Възникна грешка в тази притурка

Общо показвания

Listen to the music of Orthodoxy

четвъртък, 14 май 2009 г.

Папската визита в САЩ развълнува хората, но не реши проблемите

Първата визита на папа Бенедикт ХVI в САЩ беше истински тест за Католическата
църква, доказала своята жизненост през вековете, но изправена пред все
повече предизвикателства и несигурност.
„Хората се вълнуват от папската визита. Папа Бенедикт XVI им каза: „Вие означавате много за Вселенската църква”, но за повечето вярващи Църквата е това, което се случва в собствената им енория”, заяви Ш. Гарсия от Американската конференция на католическите епископи. Според нея, ако папата можеше да намери пролука в напрегнатата си шестдневна програма във Вашингтон и Ню Йорк и да види борбата, която се води на църковния аванпост в Бостън, в мегацърквата на Финикс, препълнена с испаноговорящи, или пък в оределите малки енории на Айова, където няколко храма са обслужват от един свещеник, може би щеше да разбере по-добре проблемите на Католическата църква в САЩ.
Обликът на нейния живот е съвсем различен от празните пейки в католически-
те църкви в Европа, от живота в т.нар. Трети свят, където свещениците са
дефицит, или от този в ислямските страни, където католиците не могат да
строят дори храмове.
Днес в Съединените щати живеят 67 милиона католици в един динамичен рели-
гиозен свят, групиран в близо 19 900 енории. Миряните и по-специално жените са
поели лидерски роли в църковния живот, което е новост в църковната практика.
Там, където свещениците не достигат, а наличните са затрупани със задълже-
ния, миряните са тези, които поддържат „живеца на вярата”. Според проучване
на университета Джорджтаун 55% от католиците в САЩ практикуват вярата
си, а за 61% тайнствата са сърцевината на религиозния им живот. Но едновре-
менно с това броят на католическите свещеници от десетилетия намалява, а
доверието в епископата е сериозно накърнено след серията сексуални скандали
с духовници педофили, разтърсили през 2002 г. първо Бостън, а впоследствие и
цялата страна.

Кризата
Бостънската църква „Св. Мария” е умален модел на Католическата църква в Аме-
рика. Тя е енория със стогодишна история, която осъществява служението си в
мултиетническия и залят от насилие квартал Роксбъри. Основана от ирландски
и немски емигранти, днес е дом на афро-американците. Бостънският архидиоцез,
който сериозно пострада духовно и финансово от сексскандалите, на два пъти
се опита да затвори „Св. Мария” с аргумента, че е необходима финансова ста-
билизация, а броят на вярващите в енорията намалява. Закриването на енории
е само една от последиците на финансовата криза, обхванала Католическата
църква. Бостънският архидиоцез плати над 85 милиона долара обезщетение на
жертвите на сексскандала, докато в национален мащаб загубите надхвърлят
2 милиарда долара. Този финансов удар, както и продължаващата миграция към
градовете, принуди Католическата църква в рамките на шест години да закрие
2,7% от енориите си в САЩ. Въпреки това Католическата църква в САЩ продъл-
жава да бъде най-богатата национална католическа църква, която всяка година
е в състояние да отделя 9 милиарда долара за своите епархии и диоцези.
Но както навсякъде, така и тук, кризата на човешките ресурси се оказва по-
тежка от финансовата. Повече от 17% от енориите на Католическата църква
в САЩ нямат свещеници. За 30 години броят на ръкоположенията е намалял с
40,8%. Така че тревогите на 70-годишния отец Дейвид от бостънската „Св. Ма-
рия” са оправдани: „Ще затворят ли храма, когато аз си отида?”. Според Бене-
дикт XVI обаче „за една Църква е по-важно да има добри свещеници и служители,
отколкото многобройни”. Макар и верни като твърдение, тези думи не посочват
изхода за стотиците енории без свещеници и не променят факта, че средната
възраст на католическите духовници в страната е 60 години.
Според местните католици недостигът на свещеници и скандалите са само
видимите прояви на истинския проблем. А той се състои в ниската религиозна
култура на католиците – както емигранти, така и местни. И въпреки че пове-
чето католици са горди с факта, че са такива, само 43% считат учението на
Католическата църква, папата и епископата за авторитет при „определяне на
това кое е морално допустимо”. Местен католически ежедневник съвсем резон-
но постави истинския проблем: „Имаме нужда папа Бенедикт да назове името
на нашата криза. Това не е нито липсата на свещеници, нито сексскандалът.
Това е образованието... Младите католици днес не знаят елементарни неща за
своята вяра, често и техните родители не са по-просветени, как ще продължа-
ваме тогава напред?”.

Разчупване на клерикализма
По думите на Ш. Гарсия повече от 30 000 души в САЩ са преминали специал-
на подготовка за служение в църквата, като над 80% от тях са жени. Почти
половината от административните постове в диоцезите са заети от жени,
показва проучването на Националната асоциация на църковно-административния
персонал. Броят на жените в Църквата стремително се увеличава, след като
през 1983 г. специална ревизия на каноничното право позволи на миряните в
Католическата църква да заемат длъжности, запазени в миналото само за кли-
рици. Днес те могат да заемат различни постове – от началник канцелария на
диоцеза до четци на Св. писание по време на католическата меса. Но не всички
жени са очаровани от визитата на папата. „Аз съм радостна, че папа Бенедикт
ХVI идва да види света отвъд Ватикана”, казва бенедиктинската монахиня Па.
„Но ако той не идва, за да се учи от природата на църквата, от нейните нужди и
въпроси, тогава къде е положителната страна на тази визита? Ако половината
от католическия свят, жените, са оставени без право на участие в дискусиите,
какво може да научи той?”.
Посещението на папата в „голямата страна на демокрацията” не се размина
и без демонстрации. Наред с напълно оправданите протести с искания за нака-
зания на епископите, злоупотребяващи с духовната си власт, против сексуал-
ното насилие на клириците, за премахване на задължителния целибат, против
войната в Ирак и др., имаше и такива, които защитаваха хомосексуализма и

женското свещенство. Все пак не всеки ден папата посещава САЩ и не всеки
ден оплакванията могат да стигнат директно до този, от когото зависи до
голяма степен решаването им. Демонстрациите разкриха двата фронта, които
заплашват основите на католицизма в Съединените щати – в североизточните
райони, където са потомците на ирландските и немските емигранти, е особено
силно либералното крило в Църквата, което поставя въпросите за семейството и сексуалната етика в центъра на богословските дебати. В тези среди често може да се чуе идеята, че причините за сексуалните злоупотреби и скандали се крият в рестриктивната политика на Ватикана в областта на сексуалната
етика – която се проявява в безрезервната подкрепа за целибата на католическото
духовенство, както и в тоталната забрана на всяка форма за „семейно
планиране” и противозачатъчни средства.
На югозапад паството на Католическата църква е основно от латиноамерикан-
ци, които са смесили вярата си с много народни вярвания, местни култове и т.н.
Но те, от друга страна, са много патриархално настроени и със здрави семейни
устои. Там са често срещани големите и сплотени фамилии с много деца. Гово-
рейки за тях, папата взе отношение и към емигрантската политика на Америка:
Не е морално семействата да бъдат разделяни чрез екстрадиране на когото и
да било от съпрузите.

