панагюрското, Вълчитрънското и повечето ни тракийски съкровища. Ако се доверим на версията на Приск, през нощта след пиршеството по повод поредната му женитба, този път с жена на име Илдико, Атила получава силен кръвоизлив от носа и умира, задавен от кръвта. Когато научават за смъртта му, воините му си отрязват косите и си нанасят рани със своите мечове в знак на траур. Историкът Йорданес, който в своята „Готика” включва части от Приск, казва по този повод: „За най-великите воини трябва да се скърби не с женски ридания и не със сълзи, а с кръвта на мъжете“. Церемониалът, който следва, е много интересен: Атила е погребан в троен ковчег — от злато, сребро и желязо заедно с трофеи от победите си. Тези, които имат грижата да погребат тялото с ковчега на Атила, след погребението са убити, за да се запази завинаги в тайна мястото на гроба му. Учудващо ли е тогава, че и до ден днешен не сме открили гроба на нито един от българските канове? Да, има една случайна находка - съкровището от Малая Перешчепина – недалеч от гр. Полтава, Украйна, което се свързва с погребението на кан Кубрат, но освен съкровището и двата пръстена с монограми на Кубрат друго не е открито, гроб липсва. И това ражда легенди, като тази за гроба на Атила. Унгарците имат няколко места, които се сочат като предполагаеми места на погребението му. Легенда сочи и Singidunum (Белград): на мястото, където р. Сава се влива в Дунав, е имало укрепление, в което е бил ІV Флавиев легион, унищожен от Атила; в подземията на укреплението също търсят гроба му. Със сигурност може да се каже, че Атила не е погребан в Италия и няма как град Торичела да бъде сочен за мястото, където е погребан. Просто преди смъртта си Атила напуска пределите на Италия и се връща на север от Дунав в земите си. Планира ново нападение над Константинопол, за да възстанови плащането на данък от император Маркиан, но умира в началото на 453 г. Интересни хипотези за смъртта на Атила гради Майкъл Бабкок в книгата си „Нощта, в която Атила умира” (Babcock, M. A. The Night Attila Died: Solving the Murder of Attila the Hun), като счита, че Атила става жертва на планирано от Византия убийство.
Друг интересен момент в историята, която тиражираха нашите медии, е, че Атила е погребан в манастир. Може ли Атила да е пожелал да бъде погребан в манастир? Повечето изследователи считат, че той е езичник, всички негови действия говорят за това и все пак. Има един труден за обяснение момент: като изключим битката на родения в Дуросторум пълководец Флавий Аеций при Каталунските полета във Франция, която завършва без победител, Атила е възпирал армията си от нахлуване и грабеж три пъти. И трите пъти това е ставало, след като пред стените на определена крепост се е срещал с някой йерарх, канонизиран по-късно от Църквата за светец. Св. Аниан среща пред стените на гр. Орлеан (Франция) този, когото народите ще нарекат „Бич Божи” и след разговор между двамата градът е пощаден. Св. Луп (брат на св. Викентий Лерински) среща Атила пред стените на Троа (Франция) и предлага себе си в замяна на пощада за града. Атила приема и св. Луп става пленник на Атила. През 452 г. Атила отново опустошава Италия, разорява всичко по пътя си, а западният римски император Валентиниан ІІІ бяга от столицата си Равена в Рим. Флавий Аеций няма вече армия, която да противопостави на Атила. Съдбата на Рим е решена, Атила е готов да прекоси р. По, но спира. Спрян е от св. папа Лъв І, който среща Атила край Мантуа и го убеждава да пощади града. Атила обръща армията си и напуска Италия в посока Панония. Няма рационално обяснение на случилото се. Този, който никоя човешка армия не е успяла да спре, прекланя глава пред трима колоси на Църквата! Защо? Някои считат, че св. Луп катехизира, обръща към християнството и кръщава Атила. Дали е възможно това? Изворите мълчат, но е факт, че св. Луп по-късно е освободен от плен и се връща в Троа, където умира през 479 г. Така че загадката остава: дали Атила умира като християнин или просто е симпатизирал на християнството, факт е, че устремът му се е спирал само пред истински църковни водачи.

Няма коментари: