Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

четвъртък, 14 май 2009 г.

Българският Илиопол

.

Автор: В. Каравълчев
публикувано: Двери.Бг http://www.dveri.bg/content/view/1965/319/
Ранното християнство по българските земиКогато в античната литература се спомене името Илиопол, мислите ни обикновено се насочват към древния Египет, когато срещнем това име в Свещеното Писание (Ам. 1:5) ние се отправяме към Антиохия (дн. Баалбек). Малцина обаче знаят, че и българските земи крият тайните на своя Илиопол. Разложкото село Елешница е разположено в южното подножие на Северозападния родопски масив „Белаките“ и по двата бряга на долното течение на река Златарица, която се влива в р. Места. Селото се намира на около 30 км. от големия раннохристиянски епископски център Никополис ад Нестум (с.Гърмен, при Гоце Делчев), засвидетелстван в най-ранните епархийски списъци.. По долината на р. Места заедно с топлото дихание на Бяло море, тук още в първите векове на Църквата достига и проповедта на св. ап. Павел.
Историята засега не може да отговори с точност, кога точно се е случило това, но намерените основи на девет раннохристиянски храма (ІV-VІв.) е най-убедителният аргумент за ранната християнизация на региона.
Районът на селището с хубавото си местоположение и топлите минерални извори е привличал обитатели от най-дълбока древност, като жителите му от периода на неолита са ни оставили едно от най-древните ювелирни минерални изделия в света, един уникален зооморфен амулет от зелен яспис (змийска глава). Първите известни нам обитатели на селището – траките също са оставили много следи в района, като безспорно тези от християнския период са най-значителните. Едно от най-забележителните открития от този период е надгробна мраморна плоча с размери 118 см. височина и 0.30-0.50см. ширина, с надпис, намерена до олтара на една от църквите. Надписът е разчетен от големия български учен проф. В. Бешевлиев. Тринадесетте реда на надписа говорят за една придворна дама от свитата на император Юстиниан І, която е летувала, лекувала се е и е починала тук. Надписът ни казва също и името на селището – ИЛИОПОЛ (Град на Слънцето), както и името на храма, чието построяване тя е организирала преживе – Св.ап. Андрей Първозвани. От изключителна важност е и фактът, че надписът е датиран “според първия индиктион, 12 години на Юстиниана и консулството на Флавий Йоан”. Изчисленията на проф. Бешевлиев показват, че надписът е съставен на 12 юни 538 г. Според свидетелството на Прокопий Кесарийски импер. Юстиниан І предприема мащабно строителство в провинция Родопа, за да възобнови разрушеното и укрепи незащитеното от набезите на варварите. Ние не знаем дали Илиопол е сред селищата, обект на това строителство, то не е сред изброените от Прокопий. Фактът, че е било посещавано от такива знатни особи, недвусмислено говори за неговата популярност в Константинопол и че вероятно още преди управлението на Юстиниан І за неговото укрепване са били взети специални мерки. Така то устоява на големите нашествията ІV-VІв. на готи, келти, хуни и тн. за да стане жертва впоследствие на славянското завоевание (най-вероятно на племето смоляни), които ще възкресят по-късно част от разрушените от тях църкви и селище, но вече под името Небуш - (вероятно далечна реминисценция или свободен превод на Илиопол).
Християнството, пуснало дълбоки корени тук в първите векове на Църквата, продължило да дава своите плодове и в тежките години на османското владичество. В близкото село Белица е открит един стар Миней, в преписката на последния лист на който четем, че е бил преписан в село Лешница (старото име на Елешница) от поп Сава (Сав) за поп Койчо от Белица през 1560 г. Изследователят Никола Алексиев от Белица, на базата на този миней, на съхранилите се от периода ХVІІІ – ХІХ век преписи на други църковни книги от поп Тодор, поп Атанас п. Георгиев, поп Атанас Праматаров, както и на базата на устното предание, счита, че в Елешница е имало преписваческа школа със завидни успехи в калиграфското изкуство. Школа, свързана преди всичко със свещеническата среда, преподавала това изкуство от бащи на синове.
За голямо съжаление, това което е било преживяло толкова превратности на времето, днес умишлено или поради нехайство е потънало в забвение. Дори и на официалния сайт на с. Елешница могат да се прочетат какви ли не небивалици за кукерството, но нито дума за това славно християнско минало. Нещо повече, единствената църковна информация, съдържаща се в сайта, е следната:“В с.Елешница строежа на черквата започва през 1832 г., а завършила след 3 години - през 1835 г. Черквата е солидна построика, иззидана изцяло с грубо издялани, но добре споени камъни. Има формата на кораб с размери 28 на 12 метра. При изработването на иконостаса от неизвестен иконописец е вложено голямо старание. Отделни рисувани по иконостаса и в страни от него икони - "св.Константин и св. Елена" , "Успение св. Богородица" и др..., представляват ценност от гледище на нашата черковна живопис. Музейна ценност представляват и някои от църковните книги и особено Голямото старо евангелие, известно с името"сребърното евангелие" печатано през 1743 г. в Москва при царуването на императрица Елисавета Петровна, дъщеря на Петър I. Изливането на двете камбани на черквата в Елешница станало през месеците август и септември 1901 г. То било общоселско дело”...

Автор: Венцислав Каравълчев

http://www.dveri.bg/content/view/1965/319/

1 коментар:

Анонимен каза...

МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА СТАТИЯТА.АЗ СЪМ ИЗРАСНАЛ В ЕЛЕШНИЦА И БЯХ ЧУВАЛ САМО ДА ПЛОЧАТА НА ВИЗАНТИЙСКАТА ПРИНЦЕСА.ЗНАЕТЕ ЛИ ДАЛИ СВ.ВАРВАРА Е РОДОМ ОТ НАШИЯ ИЛИОПОЛ ИЛИ ОТ МАЛОАЗИЙСКИЯ?СЪЩО СЪМ ЧЕЛ ОТ МОНАХИНЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА,ЗА ДРУГА СВ.ВАРВАРА ЕЛЕШНИЧКА,ПРОСИЯЛА ПО ВРЕМЕ НА ТУРСКОТО РОБСТВО.ЗНАЕТЕ ЛИ НЕЩО ПО ВЪПРОСА?ПОЩАТА МИ Е ragingbull@mail.bg , ако желаете да ми отговорите.благодаря предварително!!!