Посланията
Популярността на главата на Римокатолическата църква е огромна и се прос-
тира далеч отвъд пределите на католическата общност, така че всяка негова
визита зад граница се превръща в културен феномен. В такъв определено се
превърна и американското му посещение, чийто лайтмотив бе призивът за за-
щита на човешките права. Той достигна кулминацията си в обръщението на Бе-
недикт XVI към Обединените нации, в което папата призова да се сложи край на
„непрекъснатото нарушаване на човешките права”. В определена степен подоб-
ни бяха и посланията на папа Йоан Павел II към Обединените нации в далечните
1979 и 1995 г. В същия дух беше и още по-ранното послание на папа Павел VI през
1965 г. Това, което съществено ги различава обаче, бе техният исторически
контекст. Посланията от 1965 и 1979 г. бяха от периода на „студената война”,
когато над света беше надвиснала заплахата от ядрена война. Когато папа
Павел VI заяви през 1965 г. „ Не на войната!”, това беше призив както към ядре-
ните държави, така и към САЩ в частност, със скрит подтекст – войната във
Виетнам. Посланието от 1995 г. бе отправено малко след колапса на съветския
блок и бе в контекста на несигурността, която този колапс създаваше. Тазго-
дишното послание на папата влезе в друго русло. В него отсъстваше думата
„война” за сметка на многобройната употреба на „човешки права”. С други думи,
папското послание претърпя метаморфоза и от „Не на войната!” се превърна в
„Не на нарушаването на човешките права!”. За папата обаче неразделна част от
тези права е и религиозната свобода: „Човешките права трябва да включват и
правото на религиозна свобода. (...) Бог никога не трябва да бъде отричан, за да
бъде задоволено нечие право”. За наблюдателите недвусмисленият адресат на
това изявление беше Китай, където властите отдавна създадоха прецедент –
съществуването на две католически църкви: една неофициална, преследвана от
властите и подчинена на Ватикана, и друга, официална, лоялна и толерирана от
местните власти, със собствена йерархия, непризната от Ватикана. Сигурно
е, че посланието визира и много от ислямските държави, където въпреки някои
успехи, като наскоро осветената първа католическа църква в Катар, властите
упорито отказват да зачитат правата на християните.
Диалогът между културите като основа на зачитането на човешките права е
приоритет във външната политика на Ватикана. Желанието да бъде насърчен
диалогът с различните нехристиянски религии папата демонстрира със сре-
щите си с лидерите на еврейската, мюсюлманската, будистката, джайнист-
ката и хиндуистката общност в САЩ. Вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung
подчерта особената важност на срещата с мюсюлманските лидери. Важност,
произтичаща от факта, че мюсюлманите в САЩ са много по-добре интегрирани
в обществото, отколкото тези в Европа, а интензитетът на европейския хрис-
тияно-мюсюлмански диалог е далеч от нуждите на двете общности. Вестникът
припомня университетската лекция на папа Бенедикт ХVI от 2006 г., когато той
цитира думите на византийския император Йоан Кантакузин, че ислямът раз-
пространява вярата си с насилие, с което си навлече гнева на ислямския свят.
Действията на папата обаче показаха, че той уважава исляма и това определе-
но пролича и при американската му визита. Тази констатация бе потвърдена от
пакистанския журналист и бивш посланик във Великобритания проф. Акбар Ахмад,
директор на Ислямския департамент към Вашингтонския университет, който
определи визитата на папата като историческа. Той предложи и занапред диа-
логът да започва с „идеите на учени като Авероес (Ибн Рушд) и неговия ученик
Тома Аквински, а не с политически мотивирани изказвания на императори и сул-
тани”. Целта на този диалог е двата свята на християнството и исляма, към
които днес принадлежи половината от човечеството, да съществуват заедно в
хармония и мир. Според мюсюлманския учен ХХI век би бил „изключително труден
за човечеството, ако половината от населението на земята започне взаимно
да се изтребва”.
Другата задача, с която Бенедикт XVI се справи значително по-добре от своя
предшественик, беше кризата, провокирана от поредицата сексскандали, които
вече шеста година разтърсват Католическата църква и нанасят непоправим
удар върху имиджа на католицизма. Папата лично се срещна с няколко от сто-
тиците жертви на насилието (което не беше предвидено в официалната му
програма), помоли се с тях и не пропусна нито една възможност при публичните
си прояви, нито една меса, на която да не изрази своето лично отвращение и
срам от проявите на педофилия. Той неколкократно молеше жертвите и вярва-
щите за прошка и с проявата на тази си човечност спечели сърцата не само на
местните католици, но и на цяла евангелистка Америка. Така бяха опровергани
скептиците, които считаха, че академикът-папа няма да може да „стопли” ре-
лигиозна Америка. Дали бе блестящ PR ход за справяне в кризисна ситуация, или
лично покаяние за случилото се в поверената му Църква, това знае само папата
и Онзи, който познава човешкото сърце. Истинските мотиви ще проличат и от
това дали Католическата църква ще продължи да премества провинили се с пе-
дофилия духовници на други служби, или напълно ще ги низвергне от редовете на
свещенството – тях, както и онези, които са ги прикривали.
Религиозността и патриотизмът са отличителни черти на американския ман-
талитет. След като улови верния тон на религиозната тоналност, папата по-
ласка и патриотизма на американците с твърдението, че САЩ олицетворяват
вярната комбинация за светска форма на управление с морално задължение, ба-
зирано на „властта на Бога Творец”. При това подкрепи констатацията си с
цитати от Джордж Вашингтон и Франклин Рузвелт. В градината на Белия дом
той засвидетелства своя респект към „голямото плуралистично общество” и
високата си оценка към онези американци, които „са жертвали живота си за
защитата на свободата у дома си и по света”. Фактът, че и папата, и прези-
дентът Буш използват идентичен тон в описанието на свободата като дар на
Създателя към всички хора, че и двамата стъпват в публичните си прояви на
фундамента на вярата, че защитават възможността за хармония между вярата
и разума – всичко това ги прави чужденци във все по-отдалечаващата се от
Бога Европа. Но не и в Съединените щати – „най-напредничавата, креативна и
динамична страна в света, която едновременно с това е и най-религиозната”
(Буш). Въпреки че в речта си никога не беше конкретен, Бенедикт XVI не спести
на Буш болезнената истина: демокрацията може да процъфтява само тогава,
когато нейните политически лидери се ръководят в действията си само от
истината. Немското списание „Шпигел” определи този акцент в речта пред
Белия дом като „шамар за войнолюбеца Буш”. „Демокрация без ценности може
да загуби душата си”, продължава Бенедикт XVI словото си напълно в духа на
средновековните трактати-поучения към царе, управници и военачалници. Дели-
катен, но ясен бе и намекът-пожелание към ООН да се утвърждава все повече
като действен глас във вземането на международните решения – нещо, което
американската администрация съзнателно игнорира през последните години.
Общественият отзвук от визитата на Бенедикт XVI беше действително голям
и неговият ефект тепърва ще бъде почувстван както от Католическата църква
в САЩ, така и от цялото американско общество. Проучването на обществено-
то мнение, направено преди посещението и веднага след него с наслагване на
резултатите, показа, че общественото мнение за Бенедикт XVI се е променило
силно в положителна посока. Сега 71% от американците се изказват силно поло-
жително за него, докато преди папската визита процентът им е бил 58. Близо
една трета от американците пък заявяват, че сега се чувстват по-близо до
своите духовни ценности, а 49% считат, че разбират по-добре позицията на
Католическата църква по редица обществено значими въпроси и са готови да се
променят, като се опитат да водят по-морален живот и отделят повече време
на семейството си. Дори предстоящите президентски избори в САЩ ще бъдат
повлияни от тази визита, тъй като близо една трета от запитаните са зая-
вили, че ще отидат да гласуват, както и че ще се стремят да участват по-ак-
тивно в обществения и църковен живот на страната. Чрез визитата си в САЩ
Бенедикт XVI определено успя да излезе от сянката на своя „харизматичен”
предшественик Йоан Павел II, който бе считан за любимец на масите, а затова
и на медиите. За милионите вярващи католици в САЩ пък остава надеждата, че
и тяхната Църква ще излезе от сянката на скандалите и ще намери пътя към
изхода от днешната си криза.

Автор: Венцислав Каравълчев
Списание: Християнство и Култура брой 5(28) 2008
http://www.hkultura.com/articles_2008_28.html

Няма коментари: