Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

петък, 29 май 2009 г.

Един епизод от живота на св. Василий


Автор: Венцислав Каравълчев
публикувано в: http://www.dveri.bg/content/view/1613/319/

Или как св. Василий Велики отказал да стане спасител на Църквата, и така се превърнал в стълб и крепило на Православието през вековетеНикога преди християните не са четяли толкова много, както днес. Но изобилието, както навсякъде, разглезва. Един съвременен класик беше казал, че съвременният човек вече се е оттучил да чете, той просто се осведомява. Така и ние във века на информацията плуваме в океан от църковна литература, но като мързеливи плувци оставаме винаги на плиткото, а после се хвалим, че морето ни е до колене. Сглобяваме късчета от набързо прочетеното в удобна за нас конфигурация и гръмко тръбим: "Ето това е Православието!". Всички противоречия са изчистени, всичко е ясно, математически точно и напълно безспорно. Живият опит на живота на Светия Дух в Църквата се подменя от ясна и проста система.
Едно от най-големите изкушения, които трябва да преодолее днешният православен християнин, е представата за Църквата като за електрическа система - ако някъде нещо даде на късо, цялата система изгаря. И тогава идват алтернативите на "по-истински православни" наши братя и сестри, чиято реклама гласи, че тяхната система никога не дава на късо.И така, нека обърнем поглед към ранната история на Църквата и по-специално към живота на св. Василий Велики. Бурна епоха, с много противоречия в Църквата, с много смутове, ереси. Когато от една страна, Православието се утвърждавало като официална религия на Византия, от друга, обаче, светският дух нахлувал в църковните среди и на тогавашните светци им се струвало, че Църквата загива...Св. Василий Велики е една от най-ярките личности в близо 2000 годишната история на тази Църква. Колко поучителни неща можем да научим от живота на св. Василий, ако познаваме добре църковната история. И така, св. Василий освен при известния софист Ливаний, е учил и в Атина, в старата атинска академия, основана от Платон. По време на следването си, св. Василий се запознава с много хора, един от тях е св. Григорий Богослов, другият е бъдещият император Юлиан Отстъпник, студенти в същата тази академия. На 25 години св. Василий приема кръщение (354 г.) Желанието за подвизи е характерна черта на неофитството. Воден от това желание, св. Василий тръгнал да пътешества из Сирия и Египет, да се запознае с монашеството там. Увлечен по аскетическия идеал, св. Василий става духовно чедо на Евстатий Севастийски - известен отшелник и водач на група с крайни монашески възгледи - назореи. Тези възгледи на Евстатий били осъдени на Гангърския събор. Това обаче не попречило на дружбата на св. Василий и Евстатий. (Вярно е, че доста по-късно дружбата им има край). Година по-късно св. Василий заменя крайния аскетизъм с по-умерен монашески живот. Заедно със св. Григорий Богослов и неколцина приятели основават в имението на бащата на св. Василий *аристократична* християнска община, с полу-монашески живот. Там издават и преиздават избрани части от трудовете на Ориген под името Добротолюбие. Св. Василий е бил ръкоположен за епископ от привърженици на "подобосъщието" в Църквата, въпреки че никога не е отстоявал такъв възглед и през целия си живот е защитавал "единосъщието" на Божия Син и Отца. Епископът на Кесария Евсевий (не известният като историк Евсевий Кесарийски), който го ръкополага първо за презвитер, е бил спорна личност, защото, първо, бил избран неканонично, и второ, защото бил обвиняван в ереста на "подобосъщието". Въпреки това, св. Григорий Богослов го нарича "благочестив и мъдър човек", който "по човешка слабост" изпада в конфликт със св. Василий. И забележете, когато разривът между епископа и неговия презвитер настъпва, групата на ревнителите-назореи в Кесария пожелават да се отделят от Църквата, именно поради неканоничния избор на Евсевий и еретическите му възгледи. Те предлагат на св. Василий да оглави тяхното крило, защото той притежавал безспорен авторитет на аскет и на никеец в града. Но вместо това, св. Василий, "по съвет на св. Григорий Богослов" избира да се оттегли от смутния град и да не вземе страната нито на епископ Евсевий, нито на назореите. И наум не му е дошло "да спасява Църквата", като създаде едно оградило се от беззаконието стадо...Връща се в Кесария, когато настъпва поредното гонение срещу православните от император Валент и става дясна ръка на епископ Евсевий, от когото приема и епископско ръкоположение. Близкото на св. Василий духовенство не поддържало еретическото арианско учение, но въпреки това отказвало да приеме *единосъщието* на Отца и Сина според Никейския символ на вярата. Ясно давайки си сметка, че става дума за хора с еретически възгледи, св. Василий никога не е поставил под съмнение принадлежността им към Православната църква, нито пък е странял от причастие с тях, доколкото те са били в Църквата.Той претърпял много огорчения, както от ариани, така и от православни. Арианите го ненавиждали като техен директен противник, а православните затова, че е прекалено отстъпчив спрямо полуарианите, тоест подобосъщните. Дори неговият приятел св. Григорий Богослов го критикува, че не е достатъчно ясен и категоричен в защитата си на божественото достойнство на Светия Дух - един от другите разразили се спорове през този смутен век...Какво идват да ни покажат горните примери от живота на св. Василий? Че истинските подвижници на благочестието, като свети Василий Велики, свети Григорий Богослов и безброй други, не възприемат Църковното Тяло като механизъм, който би могъл да рухне от всяко канонично нарушение или еретически смут в недрата му. Църковното Тяло е живо с глава Христос, а животът в него се дава не от безупречното функциониране на правила и системи, а от Светия Дух. Действието на Светия Дух в Църквата е действие на Личност, а не на безлична благодат. Неговото желание е всеки един да се спаси. Съответно и истинските пастири не виждат своето призвание в пазенето на правата на Бога, а в бащинското обгрижване и просвещаване в Православието на всички свои пасоми.

Няма коментари: