Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

сряда, 27 май 2009 г.

Историческа личност ли е св. Терапонт Софийски


Автор: Венцислав Каравълчев

статията е публикувана в:



Днес Църквата чества паметта на свещеномъченик Терапонт, епископ Сардийски и на свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски). Единият е мъченик на ранно-християнската Църква, другият е пострадал, според преданието, от турците. В българската литература вече доста учени изказаха мнение, че вероятно светец с името Терапонт от София, респ., както ще видим от Трън, не съществува, а имаме смесване и интерполация на личността на св. Терапонт Сардийски върху св. Терапонт Сердикийски. Заслужават внимание изследванията върху появата на култа към св. Терапонт в България на М. Лачев, Г. Вълчинова, М. Стоянов и др. Данните за българския светец Терапонт са много оскъдни. Пръв за него съобщава Матей Граматик в своето „Мъчение на Никола Нови Софийски”. Като описва страданията на този Христов мъченик на вярата в София през 1555 г., Матей Граматик дава и кратко съобщение за други светци, просияли в днешната българска столица. За св. Терапонт той пише: „Послушай! Казвам за блажения и велик светец, който наистина е свят, свещеномъченика Терапонт. Той беше жител на това място и презвитер на светата божия Сардикийска църква. От божествените писания научихме, че той, след като живя добре и с много добродетели, по време на гоненията от престъпните езичници беше затворен заради изповядването на Христовата вяра. Подир много мъки и оскърбления, окован в тежки вериги, той бе изведен от своя град и на разстояние един ден път стигна мястото, където бе посечен и прие блажената за Христа кончина. Говори се, че след посичането на блажения, там, където е изтекла неговата кръв, след известно време израснал голям дъб. И сега той може да се види; ония, които отиват там с вяра, получават различни изцеления.”
Прави впечатление, че Матей Граматик използва Сарди(ка), вместо Сердика, както е правилно да се изпише древното името на София. Това навярно идва да подскаже, че на Матей Граматик не е било известно съществуването на столицата на древна Лидия, малоазийския град Сарди, в който е пострадал епископ Терапонт, чиято памет честваме също днес. Тази грешка на смесването на двата града се среща дори и днес. Неотдавна ми попадна книга, в която се приписваше софийско жителство на св. Мелитон Сардийски. Точно смесването на малоазийския Сарди с нашата Сердика вероятно е причината, според изследователите, за появата на втория светец с името Терапонт. Освен това Матей Граматик нарича св. Терапонт не Софийски, както в случая прави със св. Никола, на чиято мъченическа смърт е бил свидетел, а "Сардикийски", което идва да покаже, че той не е познавал пряко или от първа ръка живота на св. Терапонт. Това си личи и от описанието на живота на мъченика, което писателя прави, въпреки че в житието е направен според мен доста несполучлив опит да се даде някакво изяснение на употребата Сердика - Средец - София. Нещо повече, някак нереалистично е мъченик от периода на османското нашествие в България да носи името Сердикийски, а не Софийски или поне Средецки. Сердика като име на града се заменя още в началото на ІХ в. от Средец, а още в самото начало на ХІV в. започва да се употребява името София. Всичко това подкрепя теорията, че Матей Граматик използва вероятно житие на епископа на Сарди, св. Терапонт, като неправилно интерпретира името на града. Вторият извор, в който се споменава името на св. Терапонт Софийски, е „Историята” на преп. Паисий Хилендарски. За мъчениците в София преп. Паисий пише: „В град София се намират трима свети мъченици:
1) свети Георгия;
2) свети Николае;
3) свети Терапонтия. тоя светец бил свещеник в Трън, където сега отива много народ за изцеление. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молитви се дава при тоя дъб много изцеление. Така и светите Георгия и Николае пострадали от безбожните турците през Селимовото царуване; и техните свети мощи дават изцеление в тоя град София”.
Сравняването на сведенията от текста на Матей Граматик и преп. Паисий подсказва, че преп. Паисий ползва написаното от Матей Граматик и (или през) неизвестен нам източник, който има в основата си казаното от Матей Граматик. В подкрепа на неизвестния засега нам източник е факта, че преп. Паисий указва на гр. Трън като място, където е служил и се е подвизавал светеца.
Двете кратки жития на св. Терапонт Сардийски и св. Терапонт Сердикийски удивително си приличат, което също свидетелства в полза на евентуалното объркване у Матей Граматик.
В Житието на епископ Терапонт Сардийски четем:
„По времето на римския император Деций (249–251 г.) подбудителят на осмото повсеместно гонение срещу християните Валериан заемал висока служба и бил не само снизходителен, но дори и благосклонен към последователите на Христа. Църковният историк Евсевий Кесарийски (263–339) пише: «Целият му дом е пълен с християни, една Божия община» Обаче борбата му с опозиционните елементи го подтикнала към едно гонение, което се изявило като особено жестоко, и било съпроводено с два последователни едикта (от 257 и 258 г.).
Жертва на втория едикт, предвиждащ смъртно наказание за духовните лица, които откажат да признаят римската държавна религия, станал свещеномъченик Терапонт, епископ на някогашната Лидийска столица град Сарди, който се намирал на североизток от Ефес, и от 133 г. пр. Хр. влизал в състава на римската провинция Мала Азия. Св. Терапонт успешно разпространявал християнството и затова бил най-жестоко изтезаван от местния управител Юлиан. Той бил затварян и подлаган на глад и жажда, воден в тежки окови до градовете Синаон Фригийски и Анкира Галатийска. Когато стигнали до реката Асталин привързали съблечения страдалец за четири кола на земята и го били жестоко, докато се показали костите му и земята се напоила с невинната му кръв. Сухите колове покарали вейки, от листата на които болните получавали изцеление. На 27 май 259 г. св. мъченик Терапонт бил посечен с меч.
В описанието на св. Терапонт Сердикийски, както вече споменахме по-горе, след посичането от кръвта израства дъбово дърво, от което болните получават изцеление. Според запазеното предание, част от това дърво се съхранява в софийския храм „Св. Петка Параскева”.
Не по-малко интересен въпрос представлява и този за превръщането в народната памет на св. Терапонт Сердикийски в св. Терапонтий Трънски (свещеник от гр. Трън) и разпространението на култа към светеца в Западна България (Софийско, Годечко и Трънско). В Трън се появява пещера, която се сочи като убежище на светеца. Изгражда се и параклис на негово име, който обаче е изгорен от турците в началото на ХІХ в. В житието на епископ Терапонт Сардийски се споменава за реката Хермус (Ермус), в чиято долина е разположен града Сарди. Вероятно така, както Сарди се превръща в Сердика, реката Ермус намира своя български аналог в река Ерма, която пък тече покрай гр. Трън...
Можем да предположим, че св. мчк. Терапонт Софийски е събирателен образ на българската святост и мъченичество в западна България от първите години след завладяването на страната ни от османците, който Матей Граматик облича в конкретен лик. Твърде е възможно също, въпреки очевидните повторения и заемки в двете жития, такъв конкретен мъченик да се е подвизавал по земите ни. За това последното свидетелстват неговите икони, които, трябва да отбележим, са от доста по-късен период. Изображения на св. Терапонтий са известни от XIX в. - икони в софийската църква „Св. Параскева", в Перник, в трънската църква „Св. Петка", стенопис в църквата „Св. Димитър" в с. Ярловци, Трънско, където е имало и негова икона. В Трънско и Годечко са съществували фолклорни обичаи, свързани със светеца, почитан като лечител и покровител на реколтата. За св. Терапонт ни напомня и храмът „Св. Вмч. Мина” в квартал Слатина, София. Построеният през 1872 г. храм е бил посветен първоначално на „Св. Троица”, тъй като по предание тук до края на ХІV в. е имало манастир „Св. Троица”, разрушен от турците, а останките на манастира са се виждали дори до ХVІІ век. През Втората световна война до 1957 г. храмът носи името на св. Терапонтий Сердикийски (Софийски) поради друго предание, че това е било мястото, на което е бил посечен светецът. Твърде вероятно е някой от подвизаващите се в манастира „Св. Троица” да е бил този, който днес Църквата ни чества като св. свщмчк. Терапонт Сердикийски.Житието на св. Никола Нови Софийски се цитира по: Стара българска литература, Том 4., Житиеписни творби., Български писател, С. 1986.Житието на св. Терапонт, епископ Сардийски се цитира по: Жития на светиите, Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Няма коментари: