Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

четвъртък, 14 май 2009 г.

Тайните съкровища от медния свитък



Автор: Венцислав Каравълчев

публикувано в:
http://w/ww.pravoslavieto.com/bible/qumran/index.htm



През 1947 г. един бедуин от племето таамира обикаля хълма Кумран, разположен на западния бряг на Мъртво море, търсейки загубена коза от стадото си. Тъй като не я открил, предположил, че може да е влязла в пещерата на хълма. Спуснал се по отвесната скала и решил да хвърли камък в нея, с надеждата че така ще накара животното да излезе. Вместо шум от уплашено животно обаче, от пещерата се разнесъл звук на строшена керамика, което привлякло любопитството му и го кара да влезе в пещерата. Там намира 45 глинени съда, старателно подредени до стената. Разочарованието на Мохамед ад Диб ще да е било голямо, когато от делвите изважда само няколко потъмнели, слепени кожени свитъка. По-късно, в бедуинския лагер, заедно със събратя си ги разглеждат внимателно, но така и не успяват да разберат нещо от написаното. След няколко месеца бедуините успяват да продадат находката си за 250 долара на архиепископа на Сирийската православна църква Атанасий (монофизити). Неговите опити да разчете свитъците също са безуспешни. След една година, при срещата си с д-р Тревър той разбира, какво действително е придобил, както и цената на тази придобивката – израелското правителство откупува ръкописите за 1 млн. долара...
Така било направено най-голямото археологическо откритие на ХХ век – намерени били Кумранските ръкописи, известни още като ръкописите от Мъртво море. В продължение на няколко години археолозите откриват 11 пещери, в които намират над 900 ръкописни документа. Документи открити в Кумран са написани предимно на кожа, има и няколко на пергамент, но един свитък напълно се различава от останалите. През 1952г. в дъното на условно наречената пещера номер 3 е открит свитък изработен изцяло от мед - (свитъкът е съставен от две отделни медни парчета, части). Медният свитък (3Q15 или 3QTreasure), не се вписва в нито една от категориите на другите свитъци. Той не съдържа библейски текст, написан е на език, който не се среща в нито един от другите свитъци, а разчитането му разпалва въображението на хилядите търсачи на приключения и изгубени съкровища от целия свят. Дори и най-преувеличените истории за легендарните съкровища на Вълчан войвода бледнеят пред съдържанието на този свитък.
Медният свитък 3Q15 се оказва, че е карта, опис на най-голямото укрито съкровище в света. Той съдържа списък на 63 места, където за скрити невероятни съкровища от злато и сребро. Поради спецификата на библейските мерни единици е трудно да се определи точното тегло на съкровището, но вероятно става въпрос за тонове благородни метали, в паричен еквивалент равни на минимум три милиарда долара, а в исторически – неоценими. Откъде обаче се е взело това съкровище? Митичното наследство на цар Соломон?
Според Стивън Пфан, един от учените, участващи в разчитането на ръкописите, това е опис на укритите предмети от Йерусалимския храм преди окончателното му разрушение: „Това е невероятно историческо свидетелство. Да имаш списък със съкровищата на храма от І век е истинско чудо. Ние нямаме нищо по-красноречиво от този свитък, което да ни каже, какво в действителност е имало там...”
Според него медният свитък е дело на зилотите. Това предположение идеално се вписва в историческата обстановка от началото на І в. сл. Хр. в Светите земи. Зилотизмът (на еврейски kanai, в значение „ревност по Бога”) се превръща в политическо движение и довежда до Голямото въстание срещу Рим (66-70 г. сл. Хр). Йосиф Флавий в своята книга „Юдейските древности” говори, че юдейските секти са били три - фарисеи, садукеи и есеи. Зилотите, известни с непримиримостта си спрямо Рим, се превръщат в четвърта такава. Те се появяват на политическата сцена почти непосредствено, след като Рим обявява Юдея за Римска провинция, защитават до последно Храма и богатството му от посегателството на римляните. Преди съпротивата им да бъде окончателно сломена и зилотите да бъдат поголовно избити, те успяват да укрият голяма част от това богатство. Медният свитък – карта е съставен непосредствено преди разрушаването на храма, според Стивън Пфан. В него лесно могат да се открият някои от местата с укрито съкровище: Йерихон, долината Ахор - северно или южно от Йерихон, планината Геризим, пещерата до фонтана на дома Хаккоз - вероятно мястото на втория Йерусалимски храм и др.
Има обаче и кодирани места, които е трудно да бъдат локализирани като „Каналът на Соломон”, в който има укрити голямо количество сребърни монети, „Милхам”- където са скрити облеклата на първосвещеника, вероятно с камъните „Урим и Тумим” и всички останали безценни атрибути, описани в Библията, (виж по-подробно Изход 28:2-43). В място, наречено Матия, са укрити над 600 златни и сребърни сакрални съда от Храма... Инструкциите от медения ръкопис удивително приличат на сюжетни линии от филмите за Индиана Джоунс или Лара Крофт. Говори се за пещери, гробове, аквадукти, водохранилища, тунели и др., които трябва да послужат като ориентир, следват указания за броя на стъпките, които трябва да бъдат направени в определена посока, за да бъде намерена укритата част от съкровището. Местата са така описани, че човек трябва да е бил непременно съвременник на епохата, в която са скрити предметите, за да може днес да ги намери. В описанието присъстват никому неизвестни днес детайли. Това са локални имена на местности, здания, улици, забележителности, които са били известни в древността на определена група от хора, но днес те не ни дават никаква идея, в каква посока трябва да се търси.
Самият език, на който е написан медният свитък, е голяма загадка. Някои пасажи в него са написани на такъв вид еврейски език (наподобяващ езика на Мишна), който сам по себе си е бил в употреба 800 години по-рано, отколкото е възрастта на свитъка. Нещата стават още по-объркани от присъствието на гръцки букви в текста на свитъка, разположени без никакъв логически порядък. Последните няколко реда от свитъка добавят допълнителни емоции към объркването. В тях се говори за едно още по-голямо съкровище „в сух кладенец при Кохлит”..., но за съжаление обяснение за това как и къде да се намери кладенецът, както и указания за откриването на останалите съкровища се съдържат в копие на медния свитък. Това означава, че някъде, може би в Кохлит, има укрит и втори меден свитък, който се явява допълнение и ключ за намирането на предметите, описани в първия. Джоел Розенберг вярва, че вторият свитък все още може да бъде намерен. Според него той би довел и до откриването на „Ковчега на Завета”, изчезнал безследно през 621 г. пр. Хр, когато Навуходонасор превзема Йерусалим. Интересно е, че „Ковчегът на Завета” липсва от списъка на вещите, които вавилонският цар изнася от Йерусалим. Розенберг се позовава на древни еврейски текстове, които указват на факта, че храмовите съкровища от първия Йерусалимски храм и „Ковчегът на Завета” били укрити от свещениците преди нахлуването на вавилонците. Указания за мястото, където са били укрити, били оставени върху медна таблица, проблемът е, че никой няма и идея, къде може да се намира тази втора таблица.
Стивън Пфан обаче счита, че голяма част от съкровището е било намерено и изнесено още от римляните. Те принудили със сила да им бъде открита тайната на медения свитък и като доказателство за тази своя теза, Пфан посочва наличието на писмо, в което император Тит посочва, че Колизеумът в Рим е построен с плячката от Юдея. „Ако все още съществува някаква част от съкровището, то това ще да са малки части, останали неоткрити от римляните...”. Като имаме предвид обаче примерът от последната крепост на зилотизма Масада и героичната гибел на защитниците й, трудно бихме могли да се съгласим с хипотезата на Стивън Пфан, че със силата на меча римляните са принудили юдеите да им разкрият местата, където са укрити съкровищата. Да, навярно някаква част, достатъчна за построяването на величественото здание на Колизеума, е попаднала в римски ръце, но голямото съкровище вероятно още очаква своя Индиана Джоунс.

В статията са използвани материали от книгите: „Deciphering the Dead sea scrolls”, "The Bible and The Dead sea scrolls", "Wealth in The Dead sea scrolls and in The Qumran comunity", "Historical perspective: From the Hasmoneans to Bar Kokhba in the light of The Dead sea scrolls", “The Dead sea scrolls and the personages of earliest Christianity”, Biblical Archaeology Review, от страницата CBN и др.

Автор: Венцислав Каравълчев
http://www.dveri.bg/content/view/8508/319/

Няма коментари: