Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

петък, 29 май 2009 г.

Целувката на папата


Автор: Венцислав Каравълчев
публикувано в Църковен вестник, 23 Фев., 1997
http://members.tripod.com/~bulch/22feb.htm

Напоследък в печата често се появяват антиправославни статии, повечето зле и неграмотно написани. Авторите им са явни дилетанти, прочели една-две книги или изобщо нищо за Църквата, но със самочувствието на безспорни авторитети в тази област. Какво да се прави, такава е тенденцията в нашето бързо демократизиращо се общество - след футбола и политиката всеки да бъде авторитет и арбитър по “църковните въпроси”.
Последната подобна статия се появи във вестник “24 часа” от 6 февруари т.г. Тя, както и другите преди нея, едва ли би заслужила внимание, ако авторът г-н Росен Димитров не си позволяваше да прави безпрецедентни досега твърдения за “антинародната роля” на Българската православна църква.
С тези редове се обръщам към всички родни “апологети” на различните християнски деноминации и “новите религиозни движения” (нали това е техническият термин, въведен от Дирекцията на вероизповеданията?) с желанието да им помогна при евентуални бъдещи техни публикации по същата тема. Защото Ватиканът, както знаем, разполага с отлични специалисти и няма нужда от слаби апологети, които да уронват престижа му, като обявяват папата за “свръхестествен” и мегаломан с претенции да надмине ап. Петър.
Несериозен е опитът на автора да внесе коректив в нашата история с думите, че в очите на Запада едно посещение на папата в България би означавало приемането ни в лоното на правата вяра. Бих искал да попитам: коя е тази “права вяра”? Убеден съм, че не е визиран ислямът, щом се говори за папата, но съм длъжен да попитам. Но нали и османските поробители говореха за исляма като за права вяра и искаха да ни приемат в неговото лоно. Българската православна църква, за която авторът говори с такава неприязън, успя да ни съхрани като народ през тези 5 века, но за него това е само един друг епизод от нейната антинародна роля. Къде беше “свръхестественият човек” и “чудотворец” тогава?
В статията се твърди, че сегашният папа освен за чудотворец, минавал и за “кадемлия на прогреса”. Странно, защото дори Ватиканът едва ли си спомня папа Йоан-Павел II да е извършил някакво чудо, а като говорим за прогрес, редно е да отбележим, че папата, считайки се за наследник на св. апостол Петър, е наследник и на всички свои предшественици. Тогава как да приемем, че след разделението на Църквата през 1054 г. Православието се отклонило от истината, а римокатолицизмът е останал в нея, щом предшествениците на непогрешимия папа създадоха “Светата Инквизиция” и станаха нарицателно за “спънка на прогреса”. А ето че днес техният наследник се оказва “кадемлия” на същия. И досега автори с подобна “ерудиция” правят грешката да приписват част от тази роля и на Православната Църква.
“Моето Царство не е от този свят” ( Иоан 18-36).
Православието е вярно на думите на Иисуса Христа и предполагам всички са чували цитираните по-горе, но малко хора са се замисляли какво означават те. А и защо ли трябва - безсмислици може да се пишат и без да се мисли, като например: “Там, където е минал Йоан-Павел II тиранията удря на бяг и се възцарява демокрацията и пазарното стопанство”. Съгласете се, че едва ли папата би искал да го сравняват с Международния валутен фонд или с някой от емисарите на Световната банка, а и целите на неговите визити едва ли имат връзка с пазарното стопанство.
“Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу” /Лука 20:25/.
Опитът да се свърже материалното благополучие на една нация с нейното вероизповедание е поредната спекулация на тази тема. Крайно време е да разберем, че християнската Църква проповядва неизменни духовни ценности - любов, мир, справедливост, и напълно изключва материалните като средство за постигането им. Идеалът на Христос не е идеално организираното общество, а духовният човек, устремил се към Бога.
На всички съидейници на автора бих предложил да поканят у нас и видни протестанти, защото да не забравяме, че Германия е повече лутеранска, отколкото католическа страна, а да не говорим за Англия, Швейцария, САЩ и т.н. Дали пък тяхната вяра не е по-права от папската? Може би те не знаят, че Новото време е рожба на една протестираща Европа, която отхвърли своето католическо минало.
Накрая се обръщам към всички родни “европейци”, които по подобие на автора продължават да си играят с името България. Страната ни, господа, няма нужда от папска индулгенция и ако имате поне малко морал и достойнство, никога повече не си позволявайте да пишете думи като тези: “България ще бъде опростена за всички свои стари грехове - действителни и мними”. България няма грехове, грехове имаме само ние.

Няма коментари: